№ 159
гр. Айтос, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200426 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на П. П. С., ЕГН: ********** ,адрес: ***, чрез адв.В.
А., с която се оспорва законосъобразността на издаденото против него НП № 23-0335-
000014/21.02.2023г на Началник РУ към ОДМВР-Б.,РУ- Р.. Със същото е ангажирана
административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба”, в
размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец на основание
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, т.к. не е знаел, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. В. А.,
който поддържа жалбата на релевираните основания.
Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява
становище по жалбата и НП.
Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
1
На 28.07.2022г.около 06,15ч свид.М. М. , заедно с колегите си извършвали поатрулно-
постова служба в с. П., когато видели по ул.“***“ да потегля л.а. марка „***“, модел „***“,
рег.№ *** с посока на движение към с.Г.. Свид.М. подал звуков сигнал , за да спре
автомобила, но водачът ускорил , предприел маневра изпреварване и с висока скорост се
отдалечил към с.Г.. Свид.М. решил да не последва автомобила, а направил справка в ОДЧ за
собствеността , от която справка установил, че автомобилът е собственост на жалбоподателя
П. С.. Било установено също така, че автомобилът няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към съюза на автомобилистите в България. На следващия ден жалбоподателят
бил извикан в РУ-Р. за снемане на обяснение и от свид.К. бил съставен АУАН
№085537/29.07.2022г. На същата дата от жалбоподателя била подадена декларация по
чл.188 ЗДвП . С постановление на наблюдаващ прокурор била указана нуждата от
допълнителна проверка по образуваната преписка №335-2139/2022г на РУ-Р.. С
прокурорско постановление от 23.01.2023г бил произнесен отказ на наблюдаващия
прокурор за образуване на ДП , като било прието, че липсва състав по чл.345, ал.2 НК.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 23-0335-000014/21.02.2023г на
Началник РУ към ОДМВР-Б.,РУ- Р., видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел описаната от контролните органи фактическа
обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.140, ал.1 ЗДвП и на
основание санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на въззивника било определено
административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месец.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на св. К. /актосъставител/ , М. /свидетел на нарушението/. Съдебният състав
даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
2
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с
нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на
нарушителя.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
3
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на
чл.34 ЗАНН.
Но съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при неправилно
приложение на материалния закон, в частност АНО неправилно е определил материалната
норма, по състава на която да подведе нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП " по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места". Посочената разпоредба визира две хипотези на нарушение- движение с
нерегистрирано МПС или движение с МПС без регистрационни табели, поставени на
определените за това места. Деянията по двете хипотези се характеризират с различни
признаци на фактическия си състав. Така в наказателното постановление фактически са
описани признаците на нарушение по чл. 140, ал. 1 предлож.1 от ЗДвП, а именно управление
на МПС , което не е регистрирано по надлежния ред. От разпитите на двамата полицейски
служители- свидетели по делото става ясно, че МПС, което е управлявал жалбоподателят е
било без валидна застраховка ГО. След разговор с жалбоподателя, свид.М. узнал, че той не е
бил наясно с прекратената регистрация на автомобила. Въззивника не е имало как да
предположи, че автомобила е с прекратена регистрация, т.к. същия е имал регистрационни
табели и регистрационен талон. Освен това никой не му се обаждал, за да го уведоми, че
застраховката му е изтекла или че автомобила е с прекратена регистрация. От приетата като
доказана по делото фактическа обстановка съдът прави извод, че не се доказа осъществен
състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 предл.1 от ЗДвП, т.к.същото предполага знание от
страна на нарушителя, че МПС-то, което управлява е с прекратена регистрация. В случая
липсват доказателства относно субективния елемент на нарушението, което прави деянието
несъставомерно по чл. 140, ал. 1 предл.1 от ЗДвП и налага отмяната на НП. В този смисъл е
и задължителната съдебна практика -ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 /
05.04.2023 г, изд.по тълкувателно дело №3/2022г на ВАС.
Изложеното по-горе обуславя липса на осъществено от обективна и субективна страна
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което наказателното постановление подлежи на
отмяна.
При този изход на спора, съдът счита че искането на въззивника за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, и АНО да бъде осъден да заплати на П. П. С. разноски за
адв.възнаграждение в размер на 600лева.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 23-0335-000014/21.02.2023г на Началник РУ към ОДМВР-Б.,РУ- Р., с
което на П. П. С., ЕГН: ********** ,адрес: ***, за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Началник РУ към ОДМВР-Б., РУ- Р. ДА ЗАПЛАТИ на П. П. С., ЕГН:
********** ,адрес: *** сторените по делото разноски за адв.възнаграждение в размер на
600лв./шестотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5