№ 11468
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110157926 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Ю. П. Д., Б. А. Д.
и П. А. Д. да заплатят на „****“ ЕАД сумите, формиращи стойността на обедняването на
„****“ ЕАД за сметка на обогатяването им, както следва:
Ю. П. Д.: сумата от 676.41 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
11.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ търговски обект- офис №
2, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 13, ет. 1, ведно със законната лихва от 23.10.2023г.
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 153.83 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020г. до 03.10.2023г. върху цената на
топлинната енергия;
Б. А. Д.: сумата от 338.21 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
11.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ търговски обект- офис №
2, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 13, ет. 1, ведно със законната лихва от 23.10.2023г.
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 76.92 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020г. до 03.10.2023г. върху цената на
топлинната енергия;
П. А. Д.: сумата от 1014.63 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
11.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ търговски обект- офис №
2, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 13, ет. 1, ведно със законната лихва от 23.10.2023г.
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 230.76 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020г. до 03.10.2023г. върху цената на
топлинната енергия.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че ответниците потребявали топлинна енергия за
стопански нужди през исковия период, поради което и на основание разпоредбата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключат с ищеца писмен договор за продажба с предмет
консумираната топлинна енергия, което не сторили, поради което се обогатили за сметка на
обедняването на топлофикационното дружество със стойността на реално доставения до
процесния имот топлинен ресурс. Изяснява, че сумите за топлоснабдения имот са
1
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния сезон са
издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото
разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди,
че отправил до ответниците покана да заплатят доброволно формираните за процесния
период парични задължения, което същите не сторили. При тези твърдения претендира
спорните вземания, законна лихва и разноски.
На 17.07.2024г. по делото е постъпила молба от името на ответниците П. Д. и Ю. Д., с
която същите оспорват предявените срещу тях искове, твърдейки, че процесният имот е
отдаден под наем на трето за производството лице, поради което последното, а не те, които
не пребивават фактически в имота, се е обогатило за сметка на ищеца, ползвайки
доставяната до помещението топлинна енергия, без да заплаща цената й. В условията на
евентуалност оспорват иска, поддържайки, че процесната сума била заплатена от наемателя
след узнаване на задълженията, предмет на настоящото производство. При тези доводи, а и
твърдейки, че ищецът целенасочено предявява вземанията си за процесния обект за
различни периоди в различни производства, поддържат, че не е налице основание в тяхна
тежест да бъдат възлагани разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответницата Б. А. Д..
С молба от 15.01.2025г. процесуалният представител на ищеца е потвърдил цялостното
погасяване на процесните задължения, поддържайки, че доколкото същото е извършено в
хода на процеса, ответниците са станали повод за образуване на делото, поради което дължат
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез
съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от
осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат от доставяне до имота
на ответниците на твърдяното количество топлинна енергия; 2/ обогатяване на последните,
настъпило вследствие на потреблението на така предоставения енергиен ресурс без
заплащане на цената му; 3/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да
е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели
до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4/ за ищеца да липсва
друг ред за защита на твърдените права. Процесуалното задължение да установи
осъществяването на тези правнорелевантни обстоятелства принадлежи на ищеца по арг. от
нормата на чл. 154 ГПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, поставянето на ответниците в забава за погасяването му, както и размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Между страните не е спорно, поради което и с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че през исковия период
ответниците са били собственици на процесния имот при посочените от ищеца квоти, както
и че в имота през този период е доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая тези
факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от
ответниците писмени доказателства- нотариални актове от 11.02.2004г. и от 28.01.2005г. за
учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на жилищна сграда при
2
условията на запазено право на строеж, разрешение за въвеждане в експлоатация на
сградата, в която се намира процесният обект, нотариален акт от 26.06.2009г. за дарение на
недвижим имот, удостоверения за наследници на Ю. Ставрева Д. и Атанас Илиев Д., както и
от представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано по
отношение на имота дялово разпределение, вкл. документи за главен отчет, носещи подпис
за потребител.
Ето защо, по правило следва да се приеме, че собствениците на имота, представляващ
офис, служещ поради предназначението си за задоволяване на небитови, стопански нужди,
са правните субекти, в чиято правна сфера би настъпило обогатяване- резултат от доставката
на топлинна енергия до процесния обект без наличие на сключен договор за това, какъвто е
процесният случай, и без за това да се заплаща цената на потребения ресурс. В настоящия
случай, обаче, не би могло да се приеме, че обогатяване е настъпило за ответниците, макар и
същите да не оспорват качеството си на собственици. Това е така, тъй като от представения
от тях и неоспорен от името на ищеца договор за наем от 01.01.2021г. се установява, че
считано от 21.10.2015г. фактическата власт върху процесния обект е предадена в полза на
трето за процеса лице за временно и възмездно ползване, както и че това състояние е
продължило и след подписването на втория по ред договор за наем от 01.01.2021г., сключен
за срок от една година. Следователно, през целия исков период обектът, във връзка с който в
настоящия процес се претендират вземания за цената на топлинната енергия и за
обезщетение за забава върху нея, е ползван фактически от трето за настоящото производство
лице- наемател по сключен със собствениците договор за наем, а именно „СМДЛ ****“
ООД, като именно последното е заплатило процесните задължения съгласно представеното с
молбата на ответниците от 17.07.2024г. платежно нареждане. Ето защо, следва да се приеме,
че именно това дружество се е обогатило, като през исковия период е ползвало фактически
офиса, а с това и доставяната до него топлинна енергия, което изключва възможността да се
приеме за доказано изложеното в исковата молба, че настъпилото за ищеца обедняване е за
сметка на обогатяването на собствениците, за които се установява, че са предоставили
фактическата власт върху имота в полза на трето лице, поради което житейски и правно
необосновано би било да се приеме, че са се обогатили със стойността на доставяната до
същия топлинна енергия.
С оглед на това и само на посоченото основание- липса на материална легитимация на
ответниците да отговарят по предявения иск, имащ за предмет вземания с източник
забраната за неоснователно обогатяване, предявените срещу тях искове следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Независимо от това, следва да се изясни, че сумите, предмет на претенциите, са изцяло
заплатени в хода на процеса, в какъвто смисъл са твърденията и на ищеца, и на ответниците,
както и представените от последните доказателства, което само по себе си е също основание
за отхвърляне на исковете при съобразяване на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на
обстоятелството, че в случая исковете подлежат на отхвърляне, тъй като не ответниците са
легитимирани да отговарят за настъпилото през исковия период имуществено разместване, в
полза на ищеца не следва да бъде присъждано претендираното от него юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
В полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е
заявявана претенция такива да са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците Ю. П. Д., Б. А. Д. и П. А. Д. да заплатят на „****“ ЕАД, ЕИК ****,
сумите, формиращи стойността на обедняването на „****“ ЕАД за сметка на обогатяването
им, както следва:
Ю. П. Д., ЕГН **********: сумата от 676.41 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ търговски
обект- офис № 2, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 13, ет. 1, ведно със законната лихва от
23.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 153.83 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020г. до 03.10.2023г.
върху цената на топлинната енергия;
Б. А. Д., ЕГН **********: сумата от 338.21 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ търговски
обект- офис № 2, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 13, ет. 1, ведно със законната лихва от
23.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 76.92 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020г. до 03.10.2023г.
върху цената на топлинната енергия;
П. А. Д., ЕГН **********: сумата от 1014.63 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 11.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ търговски
обект- офис № 2, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 13, ет. 1, ведно със законната лихва от
23.10.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 230.76 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2020г. до 03.10.2023г.
върху цената на топлинната енергия.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „Топлоконтрол“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4