Р
Е Ш Е
Н И Е № 1710
гр. Бургас, 26.10.2017 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди и седемнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 103 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.45, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, предявени от Е.Т.М. против П.Д.Т.,***.
Ищецът твърди, че на 29.10.2016г.,
около 11.30 часа, пред неговия дом в гр.С, ответникът му е нанесъл
побой, при който е получил кратковременна загуба на съ-знанието, контузии в
областта на главата и на гръдния кош, както и на крайната фалан-га на третия
пръст на дясната ръка. Твърди също, че в резултат на това е
претърпял сил-ни болки и страдания, както и душевен дискомфорт – стрес и
уплаха, а лечението му е коствало и направата на разходи. Предвид това моли
Съда да постанови решение, с кое-то да осъди Т. да му заплати
обезщетение от 8 000 лв. за причинените неимущест-вени вреди и такова, за
имуществените, в размер от 820 лв. Претендира законната лихва от датата на
деликта до окончателното плащане и деловодните разноски.
Ответникът оспорва исковете – по основание и размер.
Твърди, че е нападнат от М., който му е нанесъл множество удари и му е причинил
телесни повреди, като за това е сигнализирал органите на МВР. Моли Съда да
отхвърли претенциите. Направил е и възражение за съпричиняване на вредите от
ищеца, при условията на евентуалност.
Към настоящото дело, на основание чл.213 от ГПК, е присъединено за разглеж-дане
в едно производство гр. дело № 2694/2017г. на РС Бургас, образувано по искове
по чл.45 и чл.86 от ЗЗД на ответника против ищеца.
Т. твърди, че около 11.30 часа на
29.10.2016г. при същия инцидент във вил-ната зона на с.Р, в гр.С е бил удрян по
главата и тялото, заплашван и обиждан от М., при което му е била причинена лека
телесна повреда. Твърди, че в резултат на побоя е претърпял болки и страдания,
и е направил разходи за СМУ. Пред-вид това, моли Съда да постанови решение, с
което да осъди първоначалния ищец да му заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди от нанесените телесни повреди, в размер на 10 000 лв.,
и такова – от 30 лв., за имуществените вреди, ведно със законната лихва от
датата на деликта. Претендира разноски.
М. оспорва исковете – по основание и размер. Твърди, че е бил нападнат от Т. – съобразно
исковата си молба. Моли Съда да отхвърли претенциите.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
следното:
През лятото на 2016г. Е.М., заедно със
семейството си, се установил да живее в къща във вилната зона на с.Р, в гр.С.
По-навътре, на същата улица, се намирал и домът на П.Т.. На черния път пред
имота на ищеца имало голяма дупка и когато той спирал автомобилите си пред
къщата, преминаването на съ-седите било затруднено. В тази връзка, на два-три
пъти при случайни срещи ответникът му направил забележка. Други отношения между
тях нямало. Скоро след това, боята на автомобилите на М. била надрана, а гумите
им – нарязани. Той се усъмнил, че го е направил Т.. На 29.10.2016г. – сутринта,
последният отишъл в гр.Бургас с автомо-била си, за да вземе свидетеля М. Н,
който да помогне за извършване на планирания ремонт на оградата на двора и
неговата къща, като двамата закупили оград-на мрежа от м.с.”Върли бряг”. В
същото време, около 10.00 часа, ищецът дошъл в дома му и заявил на свидетелката
Ж. Т, живуща на семейни начала с ответника, че са му надраскали колите и му
дължат 1 000 лв., както и че животът им ще се стъжни, след което се
прибрал. Малко по-късно, след като закусили със съпругата му – свиде-телката А.
М, М. излязъл от тях, за да отиде на работа. На пътя пред дома си, видял
автомобила на П.Т., който се прибирал, заедно с Никифоров на предната дясна
седалка. Помахал му да спре. Ответникът го видял и спрял. Свалил дяс-ното
предно стъкло, за да разбере какво иска. Тогава ищецът отново заявил
претенция-та си, че желае да получи 1 000 лв. за надраните му автомобили,
обвинявайки Т. за това. Разменени били реплики между двамата, след което М.
преминал пред кола-та и се насочил към вратата на водача, правейки му знак с
ръка да свали стъклото. От-ветникът го отворил и ищецът изненадващо му нанесъл
силен удар с ръка в лявата част на главата, в областта на окото и слепоочието. Т.
го избутал с вратата си, след кое-то излязъл от колата. Двамата влезли в
схватка, разменили си удари и паднали на земя-та – М. с лицето надолу. Ответникът
започнал да го удря силно с ръце и крака – по главата и по тялото, и виждайки,
че не оказва повече съпротива, тъй като за кратко вре-ме изгубил съзнание, го
оставил. Ищецът се изправил и започнал да отправя закани към съседа си. Т. се
качил в автомобила си и се отправил към РУ на МВР в гр.Созопол, за да подаде
жалба. М. също отишъл там, за да се оплаче. Междувременно, поли-цейските
служители му съставили и протокол за предупреждение по ЗМВР да не влиза в
пререкания с ответника. Същия ден двамата потърсили медицинска помощ. От
пред-ставените с исковата молба медицински документи, както и от заключението
на вещото лице по СМЕ, е видно, че при процесния инцидент на ищеца са били
причинени конту-зии на главата и гръдния кош – кръвонасядания с оток по челото
и тилно, с драскотини, масивен оток на крайната фаланга на трети пръст на
дясната ръка с птоза на крайната фаланга, охлузване на дясната предлакътница. Разходите,
свързани с лечението му, са на стойност 195 лв., като има и едно посещение на
лекар за консултация в гр.С. От показанията на свидетелите М. и С. К, се
установява, че отоците са пре-минали за около 2 седмици, а травмата на ръката
му е отшумяла след около месец–два. Изпитвал е болки и страдания, както и затруднения
при работата си. От СМУ на ответ-ника, както и от показанията на свидетелите Ж.
Т. и М. Н, се установява, че при същия инцидент П.Т. е получил отоци и
кръвонасядания в областта на лицето и драскотини по крайниците, имал е гадене и
световъртеж, със съм-нение за мозъчно сътресение, но е отказал хоспитализация,
тъй като поради отправени-те от ищеца заплахи, изпитвал страх за близките си.
Болките му, както и отоците по ли-цето, продължили няколко дни. Говорният му
дефект, изразяващ се в заекване, вслед-ствие на стреса от случилото се, се
обострил. За снабдяване със СМУ направил разходи в размер на 30 лв.
Тук следва да се посочи, че
показанията на свидетеля Н, в частта им, в която твърди, че Т. само се е
отбранявал от нападението на М., не следва да се кредитирани безрезервно, тъй
като противоречат на обсъденото по-горе заключение на вещото лице по СМЕ, както
и на приложената по делото медицинска документация, от които безспорно се
установява, че на ищеца са били нанесени множество силни уда-ри, включително и
в задната част на главата. Несъстоятелни са и доводите на ответни-ка, че в хода
на настоящото производство не се установява категорично той да е причи-нил
процесните увреждания. Действително, в обясненията си, дадени пред органите на
МВР, М. е посочил, че побоят му е нанесен от две лица, едното от които е Т., но
дори и да се приеме, че е така – то те отговарят солидарно – чл.53 от ЗЗД, и
претен-цията може да се насочи спрямо всеки от тях – поотделно. Извод за
авторството на дея-нието, както и на причинната връзка с настъпилия
противоправен резултат, може да бъ-де направен, както въз основа на показанията
на свидетеля Н, който заявява, че в сбиването са участвали само страните, така и
от тези – на свидетелката Миткова, която е видяла състоянието на ищеца
непосредствено преди и след инцидента.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е. елементите
на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение,
настъпването на вреди, причинна връзка между тях и ви-на у причинителя. И
докато наличието на последния от четирите се предполага – по си-лата на
оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подле-жат
на доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за
тях-ното установяване, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи
от ищеца – при условията на пълно и главно доказване.
По делото безспорно се установява, че в резултат на
извършените от ответника действия – нанесъл е множество удари в областта на
главата и на тялото на ищеца, след като вече е бил отблъснал нападението му, М.
е претърпял неимуществени вреди – силни болки и страдания от травмите за един
продължителен период от време, както и душевен дискомфорт – стрес и уплаха. Ето
защо, Т., който с противоправното си и виновно поведение е причинил същите,
следва да бъде осъден да плати съответно обез-щетение.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливият
им пари-чен еквивалент, с оглед техния интензитет и продължителността на
оздравителния про-цес, следва да бъде определен на 2 000 лв.
М. е направил разходи, свързани с лечението му, в размер
на 195 лв., както и за едно отиване и връщане до гр.С, с лекия си автомобил – на 02. и
03.11.2016г., а именно: 126.56 лв. (при разход 7.5 л. / 100 км. и цена на
горивото /бензин/ – 2.03 лв. / л., съобразно касовия бон от 03.11.2016г., за
общо 831 км.), т. е. претърпените от него иму-ществени вреди са в общ размер от
321.56 лв.
Основателно е, обаче,
възражението на ответника, че ищецът, с поведението си, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, т. е. за съпричиняване по сми-съла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД – той е обвинил Т., че му е надрал колите и е поискал от
него да му заплати парична сума, без да е налице доказано основание за това,
като след двустранната размяна на реплики го е нападнал физически, т. е. сам е
провокирал сби-ването, поради което и дължимите обезщетения следва да бъдат
намалени с 50 % – до размер от 1 000 лв. за неимуществените вреди и 160.78
лв. – за имуществените. За тези суми исковете са основателни и следва да бъдат
уважени, а за разликите над тях – съот-ветно до 8 000 лв. и 820 лв. – следва
да се отхвърлят.
Върху главниците се
дължи и законната лихва – от датата на деликта до оконча-телното й изплащане.
По исковете на
ответника: Установява се
по делото, че в резултат на извършени-те от М. действия: изненадващо е нападнал
Т., нанасяйки му удар в главата и е предизвикал сбиването, последният е
претърпял неимуществени вреди – болки и стра-дания от травмата, както и стрес и
уплаха, довели до обостряне на говорния му дефект.
Предвид това ищецът, който с противоправното си и виновно
поведение е при-чинил същите, следва да бъде осъден да му заплати обезщетение
за тях.
Съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезще-тение, което Е.М. следва да заплати на П.Т. за причинените му неи-муществени
вреди, е в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва от 29.10.2017г. до
окончателното плащане. За разликата над тази сума – до пълния й предявен размер
от 10 000 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
М. следва да бъде осъден да
заплати на Т. и сумата от 30 лв. за претър-пените от деликта имуществени вреди
– разходи за СМУ, ведно със законната лихва.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете му:
46.43 лв. за ДТ и 19.74 лв. за СМЕ, както и 269.45 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, с оглед и отхвърлената част от претенцията на Т..
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
както и уважената от претенцията на Т. – 461.11 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – 41.20 лв. за държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.Т., с ЕГН: **********,***,
да заплати на Е.Т.М., с ЕГН: **********,***,
сумата 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за пре-търпените неимуществени вреди – силни болки и
страдания, в резултат на причинените му при сбиване между двамата на 29.10.2016
г., около 11.30 часа, пред неговия дом във вилната зона на с.Равадиново,
гр.Созопол, телесни
повреди: контузии в областта на гла-вата и гръдния кош, както и на крайната
фаланга на третия пръст на дясната ръка, и ду-шевен дискомфорт – стрес и уплаха
от инцидента, сумата 160.78 лв. –
обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в направата на разходи,
свързани с лечението, за-конната лихва
върху главниците, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане,
както и сумата от общо 335.62 лв. –
разноски по делото, като за разликата над тези суми – до пълните им предявени
размери, съответно – от 8 000 лв. и от 820 лв., ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Т.М. да заплати на П.Д.Т. сума-та 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от последния при същия ин-цидент неимуществени
вреди – болки и страдания от причинените му телесни повреди, изразяващи се в
контузии в областта на главата и тялото, както и поради обостряне на говорния
му дефект, сумата 30 лв. –
обезщетение за имуществените вреди, законната
лихва върху главниците от 29.10.2016г. до окончателното плащане, и сумата 461.11 лв. – разноски по делото, като
за разликата над първата от тях – до пълния предявен размер от 10 000 лв.,
ОТХВЪРЛЯ претенцията, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Е.Т.М. да заплати по сметка на РС Бургас сумата от 41.20 лв. – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.