№ 155
гр. Видин, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20211320200949 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. Т. П.
от гр. Видин, ЕГН:**********, с адрес гр. Видин, ул.„Патриарх Евтимий“
№38 против Наказателно постановление № 20 -0953 - 001051/ 21.07.2021г. на
Началник Сектор към ОДМВР Видин, Сектор Пътна полиция Видин, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.
175,ал.3, пр. 1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140,ал. 1
от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се
от процесуален представител. По същество моли съда да отмени процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно Поддържа,
че направените констатации от административнонаказващия орган не
отговарят на фактическата обстановка. Релевират се съображения относно
липсата на субективен елемент при извършване на вмененото нарушение. В
условията на алтернативност моли за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован
се явява в съдебно заседание. Иска потвърждение на издаденото НП като
правилно и законосъобразно. Поддържа, че собственикът на автомобила не е
изпълнил задължението си да го регистрира в Сектор „ПП“ Видин след
сключване на договора за покупко – продажба в законоустановения срок,
поради което на основание чл. 18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. регистрацията е служебно прекратена.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 28.07.2021г. в 01:30ч. в гр. Видин по бул. „Панония“ в посока от
1
кръстовище с ул. „Преславска“ към магазин „Технополис“ се установило,че
жалбоподателят М.П. като приобретател на лек автомобил марка „Хюндай
Гетс“ с рег. номер ВН0875АА не го е регистрирал в Службата по регистрация
на моторни превозна средства по постоянен адрес в законоустановения срок
от датата на договора за покупко-продажба – 01.04.2021 г. Съставен бил
АУАН серия GA №417697 от 28.07.2021 г.за нарушение на чл. 140,ал.1 от
ЗДвП. Актът бил предявен на собственика, който го подписал без възражения
и получил препис от него.
За случая била уведомена Районна прокуратура – Видин, която с
постановление от 05.07.2021 г. отказала да образува досъдебно производство.
В мотивната част на постановлението са изложени аргументи, че деянието на
П. е от категорията на формалните , поради което извършването му е
възможно само при наличие на пряк умисъл, което в настоящия казус не било
доказано. Постановено е екземпляр от постановлението да се изпрати на
Началник група към ОДМВР -Видин, с-р "Пътна полиция".
Въз основа на Постановлението на РП – Видин за прекратяване на
наказателното производство от 05.07.2021 г. било издадено и процесното НП
във връзка с констатираното нарушение на чл. 140,ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175,ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложена
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства – административнонаказателната
преписка, надлежно приобщена към доказателствения материал по делото, и
гласни доказателства – разпита на актосъставителя И.Г. – служител в Сектор
“Пътна полиция“ Видин. Показанията на разпитания актосъставител следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е
намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи
от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на неговите показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят П. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
2
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Видин, оправомощен със
Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната
процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци
са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание.
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
С разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП законодателят е създал
задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата
за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. съгласно която по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва
прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
От приложената справка от „АИС – Регистрация – 1 лист“ по делото се
установява, че на 01.04.2021 г. жалбоподателят закупил автомобила от
предишния му собственик –Р. И., ЕГН: **********, като прехвърлянето на
собствеността станало по предвидения в закона ред, а именно в писмена
форма с нотариално заверени подписи. Сделката за покупко-продажбата на
3
автомобила била изповядана пред нотариус на 01.04.2021 година, за което по
електронен път били подадени данни към системата на Сектор "Пътна
полиция". Жалбоподателят П. бил въведен в системата на Сектор "Пътна
полиция", като "предстоящ собственик" на автомобила и имал задължение в
едномесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на
собствеността над автомобила, т. е. до 01.05.2021 година, да регистрира
превозното средство на свое име.
След като жалбоподателят П. не сторил това, на 03.06.2021 г.
регистрацията на МПС била служебно прекратено по реда на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Предвид горното и от събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че на 28.06.2021. жалбоподателят П. е управлявал
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, който не е
регистриран по пътища, отворени за обществено ползване.
На следващо място от приетите в хода на съдебното следствие
доказателства се установи по несъмнен начин, че управляваният от П.
автомобил, към датата на вмененото му нарушение е бил с прекратена
регистрация по реда на 143, ал. 15 от ЗДвП във вр. с чл. 18б ал. 1, т. 10 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна нарушението е извършено виновно от
жалбоподателя, при форма на вината – непредпазливост, като неоснователни
се явяват въведените от процесуалния му представител в съдебно заседание
доводи за субективна несъставомерност на санкционираното нарушение, тъй
като П. не бил наясно с извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на управлявания от него автомобил.
Разпоредбите на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-
45 от 24 март 2000 г., предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. От текста на двете разпоредби се установява, че при наличие на
така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства
следва да направят отбелязване в автоматизираната система, но никъде не е
регламентирано законовото задължение да уведомяват нарушителите за
направеното отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24 март 2000 г е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал. 1,
т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е
предвидено обаче задължение за уведомяване на приобратателя при
извършена на основание 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
служебно прекратяване на регистрацията на съответното МПС.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по
4
волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират жалбоподателя П. за прекратяването на
регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което не
може да бъде споделен доводът, че жалбоподателят не е знаел, че
регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, вследствие на неговото
бездействие да извърши предвиденото с чл. 145, ал. 2 ЗДвП задължение.
Задължението за извършване на регистрация в едномесечен срок от
придобиването на МПС е регламентирано по ясен начин с чл. 145, ал. 3 ЗДВП,
като с чл. 143, ал. 15 на същия закон и чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. са регламентирани последствията от бездействието на
приобретателя на МПС. След като М.П. не е изпълнил предвиденото с
посочените разпоредби задължение, законосъобразно от органите на с-р
"Пътна полиция" при ОДМВР – Видин на 03.06.2021г. е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на придобития от него автомобил. Ето защо с
оглед това, че както задължението на П. да извърши регистрация на
автомобила, така и последствията от неизпълнението на това задължение са
ясно регламентирани в ЗДвП и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
жалбоподателят не може да черпи права от своето недобросъвестно
поведение – неизпълнение на вменено със закон задължение.
Същият е бил длъжен да е наясно, че при неизпълнение на
предвиденото с чл. 145, ал. 3 ЗДвП задължение ще бъде извършено
прекратяване на регистрацията на МПС, както и да не го управлява по
пътищата отворени за обществено ползване. Изложените съображения
обуславят извод за наличие на умисъл за извършеното от него нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Според настоящият съдебен състав извършеното от жалбоподателя
нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл. 28
ЗАНН за прилагането, на който извършеното административно нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства е необходимо да
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Санкционираното нарушение е на формално извършване и ангажирането на
наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на
каквито и да било вредни последици, като същевременно не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид. В
конкретния случай с управляването на нерегистриран по предвидения ред
автомобил е засегната държавната политика по регистрация на МПС и
осъществявания контрол върху същите, представляващ и част от превенцията
за извършване на престъпления и административни нарушения.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е
5
управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателна му отговорност и
са му наложени кумулативно предвидените в закона административни
наказания. И двете наказания са определени в минимално установения от
законодателя размер при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2
ЗАНН критерии, като същите съответстват на характера на извършеното
нарушение и биха постигнали, визираните в ЗАНН цели.
С оглед изложеното, в случая не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с
нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като законосъобразно
и обосновано.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 -0953 - 001051/ 21.07.2021г. на Началник
Сектор към ОДМВР Видин, Сектор Пътна полиция Видин, с което на М. Т. П.
от гр. Видин, ЕГН:**********, с адрес гр. Видин, ул.„Патриарх Евтимий“
№38 е наложено административно наказание на основание чл. 175,ал.3, пр. 1
от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140,ал. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Съдът осъжда М. Т. П. от гр.
Видин, ЕГН:**********, с адрес гр. Видин, ул.„Патриарх Евтимий“ №38 да
заплати на ОДМВР-Видин сумата от 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6