Решение по дело №13042/2017 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2583/10.6.2019г.

Гр.Варна,10.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на десети май , през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията М.Жекова гр.д.№ 13042 по описа на съда за 2017 година, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Б.Х. ***, със съдебен адрес:*** А е сезирал РС Варна с искова молба предявена във ВРС на дата 31.08.2017 г. /допълнително уточнена с писмена молба от дата 20.09. и 19.10.2017 г./ против ответника Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** Б. Ищецът основава исковата си молба на следните твърдяни правно релевантни факти и обстоятелства: Сочи се,че ищецът бил собственик на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по КККР на гр. Варна - представляващ жилище със застроена площ 125 кв. м., находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, „*“, на *етаж, състоящо се от: коридор, две стаи, баня с тоалетна, тоалет, стълбище към изби, коридор в избен етаж и две изби, със застроена площ 60,75 кв. м., заедно с покрита тераса с площ 6,95 кв. м., открита тераса с площ 57,30 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *, под обекта-няма и над обекта - няма и ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*, в който била построена гореописаната сграда, представляващ дворно място с площ 1347 кв. м. по скица, а по предходен документ за собственост 1200 кв. м., находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, „*“, при съседи по скица: *, *, *, *, както и изградения в дворното място кладенец.Видно от сезиращата ВРС искова молба ищецът твърди, че описаният имот закупил на дата 27 март 2017 г. от О. Г. Г. от гр.София,който от своя страна бил притежавал дял *по спогодбата, сключена по гражданско дело № 1972/2005 по описа на ВРС, Х-ти състав, с нотариален акт  *, Том *, рег. № *, дело № * г. на нотариус И. М.- нотариус с рег. № * по описа на НК, акт вписан като Акт № *, том *, дело № *,вх.рег.№ * от * г., двойно входящ регистър № * г. на АВ СВ Варна. Твърди се, че ответникът от своя страна бил собственик на недвижим имот в същото дворно място, представляващ: а/ жилище – в основна вилна сграда със застроена площ от 44,05 кв.м., заедно с покрита тераса с площ от 8,90 кв.м., открита тераса с площ от 6,60 кв.м., б/. паянтова едноетажна сграда с обща застроена площ от 30,29 кв.м., както и ½ идеална част от поземления имот с идентификатор № * по КККР на гр.Варна, целият с площ от 1200 кв.м., по документ за собственост а по скица 1347 кв.м., както и ½ идеална част от изградения в дворното място кладенец, и представляващ дял ВТОРИ по спогодбата, сключена по гражданско дело № 1972/2005 г. по описа на ВРС Х-ти състав.На следващо място ищецът релевира, че след закупуването на имота, поради належаща необходимост извършил следните възстановителни, ремонтни и почистващи мероприятия: а/ ремонт на покрив –количествена сметка на стойност 16950 лв., от които ответникът дължал 44 %, демонтаж на каратаван на баня на ответника – 80 лева, от които ответникът дължал 100%, демонтаж на каратавани на външна тераса – 300,00 лева, от които ответникът дължал 50 %; б/ почистване на междусъседска граница – 1025 лева от които ответникът дължал 50 % от 2050 лв.; в/ извозване на отпадъци 120 + 120 + 120 лв. – общо 360,00 лв., от които ответникът дължал 50 % ; г/ пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена - 500 лева + ½ от 5609,77 лв. /2804,90 лв./ - или общо 3304,90 лв. от които ответникът дължал 50 % и д/ доставка и монтаж на модулна ограда – ½ от 2583,00 = 1291,50 лв., от които ответникът дължал 50 %. Ищецът заявява в исковата си молба ,че с ответника не можели да уредят доброволно отношенията си по повод ползването на дворното място и освен това ответникът не бил заплатил на ищеца до настоящия момент на сезирането на съда – съответстващата му се част от стойността на извършените от ищеца необходими, възстановителни и ремонтни дейности. Ето защо ищецът е отправил исканията си до съда а именно ответникът ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ищеца:за ремонт на покрив сумата от 7458 лв., представляваща 44 % от количествената сметка на стойност 16950 лв., сумата от 80 лева - представляваща стойността на демонтаж на каратаван и негова баня, сумата от 150 лева,представляваща ½ от стойността на демонтаж на каратавани и на външна тераса;за почистване на междусъседска граница – сумата 1025 лева представляваща ½ от общата стойност на в размер на 2050 лв.за извозване на отпадъци – сумата от 180 лева – представляваща ½ от общата стойност в размер на 360 лева;за пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена – 1652,45 лева, представляваща ½ от общата стойност в размер на 3304,90 лв.;за доставка и монтаж на модулна ограда - сумата от 645,75 лв.,представляваща ½ от стойността на заплатената от ищеца половина част в размер на 1291,50 лева , която от своя стана представлява ½ от общата стойност в размер на 2583,00 лева или ОБЩО СУМАТА от 10 688,70 лева /десет хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.08.2017 година. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.В следващата си уточнителна молба ищецът ясно е посочил, че ответникът и ищецът са единствени страни по делото, т.к. ищецът не е бил и не се намира в граждански брак а ответникът бил придобил вещното право на собственост по силата на наследяване и в делбения протокол било записано,че за уравняване на дяловете съпрузите не си дължат суми,т.е. съпругата на ответника не участва в настоящото производство. В последната втора по ред уточнителна молба ищецът е индивидуализирал и поземления имот и сградата в която е построен същия, описвайки ги подробно по местонахождение,площ и граници и представяйки актуални скица и схема. В т. 2 на уточителната молба от дата 19.10.2018 г. ищецът е посочил и конкретни подробни СМР по отношение на претендираните суми за подобрения, както следва: за ремонт на покрив - подробна количествено-стойностна сметка за ремонт на четирискатен покрив, включващи демонтаж и нови СМР - подмяна на част от дървена конструкция, обшивка на покрив с нерендосани иглолистни дъски 2.5 см., монтаж на дървена скара за нареждане на керемидите, направа на покрив - система Тондах, поправка на комини - 2бр., монтаж на осб обшивка над гредите, монтаж на челни дъски, монтаж на сачак /вагонна шарка/, други - пирони, валяци, четки и др.; за почистване на междусъседска граница - подробна количествено-стойностна сметка, включваща почистване на саморасла растителност и извозване на растителни отпадъци;за пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена - подробна количествено-стойностна сметка, включваща разваляне на еднолицева каменна зидария и суха каменна зидария/ с уточнението, че за останалите претендирани подобрения е представил конкретна документация/. Заявено изрично, че ищецът не претендира увеличената стойност на имота вследствие извършените от ищеца подобрения, а претендира заплащане от ответника на припадащата му се част от разходите, които ищецът е извършил за необходими ремонти и възстановяване в общия имот.3аявявено е, че по буква „б“ от исковата молба /почистване на междусъседска граница възлизало на 1025 лв., от които ответникът дължал 50% общата сума за почистване на междусъседската ограда била 2050 лв., която следвало да се поеме поравно между собствениците на двата съседни имота; от тази сума ищецът е заплатил съответно половината - 1025 лв., и половината от тази сума се дължала от ответника, като съсобственик на процесния имот.С последната уточнителна молба също са представени писмени доказателства, чието приобщаване към материалите по делото се желае.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез надлежно упълномощен представител адвокат от АК Варна - Д.Б.,със съдебен адрес:*** е депозирал подробен отговор на искова молба. Видно от изложеното в отговора на искова молба,по предявените срещу ответника искове за заплащане на суми на обща стойност 10688.70 лева представляващи съответстващата на Р.Д. част от стойността на извършените от ищеца необходими, възстановителни, ремонти и почистващи дейности, е изложен следният отговор:Ответникът признава следните обстоятелства:Че ищецът е собственик на недвижим имот представляващ жилище с идентификатор *.* с площ от 60.75 кв.м в едно с покрита тераса с площ от 6.95 кв.м и открита тераса с площ от 57.30 кв.м. при граници: на същия етаж: *. под обекта: няма. над обекта: няма. разположено в сграда № *, разположена в поземлен имот *. както и на ½ ид. ч. от поземлен имот * .;Че ответникът е собственик на : недвижим имот представляващ жилище с идентификатор *. с площ от 44.05 кв.м в едно с покрита тераса с площ от 8.90 кв.м и открита тераса с площ от 6.60 кв.м. при граници: на същия етаж: *.*. под обекта: няма. над обекта: няма, разположено в сграда № *. разположена в поземлен имот * и на недвижим имот с идентификатор *.* с площ от 30 кв.м. разположена в поземлен имот *, както и на ½ ид. ч. от поземлен имот *.Всеки от съсобствениците на поземлен имот * осъществявал фактическа власт върху него съобразно правата си на собственост.Ответникът оспорва в собствените му имоти да са извършени дейности от ищеца, които да са били необходими за запазването им.Оспорва твърдението на ищеца извлечено от квалификацията на иска, която е дал - такъв по чл. 72, ал.2 от ЗС - че ищецът имал качеството на добросъвестен владелец. Ищецът, възразява ответникът не бил нито владелец, нито държател на собственият на ответника недвижим имот представляващ жилище с идентификатор *, нито на недвижим имот с идентификатор *.*. а фактическата власт върху имотите се упражнявала от ответника; Ответникът не бил възлагал на ищеца по никакъв повод да извършва ремонт на покрива нито на имот с идентификатор * нито на имот с идентификатор *.*. В тази връзка отв.Д. счита, че жилище с идентификатор * и жилище с идентификатор *не били в режим на етажна собственост. Доколкото жилището на ответника и жилище с идентификатор *- собственост на ищеца имали една обща калканна стена, то ответникът счита, че правилно е становището на Стоян Ставру: „Въпроси на българското вещно право“ издателство „Фенея „ 2008 г., стр.138. според което само поради общността на калканната стена и на прилежащото място, не възниква етажна собственост, поради което сградите остават самостоятелни и независими една от друга /Решение № 548/23.08.1988г., III г.о. ВС/. Независимо, че двете жилища били долепени едно до друго и поради това имали съединен покрив, всяка част от покрива обслужва само отделната сграда над която е разположен. /Решение № 498/15.02.1968г.,I г.о. ВС/. При необходимост, като теч например , ищецът можел да извърши ремонт само на покрива върху жилище с идентификатор *.1.2. Ищецът, възразява ответникът, не бил получавал мандат от ответника да извърши ремонт на покрив на жилище с идентификатор *., още повече, че покривната конструкция/ според ответника / не била подменяна.В случай, че по съществото на спора съдът приемел, че сграда № 1, разположена в поземлен имот * е в режим на етажна собственост, то ответникът прави възражения:Приложими били разпоредбите на ЗУЕС, във вр. с чл.37 - чл.49 от ЗС а не на чл. 72 ЗС -искове между съсобственици.Във връзка с това възражение по квалификацията на иска, ответникът прави искане ВРС да задължи ищеца да посочи идеалните части от общите части, които принадлежат на имоти с идентификатор * и с идентификатор *.*., доколкото данни за това нямало. Ако съдът приемел, че имоти с идентификатор * и с идентификатор *.*. са в режим на етажна собственост, то тази етажна собственост, според отв.Д.,била възникнала към месец февруари 2010г. с влизане в сила на определението по гр.д. № 1972/2005г. с което била одобрена постигнатата от съделителите спогодба - момента на прекратяването на съсобствеността върху сграда № 1. Съгласно възприетото в Решение № 89 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 764/2014 г. II г. о. ГК ВКС „Правата в съсобствеността на общите части следват не само от правата в съсобствеността на самостоятелния обект, но и от идеалните части от общите части, които принадлежат на този обект и чисто определяне може да стане само по реда на чл. 40, ал.1 ЗС т.е. според стойността на самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост „ – цитира ответникът . В тази връзка отв. Д.  оспорва числото 44 % , посочено от ищеца в исковата молба,като твърди, че съотношението е 33% на 67%. Отв.Д. оспорва, че се налагало “необходим“ ремонт на целия покрив над имоти с идентификатор * и с идентификатор *.*Оспорва да е бил извършен от ищеца и “полезен“ ремонт, за който по правило се изисквало решение на общото събрание на етажната собственост. Не само, че нямало решение за извършване на полезен ремонт, но изобщо не било свиквано общо събрание на етажната собственост.Извън горното ответникът твърди, че сграда № *, разположена в поземлен имот * била имала покрив, който бил в състояние позволяващо нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Не били налагали аварийни ремонтни дейности; за сградата не били правени актове от компетентните длъжностни лица при Община Варна с предписания за извършване на необходим ремонт.Ответникът оспорва както посочените дейности, така и количествата по представената количествено-стойностна сметка за ремонт на четирискатен покрив от ищеца. Отделно от това оспорва, че ищецът бил заплатил сумата от 16 952.44 лева.От своя страна ответникът твърди, че след определените като „ремонт на покрива“ фактически действия на ищеца в имота му били причинени имуществени вреди, предизвикани от теч на покрива, който съществувал и към настоящия момент и който не съществувал до преди ищеца „на своя глава“ /без да уведоми предварително Д. и без негово съгласие/ да предприема различни, несъобразени с времето въздействащи върху имота действия. Подмяна на керемидите, твърди отв. Д. не се е налагало, тъй като същите са били здрави, били подменени от ответника след извършен частичен ремонт на покрива над неговите помещения през 2012г., възложен на г-н Т. Т., а дървената конструкция и сега не била подменена. Освен това ищецът сочи ответника в отговора си на искова молба бил оставил всичкия строителен отпадък от осъществения ремонт в подпокривното пространство на ответника, който и досега се съхранявал от него. Така, поставен „пред свършен факт и притискан от ищеца“,релевира в отговора на искова молба ответникът, той бил превел по банков път сумата от 1000 лева на 17.07.2017г. доколкото установил, че били подменени само керемидите на покрива. /в подкрепа на твърденията си от своя страна в отговора на искова молба ответникът прилага 6 бр. фото снимки направени след „ремонта „ от 27.08.2017г.С оглед на изложеното неоснователна според Д. била претенцията на ищеца за участие на ответника в разноските които бил направил за ремонт на покрив и по основание и по размер, поради което се желае ВРС да отхвърли иска за заплащане на сумата от 7458 лева, представляваща 44 % от стойността за ремонта на покрива, при все че застроена площ на жилището на ответника била два пъти по малка от площта на жилището на ищеца .Неоснователна - по основание и размер,според отв.Д., била претенцията на ищеца за участие на ответника в разноските които бил направил за: почистване на междусъседска граница; извозване на отпадъци; пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена и доставка и монтаж на модулна ограда, касаещи съсобственият на страните по делото поземлен имот *.Твърди се, че ответникът не бил уведомен и не бил дал съгласие за извършването на строителни дейности в поземлен имот *. Този имот подчертава в отговора на искова молба ответникът бил ограден от всички страни с циментови колове и мрежа и поддържан.По претенция за извозване на отпадъци и почистване на междусъседска граница ответникът твърди, че за имота заплащал такса смет и сметоизвозването се осъществявало от фирма определена от Община Варна, а не от ищеца. Твърди още, че в имота не е имало нито битови, нито строителни, нито растителни отпадъци за да била налице нужда от извозването им. Оспорва посоченото количество от ищеца - 20 куб.м растителни отпадъци.В имота,сочи ответникът имало множество рядка декоративна растителност средиземноморски борове „Пиния“, жасминови храсти и широколистни дървета предвид обстоятелството, че имота се ситуирал в Морската градина на гр. Варна, които ищецът бил премахнал без съгласието на ответника а и на компетентните органи. Изсичането на храсти и дървета в Морската градина, сочи ответникът имало разрешителен режим /като пояснява в какво се изразява/.Междусъседската граница , твърди ответникът не била почистена за да се облагородял поземлен имот *. а за да се извършело строителство на ограда от собственика на съседния имот С.И. без съгласие на ответника. Твърди се още, че на Д., като собственик на поземлен имот * не му била съобщавана заповед за допускане на изсичане на дървесни видове в едно със санитарна експертиза към нея. Житейски неоправдано, намира ответникът, ищецът да бъдел „възнаграден“ от ответника със сумата от 1025 лв. + 360 лв., „за дето бил лишен против волята му от множество дългогодишни дървесни видове, следствие на незаконното им изсичане от ищеца.“ На следващо място - по претенцията за: пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена на стойност 1652.45 лв. от общ размер 3304.90 лв. и доставка и монтаж на модулна ограда на стойност 645.75 лв. от общ размер 1291.50 лв.ответникът навежда следните твърдения: Пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена и доставка и монтаж на модулна ограда не били възлагани от ответника на съсобственика-ищец.След извършената делба на сградите в имота единият реален дял от жилищната сграда ведно с 1/2 от дворното място било придобито от ищеца. Нито на него нито на ответника били издавани Разрешения за строеж на ограда и подпорни стени. Не били отправени и такива искания до Община Варна от никой от собствениците на поземлен имот *. Отв.Д. твърди, че въпросната подпорна стена и ограда били извършени без съгласието му и без необходимите за това разрешения за строеж от собственика на съседния имот, защото Д. не бил уведомяван от административния орган за издавани такива разрешения за строеж. Тоест, касаело се за извършване на незаконен строеж, за който не можело да се приложат правилата за търпим строеж,респ. те не били подобрения. Доколкото липсвало съгласие за нова ограда от ответника, то собственикът на съседния имот, твърди ответникът, следвало да изпълни оградата изцяло в собственото му място като разноските за това били изцяло за негова сметка. С оглед изложеното в т.3.2 в отговора,ответникът категорично заявява, че не желае да запази незаконно изградената в имота му подпорна стена и изградената в съседния имот ограда.В отговора на искова молба са направени и доказателствени искания.

По предявената от ищеца молба за разпределяне ползването на поземлен имот * е изразено следното становище: Молбата отв. Д. намира за допустима и основателна. Доколкото във ВРС имало висящо производство с предмет делба на поземлен имот * /гр.д. № 14569/17г. - XXXI с-в/, то нямало пречка да се извърши разпределяне ползването на поземлен имот *, което ползване щяло да има сила за страните до влизане в сила на решението за прекратяване съсобствеността върху поземлен имот *. Доколкото бил изработен проект за разделяне на поземлен имот * от лицензиран геодезист, който проект бил съгласуван с СГКК - Варна, като били дадени самостоятелни идентификатори на отделните проекто - дялове,ответникът моли ВРС да приеме този проект като един от възможните варианти за разпределяне  правото на ползване на поземлен имот * до извършване на реалната делба на имота.Обективирани са и доказателствени искания:

На основание чл. 103 ЗЗД, ответникът прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за прихващане с предмет:

насрещно вземане към ищеца за извършени от него през 2017-2018г. разходи в общ размер на 7921.23 лева за обособяване на двата дяла съгласно влязла в сила спогодба по гр.д. №1972/2005г. по описа на ВРС X с-в: преградни тухлени зидове в мазе - 700 лв.; допълнителни вътрешни мазилки и боядисване – 480 лв.; преградни зидове -жилищен етаж/топло и шумоизолационни панели/ ;боя и шпакловка - 910 лева, нова входна врата /демонтаж на подпрозорец ; монтаж на врата, извозване на отпадъци, обръщане и шпакловка, боя -970 лева.; вътрешна и външна ВиК инсталация - 1345.71 лева; вътрешна ел.инсталация - материали и труд - 1690.08 лева; Външно ел.захранване /проучване и присъединяване/ - 1465.44 лева - като претендира от ищеца сума в размер на 67.73% от 7921.23 лева или 5 365.04 лева.

и насрещно вземане към ищеца за обезщетение в размер на ½ от 1500 лева за нанесени му имуществени вреди - извършена незаконна сеч на 3 броя бора Пиния, слива на възраст 15 г. - 1 бр. черница на 15 г. - 3 бр., жасминов храст - 3 бр. декоративни дървета - 3 бр. в съсобственото между ищеца и ответника дворно място. Претенцията по заявените насрещни възражения ответникът основава на следните фактически обстоятелства:Към момента на нотариалното изповядване на сделката , обективирана в нот. акт № 88/27.03.2017г. несъществените преустройства нужни за обособяване на два реални дяла не били извършени в цялост от ответника и праводателя на ищеца по тяхна взаимна уговорка, доколкото се явявали близки родственици. Разпореждането с реалния си дял от имота от О. Г.в полза на ищеца, довело до необходимостта да се извършат тези преустройства за да можело всеки от собствениците да си ползва самостоятелно обособените жилища. Ищецът ,твърди ответникът, бил отказал да участва в обособяването. Разноските за това били сторени единствено от отв.Д., като в приложение едно към отговора на искова молба ответникът представя подробна индивидуализация на извършените СМР които били правени през 2017г. Отделно от това в съсобственото място имало множество рядка растителност / вече описана по – горе /, която ищецът премахнал без съгласието на ответника и компетентните органи и съгласно ОГП пред 2012 г., зоната в която попадал имота била определена за озеленяване . В тази връзка ответникът се спира на твърдения,че е ноторен факт, че изсичането на храсти и дървета в Морската градина ставало със Заповед на Кмета ведно със санитарна експертиза а такава Заповед не била връчвана на ответника и дори да имало издадена заповед ответникът бил лишен от възможността да оспори този акт.В подкрепа на изложеното по-горе, в частта касаеща възраженията за прихващане ответникът е направил и доказателствени искания.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 10.05.2019 г. ищецът чрез адвокат Б.Х. желае ВРС да уважи иска ведно с разноските по делото.

В същото съдебно заседание адв.Б. в качество на процесуален представител на ответника изразява становище от което е видно,че се желае ВРС да постанови Решение като разпредели правото на ползване съобразно заключението на вещото лице като бъде посочено изрично, че ВиК инсталацията, шахтата и кладенецът ще се ползват поравно от страните .По втората предявена претенция становището на адв.Б. е че възраженията на ответника по делото за прихващане въз основа на събрания по делото доказателствен материал са основателни и доказани.

Изрично ответникът Д. е заявил лично становището си по исковата молба, като счита че следва да бъде предпочетено  разделяне на правото на собственост при равни квоти ,подчертавайки ,че каквото и да е било отправено предложение към насрещната страна за доброволно разрешаване на споровете ,то винаги било посрещано от насрещната страна против да бъде на всичко . Отделно от горното ответникът сам е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца .

Съдът, като взе предвид твърденията,възраженията на страните въз основа на събрания по делото писмен и гласен доказателствен материал приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното :

 

С протоколно определение постановено на 25.1.2010 г. от ВРС , Х – ти състав по гр.дело № 1972/2005 г. по описа на съда е била одобрена съдебна спогодба между О. Г. Г. ,ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН **********. Видно от завереното за вярност с оригинала копие на съдебно спогодителен протокол / л. 6-8 от делото/ Р.Д. придобива в дял и еднолична собственост : жилище в основна вилна сграда,състоящо се от: коридор, две стаи, баня – тоалет и две избени помещения , със застроена площ от 44,05 кв.м. заедно с покрита тераса с площ 8,90 кв.м. , открита тераса с площ от 6,60 кв.м., паянтова едноетажна сграда,с обща застроена площ 30,29 кв.м., състояща се от : дневна със застроена площ 18 кв.м., пристроена до дневната кухня със застроена площ 9,73 кв.м. ,външен тоалет зад кухнята със застроена площ от 2,56 кв.м.,покрита тераса със застроена площ от 9 кв.м. както и ½ идеална част от изградения в дворното място кладенец, намиращи се в *, местност *, гр.Варна, община Варна, обл. Варна ,съставляващ поземлен имот  с идентификатор *по кадастралната карта, одобрена  със Заповед № 300 -5 -18 от 4.3.2004 г.  на ИД на АК и Заповед № 20 -/2 / 300- 5 – 18/04/ от 5.1.2005 г. на  Началник служба по кадастъра Варна , с площ на поземления имот по кадастралната карта 1 ,347 дка, при граници : имоти  с №№ *, *, *, съставляващ втори проекто дял съгласно заключението на вещото лице Ц.А./ първоначално и допълнено / прието от съда и одобрено вкл.и инвестиционен проект / от Експертния съвет по устройство на територията при Община Варна, с протокол №  26/ 28.5.2009 г. с пазарна цена 42 090 лв. Съгласно т.3 от одобрената спогодба  за обособяването на двата дяла  в самостоятелни жилища всеки от съделителите е приел да извърши до 31.12.2010 г. преустройства посочени като отделни СМР в общи насоки и в първоначалното заключение на вещото лице Ц.А.както следва

а/.О. Г.като собственик на дял *- тухлени зидове , допълнителни вътрешни мазилки, боядисване, водопроводна и ел. инсталации на стойност 1220 лв.

б./ Р.Д. като собственик на дял втори – 12 см. тухлени зидове , демонтаж прозорец на коридор , направа външно стълбище към коридор , демонтаж прозорец на изба ,направа външно стълбище към изби , нова входна  врата  за изби на стойност 1010 лв.

Видно от същия протокол втория съделител О. Г.е придобил в еднолична собственост  ЖИЛИЩЕ в основна вилна сграда, състоящо се от коридор, две стаи, баня ,тоалетна ,тоалет, стълбище  към изби , коридор и избен етаж и две  изби , със застроена площ от 60,75 кв. м. , заедно с покрита тераса  с площ от 6,95 кв.м. ,открита тераса с площ 57,30 кв. м. , както и ½ идеална част от изградения в същото дворно място  кладенец /от  описания по-горе имот / ,  при  пазарна цена на този дял  42 750 лв.

Установява се още от цитирания вече протокол от съдебна спогодба ,че съгл. т.4 от същата неразделна част от спогодбата е и заключението на в.л.Цв.А./ приложено на л.9,10,11 / и че самото дворно място представляващо ПИ с идентификатор *по КККР на гр.Варна / цитирани по-горе / с площ на поземления имот от 1,347 дка при граници имоти с номера *, *, *е останало за общо ползване между двамата съделители, като и входната и гаражна врати  съгласно уточненията в постигнатото между страните споразумение с нотариална заверка на подписи /т. 5 от спогодбата - л. 7 и 8 от делото / .

Изяснено по делото е че на дата 27 март 2017 г. в гр.Варна е била изповядана пред нот.№ 195 с район на действие РС Варна възмездна правна сделка обективирана в нотариален акт № *, том* , рег. № *, дело № * от * г., акт вписан в АВ СВ дв.вх.р. № * г. / л.12,13 от делото/.

От вписаното в нотариалния акт за покупко продажба се установява, че на посочената дата О. Г., чрез пълномощника си адв.Б.Х. е продал на Д.Г., чрез упълномощената от него М. С.собствения си недвижим имот придобит по реституция, наследство и делба а именно – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.*. по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № 300 – 5-18 – от 4.3.2004 г. на ИД на АГКК  с административен адрес гр.Варна, *, местност * № *, според схема на СГКК Варна с изх. №  15 – 3204 от 4.1.2017 г. а съгласно удостоверение на Община Варна, район Приморски  за актуализация на адм. адрес АУ 24048ПР-001ПР от 22.3.2017 г. гр.Варна, * , №  055  на първия етаж, със застроена площ 125,00 кв.м., с предназначение  на самостоятелния обект : жилище апартамент ; брой нива на обекта : едно а съгласно предходен документ за собственост – жилище, състоящо от коридор, две стаи, баня с тоалетна ,тоалет, стълбище към изби , коридор в избен етаж и две изби, със застроена площ 60,75 кв.м. , заедно с покрита тераса с площ 6,95 кв.м. , открита тераса с площ от 57,39 кв. м., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж : * под обекта- няма и над обекта –няма, със съответните идални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място в което е построена  сградата както и ½ идеална част  от поземления имот  с идентификатор * по КККР, одобрени със Заповед №  300 -5-18  от 4.3.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - гр.Варна,  р-н * , п.к. * , * , местност * според скица на СГКК  Варна с изх.№ 15 – 15207 от 16.1.2017 г. а съгласно Удостоверение  на община Варна, р-н Приморски за актуализация адм. адр. № АУ24048ПР  от 22.3.2017 г.  – Гр.Варна, * , целият с площ от 1347 кв.м.  по скица а по предходни  документи за собственост  0 с площ  от 1200 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и с начин на трайно  ползване – обществен селищен парк , градина, стар идентификатор – няма  и с номер ПИ по предходен план  * , при съседи  за поземления имот *; *; * и *, както и ½ идеална част от изградения в описаното дворно място кладенец.

Т.е. от цитирания титул за собственост от дата 27.03.2017 г. и приложените на листи 14,15 скица и схема безспорно се установява твърдението на ищеца Д.Г. за придобиване на вещното право на собственост върху подробно индивидуализирания имот / имота който преди това е бил възложен в дял по силата на съдебна спогодба от 2010 г. на О. Г./.

За доказване на релевираните в исковата молба фактически твърдения ищецът Д.Г. още с исковата си молба е ангажирал писмени доказателства приобщени в заверени за вярност с оригинала копия по делото на л. 16 – 25 а именно Договор за ремонт на покрив от 3.6.2017 г.; Протокол № 1 от 12.6.2017г. Протокол № 2 от 12.6.2017 г. за установяване завършването и  изплащането на натурални видове СМР  към 12.6.2017 г. ; 2 броя квитанции към непосочени номера на ПКО от дата 16.6.2017 г. на стойност 2 804,90 лв. за укрепване на подпорни стени  и от 16.6.2017 г. на стойност 500 лв. също за укрепване на подпорни стени .; товарителница  за обществен и автомобилен превоз в страната серия А с номер 003982 от дата 13.6.2017 г. и Квитанция към непосочен ПКО  на стойност 1025,00 лв.  за почистване на границата  между съседни имоти от всички треви, бурени ,трънки, шума и пръст , наслоени в следствие на дългогодишна безстопанственост , труд и транспорт  със съгласието  на Д.Г.. ; товарителница  серия А  № 004526 / 15.8.17 г. Товарителница серия А 004078/ 20.6.17 г., Протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи към 21.6.2017 г. на стойност 2 583 лева  ведно с квитанция към непосочен ПКО на стойност 1 291,50 лева от дата 30.6.17 издадена „ по оферта  50 %  - зел.ограда  м/у два имота „ . Допълнително по делото ищецът е представил и по делото на л. 34 е приложено заверено за вярност с оригинала копие на скица  на имот №  * и на схема на имот № */ л.35/ както и КСС  на стойност от  16 952,44 за описани  12 вида СМР и на стойност  2 050 лв.  за описаните 2 вида дейности , приложени на л. 36 и 37 ; КСС   на стойност 500 лв., приложена на л. 38 .

Приобщени на л. 157 – 174 по делото са допълнително представени от ищеца заверени за вярност с оригинала копия на Заповед № 2133/12.07.2017 г. на Кмета на Община Варна; санитарна експертиза рег. № ИИБ17001427ВН_001ВН/04.07.2017 г.; договор за извършване на дейности по отстраняване на опасни дървета и санитарна сеч от 15.07.2017 г.; квитанция от 15.07.2017 г. и експедиционна бележка от 16.07.2017 г.; оферта за рязане на опасни дървета и разчистване на терена – прил. 1; договор от 10.07.2017 г.; договор за извършване на строителни работи от 15.07.2017 г.; количествено-стойностна сметка от 18.07.2017 г. по договор от 15.07.2017 г.; ценово предложение от 20.06.2017 г.; 2 бр. приходна квитанция от 15.07.2017 г. и 18.07.2017 г.; касов бон № ********** и фискален бон от 15.07.2017 г.; стокова разписка и фискален бон от 15.07.2017 г.; оферта – електронно писмо от 22.08.2017 г.; оферта – електронно писмо от 03.07.2017 г.; оферта – електронно писмо от 16.07.2017 г.,

С писмена молба от дата 17.7.2018 г. ищецът е изпълнил вмененото му с Определение от 5.7.18 г. задължение като е представил следните оригинали на оспорени от ответника частни документи,приложени на л. 187 – 213 : Договор за ремонт  на покрив от 3.6.2017 г./ ; КСС ; Разписка за извършени СМР на стойност 2000 лв; разписка за извършени СМР на стойност 5085 лв. ; Разписка за извършени СМР на стойност 6000 лв.; разписка за извършени СМР  на стойност 3000 лв. ; разписка за извършени СМР на стойност 80 лв. ; разписка за извършени СМР на стойност 300 лв. разписка на стойност 2 865 лева ; Протокол № 1 за установяване завършването и за заплащането  на натурални видове СВР и монтажни работи към 12.6.2017г. на обща стойност 5 609,77 лв. ; Квитанция към непосочен ПКО на стойност 2 804 ,90 лв. ; Протокол № 2 за установяване завършването и за заплащането  на натурални видове СМР към 12.6.2017 г. на стойност 500 лв. ; КСС за укрепване на подпорна стена / пренареждане на камъни /  на стойност 520 лв. ; Квитанция към непосочен ПКО на стойност 500 лв. от 16.6.2017г. ; Протокол за установяване  завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи  към 21.6.2017 г. на обща стойност  2 583,00 лв. без ДДС ; Квитанция 3Б към непосочен номер на ПКО  на стойност  1291,50 лв. от 30.6.17 г. ; копие на охерта  за укрепване на ограда и подливане с ботонни стени  на стойност 19 599,32 лв. от дата 5.23.2017 г./ видимо с грешно изписан месец – . ; оригинал на квитанция 3Б към непосочен номер на ПКО на стойност 1025 лева от дата 6.6.17 г. ; оригинал на товарителница серия А  № 003982 / 13.6.17 г. ; оригинал на товарителница СЕРИЯ А , № 004526 / 15.8.17г. ; оригинал на товарителница Серия А , номер 004078 / 20.6.17 г.

С Определение №  9428/23.8.2018 г. / л.229 – 232/ съдът е открил производство по оспорване истинността на документ  по чл.193 ГПК описаните  на лист 231 – ви  разписки , квитанции, протоколи и товарителници  като е  указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи и докаже истинността на оспорените от ответника документи. В изпълнение на разпределението на тежестта на доказване в производството по чл.193 ГПК с протоколно определение  от дата 5.9.2018 г. ВРС е допуснал провеждане на необходимата съдебно почеркова експертиза, възложена на вещото лице Ц.Ц. / л.240 от делото / .

От приобщеното по делото на л. 287 – 295 заключение на вещото лице Ц.Ц. се установява по категоричен и безспорен начин, че всички изследвани от в.л. 7 броя разписки са автентични документи, носещи подписа  на  И. М. , докато квитанции  към ПКО скрепена  с Протокол 1 и квитанция  към ПКО скрепена с протокол № 2  не са изпълнени от В. А. М.за  „ касиер „ .

С оглед оспорването на документите по делото е приобщено на лист 296 – ти официално писмо от трето на спора лице – АД * от което  става  ясно , че подписите  на  квитанции  към ПКО  от 30.6.17 и от 6.6.17 г. според заявеното от  изпълнителния директор С.И. принадлежат на лицето С. В. която тогава и сега е касиер в АД –то и е имала правото и задължението да подписва  всички документи, за които изпълнителния директор или упълномощено от него лице е дало съгласие.

Приобщено по делото  на л. 297, 298 е и друго уведомително писмо  изготвено от управителя на * ООД  от което става ясно  ,че подписите върху товарителниците  с номера  серия  А 004078 и 003982  принадлежат на лицето П. К., в трудово правоотношение с посоченото ООД  към датата на издаване на товарителниците и изпълняващо длъжността шофьор .- ,респ. това лице е имало правото  да подписва товарителници издадени от *ООД. От съдържанието на същото уведомително писмо се установява, че  подписите  положени на товарителница  серия А  с номер 004526 принадлежат на Р. З. М.,  който  към момента на услугата е работил  по ТПО с дружеството и за разлика  от К.продължавал да работи в *ООД и също имал правото като шофьор да подписва товарителници, издадени от това дружество .

От така описаното до тук се налага единственият извод, че всички оспорени от ответника частни документи са истински, автентични ,респ. и оспорването по реда на чл.193 ГПК е останало недоказано поради което частните документи не следва да се изключват от доказателствения материал.

Освен всичко изложено по-горе по делото на лист 328 – ми е приложено заверено за вярност с оригинала копие на Жалба изготвена от Д.Г. ***, с копие на Главния  архитект на Община Варна, до Началник РДНСК Североизточен район Варна и  до ДНСК София, заведена с номер РД ********* ВН от 9.2.2018 г. От съдържанието  на жалбата се констатира, че ищецът Г. е отправил искане да бъде извършена проверка на стоеж „ Преустройство на съсобствена сграда, защита от Закона за културното наследство, без строителни разрешения, находяща се в гр.Варна с идентификатор *, с административен адрес гр.Варна, местност *, * № *, при твърдение ,че строителството се извършва без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, с извършител на строителството Р.С.Д. и започнато строителство през м. септември 2017 г „. По така подадената Жалба от отговора на Община Варна Дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред се установява, че според Директора на цитираната дирекция За СМР извършени в сградата ,не се изисква разрешение за строеж, както са разпоредбите на чл.151, ал.1 ЗУТ .

За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната и необходимата съдебно техническа експертиза, възложена и изготвена от вещото лице Г.Г. , след самоотвода на вещото лице М.А..Вещото лице Г.е депозирало на дата 07.03.2019 г. основната си СТЕ, като е поддържало същата в открито съдебно заседание,като допълнително е възложено на същото вещо лице да допълни заключението, което е сторено на дата 02.05.2019 г.

От заключението на вещото лице Г. по същество се установява и изясняват следните правно релевантни факти а именно :

От обстоятелствената част на СТЕ / л. 347 - 361 – основно заключение и л. 362 - 364 – допълнително /, че вещото лице е изготвило заключенията си въз основа на приложените документи към делото, направени заснемания и измервания, преглед на одобрените инвестиционни проекти за извършената делба, както и извършени огледи на процесния имот.

Вещото лице Г.Г. е констатирало, че в поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на гр. Варна, находящ се в местност „*“ № * по схема на СГКК - гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, община Варна, област Варна, *, има изградени едноетажна жилищна (вилна) сграда с избени помещения и неизползваем покрив и едноетажна паянтова постройка, без избени пометения и също с неизползваемо подпокривно пространство. Поземления имот в който са изградени двете сгради вещото лице е установило,че е с площ от 1 347 м² по КК на гр. Варна, както и че има  одобрен инвестиционен проект за делба от 28.05.2009 г. и влязла в сила съдебна спогодба за делба на Вилната сграда и Паянтовата постройка.Собственик на *дял ,констатира и вещото лице е ищеца по делото Д.Г. – т.е. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *.*, представляващ ЖИЛИЩЕ със застроена площ 125,00 m2, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, „*“, на *етаж, състоящо се от: коридор, две стаи, баня с тоалетна, тоалет, стълбище към изби, коридор в избен етаж и две изби, със застроена площ 60,75 m2, заедно с покрита тераса с площ 6,95 m2, открита тераса с площ 57,30 m2 и ½  идеална част от Поземлен имот с идентификатор *, в който е построена гореописаната сграда, представляващ дворно място с площ 1 347,00 m2 по скица както и ½  идеална част от изградения в дворното място кладенец.

Собственик на втори дял, видно и от обстоятелствената част на СТЕ, е ответника по делото Р.Д. - самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *, представляващ Жилище със застроена площ 59,55 m2, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, „*", на *етаж, състоящо се от: коридор, две стаи, баня с тоалетна и две изби, със застроена площ 44,05 m2 , заедно с покрита тераса с площ 8,90 m2, открита тераса с площ 6,60 m2, както и Паянтова едноетажна сграда с идентификатор *.* с обща застроена площ 39,29 m2, състояща се от: дневна със застроена площ 18,00 m2, пристроена до дневната кухня със застроена площ 9,73 m2, външен тоалет зад кухнята със застроена площ 2,56 m2 , покрита тераса със застроена площ 9,00 m2 и ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор *, в който са построени гореописаните сгради, представляващ дворно място с площ 1 347,00 m2 по скица както и ½ идеална част от изградения в дворното място кладенец

Констатациите на вещото лице са, че е извършено физически разделянето на сградата на два отделни дяла и са обособени самостоятелните обекти, като по одобрените проекти в част Конструктивна е предвидено изграждането на допълнителните преградни стени да се изпълни с блокчета YTONG, поради малкото им обемно тегло. В дял II били изпълнени допълнителните преградни стени от гипсокартон на конструкция и положена минерална вата, вътрешните ВиК и електро инсталации, изградено и стълбище към избените помещения, входа към които е вътрешен от коридора. В дял I все още течала ремонтна дейност. Общото водоподаване към двата обекта вещото лице отразява , че  е подменено и разделено; общото електро захранване на дяловете също е било разделено към момента на извършване на третия оглед 05.03.2019 г.

На следващо място вещото лице е посочило, че предоставените одобрени инвестиционни проекти за делба на жилищната сграда са както следва : част Архитектура, в която графично били показани дяловете, изчертани били старите и новите зидове, указано било къде да се изпълняват нови отвори и къде се зазиждат съществуващи такива. В обяснителната записка били упоменати квадратурите, но никъде нямало предписание по какъв начин и с какви материали да се изпълни това.Част Конструкции, представлявала експертиза, в която били описани новите отвори, дадено било предписание за начина на укрепване (да бъдат обрамчени с метални рамки, с цел компенсация от намалената носимоспособност на зидарията). Предвидено било новите стени да бъдат изпълнени от газобетонни блокчета YTONG, поради малкото им обемно тегло.Част ВиК, коментирала основно вътрешните ВиК инсталации, но  били  дадени препоръки и за площадковите такива, като подмяна на тръби и трасета, както и поставянето на контролни водомери за отделните обекти.Част Електро, също била разработена за конкретните два самостоятелни обекта и не коментирала външното електрозахранване и в нея били посочени местоположенията на новите две табла, като било уточнено, че паянтовата постройка е присъединена на отделен кръг в ТАП 2. Захранването на таблата било дадено да се изпълни от кабел СВТ 3x10mm²

На основание приложените по делото документи, разгледаните инвестиционни проекти и извършените измервания заключенията които дава вещото лице Г.Г. в основната си СТЕ са следните :

Вещото лице цитира конкретните въпроси поставени от ищеца с исковата молба на л. 4 –ти, като вписва и претендираните СМР в искова молба:за ремонт на покрив - сумата 7 458 лв., представляваща 44% от количествената сметка на стойност 16 950 лв., сумата 80 лв., представляваща стойността на демонтаж - каратаван на негова баня, сумата 150 лв., представляваща ½ от стойността на демонтаж каратавани на външна тераса, за почистване на междусъседска граница - сумата 512.50 лв., представляваща ½ от общата стойност в размер на 1 025 лв.;за извозване на отпадъци - сумата 180 лв., представляваща от общата стойност в размер на 360 лв.;за пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена 1 652.45 лв., представляваща ½ от общата стойност в размер на 3 304.90 лв.; за доставка и монтаж - на модулна ограда - сумата 645.75 лв., представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на заплатената от ищеца половина част в размер на 1 291.50 лв., която от своя страна представляваща ½ ид.ч.от общата стойност в размер на 2 583.00 лв.,или общо сумата 10 688.70 лева, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска.

След извършения оглед на място,дава заключение вещото лице, можело да се установи, че е имало текущ ремонт на покрива: премахнати  били старите керемиди, извършен демонтаж на челни дъски, демонтаж на каратавана ; подмяна на дъсчената обшивка по скатове както следва: северния скат изцяло, на западния над собствеността на Р.Д. на 1,00 m от стрехата навътре, а на останалите два ската до средна столица, като общата дължина на ската по наклона вещото лице определя като равна на  6,40 m2.В.л. установява, че е имало подмяна на основни дървени елементи част от носещата конструкция – няма, имало подменени три ребра на северния скат и две ребра на източния скат с размери 6/12/400 cm. Положени били OSB плоскости, които не били заковани добре, на места имало видими пролуки, като било изключително опасно да се върви върху тях при необходимост. Връзката между коминските тела и покрива не била направена добре ,според в.л., имало видими пролуки, видимо нямало сложени ламаринени поли. Стрехите на покрива били изцяло подменени с ребра с размери 10/10/70 cm положени през 50 cm и наковани дъски.; положени били челни дъски, но нямало иззиждане и измазване в края на стените, имало видими отвори между ребрата; положена била изцяло нова хидроизолационна мушама а покривното покритие -керемиди било изпълнено на цяло; сменени били улуците и водосточните тръби.

Въпросния ремонт обобщава в.л.Г. бил извършен съгласно Договор от 03.06.2017 г. (лист 187) сключен между Д.Г. и И. М.. В Приложение 4 били описани видовете СМР, които са изпълнени, като е направено остойностяване съгласно средни пазарни стойности по СЕК.

Относно дейностите по почистване на междусъседската границата с ПИ с идентификатор *, според в.л. Г. не би могло да се даде остойностяване на същите, защото нямало доказателства за състоянието в което  била тя, за да се установят и необходимите дейности които са изпълнени. Съгласно приложената квитанция (лист 205) ,заключава вещото лице ищецът Д.Г. заплатил на „*“ сумата от 1 025 лв. за почистване на границата между двата имота.

Така приложените протоколи 1 и 2 (лист197 и 199) по делото, констатира и вещото лице - не представлявали част от договор (т.е.нямало приложен такъв по делото) за извършване на СМР за да ставало ясно какви дейности  били договорени, с кой като Изпълнител и от кой като Възложител.

В следващия протокол (лист 202) , сочи в.л. „излиза името на Възложител „* „ АД и претендираната сума за доставка и монтаж на модулна ограда, която е изпълнена изцяло в имот ПИ *, респ. тази сума според в.л. не би трябвало да се заплаща от собствениците на ПИ *

Съгласно приложените товарителници (лист 206, 207 и 208),според в.л., би могло да се приеме, че Д.Г. заплатил сумата от 360 лв. за извозване на отпадъци, но да се направи КСС за същите по пера било невъзможно предвид неяснотата какви са били те.

На въпроса за пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена, сочи вещото лице се коментирала стената по северната граница, която в предната част на имота- все още била изпълнена от каменна зидария, а в задната част на имота с размери дължина 15,20 m2, височина 1,35 m и дебелина 0,75 m , залята с 5 до 8 cm бетон, армиран с мрежа ф4. Тази стена,заключава вещото лице не била подпорна, а ограждаща и предвид разминаването в квадратурите на имота 1 200  m2 по предходен документ за собственост и настоящите 1 347 m2 по скица от СГКК, било възможно границата на имота да е била до външния ръб на каменната ограда. Към момента на изготвяне на експертизата каменната ограда сочи вещото лице, че е покрита с бетон и е на 25 cm от северозападния край на имота ,като стига до 40 cm в посока изток. Дали е било необходимо укрепване на стената и пренареждане на каменната зидария,отговоря вещото лице, че не би могло да се каже, защото по делото няма приложени доказателства за нейното състояние. В Приложение 5 в Таблица 2, конкретизира в.л. са остойностени видовете СМР, които са извършени за стената.

При така изложеното по –горе вещото лице Г. дава следното заключение за „признати разходи извършени от ищеца Д.Г.“:

За ремонт на покрив (по количествена сметка) - 12 569,90 лв.

За почистване на междусъседска граница (по документи от делото) - 1 025,00 лв.

За извозване на отпадъци (по документи от делото) - 360,00 лв.

За укрепване на стена от каменна зидария (по количествена сметка) - 946,58 лв. / В посочената заключителна част в.л.пояснява ,че дава отговор и на допълнителнително поставените с уточнителна молба от 19.10.2018 г. въпроси, приложена на л.32 от делото / . като отново описва въпросите един по един (за ремонт на покрив - подробна количествено-стойностна сметка за ремонтна четирискатен покрив, включващи демонтаж и нови СМР -подмяна на част от дървена конструкция, обшивка на покрив с нерендосани иглолистни дъски 2.5 см., монтаж- на дървена скара за нареждане на керемидите, направа на покрив - система Тондах, поправка на комини - 2бр., монтаж на OSB обшивка над гредите, монтаж- на челни дъски, монтаж- на сачак (вагонна шарка), други - пирони, валяци, четки и др.;за почистване на междусъседска граница - подробна количествено-стойностна сметка, включваща почистване на саморасла растителност и извозване на растителни отпадъци;за пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена - подробна количествено-стойностна сметка, включваща разваляне на еднолицева каменна зидария и суха каменна зидария;за останките претендирани подобрения  била представена конкретна документация).

На трето място вещото лице в СТЕ дава отговор и на въпросите от отговор на искова молба от 07.03.2018 г. (лист 55):

Във връзка с приложение 1 (лист 56) към отговора на исковата молба така описаните дейности и материали, които касаят физическото обособяване на двата дяла,вещото лице сочи ,че  са следните:

допълнителни тухлени стени към съществуващи такива в мазе -12 m²- 700 лв.

допълнителни вътрешни мазилки и боядисване – 12 m2- 480 лв.

поставяне преградни панели - общо 1 270 лв.

топло и шумоизолационни панели към съществуващи тухлени стени на жил. етаж, боя и шпакловка - 25 кв. - 910 лв.

олекотена разделителна преграда между двата имота на покритата тераса - 7,78 m2 -360 лв.

нова входна врата - 970 лв.

вътрешна и външна ВиК инсталация - общо 1 345,71 лв.

водомер - 144,00 лв.

откриване на инд. партида - 27,20 лв.

материали - 382,51 лв.

изкъртване на съществуващ бетон и изкопни работи - 120,00 лв.

вътрешни мазилки по стени - 132,00 лв.

труд по извършената ВиК инсталация - 540,00 лв.

вътрешна ел. инсталация - 1 690,08 лв.

материали - 790,08 лв.

6труд вътрешна ел. инсталация - 900,00 лв.

външно Електро захранване - 1 465,44 лв.

В Приложение 5 в Таблица 3 ,сочи вещото лице , че е извършено остойностяване на изградените стени в II дял от ответника, които са с цел обособяване на самостоятелен обект.

От приложената количествена сметка, заключава в.л., че  не ставало ясно кои точно материали били вложени за изпълнението на външното ВиК, така, че това което приема вещото лице  за изпълнение на дейността касаеща делбата на имота, на основание извършените огледи на водомерната шахта, включва следното:

Водомер - 144,00 лв.

Откриване на индивидуална партида - 27,20 лв.

Материали

Холендер за водомер ¾ -  12,24 лв.

ПЕВП тръба ф25 - 15,58 лв.

Поцинк. тройник ¾ -  2,66 лв.

Поцинк. коляно ¾ - 2,85 лв.

Поцинк. нипел ¾ -3,24 лв.

Спирателен кран кеклов 3/4 - 12,39 лв.

Спирателен кран кеклов с изпускател ¾ - 16,14 лв.

ПЕ коляно мъжко 25 x 1/2 -  2,61 лв.

Изкъртване на съществуващ бетон и изкопни работи - 120,00 лв.

По договор за изработка от 06.10.2017 г. (лист 72) - 280,00 лв.

Общо за външно ВиК - 638,91 лв.

Във връзка с изпълнението на електро инсталацията, приложените по делото:

Извършено проучване за самостоятелна партида (лист 85) - 73,44 лв.

Присъединяване на самостоятелен обект (лист 86) – 1 392,00 лв.

Общо за външно Електро - 1 465,44 лв.

При така изследваните документи вещото лице  дава заключение за „ признати разходи извършени от ответника Р.Д. „както следва:

За изграждане на преградни стени (по количествена сметка) - 3 461,26 лв.

За външно ВиК (по документи от делото) - 638,91 лв.

За външно Електро (по документи от делото) - 1 465,44 лв.

В точка 4 /л. 352 от делото / вещото лице дава отговор и на въпросите от доказателствените искания  по отговора на искова молба –  лист 53-ти от делото  ( цитирани дословно : Извършени ли са на место и в посочените количества посочените видове дейности в приложената количествено-стойностна сметка ?Каква е стойността на същите?В частта на покрива, който покрива жилището на Р.Д. има ли нови части от дървената конструкция, като задължително посочи брой, вид цена на тези нови части от дървената конструкция?Колко процента от целия покрив покриват жилището на ответника Р.Д. и съответно колко npoцентa от него покриват жилището на ищеца Д.Г.? Какви са параметрите на подпорната стена (височина над нивото на прилежащия в основата й терен) и оградата (височина над прилежащия терен),плътност на оградата, височина на тъмната част ако uмa такава, разстоянието от оградата до самостоятелен обект с идентификатор *.2 (между имоти с идентификатори * и *), както и да посочи има ли денивелация между съседните имоти с идентификатори * и * и има ли строителни книжа за тези обекти - ограда и подпорна стена?Налице ли са течове от покрива в имота собственост на Р.Д.?)

Съгласно извършеното измерване на двата дяла, квадратурите и съответно процентното отношение за покриване на дяловете от покрива вещото лице отговоря,че  е следното:

Дял I (ответник Д.Г.) - ЗП на жилище - 60,75 m2, на покрита тераса - 6,95 m2  Общо 67,70  m2, което е 56,11% от общата площ на покрива.

Дял II (ищец Р.Д.) - ЗП на жилище - 44,05 m2 , на покрита тераса - 8,90m2   Общо 52,95 m2 , което е 43,89% от общата площ на покрива.

Площта на покрива,пресметната от вещото лице е посочена като  148,46 m2  ортогонално при размери 12,56 m на 11,82 m , като така изпълнения покрив е с установен от в.л. наклон 23 при което, площта която е по наклона възлиза на 160,78 m2 . ( Приложение 1)

В отговора на въпросите по точка 1 , пояснява в.л. е описано подробно кои елементи от покрива са сменени, както и размерите на процесната стена от каменна зидария, покрита с бетон.

В имот с идентификатор * заключава в.л.,че е изградена ограда от стоманобетонни стени с видима част над терена 50 до 60 cm и модулни метални пана монтирани на метални колони. Разстоянието в най-тясната част между паянтовата сграда и границата на имота установено от вещото лице е от 1,00 m , като денивелация между двата имота, която от 1,60 m до 1,20 m (при уточнението ,че за да се даде максимално точно е необходимо да се направи Геодезическо заснемане).

По делото,констатира в.л. , няма предоставени проекти или становища, касаещи изградената ограда в ПИ с идентификатор *.

На следващо място вещото лице е вписало в първоначалното си заключение , че и трите огледа на процесната сграда са  били извършвани в сухо време и следи от течове на са били установени, но предвид това, че около коминските тела не били положени добре ламаринените поли и имало видими пролуки, вещото лице предполага, че при дъжд или натрупване на сняг, ще има такива.

В точка 5 от СТЕ  вещото лице Г.Г. дава отговор на въпроси от становище на ищеца от 02.07.2018 г. в отговор на становище на ответника от 07.06.2018 г. (лист 134- цитирайки въпросите :Изпълненото от ответника, по негови твърдения, във връзка с водопроводни и електро инсталации по повод обособяването на двата дяла по делбата дали отговоря (съответства) на предвиденото по одобрения инвестиционен проект и спогодбата по делбеното дело ?Изградената преградна стена на терасата предвидена ли е по одобрения инвестиционен проект и спогодбата по делбеното дело, евентуално ако е предвидена - по какъв начин е следва/о да бъде изградена, в частност с каква дебелина и с какви строителни материали?)

На така поставените въпроси отговорите на вещото лице са следните :

В спогодбата по делбеното дело, сочи в.л., било предвидено собственика на I дял да извърши: „12 cm тухлени зидове, допълнителни вътрешни мазилки, боядисване, водопроводна и ел. инсталации“, а собственика на II дял да извърши: „12 cm тухлени зидове, демонтаж прозорец коридор, направа външно стълбище към коридор, демонтаж прозорец на изба, направа външно стълбище към изби, нова входна врата, нова входна врата към изби“. Съгласно така описаните дейности за обособяване на двата дяла, заключава вещото лице Г.- ответника не ги е изпълнил за своя дял.

Ответника Р.Д.,сочи вещото лице извършил разделянето на водопроводните и електро инсталации, като се съобразил максимално, с дадените предписания в одобрените инвестиционни проекти, но не ги спазил на 100%.В одобрените проекти част Архитектура нямало предвидена стена. Разделянето на двата дяла било посочено само с една линия, което според в.л. е некоректно,т.к. е  трябвало да се уточни какво точно ще бъде изпълнението. Във всеки един жилищен блок или кооперация, когато имаме два съседни апартамента, съответно две тераси една до друга, пояснява вещото лице, че  е необходимо да има физическо разделяне между отделните собствености. Това, обяснява в.л.  можело да се изпълни от преграден зид, парапет, парапет и стъклена преграда до горе и др. а  начина на преграждане бил въпрос на обща визия и разбиране на проектанта. В случая, констатира вещото лице била изградена плътна преградна стена от гипсокартон в зоната на покритата тераса, изцяло в имота на ответника.

На 6 – то по ред място в заключението си в.л. дава отговори и на въпросите от становище на ищеца  от 30.05.2018 г. в отговор на отговора на исковата молба (лист 153  от делото ,цитирайки въпросите :  Дали е направено предвиденото иззиждане (затваряне) на съществуващата врата към избено помещение на дял II ? Относно размера на зида - колко кв. м., с каква дебелина са иззидани, както и дали са спазени конструктивните изисквания за изпълнение - свалени ли са вратата и касата, изпълнен  ли е зида така, че да създава непрекъсната и устойчива стена ? Има ли положена мазилка върху новоизградения на мястото на вратата зид - с какъв размер и на каква стойност е?Вещото лице да даде заключение и на въпроса иззидан ли е предвидения за отделяне на двата дяла зид от блокчета ИТОИГ, положена ли е мазилка , с каква квадратура и дебелина в помещенията, както следва:  в южната стая на Р.Д. по стената, на границата със спалнята на ищеца;в коридора, по продължение на спатията на ищеца; Иззидана (затворена) ли е вратата към малката стая на дял I с ИТОИГ и спазени ли са конструктивните изисквания за непрекъсваемост и конструктивна устойчивост на новообразувания зид? В банята на ответника с  граничната стена, отделяща двата дяла;Направен ли е 25-ет сантиметров зид от ИТОИГ, разделящ общия коридор - с каква квадратура и дебелина, положена ли е мазилка,с каква квадратура и дебелина и да се определи точното място, с оглед запазване на квадратурите на жилищата .)

Съгласно одобрения Архитектурен проект, заключава в.л. е необходимо стената разделяща двата дяла да е с дебелина 25 cm. Съгласно одобрената Конструктивна експертиза допълващите стени до 25 cm и затварянето на отворите било предвидено да се изпълнят с газобетонни блокчета YTONG, поради малкото им обемно тегло.

При извършените огледи на място, вещото лице дава отговор, че е установило следното:

В жилищните помещения, навсякъде от страната на ответниците бил положен двустранно като самостоятелна стена по два пласта (от всяка страна) гипсокартон на конструкция с минерална вата между тях. Изпълнените стени били с обща дебелина 10 cm, от които 2,5 cm (2x12,5mm) гипсокартон, 5,00 cm минерална вата и 2,5 cm гипсокартон. Стените били изпълнени на разстояние 6,00 cm от съществуващите тухлени зидове, като била оставена въздушна възглавница между тях. Не била направена 25 cm стена от газобетонни блокчета YTONG разделяща коридора на два самостоятелни обекта, изпълнена била  отново същия вид стена от гипсокартон от страната на ответника. След така изпълнените стени общата дебелина на междинната стена на двата дяла ставала с дебелина 28 cm.

В избените помещения предвидените по одобрен проект Архитектура дублиращи стени били изпълнени от тухлена зидария, само в зоната на вратата, която са затваря било изпълнено от газобетонни блокчета YTONG и то на половина от страната на ответника. Не била премахната касата на вратата и не било спазено предписанието дадено в част Конструкции  : „да се демонтира касата на отвора и да се почистят щурцовете от разтвор и налепи, след което се иззиждат отворите по дадената схема на лист 3/3 от одобрения проект“. Изпълнени били мазилки и шпакловки само от страната на II дял.

Одобрената функционална схема,според в.л. не е спазена.

По проект било предвидено да се направи отвор с размери 90/200 cm на мястото на съществуващ прозорец на северната фасада, за да се обособи вход към II дял, както и за да има вход за избените помещения на същия дял да се направи отвор по западната фасада с размери 90/180 cm.

Към настоящия момент ,било  изпълнено следното:

На мястото на коридора се помещавал кухнеския бокс, предвидената кухня-дневна била спалня, а предвидената за спалня стая е вестибюл- дневна. Входната врата на жилището била на южната фасада.,като бил премахнат подпрозоречния зид от 70 cm.

Така извършените промени не променяли възможността обекта да е самостоятелен. т.е той отговарял на изискванията за жилище, като има по едно от необходимите помещения съгласно чл. 108 и 110 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. ( съгл.Приложение 2)

В избените помещения били изпълнени стени от тухлена зидария с дебелина 12 cm (до съществуващите стени) и стена от газобетонни блокчета YTONG (в зоната на вратата). Светлата височина в избите била с 1,90 m.

Тухлена зидария:  0,12x1,9x18=4,10 kN/m 0,02x1,9x22=0,84 kN/m ; Натоварване - 4,94 kN/m=494 kg/m;

YTONG: 0,12x 1,9x 7=1,60 kN/m; 0,02x1,9x22=0,84 kN/m; Натоварване - 2,44 kN/m=244 kg/m

В жилищните помещения заключава в.л. били изпълнени стени от гипсокартон с обща дебелина 10 cm от които 2,5 cm (2x12,5mm) гипсокартон, 5,00 cm минерална вата и 2,5 cm гипсокартон. Светлата височина в жилищните помещения била  от  2,65 cm, натоварването - сметнато при височина на стените 2,80 m

Гипсокартон:

0,0125 x 2,8 x7,33 x4 =1,03 kN/m 0,05x2,8x0,5=0,07 kN/m

0,02 x 2,8 x 22=1,23 kN/m ; Натоварване - 2,33 kN/m =233 kg/m

YTONG: 0,10x2,8x 7=1,96 kN/m

0,02x2,8x22=1,23 kN/m натоварване - 3,19 kN =319 kg/m'

При така изпълнените стени,обобщава извода си вещото лице е  облекчена конструкцията на сградата.

На седмо място в основната СТЕ в.л.Г.Г. дава отговори на въпросите обективирани като допълнение към задачите с Определение от 5.9.2018 г./ л. 240 / - т.е.отговор на основния по делото въпрос :

По какъв начин може да бъде разпределено правото на ползване върху процесния имот, предмет на претенцията по чл. 32, ал.2  ЗС между ищеца и ответника като представи варианти за разпределение - в случай, че има повече от един вариант ?

Отговорът на вещото лице Г.Г. на въпроса как може да бъде разпределено правото на ползване между ищеца и ответника е даден като вещото лице отново е цитирало , че  вече е извършена делба на Вилната сграда и Паянтовата постройка и че в имота има изградени кладенец, септична яма и водомерна шахта, които предвид местоположението си не биха могли да бъдат разделени, което означава, че са съсобствени както и имота с ½ идеална част от Д.Г. и Р.Д..

Поземления имот, в.л.сочи , че  е с площ 1 347m2 . Съобразно квотите на страните,пресмята вещото лице -  всеки има идеална част, което е 673,5 m2.

ЗП на I дял  - 125,0 m2,  което означава, че светлата (незастроена) площ, която остава за ползване възлиза на  548,5 m2

ЗП на II дял  - 98,84 m2 , което означава, че светлата (незастроена) площ, която остава за ползване възлиза на 574,66 m2 .

В Приложение 3 , обобщава изводите си вещото лице е дадено предложение за право на ползване на поземления имот съобразно квотите на страните, при ясното уточнение ,че неразделна част от СТЕ  са 5 броя приложения , като коригираните варианти на Приложение 3 и 4 са представени  в о.с.з . на 15.3.2019 г., съответно приобщени на л. 360 и 361.

От допълнителното заключение на вещото лице ,депозирано на дата 3.5.2019 г. се доизяснява в пълнота и в цялост фактическата страна на спора между ищеца и ответника . В открито съдебно заседание от 13.05.2018 г.,настоящият съдебен състав е допуснал  съдебно-техническата експертиза да бъде допълнена, със следните задачите:

Вещото лице да изготви нов вариант или варианти за разпределение правото на ползване между страните по спора така, както е направено вече в Приложение № 3 съобразно исканията, възраженията на страните и изрично заявеното от адв. Б., ако е възможно, да бъде предвидено едновременно и отделно ползване на въпросния кладенец и шахта, находящи се в съсобствения имот.

Вещото лице да остойности така, както е остойностило всички други СМР-та, вратата, изградена от ответника Д., към втория дял, бунгалото и входната врата към избените помещения.

          Вещото лице и да остойности и извършения изкоп от страна на ответника Д. по повод прокарването на новите електромерни табла.

          При възможност, вещото лице да остойности труда, вложен в каменната задария.

На така поставените, безспорно допълнителни въпроси вещото лице в писмен вид е дало заключението , че  :

Изчертан е един вариант на право на ползване на поземления имот, при който кладенеца остава в частта на Р.Д., а водомерната шахта в частта на Д.Г. и ползването и на двете съоръжения става едновременно от двамата съсобственици. Предвид тяхното ситуиране в имота, вариант и те да бъдат разделени спрямо квотите на страните е невъзможен. (  препращайки към Приложение № 3 – част от допълнителната СТЕ приложено на лист  363 от делото ).„

Входа към II дял , отговоря в.л.е изпълнен на южната фасада, като е премахнат подпрозоречния зид от 70 cm. и демонтиран стария вратопрозорец.

Монтирана е двукрила врата от PVC дограма с размери 1,35 m/2,35 m.

Достъпа до избеното помещение става посредством дървена стълба от иглолистен материал. Стълбата е с осем стъпала, има изпълнен и дървен парапет с височина 1,00 m.

Входа е от коридора, като е направен отвор в пода с капак от водоустойчив шперплат с размери 1,50/0,50 m (Приложение № 6).

Обща стойност на извършени СМР във връзка с оформяне на вход към дял II и вход към избено помещение на дял II вещото лице пресмята на 685,75 (шестстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) лева.

На трето място в.л. отговоря, че по данни предоставени от ответника изкопа е бил с размери 0,40/0,70/55,00 m. и е бил положен кабел СВТ 2x16 mm. с дължина 110,00 m. (Приложение № 6).

Обща стойност на извършени СМР във връзка с поставяне на нови електромерни табла вещото лице пресмята на 1 999,58 (хиляда деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки) лева

На четвърто място от допълнителната СТЕ в.л. отговоря,че Размерите на стената, която е укрепена с бетонно покритие са дължина 15,20 m, височина 1,35 m и дебелина 0,75 m. Бетонното покритие - 5,00 cm., като приема, че размерите на каменната зидария, която е била пренаредена са 15,20/1,30/0,65 m2. (Приложение № 6).

Обща стойност на извършени СМР във връзка с пренареждане на каменна зидария вещото лице пресмята като 1102,20 (хиляда сто и два лева и двайсет стотинки) лева / като приложение 3 е приобщено на л. 363 от делото а приложение 6 на л. 364 от делото / .

Т.е. от така изготвеното заключение по допуснатата основна и допълнителна СТЕ се налага извода, че възможността съдът да разпредели правилно правото на ползване между ищеца и ответника е единствено и само визираната в приложение № 3 находящо се на л. 363 по делото като част от допълнителната СТЕ.На вече цитираното приложение 3 вещото лице е изчертало в два отделни цвята – дяловете на страните като дял *е в син цвят за ищеца а дял втори в червен цвят за ответника, при визуализация на местонахощдението на съсобствения кладенец и водомерна шахта, съответно  кладенецът попадащ в деля  на Р.Д. а шахтата в дела на Р.Г., без варианти шахтата и кладенеца да могат да се ползват по друг начин освен общо .От останалата част на основната и допълнителна СТЕ се установяват характера, вида и стойността на всяко едно от твърдените за извършени СМР както от ищеца така и от ответника.

Освен допусната СТЕ по делото е изготвената и необходимата съдено лесотехническа експертиза, възложена на вещото лице Е.Б.. Установява се от заключението на в.л. Б., приобщено на листи 262 – 264, че е даден отговор на поставения към лесотехника въпрос : Каква е стойността на добитото количество дървесина, като съобрази, че разходите по дърводобива не следва да бъдат приспаднати  от общо определената сума, т.к. в случая се касае за незаконна сеч в имота на ответника, без негово съгласие и знание, в резултат на което  са му нанесени вреди ? Видно от л.264 –ти заключението на в.л.Б. е следното :

3 броя пиния – над 50 г. с диаметър от 50 до 52 см., 1 бр. слива 30 г., 1 бр. черница  15г., 3 броя жасминови храсти , 3 броя декоративни дървета,при уточнението от в.л., че боровете и сливата са нарязани на трупчета с височина 25 см. до 35 см. и дървесината е разположена около самите дървета .Отрязаните клони с дължина 1,5 до 2 м. и дебелина от 4 см.до 15 см. от дърветата, заключава в.л., са наредени до мрежата от страната на  морето, като отрязаната дървесина в процесния имот е 14 броя пространствени кубика х 45 лева- общо 630 лв.Т.е. отговора на поставения въпрос, даден от вещото лице Б. е че стойността на добитото количество дървесина възлиза  на 630 лв. Все във връзка с установяване на факта дали в съсобствения имот е имало или не незаконна сеч по делото са приобщени на листи 265 - 271 допълнителни писмени доказателства от които се установява следното : На 1.8.2018 г. от Община Варна Дирекция Инженерна инфраструктура и благоустрояване са уведомили  Р.Д. по повод негово заявление  вх. № АУ 072954ВН /24.7.2018 г. с Молба за получаване от информационния център писмена информация на ръка относно обстоятелствата по заповед № 2133/12.7.2017г. на Кмета на Община Варна .

От приобщеното на л. 265 –ти заверено за вярност с оригинала уведомително писмо се установява,че по повод заявлението на Р.Д. *** е  било установено, че на 15.06.2017 г. в Общината е постъпило заявление с вх.р. №  ИИБ17001427ВН  от Д.Г. за премахване и окастряне на борови дървета  в имота му в местност * , с административен адрес * , № *, като Д. представил и нотариален акт за собственост и скица на поземления имот.След направен оглед на място била изготвена санитарна експертиза с рег. № ИИБ17001427ВН - 001ВН /4.7.2017г., въз основа на която била издадена Заповед № 2133/ 12.7.2017 г.на Кмета на Община Варна, която заповед била връчена само на заявителя – г-н Г. . Със същото писмо на  Р.Д. са представени копия от заявлението на г-н Г., нотариалния акт за собственост,  скица на имота,  санитарна експертиза и Заповед №  2133. От така цитираните писмени доказателства, в частност приложената на л. 270 –ти санитарна експертиза се установява, че обект на експертизата е било премахване на 2 сухи бора с диаметри на стъблата около 70 см. и височина около 10 м. , единият от които се врязъл в основи на тераса и е повдигнал настилка и изрязване на всички сухи клони от останалите 5 бора, които се намират в съсобствен имот  с адрес * ,№ 055 , Варна . На осн. чл.19,ал.1 , т.43 от Наредба № 1 за опазване н озелените площи и декоративна растителност и чл. 47, ал.2,т.1 от наредба за изграждане , стопанисване ,контрол и опазване  на зелената система на територията на община варна, заключението на санитарната експертиза на ланд.арх. В.У.е било ,че следва да се разреши премахването на супите и опасни борове и изрязване на сухите клони от останалите 5 бора.

Установява се още ,че в със Заповед №  2133/12.7.-2017г., приоложена на л. 271 от делото на осн. чл. 44, ал.1 и ал. 2 ЗМСМА , чл.19 , ал.1 , т.3 и чл.20, чл. 23 ал.1 от Наредба № 1 / 30.3.1993 г. на МРРБ за опазване на озеленените площи и декоративна растителност  и чл.31 ,ал.1 , ал.2 , чл. 47 ,ал.2 , т.1 , чл.48, ал.1 и чл.50 от Наредбата за изграждане, контрол и опазване на зелевата система на територията на Община Вана, заявлението на Г. , е наредено  премахването на 2 бр. сухи бора и изрязване на супи клони от 5 бора, намиращи се в съсобствения имот с адрес Варна, „*“, № * , съгласно санитарната експертиза.Съгласно т.2 от същата заповед,цитирания адм.акт издаден от Кмета на Община Варна е следвало да се изпълни от специализирана фирма за резитби, за сметка на заявителя като своевременно се почисти около пространството а съгласно т.3 премахнатите дървета е следвало да се компенсират за сметка на заявителя със засаждане на 6 броя иглолистни дървета в съсобствения имот а посадъчните работи да се извършат в подходящия есенен посадъчен сезон за 2017 г. Спор няма,че заповедта не е връчена на втория съсобственик а и този извод се налага от текста на самата заповед.

И на последно място и от фактическа и от правна страна следва да се посочи, че в полза на двете страни по спора са допуснати и събрани гласни доказателства.В проведеното на 07.12.2018 г. открито съдебно заседание в качество на свидетел е разпитан Р. К., воден от ищеца, М. С., водена от ищеца; Р. Д./ съпруга на ответника / - водена от ответника и Н. Г.(– водена от ответника .Освен ангажираните от ищеца писмени доказателства от своя страна още с отговора в срока по чл.131 ГПК ответникът също е представил и по делото на листи от 62 до 98 са приобщени следните писмени доказателства : платежно нареждане за кредитен превод от 17.07.2017 г.; телепоща от 16.08.2017 г.; известие за доставяне от 17.08.2017 г.; 6 броя снимки (2 листа); фактура № **********/11.10.2017 г.; фактура № **********/05.10.2017 г., ведно с фискален бон от 05.10.2017 г.; стокова разписка за продажба на стоки № **********/27.01.2018 г., ведно с фискален бон от 27.01.2018 г.; стокова разписка за продажба на стоки № **********/29.01.2018 г., ведно с фискален бон от 29.01.2018 г.; 2 бр. разписки за наем от дати 22.08.2017 г. и 27.08.2017 г.; договор за изработка от 06.10.2017 г.; касова бележка от 11.02.2018 г.; фактура № **********/03.01.2018 г., ведно с фискален бон от 03.01.2018 г.; фактура № **********/01.12.2017 г., ведно с фискален бон от 01.12.2017 г.; фактура № **********/15.12.2017 г., ведно с фискален бон от 15.12.2017 г.; фактура № **********/15.12.2017 г., ведно с фискален бон от 15.12.2017 г.; стокова разписка за продажба на стоки № **********/20.12.2017 г. и фискален бон от 20.12.2017 г.; фискален бон от 21.12.2017 г.; фактура № **********/22.12.2017 г., ведно с фискален бон от 22.12.2017 г.; фактура № **********/22.12.2017 г., ведно с фискален бон от 22.12.2017 г.; фактура № **********/09.01.2018 г., ведно с фискален бон от 07.01.2018 г.; фискален бон от 10.2017 г.; фискален бон; фискален бон от 07.01.2018 г.; фактура № **********/24.08.2017 г., ведно с квитанция; фактура № **********/29.01.2018 г., ведно с фискален бон от 29.01.2018 г.; договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение изх. № ПУПРОК-4965-ДПРОК-3065/29.12.2017 г.от 29.01.2018 г.; гаранционна карта за водомер от фискален бон от 05.10.2017 г.; фискален бон от 08.01.2018 г. и фискален бон от 21.12.2017 г. (оригинали); Констативен протокол № 15239/21.08.2017 г.; 6 броя снимки (2 листа); проект за делба на поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на гр. Варна от 09.2017 г.; протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот от 09.09.2017 г.; удостоверение рег. № АГУП18000281ВН_001ВН/26.02.2018 г. от Главния архитект на Община Варна.

Така предявените искови претенции от ищеца съдът е квалифицирал по:чл. 32, ал. 2 ЗС касателно първата претенция – за разпределяне правото на ползване между страните и по чл. 72, ал. 2 ЗС /вр.-с чл. 86, ал.1 ЗЗД – досежно акцесорното искане за законната лихва/ – за заплащане на претендираните искови суми за извършени от ищеца подобрения в процесния имот. По предявените обективно, кумулативно съединени искови претенции съдът е разпределил доказателствената тежест между страните както следва:

По претенцията с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е указал и на двете страни ,че следва да установят при условията и на пълно и на главно доказване твърденията си,че са носители на вещното право на собственост върху процесния недвижим имот и сграда, построена в имота , респ. и обема от права за всеки един от тях, вкл. и идеалното число от притежаваните общи идеални части. В тежест на всяка една страна е възложено да установи и докаже придобивното основание на което твърди да е възникнала собствеността върху имота и да предложи /при желание/ начин по който да бъде разпределено правото на ползване.В тежест на всяка от страните е възложено и да установи и докаже кои от съсобствените части от недвижимия имот и сградата построена в същия ползва , с оглед правилно разпределение на правото на ползване.

По втората претенция заявена от ищеца с правно основание чл. 72, ал. 2 ЗС съдът е указал на ищеца, че следва да установи и докаже наличието на всички предпоставки визирани в цитираната правна норма а именно ,че в качеството си на добросъвестен владелец е извършил необходимите разноски за запазването на вещта /така както подробно са посочени в исковата и уточнителна молба/. Ищецът  е следвало да установи и докаже периода от време в който е извършил подорбенията, техния вид, стойност за материали, труд;да докаже, че ответникът не се противопоставил на извършването на подобренията. В тежест на ответната страна е възложено да установи и докаже възраженията си затова,че ищецът не е имал качеството добросъвестен владелец, че подобренията които се желае да бъдат платени не са били необходими нито за запазване на вещта като цяло нито наложителни, респективно и че ответникът не е знаел за извършването им и/или ако е знаел се е противопоставил. В тежест на ответника е възложено и да установи и докаже възраженията си залегнали в отговора на искова молба, че някои от подобренията въобще не са били направени.

С окончателния доклад по делото , съдът е обявил на страните, че приема за съвместно разглеждане, под формата на процесуалноправни, сторените от ответната страна две ВЪЗРАЖЕНИЯ с правно основание чл. 103 от ЗЗД, с предмет:

насрещно вземане към ищеца за извършени от него през 2017-2018г. разходи в общ размер на 7921.23 лева за обособяване на двата дяла съгласно влязла в сила спогодба по гр.д. №1972/2005г. по описа на ВРС, X с-в: преградни тухлени зидове в мазе - 700 лв.; допълнителни вътрешни мазилки и боядисване – 480 лв.; преградни зидове - жилищен етаж /топло и шумоизолационни панели/; боя и шпакловка - 910 лева, нова входна врата /демонтаж на подпрозорец; монтаж на врата, извозване на отпадъци, обръщане и шпакловка, боя -970 лева; вътрешна и външна ВиК инсталация - 1345.71 лева; вътрешна ел.инсталация - материали и труд - 1690.08 лева; Външно ел.захранване /проучване и присъединяване/ - 1465.44 лева - като претендира от ищеца сума в размер на 67.73% от 7921.23 лева или 5 365.04 лева.

и насрещно вземане към ищеца за обезщетение в размер на ½ от 1500 лева за нанесени му имуществени вреди - извършена незаконна сеч на 3 броя бора Пиния, слива на възраст 15 г. - 1 бр. черница на 15 г. - 3 бр., жасминов храст - 3 бр. декоративни дървета - 3 бр. в съсобственото между ищеца и ответника дворно място.

Окончателния доклад по делото съдържа и отделянето на спорните от безспорни факти , като е обявено на страните, че е безспорно и съгласно чл.146 ал.1 т.4 ,т.5 ГПК не се нуждае от доказване, че към момента страните по спора са съсобственици на процесното дворно място, при равни квоти, както и че между страните е налице висящо, неприключило делбено дело с правно основание чл. 34 от ЗС касателно същия имот при ВРС, 31 състав.На последно място съдът е указал с окончателния доклад на ответната страна, че нейна е тежестта да установи и да докаже правното основание, наличието на фактическия състав на приетите за съвместно разглеждане две насрещни възражения, като по първото установи и докаже при условията на пълно и главно доказване всяко едно от извършените подобрения, така, както подробно е посочено в самото процесуалноправно възражение, респективно да установи и да докаже също при главно доказване и пълно такова твърденията си, че на ответната страна ищецът е причинил имуществените вреди, изразяващи се в левовата равностойност на отрязани дървесни видове, подробно посочени във възражението.Респективно, в тежест на ищцовата страна е да опровергае процесуалноправните възражения на ответната страна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Предявените искови претенции от ищеца Д.Г. против ответника Р.Д. съдът е квалифицирал по:чл. 32, ал. 2 ЗС касателно първата претенция – за разпределяне правото на ползване между страните и по чл. 72, ал. 2 ЗС /вр.-с чл. 86, ал.1 ЗЗД – досежно акцесорното искане за законната лихва/– за заплащане на претендираните искови суми за извършени от ищеца подобрения в процесния имот. Съдът предвид липсата на желание от страните въпреки дадените им разяснения за възможностите да уредят доброволно споровете по между си, дължи произнасяне по същество.Въз основа на анализа на целия събран доказателствен материал, по предявената претенция с правно основание чл.32, ал.2 ЗС ,въпреки големия обем от доказателствен матирал,съдът намира по същество,че следва да изложи само следните мотиви :Макар и по делото въобще да не е поставен въпроса дали производството по чл. 32, ал.2 ЗС да е допустимо, съдът намира, че следва да изложи мотиви въз основа на които е направил този извод .Допустимостта на претенцията по чл.32,ал.2 ЗС е обусловена на първо място от фактическите твърдения на ищеца и съответното на твърденията искане до съда. Отделно от горното наличието на висящо делбено дело между същите страни не се явява отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните ,поради което и претенцията е допустима. Този извод съдът извежда и въз основа на даденото разрешение и по аргумент на противното съгласно мотивите на Решение № 335/25.10.2012 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, по гр.д. № 317/2012 г. на Първо г.о. ГК, ВКС с докладчик съдията Бр.Павлова. Приемайки претенцията на ищеца за разпределяне на правото на ползване на съсобствено дворно място за допустима съдът за да се произнесе по същество отчита следното от правна страна : В съдебната доктрина а и практика никога не е имало различно виждане от това, че при предявена претенция с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът осъществява спорна съдебна администрация, не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици, като постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. В това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ. Целта на производството по чл.32, ал.2 от ЗС е да се замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. От събраните по делото писмени доказателства се установява а и не се и спори въобще, че ищецът Д.Г. и ответника Р.Д. са съсобственици на дворно място находящо се в гр. Варна, район „* „ община Варна, местност „*“ , като квотите в съсобствеността върху това дворно място са равни от по една втора идеална част. Доказано и не е и спорно, че на дата 27.3.2017 г. Д.Г. по силата на правна сделка е придобил правото на собственост върху имот с идентификатор *– самостоятелен обект в сграда в гр.Варна, местност * № * или * № * на * етаж със застроена площ от 125,00 кв.м. , ведно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена сградата представляващо поземлен имот с идентификатор * /видно от титула за собственост на л.12,13 от делото/.Доказано е че праводателя на ищеца - О. Г.е бил собственик на продадения имот придобит от него  на три отделни правни основания – реституция, наследство и делба. Доказано е по делото, че от своя страна ответникът се легитимира като собственик на имот, придобит по силата на съдебно спогодобителен протокол от дата 25.1.2010 г. на ВРС Х – ти състав по гр.дело № 1972/2005 г., като по силата на съдебната спогодба ответникът в настоящото производство е придобил в дял и еднолична собственост правото на собственост върху дял втори от заключението на в.л.Ц.А.- част от спогодбата и по –точно имота представляващ жилище в основна вилна сграда със застроена площ от 44,05 кв.м., паянтовата едноетажна сграда с площ от 30,29 кв.м., като при делбата не е уговорено уравнение на суми. Споор няма, че към момента на одобряване на съдебната спогодба между Р.Д. и съсобственика тогава О.Г.( праводател на ищеца Р.Г. ) съгласно точка 5 съделителите са постигнали съгласието дворното място представляващо поземлен имот  *по КККР на гр.Варна с площ от  1 347 дка,както и входната и гаражна врати да се ползват общо.

От гореизложеното се налага извода, че от дата 25.1.2010 г. съсобствениците тогава на процесното дворно място са приели да ползват общо при квоти от по една втора идеална част дворното място, както и общо да ползват входната и гаражна врати.В по-късен момент а именно на дата 27.3.2017 г. О. Г.е прекратил участието си в съсобствения с Р.Д. имот като е отчуждил възмездно придобития вече самостоятелен обект н сграда с идентификатор *със застроена площ от 125 кв. м. на първия етаж ведно с описаните в нотарилния акт прилежащи помещения и ½ идеална част от дворното място с идентификатор * цялото с площ от 1347 кв.м.

Т.е. от дата 27.03.2017 г. страните по спора са и единствените носители на вещното право на собственост върху дворното място, което право на ползване не могат да разпределят доброволно. Невъзможността страните по спора и съсобственици на дворното място да образуват мнозинство и доброволно да уредят отношенията си помежду си,така както повелява алинея 1 на чл.32 ЗС се констатира от целия доказателствен материал по делото и от факта, че между същите страни е висящо и друго дело пред РС Варна с правно основание чл.34 ЗС ,което независимо че не е приключило няма правно отношение към претенцията по чл.32,ал.2 ЗС . Показанията на водените от двете страни свидетели, независимо ,че за някои от тях важи нормата на чл.172 ГПК, не могат да доведат до извод, че спорове въобще са липсвали и/или между собствениците е имало договор за разпределение ползването на дворното място.Поради липсата на договор за разпределяне на ползването и възможност доброволно да стане това, съдът следва да разреши наличния между страните спор относно ползването на имота. Доколкото в производството по делото се установи, че страните са съсобственици върху процесния имот и същите не са успели да се споразумеят относно разпределението на ползването на същия, то искането с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС се явява основателно и съдът следва да разпредели ползването на имота между страните, съобразно притежаваните от тях квоти.Съдебната администрация по  чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.Настоящия състав на съда намира, че представеният от вещото лице Г.Г. вариант за разпределяне на ползването на имота е съобразен с фактическото състояние – наличието на изградени в имота сгради, ползването на същите, определянето на два дяла за ползване от страните , съобразно местоположението на ползваните сгради, при общо ползване на кладенеца, на ВиК инсталация  и водомерната шахта.

По изложените съображения направеното с молбата искане се явява основателно и следва да бъде разпределено между страните ползването на процесния имот по варианта предложен в заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза /Приложение 3  към допълнителното заключение по съдебно техническата експертизата, приобщено на лист 363 –ти от делото, което приподписано от съда става неразделна част от Решението /.

С определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч.гр. д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о., е прието, че в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени.

Това разрешение следва от характера на производството по чл.32,ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в производствата същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. / в този смисъл в и Решение № 275/30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика/.В този смисъл ответника Р.Д. , следва да заплати половината от заплатената държавна такса, доколкото депозит за вещо лице е внесен по равно от страните по делото, или 40 лева по неоценяемия иск за който е внесена д.т. от 80 лв.

На второ място , оказва се по делото ,при подробен прочит на целия доказателствен материал основният спор между страните се разпростира не до друго а до това доказан ли е по основание предявения от ищеца иск, квалифициран по чл. 72,ал.2 ЗС и ако „да „ доказан ли е размера на иска ,респ. доказани ли са възраженията на ответника за прихващане заявени като процесуално правни и приети за съвместно разглеждане по реда на чл. 103 ЗЗД . Отговорът на този въпрос следва да бъде даден въз основа на установената по делото фактическа страна по спора .

Съгласно нормата на чл. 72. (1) Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.Аления (2) на същата норма повелява, че добросъвестния владелец може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта а ал.3 предоставя възможността на добросъвестния владелец до заплащане на подобренията и на разноските да задържи вещта.Хипотезата,на която ищецът Д.Г. гради осъдителната си претенция е именно чл. 72 , ал.2 ЗС ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда . За да прецени съдът дали е основателна или не претенцията на ищеца спрямо ответника съдът излага следните мотиви от правна страна, с които счита,че се дава верен и правилен отговор на спорния по делото въпрос дължи ли ответникът на ищеца претендираната от ищеца сума за извършени подобрения в имота,за който се сочи че е съсобствен.

От приложените по делото в заверено за вярност с оригинала копия на съдебно спогодителен протокол от 25.1.2010 г./ л.5 – 11 /;  нотариален акт № *,том * , рег.№ * , дело № * г. от * г. на нотариус № * /л. 12,13/ ,приобщените на л. 14 скица на имот № * ; на л. 15 схема на имот № *.*. се установява ,че  считано от дата 27.3.2017 г. ищецът Д.Г. е станал собственик на имот с идентификатор *.*. – представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, находящ се в гр.Варна, по КККР одобрени със Заповед №  300-5-18 от 4.3.2004 г. на ИД на АГКК Варна с адм.адрес гр.Варна, *, местност * № * /съгласно схема от 4.1.17/ и съгласно удостоверение на Община Варна от 22.3.2017 г. – * , № 055, на първия етаж, със застроена площ от 125 кв.м., с предназначение – жилище апартамент ведно с прилежащи помещения –две изби и две тераси/описани в нотариалния акт / .В самия нотариален акт е вписано,че имотът е придобит със съответните /но непосочени / идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с ½ идеална част от поземления имот с идентификатор * целият с площ от 1347 кв.м ,както и ½ идеална част от изградения в дворното място кладенец.

От съдебно спогодителния протокол се установява,че още от дата 25.1.2010 г. ответникът Р.Д. е станал едноличен собственик на ПРОЕКТО ДЯЛ ВТОРИ по заключението на в.л.Цв.А., а именно  на ЖИЛИЩЕ в основна вилна сграда със застроена площ от 44,05 кв., покрита тераса с площ от 8,90 кв., открита тераса с площ от 6,60 кв. м. , паянтова едноетажна сграда с обща застроена площ от 30,29 кв.м.; покрита тераса със застроена площ от 9 кв.м. , оградена с парапет и ½ идеална част от кладенец, намиращи си в имот с идентификатор *, като дворното място – т.е. ПИ № *, с площ от  1,247 дка , ВЕДНО с входната врата и гаражни врати , към 2010 г., е останало за общо ползване между двамата съделители. В графичен вид на скица на поземлен имот № *,приобщена на лист 14 –ти по делото, изготвена на 16.1.2017 г. се установява актуалното местоположение на процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, който е съсобствен при равни квоти, считано от дата 27.3.2017 г.между ищеца Д.Г. и ответника Р.Д. .От отразеното в скицата на поземления имот № *, се вижда, че имотът се намира в гр.Варна, *, *, съгласно действащата КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № 300 – 5- 18 /4.3.2004 г. на ИД на АГКК Варна, в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване обществен селищен парк, градина при граници, със стар номер по предходен план * , при съседи имоти с идентификатори * ; * ; * и *. Видно от схемата поземленият имот граничи на запад ,на север и на юг с други имоти а на изток с път .От същата схема се вижда,че в самото дворно място са нанесени към 2017 г. сгради със сигнатура * и *, разположени първата в западната част на дворното място а втората в северната. Вярно е, че в схемата на имот № *,приложена на л. 15 –ти по делото и издадена на 4.1.2017г. / т.е.преди 27.3.2017 г./ като собственик на имота с идентификатор *е вписан О. Г.с площ на имота 125 кв.м. от правото на собственост съгласно протокол за съдебна делба № *, том * , рег.№  * , дело №  * от * г.  като това вписване е обяснимо, т.к. сделката покупко - продажба между О.Г.и Д.Г. е станала два месеца след издаването на скицата .В същата скица нагледно се вижда ,че сградата с идентификатор 2 представлява жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по документ 125,00 кв.м.,при съседен самостоятелен обект на същия етаж имот с идентификатор *./ така е отразено в самата схема както в тъмночерен цвят се вижда сграда 2 а до нея в светлочерно сграда 1 . Спор няма че двете сгради са построени на калкан и че сграда 1 и 2  са с различни собственици – сграда * на ищеца Г. а сграда * на ответника Д.. Възраженията на ответника Д. са ,че между ищеца и ответника не е налице съсобственост по отношение на сградите построени на калкан ,като се позовава на праната трактовка на К.С . Ето защо ВРС следва да даде отговора дали е налице приложимостта на ЗС във визираната ищеца хипотеза на чл. 72 , ал.2 ЗС – налице ли е съсобственост върху двете сгради или не е налице приложима въобще тази норма. Отговорът на този въпрос се съдържа в мотивите на Решение № 504 от 24.IХ.1996 г. по гр. д. № 376/96 г., I г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов( Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1996 г., стр. 13),като още през 1996 г. е направен анализ на нормите на чл.34,ал.1 ЗС и чл. 38 ,ал.3 ЗС,приложим напълно към конкретния казус . Макар и от мотивите на ВКС да е видно, след като от един съсобствен парцел, върху който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради се образуват два нови парцела, делбата им е допустима, щом личните сгради попадат в различни парцели, в същото Решение се съдържа ясен правен анализ приложим към въпроса възникнала ли е или не съсобственост върху сградите,построени върху съсобствено дворно място. Абстрахирайки се от въпроса за допустимост на делба, в мотивите на цитираното Решение ясно е посочено, че не е налице и етажна собственост, защото сградите са самостоятелна собственост, а оттук не е налице и приложното поле на чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗС. Този текст, пояснява ВКС, се намира в раздел IV „Етажна собственост“ на посочения закон и има предвид сгради, в които етажи или части от етажи, принадлежат на отделни собственици. Законът за собствеността не съдържа понятието „хоризонтална етажна собственост“, за да се приложат по аналогия правилата на чл. 37 и сл. от него.Т.Е.на база на цитираното Решение № 504 от 24.IХ.1996 г. по гр. д. № 376/96 г., I г. о., докладчик съдията Тодор Стоилов, ВРС извежда правния извод затова, че за нито една от двете сгради, намиращи се в един съсобствен общ парцел не е създадена етажна собственост ,респ. и искът с правно осн. чл. 72 , ал.2 ЗС се явява недоказан по основание .

В подкрепа на горния извод са и мотивите залегнали в Решение № 2158 от 3.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2003 г., VI г. о.В цитираното Решение е разяснено на съдилищата, че с Тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. на ОСГК на ВС вече е било изяснено, че поначало таванът (пространството между последната етажна плоча и покривната конструкция) е обща част на сградата, притежавана в етажна собственост. Подпокривното пространство е обща част по своето естество, когато конструктивно височината му, площта и достъпът до него не позволяват да бъдат изградени, съгласно строителните правила и норми, отделни самостоятелни или обслужващи помещения (ателиета, стаи за творческа дейност, складови помещения). В такъв случай таванът служи да изолира етажите от покрива и да дава възможност за излизане на покрива при ремонт на същия. Когато подпокривното пространство има нужната височина, пространство и обем за изграждане на споменатите самостоятелни или обслужващи помещения, могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба, следва да се приеме, че е обща част по предназначение. Когато таванът (подпокривното пространство) е общо по предназначение, етажните собственици могат по единодушно съгласие да променят това му предназначение, като при спазване на законните изисквания изградят складови помещения или стаи за творческа дейност, които да се придадат към самостоятелни отделни обекти (етажи или части от етажи). Ако бъде разпределен на самостоятелни обекти или обслужващи помещения, таванът престава да бъде обща част. При това обслужващите помещения биха могли да принадлежат към отделните обекти (етажи или части от етажи), а могат да бъдат и общи помещения. Според тълкувателното решение съгласието на всички етажни собственици за промяна на предназначението на табана задължително включва и „... преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата, така че да се придадат полагащите се съобразно чл. 40, ал. 1 ЗС за новосъздаваните самостоятелни обекти „.

Извода, на настоящия състав, че сградите собственост на ищеца Д.Г. и ответника Р.Д. не се намират като самостоятелни обекти в режим на етажна собственост, съдът подкрепа и с даденото разрешение обективирано в мотивите на Решение № 67 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 528/2015 г., II г. о., ГК, с докладчик съдията Красимир Влахов. Съгласно мотивите на това решение : „ обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС може да бъде само обект, разположен в същата, а не в друга сграда, макар и според одобрения архитектурен проект да е предвидена функционална връзка между тях, тъй като същата не може да създаде вещни права в полза на етажните собственици от другата сграда. По смисъла на чл. 38 ЗС етажната собственост предполага наличие на сграда, в която отделните етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, при което частите от сградата, които по естеството си или по своето предназначение служат за общо ползване, принадлежат на всички етажни собственици в сградата. Наличието на функционална връзка между обекти в различни сгради не обуславя наличие на етажна собственост, включително когато помещение в една сграда е предназначено да обслужва обекти в други постройки - по смисъла на закона е необходимо обектите в режим на етажна собственост преди всичко да формират единно в строително-архитектурно отношение тяло, за което следва да са налице общи основи, външни стени, плочи, покрив и други посочени в чл. 38 ЗС елементи на сградата.“Все във същия смисъл настоящият съдебен състав се позовава и на мотивите на друго постановено по реда на чл.290 ГПК Решение на ВКС а именно Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., ГК, докладчик отново съдията Красимир Влахов.От мотивите на посочения касационен акт се установява ,че материалноправния въпрос, с оглед на който е  било допуснато касационното обжалване, ВКС е възприел изцяло разрешението, дадено в Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/09 г. на I г. о. и Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/11 г. на II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които дворното място е обща част на сградата, само доколкото принадлежи на всички етажни собственици, при което, ако в него има сграда-индивидуална собственост, теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата значение, т. е. не представлява обща част. Дворното място,сочи отново ВКС, е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.Следвайки мотивите на ВКС в цитираните по-горе решения съдът намира,че възраженията на ответника залегнали в отговора на искова молба, макар и на чисто теоретична основа,се явяват напълно основателни,респ. искът по чл. 72,ал.2 ЗС се явява недоказан по основание.

Точно в този смисъл е и приложеното на л. 98 –ви удостоверение издадено от Главния архитект на Община Варна, адресирано до ответника Р.Д. по повод заявление №  АГУП /  1800281 / ВН / 20.2.2018 г.В самото удостоверение ясно е записано, че на въпроса 1.Издавано ли е разрешение за строеж на подпорна стена на границата  на имот с идентификатор * ? 2.Издавано ли е разрешение за ограда на границата на имоти с идентификатори * и *? , че в Община Варна след проверка не са установени данни за разрешени обекти в описаните по-горе имоти.По идентичен начин от уведомителното писмо ,приложено на л. 141 –ви по делото се установява, че Заместник кметът на Община Варна е отговорил писмено на Р.Д. по повод жалба с рег.номер и дата АГУП 18000282ВН/ 20.2.2018г., че на място е била извършена проверка  и по документи ,като не са били констатирани изменения от одобрен проект за собственост – делбата на вилна сграда * , м-ст * * / касателно сградата с идентификатор *./. С цитирания писмен отговор ответникът Р.Д. е бил надлежно уведомен ,че изкопа за поставяне на хидроизолация по северната част на къщата не представлява строеж по см. на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ а започнатите ремонтни дейности попадали в обхвата на чл.151,ал.1  ЗУТ – за което не изисква разрешение за  строеж. Отделно от това ответникът е бил уведомен от Зам.Кмета на Община Варна, че от събраните по повод жалбата на Д. документи било видно, че имота е съсобствен съгласно притежаваните идеални части, вкл. и че ремонт на общите части на сградата както и прилежащите части на имота е задължение на съсобствениците ,като по повод твърденията на Р.Д. за нанесени щети във неговото жилище от разкопаване и полагане на хидроизолация- жалбоподателят има  възможност да поръси правата си по съдебен ред .

За пълнота на мотивите ВРС намира за необходимо да уточни и подчертае,че дори и да се приеме извод в обратна насока, че е налице основанието на иска по чл. 72 , ал.2 ЗС , доказаността на претенцията по размери въз основа на обективното и пълно заключение на в.л. Г. / макар и оспорено от самия ищец,въпреки че ползва изцяло ищеца /, то при доказани възражения приети за съвместно разглеждане въз основа на заключенията на вещите лица Б. и Г. изводът на съда за неоснователност на иска на ищеца против ответника остава непроменен.Това е така, т.к. при пресмятането сторено подробно и ясно от в.л.Г. ще бъде установено,че сумите за отделните СМР извършени безспорно от ищеца ще следва да бъдат прихванати с насрещните доказани и по основание и по размери възражения на ответника съгл. чл.103 ЗЗД .

С оглед само тези мотиви съдът намира,че след като не е доказано самото основание на иска по чл. 72,ал.2 ЗС макар и при събрания изключително обемен и всестранен доказателствен материал, съдът намира ,че искът предявен от ищеца против ответника следва да бъде отхвърлен като неоснователен ведно и с акцесорното искане за законна лихва, без съдът да разглежда процесуалните възражения на ответника по същество и в пълнота да анализира целия събран доказателствен материал.

При този изход на спора съдът следва да определи окончателно отговорността на разноски съгласно нормата на чл. 78, ал.3 ГПК . Видно от списъка по чл. 80 ГПК приложен на л. 368 –ми по делото ответникът претендира общо 8 разхода в общ размер на 1 820 лева . В т. 7 е записано адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лева  платено в брой видно от приложения на л. 367 договор имащ характер на разписка.В т. 1 ,2,8 са посочени сумите за платени депозити за експертизи както следва 120 лв.,200 лв., 320 лв. В т.5,6,7 са вписани разноски за платени 3 броя съдебни удостоверения по 5 лева.Така подробно описаните разноски по делото съдът намира,че следва да бъдат присъдени в общ размер на ответника Д., т.к. са свързани не само с първия предявен иск а основно със заявените две отделни процесуални възражения .Отделно от горното ответникът Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 лева по първия иск,макар и реално дори да не е оспорил иска . Ето защо съдът присъжда в полза на ответника всички сторени по защитата му съдебно деловодни разноски в общ размер на 1 820 лева,като доказани и по основание и п размер и го осъжда да заплати на ищеца сумата от 40 лева ,без да прави съдебна компенсация на разноски, т.к. изрично изявление на страните затова няма.

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *, по КККР на гр.Варна , одобрени със Заповед № 300-5-18/04.03.2004 г. на ИД на АГКК , с административен адрес на поземления имот – Гр.Варна, район Приморски,п.к.*, * м-ст * , местност * „* „ –дворно място с площ 1347 кв.м., трайно предназначение на територията :урбанизирана, начин на трайно ползване :обществен селищен парк ,градина, с номер на имота по предходен план * , при съседи по скица: имоти с идентификатори *, *, *, */ с площ по предходен документ за собственост 1200 кв. м./ и с последен актуализиран административен адрес – гр. Варна „*“, № *

Като Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ПОЛЗВА 673,5 кв.м.( шестстотин седемдесет и три цяло и пет ) от дворното място представляващи ДЯЛ *по приложената скица – Приложение 3, приобщена на л. 363 от делото повдигнат в син цвят а

Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** * ПОЛЗВА 673,5 кв.м.( шестстотин седемдесет и три цяло и пет ) от дворното място представляващи ДЯЛ Втори по приложената скица –Приложение 3,приобщена на л. 363 от делото повдигнат в червен цвят ,

като Д.И.Г., ЕГН ********** и Р.С.Д., ЕГН *********** ДА ПОЛЗВАТ общо изградения в дворното място кладенец, водомерна шахта и В и К система, на основание чл. 32, ал.2 ЗС.

Скицата на вещото лице Г.Г. – приложение № 3 на л.363 от делото, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото Решение.

 

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** Б ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 40 /четиридесет/ лева, представляваща половината от сторените по делото разноски за заплатена държавна такса по иска с правно осн. чл.32,ал.2 ЗС, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищеца Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против ответника Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** Б осъдителен иск с искане ответникът да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА припадащата му се част от разходите, които ищецът извършил за необходими ремонти и възстановяване в общия имот (поземлен имот с идентификатор № *, по КККР на гр.Варна), СМР по отношение на претендираните суми за подобрения, както следва: за ремонт на покрив сумата от 7458 лв., представляваща 44 % от количествената сметка на стойност 16950 лв., сумата от 80 лева - представляваща стойността на демонтаж на каратаван и негова баня, сумата от 150 лева,представляваща ½ от стойността на демонтаж на каратавани и на външна тераса (за ремонт на покрив - подробна количествено-стойностна сметка за ремонт на четирискатен покрив, включващи демонтаж и нови СМР - подмяна на част от дървена конструкция, обшивка на покрив с нерендосани иглолистни дъски 2.5 см., монтаж на дървена скара за нареждане на керемидите, направа на покрив - система Тондах, поправка на комини - 2бр., монтаж на осб обшивка над гредите, монтаж на челни дъски, монтаж на сачак /вагонна шарка/, други - пирони, валяци, четки и др.) ;за почистване на междусъседска граница – сумата 1025 лева представляваща ½ от общата стойност на в размер на 2050 лв.за извозване на отпадъци – сумата от 180 лева – представляваща ½ от общата стойност в размер на 360 лева; (за почистване на междусъседска граница - подробна количествено-стойностна сметка, включваща почистване на саморасла растителност и извозване на расителни отпадъци); за пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена – 1652,45 лева, представляваща ½ от общата стойност в размер на 3304,90 лв.(за пренареждане на камъни и укрепване на подпорна стена - подробна количествено-стойностна сметка, включваща разваляне на еднолицева каменна зидария и суха каменна зидария) ; за доставка и монтаж на модулна ограда - сумата от 645,75 лв.,представляваща ½ от стойността на заплатената от ищеца половина част в размер на 1291,50 лева , която от своя стана представлява ½ от общата стойност в размер на 2583,00 лева -ОБЩО СУМАТА от 10 688,70 лева /десет хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/  ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.08.2017 година, на основание чл. 72,ал.2 ЗС вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан .

ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Д., ЕГН ***********, с адрес: *** сумата от общо 1 820 лева/ хиляда осемстотин и двадесет лева/  представляваща сторените по делото разноски от ответника, съобразно изхода  на спора по предявения иск с правно осн. чл. 72,ал.2 ЗС, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: