РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. Перник, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101580 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. М. Г. срещу „Файненшъл България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 12.10.2020 г. е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД
договор за предоставяне на паричен заем в размер на 800,00 лв., с вид на вноската –
седмична, без посочен размер на ГПР и ГЛП. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем,
страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант. На същата дата между М. Г.,
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на гаранция № *******, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е
поел задължение да обезпечи пред кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД
изпълнението на договора за паричен заем, срещу което ищецът се задължил да заплати на
гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. С оглед дадените му от съда указания, ищецът
уточнява, че възнаграждението, уговорено между страните, по Договора за предоставяне на
поръчителство е в размер на 400,00 лв., като твърди, че ищецът е заплатил сумата в размер
на 180,00 лв., с което са погасени задълженията по договора поради предсрочното
погасяване на задължението по договора за паричен заем. Твърди, че е погасил изцяло
процесния кредит.
Изложени са подробни съображения за нищожност на договора поради липса на
основание, с оглед липсата на насрещна услуга за потребителя, сключването му в
противоречие с чл. 138 ЗЗД – между длъжник и поръчител, вместо страна по договора да е
кредиторът. Оспорва действителността на договора с твърдение за противоречието му с
добрите нрави и заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложени са подробни
съображения за недействителност на основното съглашение с кредитора, както и клаузата от
1
договора за заем, предвиждаща предоставянето на обезпечение.
След уточнения и допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на
исковата претенция моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 97,78 лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство №
*******/12.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
С Определение № 1462/11.05.2023 г. съдът е прекратил производството по делото в
частта относно предявения установителен иск за прогласяване нищожността на договора.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, оспорва иска. Изразява подробни съображения за валидността на договора за
предоставяне на гаранция. Намира претендираната от ищеца нищожност на договора за
несъстоятелна и необоснована фактически и доказателствено, както и намира същата за
неотносима към процесното облигационно отношение, тъй като разпоредбата на чл. 11 ЗПК
е приложима единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният
договор не е. Възразява срещу искането по чл. 190 ГПК за представяне на документи,
доколкото не е изпълнено условието на цитираната законова разпоредба и не е обяснено
значението им за спора. Счита, че е налице разместване на доказателствената тежест.
Възразява срещу искането да бъде допуснато изслушването на ССчЕ, доколкото ищецът не
посочва какво ще доказва с така поставените въпроси, както и смята, че формулираните
задачи към експерта са подвеждащи и неясни. Възразява срещу доказателственото искане на
ищеца да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция
„Регистри“ при БНБ, като счита искането за неконкретизирано от гледна точка на фактите,
които ищецът иска да удостоверява, както и счита същото за неотносимо и не необходимо.
Счита искането за привличане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД като трето лице помагач в
производството за неоснователно. Моли съдът да приеме, че не е налице правен интерес за
ищеца от привличането на трето лице, доколкото при неблагоприятен изход от делото,
същият не би разполагал с регресни права срещу дружеството, което иска да привлече като
помагач на своя страна. Противопоставя се на доказателственото искане на ищеца за
представяне на документи от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва правния интерес на
ищеца да иска привличането му по реда на чл. 219 ГПК в това качество. Посочва, че
задължението по договора е погасено предсрочно и е платена лихва в размер на 20,89 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 26 ЗЗД.
Не се спори, а от представените от участниците писмени доказателства се установява
сключването на Договор за паричен заем № ******* на 12.10.2020 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищеца, във връзка с който ищецът и ответникът са сключили Договор
за предоставяне на поръчителство № ******* от 12.10.2020 г., по силата на който
„Файненшъл България“ ЕООД поело към ищеца задължение да обезпечи пред
кредитодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД изпълнението на договора за паричен заем
(връщане на заемната цена в размер на 800 лв., ведно с възнаградителна лихва, лихви за
забава и евентуални разноски), срещу което ищецът се задължил да заплати на
гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 416,10 лв., платимо разсрочено на
вноски в размер на всяка от 27,74 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по договора за заем /чл. 3, ал. 1 от Договора за поръчителство/. С чл. 2 е уговорено,
че договорът влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4,
2
ал. 1, т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение –
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция, а при представянето на такива
договорът за поръчителство не произвежда действия. Обявено за безспорно с доклада по
делото, а и установимо от представената от ответника справка извлечение – л. 37,
кредитирана от съда по реда на чл. 175 ГПК, е обстоятелството, че ищецът е заплатил като
възнаграждение за гаранта сумата от 97,78 лв. Същевременно третото лице „Изи Асет“
признава, че задължението по договора за потребителски кредит е било погасено изцяло
предсрочно и е платена лихва в размер на 20,89 лв.
В този смисъл спорното между страните обстоятелство е с изцяло правен характер и
се концентрира в две направления – налице ли е основание за задържане на сумата от 97,78
лв., материално легитимиран ли е ответникът по предявените искове, както и налице ли е
правен интерес от привличане на третото лице помагач в процесния случай.
Съдът, съобразно правилото на чл. 162 ГПК, като съобрази условията по договора за
кредит – размера на заемната сума (800 лв.) и уговорения фиксиран годишен лихвен
процент (35,00%), срока на заема – 30 седмици, при 15 броя вноски, при математическо
изчисление, съобразно формулата в Приложение № 1 към ЗПК, формира извод, че
годишният процент на разходите възлиза на 41,18 %, т.е. се доближава до посочения в
договора (41,74%). Ако към ГПР по договора за заем обаче се вземе предвид и
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, при изчисление чрез формулата,
посочена в Приложение № 1 към ЗПК, ГПР би възлизал на 324,34 %.
Соченото обстоятелство не обуславя нищожност на целия договор за кредит, по арг.
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, които предвиждат нищожност единствено на клаузите, които
надвишават над пет пъти размера на законната лихва, но не водят до недействителност на
цялото правоотношение. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и 6 ЗПК, тълкувани във
връзка с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, начислените такси няма да се дължат в частта,
която надвишава посочената сума, тъй като законодателят въвежда забрана за уговаряне на
кредити с потребители при общи разходи за потребителя, по-големи от предвидения в чл.
19, ал. 4 ЗПКр размер, равен на петкратния размер на законната лихва за забава, и забранява
събирането на други възнаграждения по договора над посочения размер.
В конкретния случай договорите за кредит и поръчителство са сключени чрез едно и
също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един
номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, клаузите и на двата договора са обвързани с условия по другото
правоотношение. Същевременно от извършена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител – „Файненшъл
България" ЕООД, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Обсъдената съвкупност от обстоятелства
води до извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора по договора за паричен
заем. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и е платимо също на последния. В
този смисъл, от съвкупната преценка на тези данни, чрез сключването на договора за
поръчителство се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК, като се преследва
забранена от закона цел – неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на
кредита. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит,
до-колкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Насочването към учредяване на обезпечение
от свързано дружество финансов-гарант, което не събира възнаграждението си
предварително, а го добавя към погасителната вноска към заема, води до извода, че
възнаграждението за поръчителя съставлява разход, пряко свързан с процесния договор за
кредит и е известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение
3
представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар
недобросъвестно да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит. На практика
ищецът се е задължил да заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си „Изи
Асет Мениджмънт" АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител "Файненшъл България" ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по
договора, още повече, че не се представя договор за поръчителство, сключен между
кредитора и дружеството гарант, нито се ангажират доказателства за сбъдване на условието
по чл. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство, при настъпването на което условие
същият влиза в сила.
Със сключването на договора с „Файненшъл България“ се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на оспореното правоотноше-
ние между ищеца и ответника, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на гаранта на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
При действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за поръчителство
може да съществува само за действително задължение. Договор за поръчителство,
сключен между кредитора„Изи Асет Мениджмънт“ и ответника „Файненшъл България“ не
се представя, нито се ангажират доказателства за сбъдване на условието по чл. 2 от
Договора за предоставяне на поръчителство, при настъпването на което условие същият
влиза в сила, поради което на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема недоказания факт за
неосъществил се.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от 97,78 лева е напуснала
патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника, т.е. получена от „Изи
Асет Мениджмънт“. Уговореният в чл. 3, ал. 1 от Договора между ищеца и ответника начин
на плащане на възнаграждението за поръчителя (разсрочено, към вноските за кредит и на
техния падеж) съставлява плащане на овластено от ответника лице – чл. 75, ал. 1, пр. 2,
поради което е действително, а ответникът е материално легитимиран по исковете.
Ответникът не доказа наличието на правно основание /годен юридически факт/ за
задържане на сумата. Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно
доказване на обстоятелството, за което носи доказателствена тежест – че процесната сума е
излязла от правната му сфера и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, искът
за присъждане на платената в полза на ответника сума от 97,78 лева е основателен и следва
да бъде уважен.
По въпроса за правния интерес от привличането на третото лице помагач в
съответното процесуално качество съдът се е произнесъл в определението за насрочване,
като преценката за наличие на такъв остава непроменена, с оглед изложените от ищеца и
установени по делото фактически твърдения. Договорът, сключен между потребителя и
заемодателя, и договорът, сключен между потребителя и гаранта, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. Джавахарлал Неру № 28, Силвестър
център, ет. 2, офис 40-46 да заплати на М. М. Г., ЕГН ********** на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата в размер на 97,78 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за
поръчителство № *******/12.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М. М.
Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“ бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 - 46 като трето лице помагач на страната на ищеца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК, както и на
третото лице-помагач.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5