Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на шести февруари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря Д.Шулева , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3280 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 526077/05.11.2018г. по гр.д. № 68052 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 48 състав са
отхвърлени исковете на З.Д.Е.”АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** срещу „З.к.Л.И.”АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на основание
на чл. 213 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД
на сумата от 1792,57лв.,
представляващи неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие настъпило на
07.08.2015г. в гр. Смолян, ул. „********;
сумата от 298,73лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2016г. до
28.09.2017г., като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх.№ 5194893/27.11.2018г. изпратена по пощата на
23.11.2018г. от ищеца З.”Е.”АД, ЕИК ******** в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото се
установило, че застрахован при него автомобил е понесъл вреди при ПТП , при
което застрахован при ответника по застраховка „ГО” автомобил бил спрял неправилно
от лява страна на пътно платно и от дясната му задна врата слязъл пътник, което
създало опасност за преминаващия автомобил, застрахован при ищеца, водач на
който предприел спасителна маневра и се ударил в металния контейнер за отпадъци
на пътното платно. Застраховката ГО” покривала и отговорността на водача и на
пътника като ползвател на МПС. Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете „З.к.Л.И.”АД,
ЕИК********, е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението е
правилно. Претендирал е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2023974/28.09.2017г. на З.Д.Е.”АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
срещу „З.к.Л.И.”АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** с която е поискало от съда да осъди ответника
на основание на чл. 213 от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1792,57лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 28.09.2017г., до изплащането й, представляващи
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1777,57лв. за вреди по застрахован при ищеца автомобил „Л.И.220Д”,
рег. № ******* по застраховка „Каско” полица № 00500100110003/08.05.2015г. по щета № **********,
причинени от виновно противоправно поведение на водач и пътник в автомобил „Шкода Фабия”, рег.
№ *******, проведено на 07.08.2015г. в гр. Смолян, ул. „********, застрахован
при ответника ЗК Л.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица № 22115000372215/21.01.2015г.
и ликвидационни разходи по щетата в
размер на 15лв.; сумата от 298,73лв., представляващи
обезщетение за забава за плащането на сумата от 1777,57лв. за периода от
01.02.2016г. до 28.09.2017г. Навело е твърдения, че към 07.08.2015г. бил обвързан от валидно правоотношение по
застраховка „Каско” за автомобила Лексус”,
а ответникът бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” за водач и пътник на автомобила „Шкода” , в
гр.Смолян на ул. „******** настъпило ПТП с участието на двата автомобила, при
което водач на застрахован при ответника автомобил нарушил правилата за
движение по пътищата и спрял неправилно, същевременно пътникът в този автомобил
Х.В.слязла и така била създадена опасност за преминаващия Лексус”, чийто водач
предприел спасителна маневра и се удря в намиращия се от дясно автомобил, по
Лексус били нанесени вреди , за обезщетяване на които ищецът платил
1777,57лв.-, анправил ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да му
плати сумите, но това не било направено. Посочил е, че както на водачатака и на
пътника в застрахования при ответника автомобил били съставени АУАН.
Претендирал е разноски.
Ответникът „З.к.Л.И.”АД, ЕИК******** в предоставения срок е оспорило исковете.
Заявил е, че водачът на МПС чиято
отговорност обезпечавал, не бил провел виновно противоправно поведение, оспорил
е и описания механизъм на ПТП Не оспорвал плащането на обезщетение от ищеца
нито че е имал валидна застраховка ГО по полицата, посочена от ищеца .
Претендирал е разноски.
С определение по насрочване на
делото районният съд е обявил за безспорно съществуване на правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” посочена от ищеца към дата
на ПТП, като и че ищецът е платил за обезщетяване на вредите сумата посочена от
ищеца.
По делото са приети неоспорени от
страните застрахователна полица по застраховка „Каско” № полица № 00500100110003/08.05.2015г., Общи
условия, преписка по щета № ********** съгласно които на 08.05.2015г. З.”Е.”АД е сключило с Биела Софт”ЕООД договор за застраховка „Пълно Каско” за период
от 09.05.2015г. до 08.05.2016г. за територия на ЕС, Сърбия, Македония,
Швейцария, Турция за МПС Л.И.220Д”, рег.
№ ******* при застрахователна сума от 18 000лв. и премия от 885,60лв, на
07.08.2015г. по искане на застрахования е образувана щета за обезщетяване на
вреди по автомобила, настъпили на 05.08.2015г. в гр.Смолян, ул. „********, където
от врата на таксиметров автомобил внезапно изскочила на пътя възрастна жена и
водач на Лексус” предприела спасяваща маневра, като свила рязко в дясно и
ударила автомобила , по който били нанесени вреди предни фар, огледало, мигач,
облицовка на предна броня, рег. № и армировки, ищецът е възложил отстраняването
на вредите на автосервиз и за същото е платил
1777,57лв. на 17.11.2015г.,
поканил е ответника да му възстанови сумата в срок по КЗ с писмо получено от
ответника на 30.12.2015г.
По делото е приет протокол за ПТП
№ 1458956/07.08.2015г. . носещ подписи
за водачи на МПС и органи на КАТ посетили местопроизшествието, съгласно който
на 07.08.2015г. около 08,30ч. в гр. Смолян на ул.”******** автомобил „Шкода Фабия”,
рег. № ******* неправилно престоява на пътно платно отляво по посока на
движение с което пътуващата отпред вляво пътничка отваря вратата , за да слезе
с което създава опасност за преминаващия отдясно и попътно автомобил „Лексус”
рег. 0 *******водач на който за да избегне удара се блъска в метални ограждения
кош за смет, на водач и пътник в „Шкода
Фабия“ за нарушения съответно на чл- 94 и на чл. 95 от ЗДвП са съставени АУАН, по автомобил „Лексус“ са нанесени вреди
по врата, боя , калник, огледало за обратно виждане, предна броня вдясно.
По делото не се спори, а и от
прието по делото извлечение от регистъра на Гаранционен фонд се установява, че
на 21.01.2015г. ответникът е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност” полица № 22115000372215 за
една година считано от 121.01.2015г. за
автомобил с рег. № *******.
Разпитан по делото св. С.Д.е заявила, че не помни точната
дата, но през 2017г. претърпяла ПТП при управлението на автомобил „Лексус”.
Тогава шофьор на такси спрял на средата на пътното платно, една баба с чанти и
торби изскочила от дясна задна врата на таксиметровия автомобил на пътя и за да не удари бабата свидетелят
завила надясно и се ударила в контейнер за смет. Посочила е, че се движела в
дясна лента за движение, бабата отворила вратата на близко разстояние пред
свидетеля, свидетелят не можело да спре и затова се отклонила вдясно , полицаите
съставили акт на бабата и на шофьора на таксито, автомобилът „Лексус“ бил
увреден по броня и калник вдясно, платено било за отстраняването им от
застрахователя.
С приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, което съдът
кредитира като задълбочено и неопровергано от другите събрани по делото
доказателства, вещото лице е посочило, че процесните вреди могат да настъпят от
ПТП по протокола за ПТП приет по делото, към дата на ПТП автомобил „Лексус“ е
бил на 7г., 8м. и 9 дни от дата на първоначална регистрация средна пазарна
стойност за отстраняването на вредите е 1930,93лв., сумата от 15лв. била
обичаен размер на ликвидационни разноски.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2015г.,
договорите за застраховка са сключени през 2015г.,
то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса
за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).
Предявените искове са с правно
основание чл. 213 от КЗ (отм) вр. с чл. 86 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 213,
ал. 1, изр. 2 от КЗ (отм) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по
застраховка „Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска
от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по
„Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е
право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само
застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на
правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от
закона право на регрес – чл. 213, ал.1 от КЗ(отм). Именно с оглед на това плащане
застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата
на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото
лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо кумулативно наличие
на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 213, ал.1, изр. 2 от КЗ (отм) следва
да се установи и наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО”
на деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно
обезщетение съгласно разпоредбите на чл. 202 и чл. 208 от КЗ (отм) може да бъде
извършено чрез изплащане на сума в размер
на пазарната стойност на действително претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието
или натура или чрез прихващане,
включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на застрахователната
премия.
Съдът приема, че в конкретния
случай по делото е установено, че на 07.08.2015г. застрахован при ищеца по имуществена
застраховка Каско” автомобил „Лексус” е понесъл вреди по предни фар, огледало,
мигач, облицовка на предна броня, рег. № и армировки от ПТП, които вреди са
причинени при ПТП в гр. Смолян, ул. „Соколница“, при което водач на таксиметров автомобил „Шкода Фабия“
, за който има сключен от ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ спрял в лява част на пътно платно, а от задна дясна врата на таксиметровия
автомобил е слязъл пътник на пътно платно, водач на „Лексус“ завил рязко вдясно за да избегне удар с пътника и така реализирал удар с метален контейнер за
смет, за обезщетяване на вредите по
Лексус“ ищецът е платил сумата от 1777,57лв., което не надхвърля пазарната им
стойност, ищецът е поканил на
30.12.2015г. ответника да му ги възстанови, направил е и ликвидационни разноски
от 15лв. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени
доказателства и заключение по съдебно авто-техническата експертиза, събрани по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира като неопровергани от
другите доказателства по делото, резултат от лични впечатления на свидетеля,
последователни и категорични.
Съгласно разпоредбата на чл. 94,
ал. 3 и ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДв.П) при престой и паркиране
в населените места пътните превозни средства спират възможно най-вдясно на
платно на движение , а на път с еднопосочно движение е допустимо спиране и в
лява страна, ако това не пречи на движение на пътните превозни средства.
Съгласно чл. 95 от ЗДв.П водач и
пътници могат да отворят врата, да я оставят отворена, да се качват и слизат от
превозно средство, спряло за престой или паркирано след като се уварят че няма
да създадат опасност зя останалите участници в движението.
Съдът приема за установено по
делото, че причина за настъпването на процесното ПТП имат водачът и пътникът в застрахования при ответника автомобил „Шкода Фабия”
. По делото се установи от събраните доказателства, че водачът е спрял за
престой в лява лента на пътно платно в нарушение на правилата на чл. 94, ал. 3
от ЗДв.П, като същевременно пътникът
е отворил дясна врата на автомобила, за да слезе на пътно платно в
нарушение на 95, ал.1 от ЗДвП. Това се установява от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни,
неопровергани от другите събрани по делото доказателства. В подкрепа на същите
са и отбелязванията по приетия по делото протокол за ПТП за съставени на водача
и на пътника на „Шкода Фабия“ актове за установяване на административни
нарушения на правилата на чл. 94, ал. 3 и чл. 95, ал.1 от ЗДв.П. Съдът приема,
че вредите не биха настъпили, ако водачът или пътникът не беше извършил
нарушенията. Така, ако водач на автомобил беше спрял най-вдясно на пътно платно
съобразно правилата на чл. 94 от ЗДвП, а не както го е направил – най-вляво, то
пътникът не би слязъл на пътно платно и не би
възникнала необходимост от спасителна маневра от водача на „Лексус“. Същевременно, ако
пътникът преди да слезе от „Шкода Фабия“ се беше уверил, че не приближава попътно движещ се автомобил
вдясно, то отново не би възникнала необходимост от спасителна маневра от водача на „Лексус“. По делото не се твърди и
не се установява водач на „Шкода Фобия“ да е извършил нарушението при условия,
които изключват вината му. Същевременно противоправността на поведението му е
установена, вината се презумира, причинно-следствена връзка между ПТП и вреди
също е установена по делото, поради
което и съдът приема, че отговорността на ответника може да се ангажира от
ищеца. Това е така, защото както водача,
така и пътника в автомобила „Шкода Фабия“ с поведението си са станали причина за
ПТП и съответно за настъпването на вредите, приложимо е императивното
материално-правно правило на чл. 53 от ЗЗД, съгласно което при вреди причинени
от неколцина те отговарят пред увредения солидарно. Всеки от причинителите на вредата отговаря
към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер и
без оглед приноса на всеки от тях за причиняването на вредите. Този принос би имал значение за вътрешните
отношения между причинителите на вредите, но не и в отношенията им с увредения.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на един от
причинителите на вредата отговаря по отношение на увредения в обема, в който
отговаря застрахования при него, тоест за всички вреди в пълния им размер,
единственото ограничение на отговорността му е застрахователната сума по
договора за застраховка. (В този смисъл Постановление № 17/18.11.1963г. на
Пленума на ВС; Решение № 52/28.05.2019г.
по т.д. № 1497/2018г. на ВКС, І-во Т.О; Решение № 192/02.11.2017г.по т.д. №
416/2017г. на ВКС, І-во Т.О. ; Решение № 121 по т.д. № 2859/2013г. на ВКС, І-во
Т.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
При така възприето съдът приема,
че отговорността на ответника може да се ангажира за плащане на сумата, за
която са предявени исковете. Това е така, защото безспорно ответникът отговаря
за вредите, причинени от поведението на водача на автомобила, застрахован при
него по застраховка „Гражданска отговорност”. Ирелевантно за предмета на делото
е дали ответникът отговаря за вредите и
поради поведението на пътуващия в автомобила пътник. Това е така, защото пред
увредения всеки делинквент и неговия застраховател отговаря за плащане на
обезщетение на вредите в пълен обем и размер.
При така възприето съдът приема,
че неправилно районният съд е отхвърлил исковете
и решението следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови
друго, с което иска за главниците бъде уважен.
Следва да се уважи иска и за
лихва. По делото е установено, че на 30.12.2015г ответникът е получил покана от
ищеца за плащане на процесните суми, поради което и на 01.102.2016г. съдът приема,
че той е изпаднал в забава на плащането й, размер на това обезщетение на
основание на чл. 162 от ГПК съдът определя на сумата от 298,73лв..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззиваемия-ответник
по исковете и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец разноски
за държавна такса пред СРС от 122лв., разноски за възнаграждение за вещо лице
пред СРС от 250лв., разноски за свидетел пред СРС от 50лв., разноски за адвокат
пред СРС от 376лв.; разноски за държавна такса пред СГС от 61лв. и разноски за
адвокат пред СГС от 376лв. Възнаграждението за адвокат претендирано от
въззивника не надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение по
Наредба № 1/2004г. до степен, който с оглед сложността на делото да обоснове
извод за основателност на възражението
за прекомерност на същото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 526077/05.11.2018г. по гр.д. № 68052 по описа за 2017г. на
Софийски районен
съд, 48 състав , с което са отхвърлени исковете на З.Д.Е.”АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
срещу „З.к.Л.И.”АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***
за заплащане на основание на чл. 213 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм.) и
чл. 86 от ЗЗД на сумата от 1792,57лв.,
представляващи неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие настъпило на
07.08.2015г. в гр. Смолян, ул. „********;
сумата от 298,73лв.,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2016г. до
28.09.2017г., като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 100лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.”АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.Д.Е.”АД, ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление:*** сумите в размери и на основание, както следва: на
основание на чл. 213 от КЗ (в сила
от 01.01.2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 1777,57лв. (хиляда
седемстотин седемдесет и седем лева и
0,57лв), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.09.2017г., до изплащането й,
представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди по
застрахован при ищеца автомобил „Л.И.220Д”, рег. № ******* по застраховка
„Каско” полица №
00500100110003/08.05.2015г. по щета № **********, причинени на
07.08.2015г. в гр. Смолян, ул. „******** при ПТП с участието на автомобил
„Шкода Фабия”, рег. № *******, застрахован при ответника ЗК Л.И.”АД по
застраховка „Гражданска отговорност” полица № 22115000372215/21.01.2015г.; сумата
от 15лв. (петнадесет лева), ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.09.2017г., до изплащането й, представляващи ликвидационни разноски по щета № **********; сумата
от 298,73лв. (двеста деветдесет и
осем лева и 0,73лв), представляващи обезщетение за забава за плащането на главницата от 1777,57лв. за периода от
01.02.2016г. до 28.09.2017г.; на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК сумата от 1235лв. (хиляда двеста тридесет и пет лева), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС и СРС.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.