№ 621
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20256286/19.11.2020 г. по гр.д. № 56602/2019 г. по описа на СРС,
90 състав П. на Р.Б. е осъдена да заплати на В.В. Г. сума в размер на 4000 лева,
представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I от ЗОДОВ за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на повдигнато й обвинение за престъпление по чл. 278 а,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с Присъда № 108/24.04.2019 г.,
постановена по НОХД № 215/2019 г. съгласно описа на СРС, НО, влязла в сила на
10.05.2019 г., които неимуществени вреди се състоят в изключително притеснение от
евентуално осъждане на „лишаване от свобода“, неприятни изживявания вследствие на
осъществени две претърсвания в дома й, извършване на криминалистична регистрация
и взимане на ДНК – материал, хипертонични кризи, несигурност и страх да не загуби
свободата си, затваряне в себе си, ограничаване на социалните контакти чувство за
малоценност и унизеност, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от 10.05.2019 г. до окончателното им плащане, като искът е
отхвърлен за разликата над сумата от 4000 лева до 15000 лева като неоснователен.
Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над
сумата от 4000 лева до предявения размер от 15000 лева, е постъпила въззивна жалба
вх. № 25189116/18.12.2020 г., подадена от В. В. Г.. Изложени са съображения за
неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Въззивникът – ищец в
1
първоинстанционното производство поддържа, че определеното обезщетение е
несправедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е силно занижен, като съдът не е
отчел въз основа на доказателствата пълното значение на вредите на ищцата и оттам и
за връзката с размера на следващото се обезщетение по ЗОДОВ, което да бъде
присъдено. Допуснатите нарушения били основно процесуални по естеството си, като
довели и до неправилно прилагане на закона в частта, определяща приложението на
критерия „справедливост“. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде уважен до пълния предявен размер от 15000 лева. Претендира и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от П. на Репубика
България.
Срещу решението, в частта, с която е уважен предявения иск и П. на Р.Б. е
осъдена да заплати сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди е подадена въззивна жалба вх. № 25181408/07.12.2020 г. Във
въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното
решение в обжалваната част. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността на П. на Р.Б., а именно не били налице претърпени имуществени и
неимуществени вреди, за които по безспорен и категоричен начин да е установено, че
са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното действие на правозащитните
органи. Поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си
за претърпените от него неимуществени вреди и непосредствената им връзка с
незаконното обвинение. Наказателното производство приключило в разумен срок, като
е продължило около 6 месеца. Не било ограничено правото на свободно придвижване
на ищцата, избор на професия, нямало доказателства за емоционалния, личния и
професионален живот на ищцата, нямало доказателство за влошено здравословно
състояние по време на наказателното производство. Въз основа на изложеното,
поддържа, че не е безспорно доказано по делото, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди и предявеният иск бил недоказан. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В. В. Г., с
който заявява, че оспорва въззивната жалба, подадена от П. на Р.Б. и моли да бъде
отхвърлена.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 56602/2019 г. по описа на СРС, 90 състав е
2
образувано по искова молба, подадена от В. В. Г., с която е предявен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди против П. на Р.Б..
Ищцата твърди, че на 20.11.2018 г. била привлечена като обвиняема за
престъпления по чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 26 от НК в досъдебно производство,
образувано и водено от СГП. По обвинителен акт било образувано НОХД № 215/2019
г. по описа на СГС, НО, 20 състав. В съдебно заседание от 24.04.2019 г. била
постановена Присъда № 108/2019 г., с която ищцата била оправдана по повдигнатите
обвинения. Присъдата влязла в сила на 10.05.2019 г. Обвиненията били незаконни по
смисъла на ЗОДОВ. Те преобърнали живота им за период от близо година. Били
извършени две претърсвания, като при тях съседите разбрали, че срещу нея е
повдигнато обвинение. Неприятни преживявания имала и когато й била направена
криминалистична регистрация, развила хипертонични кризи, усложнили се
страданията с щитовидната й жлеза. За нея се породил сериозен риск да прекара част
от живота си в затвора, като загуби свободата си. Изпитвала чувство на страх,
несигурност. Загубила всяко желание за лична активност, затворила се в себе си,
ограничила контактите си до най-близките хора, с които живее. Предишната й
общителност била заменена с чувство на самота, примесено с чувство на унизеност.
Обвиненията намерили и медийно огласяване, като имало публикация във вестник
Телеграф в броя от 21.09.2018 г., със заглавие 61-годишна продава Рибния буквар за
1500 лева. Определя, че причинените й неимуществени вреди са в размер на 15000
лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 15000 лева, ведно със
законната лихва от 10.05.2019 г. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който П. на Р.Б.
оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГРК за претърпени от него неимуществени
вреди, както и че те са настъпили в резултат на процесното обвинение. Не било
установено също, че органи на П. и досъдебното производства да са извършвали
спрямо ищеца действия извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Не били установени и претърпените неимуществени вреди. Поддържа,
че не носи отговорност за публикувана информация във вестник Телеграф. При
условията на евентуалност поддържа, че претендирания размер е завишен. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е приложено НОХД № 215/2019 г. по описа на СГС, НО, 20 състав, от
които се установява следното:
С Постановление от 22.08.2018 г. на прокурор при СГП по пр.пр. 18278/2018 г.
е образувано досъдебно производство за това, че в периода от 27.07.2018 г. до
3
22.08.2018 г. в гр. София, се предлага за отчуждаване чрез сайта olx.bg културна
ценност – книгата Рибен буквар на д-р Петър Берон, трето издание от 1847 г.,
Букурещ, която не е идентифицирана и регистрирана – престъпление по чл. 278, ал.1
от НК.
На 20.11.2018 г. В. В. Г. е привлечена като обвиняем по ДП № 513 ЗМК
164/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр. 18278/2018 г. по описа на СГП като й е
повдигнато обвинение за това, че за периода от 27.07.2018 г. до 28.09.2018 г. при
условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват състав
на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява
продължение на предшестващото, а именно предложила за отчуждаване чрез сайт ОЛХ
неидентифицирани и нерегистрирани културни ценности по смисъла на чл. 7, ал.1 от
ЗКН, а именно на 27.07.2018 г. предложила за отчуждаване през онлайн сайт за
продажби „олх.бг“ чрез обява с номер ********* – книгата „Рибен буквар“ на д-р
Петър Берон, автентичен екземпляр от пето по ред издание на книгата, оценен на 300
лева, на 20.09.2018 г. предложила за отчуждаване чрез онлайн сайт за продажби
„олх.бг“ чрез обява номер ********* – книгата „Райна, княгиня българска: повест от
Велтмана“, преведена от Йоаким Груев в Белград, в правителствена книгопечатница
1852 г., оценена на стойност 200 лева, на 20.09.2018 г. предложила за отчуждаване чрез
интернет сайт за продажби „олх.бг“, чрез обява номер ********* – книгата „Поглед
върху произхождението на българский народ и началото на българската история“ от
М. Дринов, 1869 г., оценена на 150 лева., като общата стойност на всички обекти е 650
лева, като същите подлежат на регистрация и идентификация по реда на чл. 97, ал. 3 от
НКН, като възмездни прехвърлителни сделки могат да бъдат извършвани според
разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗКН – престъпление по чл. 278, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК. Взета е мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500 лева. На
22.11.2018 г. разследването е предявено на В. В. Г. и на 26.11.2018 г. е съставено
заключително постановление на разследващ полицай.
На 17.01.2019 г. СГП е внесла обвинителен акт и е образувано нохд № 215/2019
г. по описа на СГС, 20 състав за престъпление по чл. 278а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
По нохд № 215/2019 г. на 24.04.2019 г. е постановена присъда, с която В. В. Г. е
призната за невиновна по повдигнатите обвинения. Присъдата е влязла в сила на
10.05.2019 г.
Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Д.М. и И.В.Г.. В показанията си
свидетелката М. установява, че В.Г. й разказала, че била посетена от полиция, а
семейството било с безупречна репутация. Направен бил обиск в дома й. В резултат на
това заболяванията на В.Г. се обострили, затворила се в себе си, получила депресия, не
4
желаела да разговаря, живеела в непрекъснат страх и това продължило до момента, в
който била оправдана. Ищцата й казала, че е преживяла унижение, когато полицията я
накарали да си отвори устата, за да вземат слюнка, да се обръща в профил и анфас, за да
й правят снимки. Вниманието на съседите било привлечено от показна акция на
полицията.
В показанията си свидетелят Г. – брат на ищцата заявява, че след първото
посещение на полицаите сестра му била стресната, защото не можела да разбере за
какво я обвиняват, след като книгата била на дядо им. Не била първо издание, както и
обявата била публикувана отдавна. Притеснението й се засилило след второто им
пристигане, тъй като тогава започнала да мисли, че ще влезе в затвора. Излязла и
статия в интернет, имало заплашителни коментари. В.Г. имала проблеми с
щитовидната жлеза и кръвното. Стресът повлиял на здравословното й състояние.
Имала хипертонични кризи, косата започнала да й пада. Затворила се, не искала да
споделя, за да не притеснява близките и приятелките си. Вкъщи било напрегнато.
Притеснявала се и от съседите, които питали какво става, за да идват два пъти полицаи.
Това, че е оправдана я поуспокоило малко
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря
по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П. на
Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П. на Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по
5
предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното
учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали
незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2,
т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността на предявения иск се предпоставя от това по делото да се
установи, че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, да е претърпяла твърдените неимуществени вреди, като
между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на
ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението
да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от СГП обвинение
за извършено престъпление, по което е била оправдана с влязла в сила присъда. В
конкретния случай фактът, че ищцата е била оправдана по повдигнатото му обвинение,
обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т.
11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на оправдателна присъда/решение,
обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на
чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и
неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е
установен по основание, като при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в
съвкупност обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се
е отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство по отношение на ищеца около 6
месеца (досъдебна и съдебна фаза – една инстанция), като П. е поддържала
обвинението. При преценка на размера следва да се има предвид, че по отношение на
ищеца е взета мярка за неотклонение „гаранция“, която в малка степен е ограничила
обичайния й живот. Досъдебното производство от привличането му като обвиняем до
внасяне на обвинителен акт е продължило в срок от около 2 месеца. При съвкупната
преценка на всички установени по делото обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че справедливо и съответно на критериите, предвидени в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите е обезщетение в размер на 2000 лева. Следователно
6
предявеният иск се явява основателен до този размер. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено за разликата до уважения размер от 4000 лева и предявеният
иск са бъде отхвърлен за сумата над 2000 лева и да бъде потвърдено в отхвърлителната
му част.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която П. на Р.Б. е осъдена да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за сумата над 172,90 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20256286/19.11.2020 г. по гр.д. № 56602/2019 г. по описа
на СРС, 90 състав в частта, с която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на В. В. Г., ЕГН-
**********, гр. София, ул. **** сумата над 2000 лева до уважения размер от 4000
лева - представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I от ЗОДОВ за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато й обвинение за
престъпление по чл. 278 а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с
Присъда № 108/24.04.2019 г., постановена по НОХД № 215/2019 г. съгласно описа на
СРС, НО, влязла в сила на 10.05.2019 г., които неимуществени вреди се състоят в
изключително притеснение от евентуално осъждане на „лишаване от свобода“,
неприятни изживявания вследствие на осъществени две претърсвания в дома й,
извършване на криминалистична регистрация и взимане на ДНК – материал,
хипертонични кризи, несигурност и страх да не загуби свободата си, затваряне в себе
си, ограничаване на социалните контакти чувство за малоценност и унизеност, както и
за разликата над сумата от 172,90 лева до присъдения размер от 362 лева,
представляваща разноски по делото и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Г., ЕГН-**********, гр. София, ул. ****
против П. на Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди за сумата над 2000 лева до уважения размер от 4000
лева представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I от ЗОДОВ за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато й обвинение за
престъпление по чл. 278 а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е била оправдана с
Присъда № 108/24.04.2019 г., постановена по НОХД № 215/2019 г. съгласно описа на
СРС, НО, влязла в сила на 10.05.2019 г., които неимуществени вреди се състоят в
изключително притеснение от евентуално осъждане на „лишаване от свобода“,
неприятни изживявания вследствие на осъществени две претърсвания в дома й,
извършване на криминалистична регистрация и взимане на ДНК – материал,
хипертонични кризи, несигурност и страх да не загуби свободата си, затваряне в себе
си, ограничаване на социалните контакти чувство за малоценност и унизеност като
неоснователен.
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20256286/19.11.2020 г. по гр.д. № 56602/2019 г.
по описа на СРС, 90 състав в останалата му част.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8