№ 464
гр. Велико Търново, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20224110201178 по описа за 2022 година
Производство по чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на *** от гр. Велико Търново, представляван по пълномощие
от адв. *** от ВТАК, против Заповед за задържане за срок от 24 часа № 1739зз-154 от
25.09.2022 г., издадена от полицейски орган при ОДМВР - Велико Търново. Претендира се
нейната отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си,
депозирайки и писмена защита.
Административният орган не взема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Със Заповед № 1739зз-154 от 25.09.2022 г., от 11:00 часа, издадена от мл. инспектор
*** при ГООР РУ гр. Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради
наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от
НК, е задържан за срок от 24 часа жалбоподателят ***. Постановено е привеждането му в
помещение за временно задържане на РУ – Горна Оряховица.
При задържането си жалбоподателят е подписал декларации, в които е отразил, че е
1
запознат с правата си и желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка в лицето
на адв. ***
Извършен му е личен обиск, при който не са открити вещи даващи основание да се
направи извод за съпричастност към престъпление, видно от приложения протокол от
25.09.2022 г., от 12:25 часа.
Жалбоподателят е освободен на 26.09.2022 г., в 10:10 часа, като са му върнати и
иззетите при обиска вещи.
Във връзка със задържането е изготвена и Докладна записка от която е видно, че при
извършената му проверка жалбоподателят е изхвърлил на земята от десния джоб на
панталона си станиолена свивка, съдържаща бяло прахообразно вещество, което след
извършен полеви наркотест реагирало на наркотично вещество. Последният отричал това да
е негово, като се държал объркано и неадекватно. При задържане на лицето били
използвани помощни средства – белезници, поставени отзад. Физическа сила не била
използвана.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Същите са
безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в
автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите
поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.
С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от
процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по
реда на АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от
Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България
от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани
на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в
първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на
личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува
ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой
няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в
Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което
включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез
изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното
право.
По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от
ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното
2
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност,
свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат
лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е съпричастен към
извършване на конкретно престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни
за извършено престъпление от негова страна, което е основание за прилагането на ПАМ по
смисъла на чл. 72 ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да
уличават лицето в извършването на престъпление. Заповедта е издадена на основание
същата приложена норма на ЗМВР.
В конкретния случай е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР,
за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на основанието за прилагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". В заповедта за
задържане са посочени фактическите и правните основания за издаването й, като
фактическите са допълнени и от изготвената Докладна записка. Лицето е уведомено за
основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е
гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5 § 2 от КЗПЧОС.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно нарушаване принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от
АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гл. т. на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата
цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е
оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с
оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на
Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС,
съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са
налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
3
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед
съответства на материалния закон и е обоснована, поради което не са налице основания за
нейната отмяна.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от ***, с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез адв.
*** от ВТАК жалба срещу Заповед за задържане рег. № 1739зз-154 от 25.09.2022, издадена
от полицейски орган – мл. инспектор при ГООР РУ гр. Велико Търново.
Отхвърля претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията,
пред Великотърновския административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4