№ 68
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20221800500530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. „З.С.“ гр. С. срещу решение № 63/03. 05.
2022 год. по гр. дело № 636/2021 година на РС С., 1ви състав в ЧАСТТА, с която са уважени
предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се
правят оплаквания и за нарушения на материалния закон, че при присъждане на
претендираното възнаграждение РС С. е съобразил брутния, а не нетния размер на
месечното възнаграждение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове, както и да
му присъди направените разноски.
Цитираното решение № 63/03. 05. 2022 год. по гр. дело № 636/2021 година на РС
С., първи състав е обжалвано в частта му за разликата над 12198, 42 лева до присъдените
15909, 84 лева. В тази обжалвана част на решението е осъдена К. "З. К. С., ЕИК *********
на основание чл. 128 т. 2, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да заплати на Ю. Б. П. ЕГН
********** сумата общо 15909, 84 лева брутно трудово възнаграждение за периода месец
септември 2018 година до 06. 10. 2020 година по сключен между страните трудов договор №
03 от 21. 06. 2016 година, ведно законната лихва върху главницата 15909, 84 лева, считано
от датата на предявяване на иска - 01. 09. 2021 година до окончателното изплащане на
сумата.
Описаното решение на РС С. е обжалвано, в частта в която е осъдена К. "З. К. С.,
ЕИК ********* на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД да заплати на Ю. Б. П. ЕГН **********
общо 2 729,01 лева мораторна лихва за времето от 01. 09. 2019 година до 31. 08. 2021 година
върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец 09. 2018 година до 06.
10. 2021 година, за разликата, визирана във въззивната жалба - над 2263, 14 лева до
присъдените с това решение общо 2 729,01 лева като мораторна лихва върху главницата до
предявяване на иска.
Въззиваемият - ищец Ю. Б. П. чрез пълномощника си адвокат Л. А. от САК
оспорва жалбата в писмен отговор и в съдебно заседание като неоснователна и моли съда да
1
я остави без уважение, а обжалваното с нея решение - потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Решението в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, е влязло в сила, като необжалвано.
Също така не е обжалвано решението на РС С. в частта в която съдът е уважил
иска с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ и в тази му част решението на РС С. също е
влязло в сила.
Софийски окръжен съд, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира
следното:
При служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът
намира, че същото е валидно и допустимо.
Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на трудово възнаграждение, което се твърди, че не е изплатено от ответника в
качеството му на работодател и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за неизползван платен отпуск, както и искове са заплащане на мораторни лихви
върху всяка главница.
Фактическата обстановка не е спорна между делото - между страните е било
налице валидно трудово правоотноошение по сключен на 21. 06. 2016 година трудов
договор № 03 от 21. 06. 2016 година между ищеца Ю. Б. П. и К. „З.С.“ по силата на който
ищецът от датата 21. 06. 2016 година е заемал длъжността полевъден работник при
ответника, при договорено месечно трудово възнаграждение 421 лева за 2016 година, 440
лева за 2017 година, 470 лева за 2018 година, 525 лева за 2019 година и 590 лева за 2020
година. Договорено е видно от трудовия договор и допълнителните споразумения към
същия трудов договор и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит 17 години в размер на 1% за всяка година.
На 06. 10. 2020 година , със заповед № 08 от 06. 2020 година на управителя и
законен представител на К. „З.С.“, считано от същата дата 06. 10. 2020 година е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ
Въпреки, че ищецът Ю. Б. П. е работил по това трудово правоотношение
ответникът в качеството му на работодател не му е изплатил дължимото трудово
възнаграждение за периода септември 2018 год. до декември 2018 год. включително - за
месеците септември 2018 година, октомври 2018 година, ноември 2018 година и декември
2018 година в общ размер на 1508 лева, потвърдено от ответника в издадената от него и
приложена справка от 01. 07. 2019 година. За периода януари 2019 година до юни 2019
година ответникът в качеството му на работодател не е изплатил на ищеца в качеството му
на работник дължимото му трудово възнаграждение за месеците януари 2019 година,
февруари 2019 година, март 2019 година, април 2019 година, май 2019 година и юни 2019
година в общ размер на дължимо брутно трудово възнаграждение – 4962 лева. Дължимостта
на посочените суми неизплатено брутно трудово възнаграждение се установява от
приложената справка от работодателя К. „З.С.“, която за дължимостта на тези суми има
доказателствено значение на извънсъдебно признание.
За размера на дължимото от ответника трудово възнаграждение на ищеца за
периода м. 07.2019 г. — 06.10.2020 г. и настоящата инстанция съобрази и кредитира
приетото в районния съд заключението на вещото лице по ССчЕ, от което се установява, че
брутното трудово възнаграждение за периода м. 07.2019 - м. 12.2019 г., възлиза на сумата в
общ размер на 3780 лева, а за периода м. 01.2020 г. - 06.10.2020 г., е в размер на 6998,98
лева.
Работодателят ответник, въззивник в настоящата инстанция до приключване на
устните състезания по делото не е представил доказателства и не е твърдял погасяване на
задължението за заплащане на трудово възнаграждение за исковия период и за който и да
било месец от този исков период.
Във въззивната жалба също ответникът не твърди да е заплатил на ищеца каквото
и да било от дължимото му трудово възнаграждение за исковия период. Искът с правно
2
основание чл. 128, т. 2 от КТ с основание е уважен от районния съд за сумата от 15 909,84
лева – главница неизплатено трудово възнаграждение, за времето от септември 2018 год. до
06. 10. 2020 година дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение, на основание
сключен между страните трудов договор № 03 от 21. 06. 2016 година. Така, с атакуваното
решение РС С. е уважил изцяло иска по чл. 128, т. 2 КТ за, съобразно справката от самия
работодател с характер на признание за периода септември 2018 год. до до юни 2019 година
включително, а за периода м. 07.2019 г. — 06.10.2020 год. въз основа за кредитираното и от
настоящата инстанция заключение на вещото лице по ССчЕ,.
Решението на районния съд, предмет на жалбата е правилно и следва да
потвърдено, като съдът препраща към мотивите на РС С. по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата и в рамките на правомощията на въззивната инстанция, следва да се
отбележи следното:
За да възникне правото на парично вземане за заплащане сума за трудово
възнаграждение за работника или служителя, същото следва да е определено и в случая е
определено с индивидуален трудов договор, като са налице всички предпоставки за
неговото възникване и изплащане и е съществувало валидно трудово правоотношение към
момента на възникването на това парично вземане на ищеца по отношение на ответника
работодател въззивник в настоящото производство. В случая тези предпоставки са налице
както за главницата неизплатено трудово възнаграждение за исковия период така и за
дължимите лихви за забава до и след предявяване на иска.
Относно начина на формиране на претендираното възнаграждение, с оглед
уговореното в индивидуалния трудов договор, в жалбата не са релевирани оплаквания,
поради което относно формирания размер, съобразно приетото заключение на ССчЕ пред
първоинстанционния съд, като съдът и по тези въпроси на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Полагането на труд от ищеца при ответника за всички посочени по- горе месеци и
периоди е установено както от вписванията в трудовата книжка, така и от законовата
презумпция по чл. 8, ал. 2 КТ. Положения труд от ищеца при ответника за исковия период
не е оспорен пред първоистанционния съд, нито пред настоящата инстанция.
Така, за периода септември 2018 година до декември 2018 година включително
дължимото но неизплатено от ответника трудово възнаграждение на ищеца е 1508 лева.
За периода от януари 2019 година до юни 2019 година включително дължимото от
ответника и неизплатено на ищеца трудово възнаграждение е в размер на 4962 лева
За периода юли 2019 година до декември 2019 година, дължимото на ищеца, но
неизплатено трудово възнаграждение е в размер на 3490, 20 лева.
За периода от месец януари 2020 година до 06. 10. 2020 година неизплатеното на
ищеца дължимо от ответника трудово възнаграждение е в размер на 5949, 64 лева.
Доводите в жалбата относно присъждането на брутното, а не на нетното трудово
месечно възнаграждение са неоснователни, като по този въпрос изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд в обжалваното решение. По въпросите брутно
или нетно възнаграждение се присъжда и дали удръжките за данъка върху общия доход и
осигурителните вноски, се приспада от общо начислените на работника или служителя
брутно трудово възнаграждение, е налице задължително тълкуване на ВКС по реда на чл.
290 ГПК /решение № 166/25.02.2010 г. по гр. д. № 220/2009 г. на ГК, ІІІ ГО/. Съгласно това
решение, а и такава е константната практика на съдилищата, когато се присъжда брутно
трудово възнаграждение, данъкът и осигурителните вноски, в качеството им на публични
държавни вземания, се приспадат в рамките на изпълнителното производство, тъй като
Държавата се смята винаги за присъединен взискател. Съгласно тълкуването на ВКС,
работникът или служителят във всички случаи ще получи като краен резултат нетното
трудово възнаграждение, но няма пречка да се присъди както брутно, така и нетно месечно
трудово възнаграждение, стига изрично това да е посочено в съдебното решение.
Предвид изложеното, искът по чл. 128, т. 2 КТ е основателен и доказан в размера
присъден от районния съд, жалбата се явява неоснователна и първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
3
Ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата 15909, 84 лева
брутно трудово възнаграждение, считано от датата на предявяване на иска 01. 09. 2021
година до окончателното изплащане на сумата. И в тази му част решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая е налице и
доказана всяка от предпоставките за присъждане на мораторна лихва обезщетение за забава
за всяко от неизплатените възнаграждения забавени от работодателя и дължими по
изложените по-горе съображения относно иска по чл. 128 ал. 2 от КТ. Доказано е наличието
на главен дълг формиран от неизплатеното трудово възнаграждение за исковия период, а
така също е доказана забавата изразяваща се в пълно неизпълнение на визираните по-горе
трудови възнаграждения.
И за исковете с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД съдът на основание чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение с което тези искове са
уважени.
Доказан по изложените съображения и съобразно заключението на ССчЕ е
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата присъдена от районния съд в
обжалваното първоинстанционно решение – 408, 42 лева мораторна лихва върху главницата
от 1508 лева за неизплатеното трудово възнаграждение за септември, октомври, ноември и
декември 2018 година, която мораторна лихва в размер на законната е набрана за периода
31. 12. 2018 година до 31. 08. 2021 година.
Доказан също така е акцесорния иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
сумата 1094, 40 лева, присъдени от районния съд, представляващи мораторна лихва за
периода 30. 06. 2019 година до 31. 08. 2021 година върху главницата 4962 лева неизплатено
трудово възнаграждение за времето от януари 2019 година до юни 2019 година
включително.
Доказан е предявения иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъдените
от районния съд 591, 40 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 31. 12. 2019
година до 31. 08. 2021 година върху главницата от 3490, 20 лева дължимо и неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от юли 2019 година до декември 2019 година
включително.
Доказан е също така акцесорния иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
сумата 634, 79 лева, представляващи присъдена от районния съд мораторна лихва за периода
30. 10. 2020 година до 31. 08. 2021 година върху главницата от 5949, 64 лева представляващи
неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от месец януари 2020 година до 06.
10. 2020 година.
С оглед изложеното, решението следва да се потвърди в обжалваните му части, а
именно - в частта за разликата над 12198, 42 лева до присъдените като главница 15909, 84
лева брутно трудово възнаграждение за периода месец септември 2018 година до 06. 10.
2020 година по сключен между страните трудов договор № 03 от 21. 06. 2016 година, ведно
законната лихва върху главницата 15909, 84 лева, считано от датата на предявяване на иска
- 01. 09. 2021 година до окончателното изплащане на сумата, както и за разликата над 2263,
14 лева до присъдените общо 2 729,01 лева като мораторна лихва за времето от 01. 09. 2019
година до 31. 08. 2021 година върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от
месец 09. 2018 година до 06. 10. 2021 година.
По силата на чл. 224, ал. I от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Налице е всяка от
предпоставките за уважаване на този иск - ищецът и ответникът К. „З.С.“ са били във
валидно трудово правоотношение; 2. Това трудово отношение е прекратено на основание
чл. 328 ал. 1, т. 12 КТ и 3. към момента на прекратяването ищецът има 15 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2020 година, което е признато от ответника в заповедта за
прекратяване на трудовия договор. Ответникът не претендира по-голяма от признатата в
заповедта сума, потвърдена като дължима на това основание и ответникът не установява да
я е изплатил на ищеца. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 06. 10.
4
2020 година е посочено, че ответникът дължи на ищеца сумата 498,25 лева - неплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В тази част заповедта съдържа
признание, тъй като обективира изявление с което се потвърждават неизгодни за издателя си
обстоятелства, поради което и настоящата инстанция преценява тази заповед като
достатъчно доказателство за дължимото на ищеца, но неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск 15 дни за 2020 година в размер на 498, 25 лева. В тази
му част решението на РС С. не е обжалвано и е влязло в сила.
Разноски за въззивната инстанция не са поискани, доказателства за такива разноски
не са представени и няма основание съдът да присъжда разноски по делото.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/03. 05. 2022 год. по гр. дело № 636/2021 година
на РС С., първи състав в обжалваната му част - за разликата над 12198, 42 лева до
присъдените 15909, 84 лева брутно трудово възнаграждение, в която на основание чл. 128 т.
2, вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е осъдена К. "З. К. С. да заплати на Ю. Б. П. ЕГН **********
общо 15 909, 84 лева като брутно трудово възнаграждение за периода месец септември 2018
година до 06. 10. 2020 година, ведно със законната лихва върху сумата 15 909, 84 лева
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/03. 05. 2022 год. по гр. дело № 636/2021 година
на РС С., първи състав в обжалваната му част - за разликата над 2263, 14 лева до
присъдените общо 2729, 01 лева мораторна лихва, в която е осъдена К. "З. К. С. да заплати
на Ю. Б. П. ЕГН ********** общо 2 729, 01 лева мораторна лихва за времето от 01. 09. 2018
година до 31. 08. 2020 година, върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от
месец септември 2018 година до 06. 10. 2020 година.
В останалите му части решението № 63/03. 05. 2022 год. по гр. дело № 636/2021
година на РС С. е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5