Решение по дело №2872/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2020 г.
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20191320102872
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 707

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин, 26.11.2020г.

 

         Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на първи октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

             Председател : Тодор Попиванов  

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2872 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,представлявано от Радослав Велчев, против Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.

   Предявен е от ищеца иск с право основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл.240 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.  

   Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са наличието на сключен на 02.09.2016г. договор за кредит № **********, изменен на 19.09.2016г., съгласно който „4финанс“ ЕООД предоставило на ответника Д.Т.Б. парична сума, първоначално в размер на 900 лева за период от 30 дни с падежна дата 02.10.2016г., а в последствие допълнителен кредит в размер на 100 лева с падежна дата 02.10.2016г., по начин посочен от кредитополучателя - чрез паричен превод в Изипей на посочените дати. Поддържа се още, че кредитополучателят е изпаднал в забава с настъпване на падежите на договора, за което му е начислена наказателна лихва. Твърди се, че на 23.11.2018г. кредиторът „4финанс“ ЕООД като цедент, е прехвърлил на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД вземането срещу длъжника; че цесионерът бил упълномощен от предишния кредитор да уведоми длъжника, като последния сторил това с писмо с обратна разписка на адреса му, посочен в договора.

   Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 2275.47 лева, от която 1000 лева – неизплатена главница, представляваща получената парична сума от ответника по процесния договор, наказателна лихва върху главницата в размер на 1094.80 лева за периода от 03.10.2016г. до 22.11.2018г., 180.60 лева – такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване.

   Претендират се разноските по производството. 

   В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител, с който е оспорил иска, като неоснователен, като  поддържа от своя страна, че ответникът не е уведомен от цедента за извършената цесия, както и че подаването на исковата молба не може да се счита за уведомяване на ответника, тъй като става чрез особен представител, който няма контакт с доверителя си. Оспорва се също, съществуването на твърдяното облигационно отношение. Оспорва се истинността на договора за кредит № **********, от 02.09.2016 г., съответно 19.09.2016 г., че не са подписани от ответника, както и разписки за плащане от 02.09.2016г. и 19.09.2016г., за което моли, да се открие производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК.

      Не са налице обстоятелства, които да се признават от ответника и които да не подлежат на доказване.

      Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже, че между страните „4финанс“ ЕООД и ответника е сключен твърдяния договор, ведно с изменението му; че кредитодателят е изправна страна по договора - че е предоставил договорената парична сума на ответника, както и че последният е получил същата; че е налице твърдяния договор за цесия по отношение на вземането срещу ответника, както и че длъжникът е надлежно уведомен от стария кредитор за прехвърляне на вземането.

   Съдът, като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

   По делото е представен заверен от ищеца препис от електронен документ, а именно договор за кредит № **********/02.09.2016г., договор за кредит № **********/19.09.2016г. и Общи условия към договора за кредит /ОУ/. В текста на същия се посочва, че  се сключва договор за кредит с кредитор - „4финанс“ ЕООД и кредитополучател – ответникът Д.Т.Б., за сумата в размер на 900 лева, със срок на действие на договора – 30 дни и падеж за връщане на кредита – 02.10.2016г., съответно за сумата в размер на 1000 лева, със срок на действие на договора – 30 дни и падеж за връщане на кредита – 02.10.2016г., както и че договорът се сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в общите условия на договора за кредит. Съгласно последните /чл.1 от ОУ/, е предвидена продължителна процедура от фактически действия – подаване на искане за кредит, в съответствие с формуляр, предоставен на началната страница на www.vivus.bg при партньор на кредитора или по телефон; декларация от кредитополучателя за вярна и точна информация по чл.313 от Наказателния кодекс; запознаване и приемане на Общите условия от кредитополучателя; попълване на бланка на стандартен европейски формуляр; пред - договорни отношения; проект на договора; приемане на договора от кредитополучателя по електронен път, както и че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от Кредитора и извършването на паричния превод, след като кредитополучателят предварително го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. /чл.3 от ОУ.

   По делото са представени писмени документи – разписки, не носещи подпис на страните, съгласно съдържанието на които ответникът е получател на паричен превод в размер на 900 лева на 09.02.2016г. и на паричен превод в размер на 100 лева на 19.09.2016г. чрез системата за електронни плащания еPаy.bg.

   Видно от договор за прехвърляне на вземания - на 23.11.2018г. кредиторът „4финанс“ ЕООД като цедент, прехвърля на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД вземания срещу длъжници на първоначалния кредитор, а именно физически лица, изброени в Приложение № 1, но видно от представеното приложение /лист 6 – 9 от делото/, процесният договор  за кредит № **********, не се съдържа сред изброените в приложението.

 Видно от уведомление за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. старият кредитор уведомява ответника за извършената цесия и за задължението му, а видно от разписката за връчване, пратката не е връчена, тъй като не е потърсена.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

От правна страна, съдът намира следното: предявения иск за заплащане на парична сума по сключен между страните договор за паричен кредит е неоснователен и недоказан. Основанията за това са следните: С оглед оспорването от страна на ответника на факта на сключването на твърдяния договор за кредит, както и на и получаването на твърдяната парична сума по него, съдът е указал доказателствената тежест на ищеца: че в негова тежест е да докаже, че между страните е сключен твърдяният договор и че ищецът е изправна страна по него – че е предоставил договорената парична сума на ответника и че последния е получил същата. В настоящото производство ищецът ангажира електронен документ, представен възпроизведен на хартиен носител съгласно чл.184, ал.1 от ГПК, от който обаче, не може да се установи волята на ответника и наличието на съгласие за сключване на така създадения договор в електронен формат. Електронният документ не се подкрепя от други доказателства относно обстоятелствата по процедурата по пред - договорни отношения и сключване на договора: подаване на искане за кредит, в съответствие с формуляр или по телефона; подаване на декларация от кредитополучателя за вярна и точна информация по чл.313 от Наказателния кодекс; приемане на Общите условия от кредитополучателя; попълване на бланка на стандартен европейски формуляр от последния, както и приемане на договора от ответника с електронен подпис – обстоятелства, които ако са налице са в тежест на ищеца да ги установи. Основателно е възражението на ответника, че представеният електронен документ на хартиен носител не съдържа информация за приемане на договора с натискане на бутон за приемане или подписване и не възпроизвежда по никакъв начин изявление за сключване на твърдяния договор от страна на ответника.

   Същото се следва и по отношение на тежестта на доказване на факта по предаването на парична сума в заем на ответника – представената разписка не носи подпис за получател, поради което и на основание чл.180 от ГПК, може да бъде доказателство само за това, че изявлението в нея е направено от лицето, което я е издало. Не бяха ангажирани други доказателства или съдебна експертиза, от които да се установи, че твърдяната парична сума – предмет на договор за кредит между страните – е постъпила в патрумониума на ответника – като индиция за съществуването на облигационно правоотношение между тях. А съгласно ОУ към договора, той се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от Кредитора и извършването на паричния превод, което в случая не се установи.

   Предвид изложеното, следва да се приеме, че между първоначалния кредитор и ответника не е било налице валидно облигационно правоотношение.

   От друга страна, не се установи и че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника, тъй като не се установи, че вземането на стария кредитор е прехвърлено на новия, поради което ищецът няма право да иска връщане на парична сума по договора за кредит, дори да се приеме, че същият е сключен. Искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на правния спор разноски на ищеца не следва да се пресъждат, а също - и в полза на ответника, тъй като по делото няма данни такива да са направени от него.

     Воден от горното, Съдът

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,представлявано от Радослав Велчев, против Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл.240 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 2275.47 лева, от която 1000 лева – неизплатена главница, представляваща получената парична сума от ответника по процесния договор, наказателна лихва върху главницата в размер на 1094.80 лева за периода от 03.10.2016г. до 22.11.2018г., 180.60 лева – такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, по договор за кредит № **********, от 02.09.2016г. и 19.09.2016г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника Д.Т.Б., като неоснователни и недоказани.  

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                  

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: