№ 17
гр. Сливен , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Пламен Димитров Стефанов (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600135 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на адв. А. от АК - Варна, в
качеството му на защитник на подс. Г. Г. ИВ. против Присъда №
260000/09.02.2020 год. по НОХД № 70/2020 год. по описа на РС – Нова Загора.
С посочената по-горе съдът е признал подс. И. за виновен в това, че в
условията на маловажност, на 09.11.2018 год. в ***, в съучастие с неизвестен
извършител, като помагач, с цел да набави за себе си и за неизвестния извършител
имотна облага, умишлено е улеснил неустановения извършител да извърши
престъплението измама, като взел златни накити – 2 бр. златни пръстена с общо
тегло 4 гр., 2 бр. златни синджира с висулки с общо тегло 4 гр., златна буква с
тегло 1 гр., чифт детски златни обеци с общо тегло 2 гр. и 1 бр. златна обеца с
тегло 2 гр., на обща стойност 585,00 лева, както и парична сума в размер на 8
000,00 лева, оставени от ИВ. СЛ. Х. от ***, въведена в заблуждение на същата
дата от неустановения извършител на престъплението, че тази сума и златните
накити са необходими за залавянето на измамници, което не отговаряла на
истината, като по този начин причинил имотна вреда в общ размер 8 585,00 лева,
на същата, поради което и на основание чл. 209, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр.
ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдан
по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр.
ал. 1 от НК. С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в
изпълнение условно наложеното на подс. И. наказание от осем месеца „Лишаване
1
от свобода“, с присъда влязла в сила от 12.03.2016 год. по НОХД № 39/2016 год.
по описа на РС – Девня, което да изтърпи отделно при първоначален общ режим,
като е потвърдено присъединяването изцяло на наказанието „Глоба“ в размер на
100,00 лева наложено на подс. И. по НОХД № 1417/2015 год. по описа на РС –
Варна.
Със същата присъда са отнети в полза на държавата веществените
доказателства по делото: мобилен телефон „Нокия 1208“, мобилен телефон
„Хуавей“, мобилен телефон „Самсунг“ с черен панел, мобилен телефон „Самсунг“
с бежов панел и счупено стъкло на гърба и един брой батерия за мобилен телефон.
Постановено е веществените доказателства – паричната сума от 120,00 лева, 1 бр.
раница, 1 бр. шапка и 1 бр. спортно горнище, сиво на цвят, след влизане в сила на
присъдата да се върнат на собственика им.
С присъдата подс. Г. Г. ИВ. е осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 159,53 лева, в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен, както и направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 716,00 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Нова Загора.
В писмената въззивна жалба, депозирана от защитника на подс. Г. Г. ИВ., в
законоустановения срок за обжалване се изразява несъгласие с постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт, като се твърди, че атакуваната присъда е
неправилна, доколкото наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е
несъразмерно тежко предвид поведението на подзащитния му в хода на цялото
наказателно производство. Твърди се, че не следва да се изключва от съвкупната
преценка на фактите и обстоятелствата по делото заключението на комплексната
съдебно – психиатрична и психологична експертиза, обясненията на подсъдимия,
изтеклия достатъчно дълъг период от извършването на деянието, както и
семейното положение на подсъдимия. От въззивната инстанция се иска да бъде
изменена постановената присъда по НОХД № 70/2020 год. по описа на РС – Нова
Загора, като вместо наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде наложено
наказание „Пробация“, с максимален срок на изпълнение на предпочетените и
постановени пробационни мерки. С въззивната жалба не са направени искания за
събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивния съд подс. Г. Г. ИВ., редовно призован, се явява лично
и с упълномощения защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата и моли
да бъде изменена първоинстанционната присъда, като на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Пробация“, пък дори и то да бъде в максималния размер,
който законът е определил.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен заявява, че поради
липсата на протест на прокуратурата, няма основания да има претенции относно
квалификацията на деянието. По отношение на наказанието, моли да бъде
потвърдена присъдата на РС – Нова Загора, като правилна и законосъобразна.
В личната си защита и последната си дума подс. И., изразява съгласието си
със своя защитник и моли да бъде изменено наказанието му.
2
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като
се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, изслуша явилите се страни в
съдебното заседание, обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени
наличните по делото доказателствени материали, и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал.
1 от НПК констатира следното:
По внесен обвинителен акт срещу подс. Г. Г. ИВ. за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК било образувано
НОХД № 160/2019 год. по описа на РС – Нова Загора. Производството
приключило с Присъда № 62/20.11.2019 год., с която подс. И. бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1
от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 68 от
НК било приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 39/2016 год. по описа
на РС – Девня – „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да изтърпи
при първоначален общ режим, като е потвърдено и присъединяването на
наказание то „Глоба“ в размер на 100,00 лева по НОХД № 1417/2015 год. по описа
на РС – Варна. С тази присъда съдът се е произнесъл и по отношение на
веществените доказателства по делото и разноските по същото.
Присъдата била обжалвана от защитника на подс. И.. С Решение №
3/18.02.2020 год. по ВНОХД № 4/2020 год. по описа на ОС – Сливен била
отменена Присъда № 62/20.11.2019 год. постановена по НОХД № 160/2019 год.
по описа на РС – Нова Загора и делото било върнато на РС – Нова Загора за ново
разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. В
решението на ОС – Сливен било посочено, че в хода на проведеното
разпоредително заседание са допуснати нарушения в процесуалния ред за
провеждането му и в хода на предварителното изслушване, а именно – липсата на
изявление на подсъдимия в разпоредително заседание и липсата на яснота в
желанието за съкратено съдебно следствие при предварителното изслушване,
заявено лично, недвусмислено и непосредствено пред първоинстанционния съд
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и/или
доказателствата от досъдебното производство, даване ход на съдебното следствие
по глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК без да е налице
констатация на съда дали съответните доказателства са изготвени по реда и
условията на НПК. Посочено е в решението, че процедурата е опорочена по
начин, който я прави негодна да произведе целените от законодателя последици -
провеждане на производството в кратки срокове, без разпит на съответните
свидетели, предвид липсата на яснота по същия въпрос.
След връщане на делото в РС – Нова Загора било образувано НОХД №
70/2020 год. В разпоредително заседание проведено на 26.05.2020 год. съдът е
пристъпил към обсъждане със страните по делото на въпросите посочени в
разпоредбата на чл. 248 от НПК, като е изслушал становището на представителя
на РП – Сливен и на защитника на подс. И.. Защитникът на подс. И. е заявил
следното: „… правим искане съдебното производство да протече по реда на чл.
371 от НПК т. 1 от НПК, като в този смисъл даваме пълно съгласие и признаваме
3
всички факти и обстоятелства, които държавното обвинение е изложило в
обвинителния акт.“, след което е направил искания по доказателствата, а именно
да бъде допуснат до разпит един свидетел и да бъде допусната съдебно-
психологична и психиатрична експертиза, като е посочил и въпросите, на които да
се даде отговор с експертизата. В съдебния протокол от проведеното
разпоредително заседание не е отразено подс. И. да е изслушан по въпросите
посочени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, както и възможността за
разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК – съкратено съдебно следствие,
въпрос изрично предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК.
Въпреки това, съдът е постановил определение по въпросите по чл. 248 от
НПК, като е посочил, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на
гл. 27 от НПК – чл. 371, ал. 1, т. 1 от НПК, каквото било искането от страна на
защитника на подсъдимия. Непосредствено след това, на основание чл. 252 от
НПК, съдът е пристъпил незабавно към разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие – чл. 371, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно:
подсъдимият и неговият защитник дават изрично съгласие да не се провежда
разпит на всички или някои свидетели или вещи лица при постановяване на
присъдата, т.е. да се ползват събраните от ДП, като се дава съгласие да се
приобщят експертизите, както и да се съберат нови доказателства с разпит на едно
лице – съпруга или баща на подсъдимия при режим на довеждане и призоваване
на вещите лица за защита на заключението по изготвената комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза. Отразено е в протокола изявлението на
подс. И., а именно: „Да се съберат само допълнителни доказателства, като
признавам фактите и обстоятелствата въз основа на които е изготвен
обвинителния акт“. Посочено е още в протокола, че на основание чл. 372, ал. 1 от
НПК съдът разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371, т. 1 от НПК и че на
основание чл. 372, ал. 3 от НПК, тъй като съответните действия били извършени
при условията и реда предвиден в закона, съдът определил, че одобрява
изразеното съгласие на подс. И. и неговия защитник и дава ход на съкратеното
съдебно следствие без да извършва разпит на подсъдимия и някои от свидетелите.
В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 371 от НПК
законодателят не е посочил алинеи, а същата съдържа само две точки. От така
отразеното в протокола от съдебното заседание изявление на подс. И., не става
ясно по кой ред желае същият да се движи производството дали по т. 1 или т. 2 на
чл. 371 от НПК, доколкото от една страна същият заявява, че желае събирането на
допълнителни доказателства, а от друга, че признава фактите и обстоятелствата,
въз основа на които е изготвен обвинителния акт. Освен това от така отразеното в
протокола не става ясно за кои свидетели и вещи лица е дадено съгласие от страна
на подс. И. и неговия защитник да не бъдат разпитвани, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползват съдържанието на съответните протоколи
и експертни заключения от досъдебното производство. Такава конкретизация
липсва както в изявлението на подс. И., така и на неговия защитник и по този
начин общо съдът е отразил, че одобрява изразеното съгласие от подс. И. и
неговия защитник. След което съдът е дал ход на съкратеното съдебно следствие
без да извършва разпит на подсъдимия и някои от свидетелите. Следователно
липсва каквото и да е конкретно изявление от страна на подс. И., от което да е
4
видно по кой процесуален ред следва да се проведе съкратеното съдебно
следствие пред първоинстанционния съд. Освен това липсва и конкретно
изявление от подсъдимия и неговия защитник за кои свидетели се дава съгласие
да не бъдат разпитвани – дали за всички свидетели, разпитани в хода на
досъдебното производство или за някои, като се посочи точно за кои свидетели.
Не става ясно и от определението на първоинстанционния съд, кои точно
свидетели няма да се разпитват при провеждането на съкратеното съдебно
следствие. Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена съдебно – оценителна експертиза, като относно разпита на
вещото лице, изготвило същата, в протокола от проведеното заседание не е
отразено дадено съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник да не се
провежда разпит на това вещо лице и такова не е отразено в определението на
съда, с което е одобрено даденото съгласие. До приключване на съкратеното
съдебно следствие разпит на вещото лице, изготвило съдебно – оценителната
експертиза не е проведен.
Първоинстанционният съд в рамките на разпоредителното заседание е
следвало да изслуша подсъдимия, който да изрази своето становище относно
това, по кой ред желае да се разгледа делото. Подсъдимият е следвало конкретно
да заяви първо дали желае делото да се разгледа по реда на гл. 27 от НПК –
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, а след
това да конкретизира в коя от двете хипотези на чл. 371 от НПК да протече
съкратеното съдебно следствие. Ако подсъдимият изрази желание производството
да протече при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, то е следвало в протокола да
бъде отразено за кои конкретно свидетели и вещи е дадено от подсъдимия и
неговия защитник съгласие да не се провежда разпит, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експерти заключения от досъдебното производство. Ако бъде дадено такова
съгласие от подсъдимия и неговия защитник, съдът следва да разясни правата му
по чл. 371 от НПК и едва след това на основание чл. 372, ал. 3 от НПК с
определение да одобри изразеното съгласие, ако съответните действия по
разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, като това
определение отново трябва да е конкретно, т.е. да се посочи точно за кои
свидетели и вещи лица е изразено съгласието. От друга страна, ако подсъдимият
изрази желание производството да протече при условията на чл. 371, т. 2 от НПК,
то следва в протокола да бъде отразено изрично, че същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и че се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. При тази хипотеза
първоинстанционният съд следва на основание чл. 372, ал. 1 от НПК да разясни на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК, както и да го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Едва след
това първоинстанционния съд следва с определение да обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. След като извърши тези процесуални действия
първоинстанционния съд може да пристъпи към даване ход на съкратеното
5
съдебно следствие.
В конкретния случай в разпоредителното заседание подс. И. не е бил
изслушан по въпросите предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК и същият не е заявил
становището си налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. След това при предварителното изслушване на страните от
страна на подсъдимия няма нито самопризнание, нито конкретно изразено
съгласие да не се разпитват всички или някои свидетели и вещи лица, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експерти заключения от досъдебното производство.
Процедурите предвидени в НПК за провеждане на разпоредителното заседание и
за провеждане на производството при условията на гл. 27 от НПК са строго
формални и тяхното спазване охранява правата на страните в процеса.
В хода на проведеното съкратено съдебно следствие, първоинстанционният
съд е призовал вещите лица д-р Р.П. и М.Б. и същите са били разпитани в
проведеното съдебно заседание на 09.02.2021 год., като в същото съдебно
заседание е прието заключението им по изготвената комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза (л. 80 от НОХД № 70/2020 год. по описа
на РС – Нова Загора). Видно от материалите по НОХД № 70/2020 год. по описа на
РС – Нова Загора, комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза
не е била назначавана, въпреки направеното искане в тази насока от защитника на
подс. И. при провеждането на разпоредителното заседание. Тази експертиза е била
назначена и изготвена при предходното разглеждане на делото, а именно по
НОХД № 160/2019 год. по описа на РС – Нова Загора, което обстоятелство е
посочено и в мотивите към обжалваната присъда. В мотивите
първоинстанционният съд е отразено заключението на вещите лица по
комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза и същото е
анализирано във връзка с направените от страна на защита на подсъдимия
възражение относно субективната страна на престъплението. С оглед на тези
констатации въззивният съд намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 18 от НПК, съгласно която съдът, прокурорът и разследващите органи
основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и
проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Това е съществено
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на
постановената присъда, тъй като е довело до нарушаване на правата на страните в
процеса, а именно правото им на лично и непосредствено участие при събирането
и проверката на доказателства, въз основа на които съдът е постановил своята
присъда. Следвало е след като е преценил, че е необходимо изготвяне на
комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза,
първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото да назначи същата и
едва след това да изслуша вещите лица и да приеме заключението им. В тази
връзка следва да се отбележи, че по отношение на съдебно – оценителна
експертиза, изготвена на досъдебното производство, за която няма отразено, че е
дадено съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник да не бъде
разпитвано вещото лице и такова не е одобрено от първоинстанционния съд,
вещото лице до приключване на съкратеното съдебно следствие не е било
6
призовавано, не е било разпитано и заключението му не е приобщено по делото.
Същевременно заключението на съдебно – оценителната експертиза е отразено в
мотивите към проверяваната присъда, като е послужило при формиране на
вътрешното убеждение на съда, без да е приобщено по съответния процесуален
ред към доказателствения материал по делото.
За пълнота следва да се отбележи, че при проведеното съкратено съдебно
следствие е допуснат до разпит един свидетел, а именно бащата на подсъдимия и
същият е бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НПК. На
допуснатия свидетел обаче не е била разяснена привилегията по чл. 119 от НПК, а
именно, че има право да откаже да свидетелства, с оглед роднинската връзка с
подсъдимия.
Освен това присъдата на РС – Нова Загора не отговаря на изискванията,
посочени в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Съгласно тази разпоредба
мотивите към присъдата следва да съдържат установените обстоятелства, да се
посочи въз основа на кои доказателствени материали е взето решение и какви са
правните съображения, за да бъде взето това решение, а в случая това не е така. В
мотивите на съда е посочено, че в качеството на свидетел е разпитан бащата на
подсъдимия, като е пресъздаден неговия разпит, както и че установената
фактическата обстановка изцяло се подкрепяла от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които били
приобщени по реда на чл. 283 от НПК – от показанията на свидетелите Х.,
Господинов и Ненчев, от приобщените веществени доказателства, както и от
приобщените по делото писмени доказателства. В мотивите към проверяваната
присъда не е отразено дали съдът кредитира показанията на посочените
свидетелите или не, като не е направен какъвто и да е било анализ на тези
доказателства. Освен това в мотивите е посочено, че имало съгласие от страна на
подсъдимия и неговия защитник да не се разпитват някои свидетели, в конкретния
случай всички разпитани в хода на досъдебното производство, а това както беше
посочено по – горе не е изяснено при провеждането на разпоредителното
заседание. Като краен резултат мотивите на първоинстанционния съд са непълни
и същите се основават на доказателства събрани в нарушение на чл. 18 от НПК,
поради което не могат да бъдат обект на надлежна проверка от въззивния съд.
Посочените по - горе нарушения на процедурата при разглеждане на делото
в първоинстанционния съд са съществени и не могат да бъдат отстранени в хода
на производството пред въззивната инстанция, но са отстраними при ново
разглеждане на делото в първоинстанционния съд. Ето защо присъдата на РС -
Нова Загора следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд от стадия на
7
разпоредителното заседание.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че е безпредметно и не следва
да излага в настоящото си решение мотиви по повод оплакванията по същество
във въззивната жалба, за да не повлияе със становището си върху решението на
първоинстанционния съд, който при разглеждането на делото ще следва да се
произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
Настоящия случай не попада в хипотезата на разпоредбата на чл. 335, ал. 3
от НПК, тъй като при предходното разглеждане на делото от СлОС същият е
констатирал само една част от нарушенията при провеждането на
разпоредителното заседание, допуснати при повторното разглеждане на делото от
РС – Нова Загора, като същевременно при повторното разглеждане на делото са
допуснати нови нарушения.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2 вр.
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260000/09.02.2020 год. по НОХД № 70/2020 год. по
описа на РС – Нова Загора
ВРЪЩА делото на РС - Нова Загора за ново разглеждане от друг състав от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8