О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
7.12.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА
ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 550 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град
София, бул.“Васил Левски” 114, ет.Мецанин, представлявано от Тервел Я. Кънев-
управител, чрез юрисконсулт Д.А., срещу
Разпореждане № 941/4.10.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 612 по описа за 2018
година на Луковитския районен съд в частта, с която е
отхвърлено заявлението за такси за услуги и неустойка.
Жалбоподателят излага, че разпореждането
е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Изтъква, че в заповедното производство, което е факултативно, едностранно
и формално, съдът дължи проверка на формалната редовност и необходимите
реквизити на Заявлението по чл.410 , а споровете
по обективираните в него материални субективни права,
като тези относно претендираното вземане за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, следва да се решат по исков ред, при
положение, че длъжникътт направи възражение по чл.414
ГПК.
По отношение заключението на съда за нищожност на
неустойката, поради противоречие със закона, развива доводи, основани на
правната същност на неустойката и нейните функции, съгл. чл.92, ал.1 ЗЗД- да
обезпечи изпълнение на задължението и да обезщети кредитора за вредите от
неизпълнението. Затова счита, че неустоечните
задължения са валидно възникнали.
Относно сумата, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране, сочи, че те са начислени съгласно чл.10а
ЗПК и нямат характер на неустойка. Твърди, че в договора тези такси са изчерпателно
конкретизирани и съобразени с действащото законодателство към момента на
сключване на договора.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Луковитския районен съд и да се постанови издаване на
заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението по чл.410 суми.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районният съд е уважил заявлението и издал разпореждане
№ 941/4.10.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 за главницата, договорната лихва, мораторната лихва, както и за разноските, а отхвърлил
заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за неустойката и за таксите
за услуги. Приел е, че в тази част искането противоречи на закона и добрите
нрави, за което съдът следи служебно на основание чл.411, ал.2,т.2 .Позовава се и на задължителното тълкуване на Директива
93/13/ЕИО,дадено по дело С-618/10 СЕС, както и на
чл.33 от Закона за потребителския кредит.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта
му. Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ,
съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
В настоящия случай претенцията на заявителя, наред
с главница, договорна лихва и мораторна лихва (лихва
за забавено плащане на главницата), включва и неустойка (614.70 лв.), разходи
за извънсъдебно събиране на задължението по кредитната сделка (245 лв.) и такса
за експресно разглеждане на документи (564.70 лева). В заявлението (т.12) е
посочено, че неустойката представлява санкция за длъжника, който не е изпълнил
задължението си в 3-дневен срок да предостави на заемодателя обезпечение, а именно:
поръчител, който да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21-годишна
възраст, , да работи по безсрочен трудов договор;да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1 000.00 лева; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статут не
по-лош от 401”Редовен”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да
няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател
или банкова гаранция с бенефициер- „Заемодателя”, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя
по договора за целия срок на договора. Посочена е сумата 614.70 лева. Таксата
за разходи е отразена като дължима при забавяне заплащането на падежа на погасителна
вноска, която се увеличава при настъпване на дълготрайна забава (брой дни,
изрично посочени в договора) и е определена в размер на 245 лева. Наред с
това твърди, че при попълване на
документите за отпускане на кредита заемателят се е
възползвал от допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
подадените от него документи за отпускане на кредита, за което дължи и сума в
размер на 546.70 лева.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33, ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за начисляване на неустойка и такси имат за цел да бъдат преодолени ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.
От начина, по който е формулирано задължението на
длъжника да осигури поръчител, към когото са предявени значително завишени
изисквания относно неговата платежоспособност или банкова гаранция в размер на
цялото задължение в изключително кратък срок (3-дневен) след сключване на
договора , а не преди него, се налага изводът, че е нарушен един от основните
принципи в гражданските и търговски правоотношения- този за справедливост,
изискващ закрила и защита на всеки признат от закона интерес.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.Уговорената в договора за кредит неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящият състав приема, че и клаузата в договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи противоречи на чл.10а,ал.2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тя нарушава и добрите нрави, тъй като тази такса надхвърля с 1/3 размера на отпуснатия кредит. Частният жалбоподател неправилно се позовава на разпоредба на чл.10а,ал.1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Това е така, защото таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора- предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него, както е приел и РС-Луковит.
Таксите за бъдещи разходи, каквито са посочените за извънсъдебно събиране на вземането, обвързани с период на забава, също противоречат на добрите нрави и имат за цел да бъде заобиколено императивното изискване на ЗПК обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Бидейки свързани с управлението на кредита, те противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема,
че атакуваното разпореждане на РС- Луковит е правилно и законосъобразно в
обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 941 от 4 октомври 2018 година,
постановено по ч.гр.дело № 612 по описа за 2018 година на Луковитския
районен съд в обжалваната (отхвърлителна) част.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: