Определение по дело №1742/2020 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260526
Дата: 2 февруари 2021 г.
Съдия: Илияна Цветкова
Дело: 20201810101742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И   Е

                                 № 260526

                      Ботевград, 02.02.2021г.

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА                              

Като разгледа докладваното от съдията ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 1742 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.130 от ГПК.

     Съдът след като се запозна с исковата молба с вх.№ 2016018 от 19.08.2020г., приложените към нея писмени доказателства, депозирани в РС-София, Определение № 20242058 от 03.11.2020г. по гр.д. № 38654/2020г. по описа на РС-София, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Ботевград, поради което на 14.12.2020г. е образувано гр.д.№ 1742/2020г. по описа на РС-Ботевград,  уточнителна молба с вх.№ 260491/28.01.2021г., изпратена по пощата с п.кл. от 26.01.2021г. заедно с приложенията, намира следното:

     Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от П.Г.Б. от с.Врачеш, чрез пълномощник адв. Красимира Игнатова Билева срещу „ЕОС Матриск“ЕООД с ЕИК: ********* за признаване на установено, че П.Г.Б. не дължи на „ЕОС Матриск“ЕООД сумата от 187.21лв., представляваща част от обща дължима сума в размер на 1437.21лв. по Договор за кредит № **********/09.03.2007г., сключен между П.Г.Б. и „Райфайзенбанк България“ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „ЕОС Матриск“ЕООД като за  останалата част от описаната по-горе сума от 1250лв. има постановено съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, тъй като вземането е погасено по давност.

      Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните правни съображения:

  От изложеното в исковата молба и уточнителната молба, както и от приложеното писмено доказателство-препис от съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, се установява, че предмет на настоящия иск, който е последващ иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането или сумата от 187.21лв., представляващата останалата част от вземане на обща стойност от 1437.21лв., като за сумата от 1250лв. има постановено съдебно решение по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, за което се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ е недопустимо в последващия или настоящия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.

Следователно съгласно т.2 от ТР№3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2016г. се приема, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

         Поради горното в случая е налице обективен идентитет между двете дела или това е настоящето гр.дело № 1742/2020г. по описа на РС-Ботевград и гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София и съществува процесуална пречка за паралелната им висящност. Производството по настоящето дело, което е второто следва да се прекрати поради недопустимост на иска на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК съгласно отразеното в т.3 от ТР№3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2016г., а именно, че ако с последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено.

Настоящият съдебен състав намира, че производство по настоящето гражданско дело следва да се прекрати по изложените по-горе съображения.

            Водим от горното Ботевградски районен съд

 

                      О    П   Р   Е  Д  Е  Л  И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1742/2020г. по описа на РС-Ботевград по подадената  искова молба с вх.№ 2016018 от 19.08.2020г., приложените към нея писмени доказателства, депозирани в РС-София, уточнителна молба с вх.№ 260491/28.01.2021г.,  по които е образувано гр.д.№ 1742/2020г. по описа на РС-Ботевград по така предявения иск от П.Г.Б. от с.Врачеш, чрез пълномощник адв. Красимира Игнатова Билева срещу „ЕОС Матриск“ЕООД с ЕИК: ********* за признаване на установено, че П.Г.Б. не дължи на „ЕОС Матриск“ЕООД сумата от 187.21лв., представляваща част от обща дължима сума в размер на 1437.21лв. по Договор за кредит № **********/09.03.2007г., сключен между П.Г.Б. и „Райфайзенбанк България“ЕАД и прехвърлен с договор за цесия от 09.11.2010г. на „ЕОС Матриск“ЕООД като за  останалата част от описаната по-горе сума от 1250лв. има постановено съдебно решение № 19150 от 21.01.2020г. по гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София, тъй като вземането е погасено по давност,  като недопустим поради разрешен между страните спор със съдебно решение гр.д.№ 81819/2017г. по описа на РС-София за част от същото вземане и ВРЪЩА  исковата молба и приложенията към нея на ищеца.

             ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                                                       /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/