Р Е Ш Е Н И Е
№167
гр. Велико Търново, 5.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ Р. БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана И. |
изслуша докл***аното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10148 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, Председателят на Държавна агенция за закрила на детето, е
обжалвал като неправилно решение №103 от 31.05.2022 година, постановено по АНД
№866/2021 година по описа на Горнооряховският районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оплакванията са за неправилно приложен закон от
страна на въззивния съд с оглед непарвилното прилагане на разпоредбите на чл.
42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Освен това касаторът счита и, че неправилно съдът
прилага закона на плоскостта на тълкуването на санкционната разноредба на
чл.45, ал.11 от ЗЗД.
Ответникът по касация, С.И.А. ***, чрез процесуалния си представител ***.
И.. от ВТАК отрича основателността на жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно
наказателно постановление №РД-17-8/18.11.2021 година на Председателя на ДАЗД, с
което на ответницата по касация С.А., в качеството и на учител и класен
ръководител на V „в“ клас в СУ „Георги Измирлиев“ – гр. Горна
Оряховица на основание чл.46, ал.2 от ЗЗД е наложена глоба в размер от 1000
лв., като с решението ДАЗД е осъдена да заплати на А. разноски от 500 лв.
За да постанови този правен резултат
въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответницата по касация като
учител и класен ръководител на 5 „в“ клас в училище „Георги Измирлиев“ в град
Горна Оряховица през нощта на 4.06.2021 година чрез приложението „Вайбър“ на
мобилния си телефон получила видеоклип от родител, на който се виждало, че
детето Т.Т. и детето П. Н. К.по време на междучасие се боричкат и блъскат, като
Т.събаря К.на земята и упражнява физическо насилие върху нея. За този видеоклип
учителката уведомява директора на училището, без обаче да уведоми органите на
ДАЗД. На 14.06.2021 година родителят М.Г.е изпратил до Агенцията сигнал за
упражняван системен психически и физически тормоз, както и за сексуален тормоз
в сградата на въпросното училище върху сина му Й.Г..
Двама свидетели по делото, които са служители
на Агенцията извършили проверка в училището и констатирали, че ответницата по
касация чрез запознаване с въпросния клип е получила информация за наличие на
дете в риск – П.К., като не е изпълнила задължението си за уведоми посочените в
чл.7, ал.2 от ЗЗД органи за нуждата от закрилата на въпросното дете. Съставен
бил констативен протокол за тази планова проверка, според който е проведено социометрично изследване за
диагностика на агресията и насилието сред децата. Съставен е АУАН, въз основа
на който е издадено и процесното пред съда НП.
Разпитаните пред съда като свидетели П.К.И. и
Д.Б. са дали съответно показания за качествата на ответницата по касация и за
отношенията между децата, заснети на въпросния клип. От показанията на втората
свидетелка според съда е установено, че поведението, обекта на заснемане в този
клип, не представлява форма на насилие.
От правна страна съдът е приел, че при
реализирането на административно-наказателната отговорност на ответницата са
налице допуснати съществени нарушения на административно-наказателните правила,
като освен това по същество не е налице поведение, което да се вписва в
посочения в процесното постановление административно – наказателен състав.
Що се касае до констатираните от съда
процесуални нарушения, то съдът е приел, че според чл.7, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД, към която препращала разпоредбата на чл.45, ал.11 от този закон,
задължението за уведомяване относно узнаване на обстоятелства се обвързва с
нормата на §1, т.11 от ДР на закона, която дефинира случаите, в които детето се
поставя в риск. Всъщност нито в АУАН, нито в НП липсвало позоваване на някоя от
хипотезите на тази допълнителна разпоредба, които сочат наличие на дете в риск.
По този начин според съда е нарушено правото на защита на ответницата по касация,
като са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в
релевантните им редакции.
По отношение на съставомерността на деянието
съдът е приел, че според нормата на чл.45, ал.11 от ЗЗД е необходимо
едновременно да са налице две предпоставки, а именно: нужда от закрила на дете,
което нужда да е станала известна на субекта на задължението и неуведомяване на
посочените в закона органи от страна на субекта на задължението. Съдът е приел,
че липсват първата предпоставка, а именно – не е установена необходимостта от
закрилата на дете в риск. В това отношение съдът се е позовал на показанията на
свидетелите П.И. и Д.Б.. Извън това съдът е коментирал и констативния протокол
аз извършената проверка с оглед проведеното социометрично проучване,
резултатите от което показвали, че в нито една от четирите паралелки на 5 клас
не е имало случаи на агресия и насилие. Съдът е аргументирал и липсата на
проявление на някоя от хипотезите за наличие на дете в риск, разписани в
допълнителната разпоредба на §1, т.11 от ЗЗД, като е посочил, че не е
установено наличието на риск за конкретното дете предвид коментираните
доказателства. С тези и други допълващи аргументи, съдът е отменил процесното
пред него наказателно постановление.
Така постановеното решение настоящият касационен
състав намира за правилно и законосъобразно.
Според административно-наказателният състав на
разпоредбата на чл.45, ал.11 от ЗЗД, на която норма се е позовал ответника по касация
„Лице, което в нарушение на чл.
7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция "Социално подпомагане",
Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи
за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо
нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието
не съставлява престъпление.“. Разпоредбата на чл.7, ал.2, от закона, която е
част от диспозицията на състава гласи следното: „Същото задължение има и всяко
лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него
професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.“. Това
задължение е визирано в ал.1 и то се състои в задължението да се информират
точно посочени държавни органи за нуждаещо се от закрила дете.
Според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗЗД
„Закрила на детето“ е система от законодателни, административни и други мерки
за гарантиране правата на всяко дете. С аргумент от тази разпоредба, за да
възникне необходимост от закрила, правата на конкретно, точно индивидуализирано
дете следва да са накърнени. Системата от прокламирани защитени права на децата
е разписана в нормите от Глава втора на закона. Част от системата от закриляни
права са правата на защита на детето срещу различни видове насилие – чл.11 от
закона. За да е формално законосъобразно наказателно постановление, което се
позовава на разпоредбата на чл.45, ал.11 от ЗЗД, то следва в обстоятелствената
му част да е описано какъв вид насилие срещу конкретно дете е станало достояние
на лицето, което е задължено да информира съответните органи за необходимостта
това дете да бъде защитено срещу проявлението на тази форма на насилие. В постановлението
е посочено, че на ответницата било станало достояние информацията за дете в
риск, представляваща видеоклип с насилие. Административнонаказателната
разпоредба обаче не третира узнаването на необходимост от защита на дете в
риск, а узнаването на необходимостта от предоставяне на закрила в случай на
нарушени права на детето. Дори и да се приеме, че е налице нарушено право по
чл.11 от закона, при което е налице и хипотезата на § 11 от ДР на ЗЗД, то
събраните по делото доказателства опровергават извода за наличие на проявено
срещу детето П.К. насилие. Както правилно е констатирал районният съд при
анализа на доказателствата, заснетото на въпросния видеоклип поведение не е
било проява на насилие, а на детска игра и на типично детско немирство.
Следва решението да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски за ответника по
касация не се следват, тъй като не са
претендирани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №103 от 31.05.2022 година, постановено по АНД
№866/2021 година по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.