Решение по дело №559/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 126
Дата: 2 април 2025 г.
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20243100900559
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900559 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ, образувано по молба на “Вал
Варна“ ООД, чрез адв. Г., с която срещу „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, с която е предявен допустим иск на кредитор
за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ,
основана на твърдения за неплатежоспособност, поради невъзможност за
изплащане на изискуеми задължения по договор за заем от 05.07.2013г., сключен с
В. Н. О., установени с влязло в сила решение по т.д.№718/2019г. по описа на ВОС,
които задължения са придобити от молителя с договор за цесия от 14.04.2022г.,
евентуално поради свръхзадълженост.
Ищецът твърди влошено финансово състояние на предприятието на
ответника, изключващо обслужването на текущите му задължения. Евентуално
сочи свръхзадълженост, тъй като общият размер на задълженията значително
превишава активите на търговеца.
„Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД не е оспорило твърденията на ищеца
относно легитимацията му като кредитор по сделка, която за ответника има
търговски характер. Самият ответник признава и за други задължения към
кредитори, които не може да удовлетвори. Сочи, че през 2020г. е освободил
персонала си. Наличното имущество намира за недостатъчно за покриване на
задълженията.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Г. поддържа искането си. Пледира за
откриване производство по несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост,-31.12.2020г.
Ответното дружество "„Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД се представлява в
съдебно заседание от адв. Т., чрез която признава, че изпитва затруднения в
1
дейността си, но твърди, че необратимостта на това състояние е настъпила към
ноември 2024г.
Съдът, въз основа на твърденията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че с влязло в сила решение №317/21.05.2020г.
по т.д.№ 718/2019г. дружеството –ответник „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги
Сава Раковски" № 4, ет. 2, ап. 2 е осъдено да заплати на В. Н. О., гражданин на
Руската Федерация, роден на 05.05.1962г. следните суми:
сумата 61 000 евро (шестдесет и една хиляди евро), представляваща сборна
главница предоставена за ползване до 10.07.2018г по договор за заем от
05.07.2013г, ведно със законната лихва от предявяване на иска 08.05.2019г до
окончателно плащане на сумата, на осн. чл. 240 ЗЗД;
сумата 5117,22 евро (пет хиляди сто и седемнадесет евро и двадесет и два
евроцента), представляваща уговорено като мораторна лихва обезщетение за
забавеното връщане на заемната сума по същия договор за период на забава от
11.07.2018 до 08.05.2019г, на осн. чл. 92 ЗЗД
сумата 5172,56лв (пет хиляди сто седемдесет и два лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разходи по
този иск, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Видно от приложения и неоспорен по делото договор за цесия от
14.04.2022г. кредиторът В. Н. О. е прехвърлил в полза на ищеца съдебно
признатите му с решение №317/21.05.2020г. по т.д.№ 718/2019г. на ВОС вземания.
Съгласно чл.625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по
подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано
с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.
В случая ищцовото дружество поддържа легитимацията на кредитор на
ответния търговец въз основа на договор за заем, вземанията по който е придобило
възмездно чрез цесия. Договорът за заем не е измежду изброените търговски
сделки по чл. 1, ал. 2 от ТЗ, но съобразно въведения от законодателя субективен
критерий (чл. 286, ал. 1 от ТЗ) заемът е търговска сделка, ако е свързана с
упражняваното от търговеца занятие. За прилагане на субективния критерий е
налице законова презумция-чл. 286, ал. 3 от ТЗ.
В случая ответникът не е оспорил, нито е предприел оборване на тази
презумпция, поради което следва да се приеме, че вземането на молителя срещу
ответника произтича от търговска сделка. Този извод не се променя от
обстоятелството, че ищецът не страната по договора, а е придобил вземанията по
него въз основа на цесия. С ТР 1/2023г. на ОСТК на ВКС е прието, че наред с
вземането, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
цесионерът придобива и правото на защита на прехвърленото му материално
право. Искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
2
на длъжник, от чието имущество приобретателят не може да се удовлетвори,
представлява именно такъв елемент от защитата на придобитото материално
право.
Установените със СПН вземания са изискуеми.
При тези данни съдът приема, че молителят се легитимира като кредитор с
изискуемо вземане по търговска сделка, на осн. чл. 286, ал. 3 вр. чл. 287 от ТЗ.
За да бъде открито производство по несъстоятелност на първото заявено
основание- неплатежоспособност, следва да са налице материалноправните
предпоставки, установени в разпоредбите на чл. 608 във вр. с чл. 607а от ТЗ, а
именно дружеството длъжник да е изпаднало в неплатежоспособност, т. е. да не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, възникнало на някое от
посочените в чл. 608 от ТЗ основания. Необходимо е затрудненията на длъжника да
не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват
обективно състояние на търговец, който не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
В трайната практика на ВКС по приложение на чл.608 ТЗ е възприето
разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е
необходимо да се изследва цялостно и обективно финансово-икономическото му
състояние към момента на приключване на устните състезания по делото, като
влошаването на икономическото състояние на търговеца следва да има траен
характер. От значение за установяване на състоянието на неплатежоспособност са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткотрайните активи към краткосрочните задължения на търговеца. Водещ е
коефициентът на обща ликвидност при действителна ликвидност на елементите от
краткотрайните активи, участващи при формирането им. Липсва ликвидност на
активите, когато на пазара няма търсене на конкретни материални запаси или
краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка
на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е този от другите
показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на
който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични
средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за
установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова
автономност/задлъжнялост са помощни и влошените им стойности при добри
показатели на ликвидност, не сочат на състояние на неплатежоспособност на
търговеца, а са само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще. При
въведено възражение или установими от доказателствата по делото данни за
несъбираеми и/или спорни вземания, съдът следва да извърши комплексна
преценка на спорните(липсващи) компоненти и корекционно преизчисление на
коефициентите за ликвидност. Такава корекция се дължи и при установяване на
документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса или
несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения.
В случая на база на допълнително проучване, след постъпване на изискания
справки, вещото лице е изготвило алтернативен счетоводен баланс към
12.11.2024г., осчетоводявайки разликата между дължимите данъци и лихви към ТД
3
на НАП по получените справки за задължения, както и разликата между
задълженията по получена информация от ЧСИ и задълженията към взискателите
по счетоводни данни. При изготвяне на алтернативния баланс вещото лице е
приспаднало от балансовата стойност продаден по реда на принудително
изпълнение ПИ, находящ се в гр.Варна, ул. „Крайбрежна“ № 26.
По алтернативно изготвения баланс към 12.11.2024г. активите на
дружеството възлизат на 398 хил., от които 180 хил. незавършено производство,
185 хил. краткосрочни вземания и 32 за съоръжения. Според експертизата
публичните задължения на търговеца възлизат на 239 408,22 лева. Задълженията
към доставчиците са в размер на 27 790,87 хил., задължения за получените аванси-
111 249,99 лева, а тези към други кредитори- 122 363,90 хиляди. Основавайки се на
естеството на задълженията, вещото лице е посочило, че всички те имат
краткосрочен характер. При тези данни, при изчисляване на коефициента на обща
ликвидност вещото лице посочва, че за периода 2019- 2024г. същият е в диапазона
1,29-0,73. След 2019 г. и до датата на алтернативния баланс краткосрочните
задължения превишават обема на краткотрайните активи, поради което и след
2019г. коефициентът за обща ликвидност е под общоприетия минимум от 1.
Последното обосновава извода, че длъжникът не може да погаси в оперативен
порядък задълженията си с всички налични краткотрайни активи - материали,
стоки, вземания от клиенти, пари по разплащателни сметки, при общоприето
числено значение. Затова съдът счита, че при този коефициент на обща ликвидност
ответникът е силно затруднен да погасява навреме и в цялост паричните си
задължения. Коефициентът на бързата ликвидност изразява непосредствената
готовност на предприятието да обслужи краткосрочните си задължения към
кредиторите с по- бързо ликвидните активи(вземания, парични средства,
краткосрочни инвестиции). Препоръчителната стойност на тази величина е 0,5-1 .
По отношение на ответника изчислените показатели сочат, че ако се съберат
всички вземания и наличните парични средства, те ще покрият 0,37 лева за всеки
лев от задълженията към 12.11.2024г. Всъщност за целия изследван период
въпросната величина е под 1, а за годините 2020—2023г. е 0,54. Коефициентът на
незабавната ликвидност, представящ съотношението на краткосрочните
инвестиции плюс паричните средства, отнесен към текущите задължения и
разкрива възможността /респ. невъзможността/ на длъжника да покрие текущите
си задължения с наличните си краткотрайни активи. Оптималната стойност на този
показател, възприет в икономическата теория, е 0,5-0,7 . В случая, според
заключението на вещото лице, считано от 2019 г. за ответния търговец този
коефициент е под 0,2, а към изготвяне на баланса е с нулева стойност. С нулева
стойност е и коефициентът на абсолютна ликвидност, обективиращ съотношение
между паричните средства към текущите задължения. Препоръчително е той да не
пада под 0.3 като се приема, че за да е предприятието ликвидно във всеки момент
следва да поддържа парични наличност, покриващи около 30 % от задълженията
му. Макар, и с помощен характер, видно е от ССЕ, той е извън препоръчителната
норма за целия изследван период. Горното сочи невъзможност на ответника да
осъществява нормална търговска дейност. Всъщност всички показатели на
ликвидност обосновават, че ответника няма потенциал да покрива текущите си
задължения.
4
Не по- различно е положението с величината на финансова автономност.
Посоченият коефициент на финансова автономност за целия изследван период е
под „1“, а към 12.11.2024г. е отрицателна величина. Целта на този коефициент е да
даде информация за това какъв е процента на собствените средства в общия размер
на пасива. В случая, отрицателната стойност на този финансов показател сочи на
силна зависимост на предприятието от външни кредитори. Допълнително високата
отрицателна величина на коефициента на задлъжнялост от „-4,79“ към посочената
крайна дата също потвърждава извода, че дружеството е силно зависимо от
кредиторите си за уреждане на задълженията си. Гореизложените обстоятелства,
неосъществяване на търговска дейност за целия изследван период, вкл. факта, че
дружеството, отново според експертизата, е дерегистрирано по ЗДД от 08.05.2020г.
и няма нает персонал след 01.2020г. сочат освен на липса на имуществено за
осъществяване на дейността, но и на трайност на това състояние.
Освен това налице са основание за прилагане на презумпцията за
неплатежоспособност по чл. 608, ал. 4 от ТЗ. За удовлетворяване вземанията на
ищеца е образувано изп. производство № 20207170400516 при ЧСИ рег.№ 717,
инициирано на 15.09.2020г. След частично удовлетворение на взискателя,
понастоящем размера на дълга възлиза на 75 237,46 лева. Следователно по изп.
производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало частично неудовлетворено в 6 месечен
срок по получаване на поканата за доброволно изпълнение. Такава покана
поначало се изпраща още с постановлението за образуване, поради което и след
като в изп. производство е извършена продан на недвижим имот, при всички
случаи покана е изпратена. Следователно презумпцията по чл. 608,ал.4 ТЗ е
неопровергана.
Поради изложеното и тъй като са налице хипотезите на чл. 608 ал.1 и 4 ТЗ,
съдът приема за доказана неплатежоспособността на „Делта Инвестмънт Груп“
ЕООД, което налага постановяване на решение за откриване на производство по
несъстоятелност като се определи началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на
неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Тоест, началната дата на
неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото
икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на обслужване на
задълженията му, а не от конкретно извършено или не извършено плащане по
вземане на отделен кредитор.
Съдът приема, че тенденцията за влошаване на финансовото състояние на
ответника датира още към 2020г., когато дружеството е освободило и последния
си служител и се дерегистирало по ДДС. Освен това, към края на 2020г. всички
изследвани коефициенти на ликвидност и автономност са под изискуемите
величини за действаща търговско предприятие. Съдът немира, че при всички
случаи към 31.12.2020г. състоянието на неплатежоспособност е налице, като към
посочената дата се установява наличие на неудовлетворени публични вземания за
осигуровки и ДОД(т. 3 от заключението). Тази дата следва да се определи за
начална за неплатежоспособността.
Доколкото не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за това, по
5
делото не следва да се разглежда въведеното евентуално основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
От заключението по ССчЕ се установява, че наличното имущество на
длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството
по несъстоятелност. Ето защо с протоколно определение от 06.03.2025 г. съдът е
указал на ищеца и евентуалните заинтересовани лица, в едноседмичен срок,
считано от обявяването му в ТР, да представят доказателства за внесена сума в
размер на 6000 лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание чл. 629б
от ТЗ, определени в зависимост от евентуалното текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Разноски не са
предплатени, поради следва да се постанови обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника, да се прекрати дейността на предприятието, длъжникът
да се обяви в несъстоятелност, а производството по несъстоятелност следва да се
спре, на осн.чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
На длъжника следва допълнително да се укажат задълженията му по чл. 632,
ал. 6 от ТЗ.
На кредиторите следва да се укаже възможността да предявят вземанията си
съгл. чл. 630, ал. 1, т. 5 вр.чл. 685, ал. 1 ТЗ.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за процесуално
представителство в размер на 1500 лева съобразно представените доказателства за
сторени разходи.
По изложените съображения и на основание чл.630 вр. чл. 632 ал.1 от ТЗ,
съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Делта Инвестмънт
Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Райко Жинзифов“ № 3, ет.1, ап. 2, представлявано от Д. К. Д., с начална дата
31.12.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Делта Инвестмънт Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Райко
Жинзифов“ № 3, ет.1, ап. 2, представлявано от Д. К. Д..
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на
„Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ № 3, ет.1, ап. 2, представлявано от Д.
К. Д..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Делта
Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ № 3, ет.1, ап. 2, представлявано от Д. К. Д..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №
3, ет.1, ап. 2, представлявано от Д. К. Д..
6
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ № 3, ет.1, ап.
2, представлявано от Д. К. Д., при обявяване на фирмата си да прибави добавката
„в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „Делта Инвестмънт Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Райко
Жинзифов“ № 3, ет.1, ап. 2, представлявано от Д. К. Д., на основание чл.632, ал.1,
изр.1-во от ТЗ.
УКАЗВА на „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ № 3, ет.1, ап. 2,
представлявано от Д. К. Д., че в едномесечен срок от вписването на решението
следва да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите
документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни
процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви справките
за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и
нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, на осн. чл. 632,
ал. 6 от ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите на „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №
3, ет.1, ап. 2, представлявано от Д. К. Д., че следва да предявят писмено вземанията
си пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския
регистър на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност,
на осн. чл. 630, ал. 1, т. 5 вр.чл. 685, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите на „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №
3, ет.1, ап. 2, представлявано от Д. К. Д.и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на
решението по молба на длъжника или на кредитор при удостоверяване наличие на
достатъчно имущество или при депозиране на сума от 6000/ шест хиляди/ лева,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.
ОСЪЖДА „Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ № 3, ет.1, ап. 2,
представлявано от Д. К. Д. да заплати по сметка на “Вал Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна сумата от 1500 лева за разноски за процесуално
представителство, на осн. чл.621 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от
настоящото решение, на основание чл.624, във вр. с чл.622 от ТЗ.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър при АВп, на основание чл.
613а, ал. 1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8