РЕШЕНИЕ
№ 893
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110101324 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *******, в която се излагат твърдения, че
се намира в трудово правоотношение с ответника, като заема длъжността *****. Излагат се
твърдения, че със заповед №РД 09-01 от 10.12.2018г. на директора на *, на ищеца
незаконосъобразно е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”
поради неявяване на работа в осем работни дни през 2018г. Изтъква се, че поради
провеждане на самоподготовката на ищеца за театрални представления в друго населено
място, работодателят е следвало да го уведоми за необходимостта да се яви на репетиции
през дните посочени в оспорената заповед. Навеждат се доводи, че ответникът не е спазил
императивните изискванията на чл. 193 от КТ както и за изтичане на срока по чл. 194, ал. 1
от КТ. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с
което да отмени оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание и да присъди
на ищеца направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковата претенция. Признава съществуването на трудовото
правоотношение, по силата на което ищецът заема горепосочената длъжност, както и
налагането на дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Заема становище, че
ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина като не се е явил на репетиции в
посочените в заповедта работни дни, за които е уведомен съгласно график с месечна,
седмична и дневна програма. Изтъква се, че при изпълнение на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазил законовите изисквания. С оглед гореизложеното се
1
отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
По делото не се оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение, съгласно
което ищецът е назначен на длъжността *****. В трудовия договор е определено мястото на
работа на ищеца да бъде в театъра при работен ден с продължителност от 8 часа. Съгласно
длъжностната си характеристика той следвало да участва активно в цялостната
репитиционна, спектаклова и концертна дейност на театъра, да изпълнява възложените му
роли, да спазва точно седмичната програма и да познава и спазва репертоара на театъра и
правилника за вътрешния ред. Последният е утвърден със заповед на директора от
28.09.2016г. като регламентира, че работното време от 8 часа на ден при 5-дневна работна
седмицана на *****е променливо, определя се по график с месечна, седмична и дневна
програма и включва участие в постановки, репетиции и самоподготовка. Според правилника
*****имали задължение да се запознават с графиците на работното време, които са
изложени предварително на видно място в театъра като за времето определено за
самоподготовка следвало да са на разположение, включително и да отговарят на телефонни
обаждания от ръководството. През 2014г. на ищеца е предоставено да ползва ведомствено
жилище в ********, но същият преимуществено живеел на постоянния си адрес ******.
Поради ******. По заповед на работодателя от 19.09.2018г., на 28.09.2018г. ищецът се явил
в театъра във връзка с разпределената му роля в ******. Тъй като не се явил на репетиции за
постановката на 10.10.2018г., 11.10.2018г., 12.10.2018г., 15.10.2018г., 16.10.2018г.,
17.10.2018г., 18.10.2018г. и 19.10.2018г., със заповед от 22.10.2018г. от него са изискани
писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ за всяко едно от отсъствията. Поради
трайното му неявяване на работа след 28.09.2018г., заповедта е връчена на ищеца на
24.10.2018г. с куриерска пратка чрез *******по постоянния му адрес като в определения
срок не е подаден отговор от негова страна. На 08.11.2018г. по същия начин на ищеца е
връчено повторно искане да даде писмени обяснения, а на 29.11.2018г. - декларация за
обстоятелства по чл. 333 от КТ, която след попълване да върне на работодателя. Поради
бездействието на служителя, работодателят достигнал до извод за липса на причини, които
да оправдаят констатираните нарушения на трудовата дисциплина, в резултат на което
издал заповед №РД 09-01 от 10.12.2018г., с която му наложил дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”. На същия ден препис от заповедта е изпратен с куриерска
пратка до постоянния адрес на ищеца. При опит за доставката й на 12.10.2018г. тя е върната
в офис на ********с отбелязване „отсъствие на получател”. На същата дата ищецът узнал за
пратката и се свързал със служител на *като заявил промяна в начина на доставка. Вместо
2
връчване на адреса *******той изискал получаването на пратката да се извърши в офис на
******, където на 20.12.2018г. се явил и същата му е връчена. От събраните гласни
доказателства се установява, че седмичната и месечната програма се поставят
предварително на определено за това място във фоайето на театъра, откъдето всеки
служител може и е длъжен да се запознае с тях. Свидетелите изтъкват, че работодателят за
улеснение на служителите си е създал и закрити групи в социални мрежи, в които
програмите отново се публикуват.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го признаци
от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само при конкретно
описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши проверка относно
спазване на императивните изисквания на чл. 193 и 194 от КТ, както и преценка по
същество за наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения и за правилното
прилагане на критериите за определяне на наказанието. Безспорно е установено, че между
страните съществува трудово правоотношение и че с оспорената заповед от 10.12.2018г. на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. При проверка
законосъобразността на процесната заповед се установява, че тя е издадена от компетентен
орган в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ само по отношение на 6 от посочените в нея 8
нарушения, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и е редовно връчена на ищеца
по реда предвиден в чл. 195, ал. 2, изр. 2 от КТ. Следва да бъде посочено, че в преклузивния
двумесечен срок от откриване на нарушението следва да бъде издадена както заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, така и тя да бъде връчена на работника или
служителя. В разглеждания случай се установява, че пощенската пратка съдържаща препис
от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е изпратена до същия адрес, който
ищецът е посочил пред работодателя при сключване на трудовия договор и на който той е
получил своевеременно в рамките на два дни заповедта за даване на обяснения и
декларацията за обстоятелства по чл. 333 от КТ. При получаване на последната пратка,
обаче е налице поведние от служителя, което е насочено към забавяне на връчването й с
осем дни, от момента в който той е узнал за пристигането й – 12.12.2018г. С действията си
по промяна в начина на получаване на пратката, ищецът е направил така, че изявлението на
работодателя за налагане на дисциплинарното наказания да достигне до адресата тогава,
когато той прецени да посети посочения от него офис *******. Всичко това е станало при
наличие на знание у ищеца за обстоятелствата относно воденото срещу него дисциплинарно
производство за неявяване на работа през конкретни работни дни, относно момента на
откриване на всяко едно от нарушенията от работодателя, относно изпълнение на
процедурата по изискване на обяснения за тях и относно връчената и непопълнена от него
декларация за обстоятелства по чл. 333 от КТ, водеща до отпадане на закрилата му при
уволнение. С оглед на това, горепосочените действия са насочени към изтичане на
двумесечния преклузивен срок и по отношение на последното нарушение на трудовата
3
дисциплина от 19.10.2018г., а оттам и към погасяване правото на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание. По този начин работодателят е поставен в обективна
невъзможност да изпълни своевременно процедурата по налагане на дисциплинарното
наказания, поради което действията на ищеца на 12.12.2018г. следва да бъдат приравнени на
отказ от връчване на оспорената заповед, защото той не може да извлича благоприятни за
себе си правни последици от собственото си недобросъвестно поведение. С оглед
гореизложеното съдът намира, че заповедта е редовно връчена на основание чл. 195, ал. 3 от
КТ на 12.12.2018г. като в горепосочения преклузивен срок попадат само нарушенията на
10.10.2018г. и 11.10.2018г. и те не следва да бъдат обсъждани при решаване на правния
спор. В заповедта подробно са описани както извършените от служителя нарушения на
трудовата дисциплина, времето на осъществяването им и моментът на тяхното установяване
от работодателя. Преди да наложи дисциплинарното наказание, ответникът е спазил и
процедурата по чл. 193 от КТ като двукратно е изискал от служителя конкретни обяснения
за всички описани нарушения в процесната заповед. С оглед на това, ищецът е бил наясно
относно неизпълнението на кои негови трудови задължения се искат обяснения като му е
предоставена възможност в максимална степен да упражни правото си на защита. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се достига до извода, че на
12.10.2018г., 15.10.2018г., 16.10.2018г., 17.10.2018г., 18.10.2018г. и 19.10.2018г. ищецът не
се е явил на работа, в резултат на което е нарушил задълженията си по чл. 126, т. 1 от КТ.
Той е следвало да престира труд на работното си място **********, като с неявяването на
работа сам се е поставил в невъзможност да узнае кога според седмичната и месечната
програма е разпределен да участва в репетиции за ******, независимо че е разполагал и с
друга възможност да получи информация за това. При определяне на наказанието
работодателят е спазил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, като е съобразена тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на ищеца. Налице е
трайно и повтарящо се виновно неизпълнение на значимо трудово задължение за явяване на
работа, което е продължило повече от два последователни работни дни и е достатъчно да
обоснове налагането дори на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”, в каквато
насока е било и първоначалното намерение на работодателя предвид изискването на
декларация за обстоятелства по чл. 333 от КТ. Гореизложените съображения водят до
извода, че ответникът е спазил изискванията на трудовото законодателство при налагането
на дисциплинарното наказание на ищеца, поради което предявеният иск по чл. 357, вр. чл.
188, т. 2 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна. Искането на ответника за присъждане на разноски също е неоснователно. От
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатското
възнаграждение от 650 лв. е уговорено да се заплати по банков път, но липсват
доказателства това реално да е извършено. Внесеният от ответника депозит за разпит на
свидетел от 30 лв. не е използван поради неизвършване на процесуалното действие и
подлежи на възстановяване.
4
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от ********с ЕГН: ********** *********, срещу
********, иск по чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед №РД 09-
01 от 10.12.2018г. на *********.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5