№ 134
гр. Червен бряг, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440101377 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг, чрез адв. М.П. от САК е постъпила искова молба от ИВ. Н. П., с ЕГН
********** със съдебен адрес в гр. София, ул. “Александър Малинов” № 23, ет.2, офис 77
против АН. АНГ. П., с ЕГН ********** от гр. М..., обл. В.., ул. „Х.“ № 55Б, с която на
основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения
между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. Съгласно
разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК на ответницата е изпратен препис от исковата молба и й
е указано, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор. В срока за отговор е
подаден такъв, с който не се оспорва иска за развод, като е отбелязано само желанието й да
запази брачното си фамилно име П.. С исковата молба са представени като писмени
доказателства – у-е за сключен граждански брак и документ за платена държавна такса.
Твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 30.06.1990 г., който е бил първи и
за двамата. От 2014-а година ответницата напуснала семейното жилище и от тогава не са се
събирали. Твърди се, че от повече от седем години живеят в условията на фактическа
раздяла. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан е от съдържание
и няма никакъв смисъл и възможност до да бъде заздравен. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без да се произнася по
въпроса за вината. В исковата молба се твъди още, че от брака страните нямат непълнолетни
деца. Не желае лична издръжка от съпругата си, както и че страните нямат придобито
семейно жилище и не желае произнасяне по този въпрос.
ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. не се явява лично, за него адвокат М.П. от САК с
1
изрично нотариално заверено пълномощно, която от името на доверителя си, поддържа
молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява лично. В писмено становище заявява, че
не оспорва иска за развод и тя също желае прекратяване на брака.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 718 от 30.06.1990 г. страните са
сключили валиден граждански брак в р-н Красно село, Столична община от който имат
родени две деца, които към момента са пълнолетни, което определя допустимостта на иска,
активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на
брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище,
какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв
размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на
спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището
на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански
брак на 30.06.1990 г. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Страните живеят,
към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 7 години в
условията на фактическа раздяла. Въз основа на така установените факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид
доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и процесуалното поведение на
ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат
в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи
се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило
семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не
съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при
двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
2
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без
съдът да се произнася относно вината. Предвид изложените съображения съдът прие, че
предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс –
"При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда.". От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.
По отношение на фамилното име на ищцата след развода: Съпругата, след сключване на
гражданския брак, е приела фамилията на съпруга си, и изразява желание да продължи да
носи тази фамилия, за което съпругът не се противопоставя.
По разноските: Не следва съдът да се произнася относно разноските направени по
делото, тъй като страните са се споразумели по този въпрос, те да останат в тежест на всяка
от тях, така както са направени. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за
настоящото производството в размер на 40 лева, като се приспадне внесената от ищеца сума
в размер на 25,00 лв. при завеждане на делото. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 30.06.1990 г.
граждански брак с акт за граждански брак № № 718 от 30.06.1990 г. в р-н Красно село,
Столична община между ИВ. Н. П., с ЕГН ********** и АН. АНГ. П., с ЕГН ********** от
гр. М..., обл. В.., ул. „Х.“ № 55Б, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без
съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата да продължи да носи брачното
си фамилно име П..
ОСЪЖДА АН. АНГ. П., с ЕГН ********** от гр. М..., обл. В.., ул. „Х.“ № 55Б да заплати
по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на
15.00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3