Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 11.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

                  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15823 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Постъпила е молба от ищцата – Я.П.С., с искане за допълване на постановеното на 22.04.2015 г. съдебно решение, като се произнесе по предявения иск за прогласяване за нищожно на действието по вписване  на молбата за учредяване на договорна ипотека. Твърди, че с исковата молба е предявен такъв иск като главен, а съдът се е произнесъл само по евентуалния иск.

В срока по чл.250, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „У.Б.” АД, с който оспорва  искането. Излага съображения, че правилно съдът се е произнесъл по главния иск без да разгледа предявения в условията на евентуалност иск. Моли съда да остави без уважение молбата на ищцата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, като съдът не е формирал воля относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет.

В случая в предмета на делото са включени обективно, евентуално предявени искови претенции – за прогласяване за нищожно на действието по вписване  на молбата за учредяване на договорна ипотека, както и за установяване, че в полза на ответника не е възникнало ипотечно право, в случай, че съдът уважи първия иск.

Евентуално обективно съединяване на искове е налице, когато единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Преценката за това кой иск е главен и кой евентуален се извършва въз основа на връзката между двете материални правоотношения, предмет на евентуално предявените искови претенции. С оглед на това съдът е приел, че главен е искът за установяване, че в полза на ответника не е възникнало ипотечно право. Това е така, защото правоотношението по този иск изпълнява ролята на положителен факт спрямо съществуването на правоотношението по евентуалния иск – за установяване нищожност на вписването на молбата за учредяване на договорна ипотека. Ето защо вътрешното процесуално условие, което следва да се сбъдне, за да се произнесе съдът по евентуално предявения иск, е уважаването на главния иск. В случая това процесуално условие, произтичащо от връзката между двете спорни материални правоотношения, не се е сбъднало. Ето защо за съда не е налице правомощие да разгледа по същество и да се произнесе по евентуално предявения иск.

По изложените съображения съдът счита, че молбата на ищцата за допълване на постановеното съдебно решение се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. 

Воден от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът

 

р е ш и:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Я.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, за допълване на постановеното на 22.04.2015 г. съдебно решение по гр. д. № 15823/2013 г. по описа на СГС, І ГО, 10 състав, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото решение делото да се докладва за изпращане на САС по компетентност за произнасяне по постъпилата въззивна жалби.

 

                                         

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: