№148
гр. Велико Търново,2.6.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Диана Костова
При
участието на секретар П.И., като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. №154/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
чл. 118 от КСО.
Образувано е
по жалба от З.А.П. *** против Решение №1012-04-68#1/18.03.2022 г. на директор
ТП на НОИ, гр. В. Търново, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана
жалба против Разпореждане №2113-04-1402#8/17.01.2022 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Велико Търново, с което е спряна
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се
иска възстановяване на пенсията за инвалидност, възлизаща на 388,90 лева, която
е по-благоприятна по размер в сравнение с отпуснатата за осигурителен стаж и
възраст, която е 361,60 лева.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява лично и поддържа оспорването. Подчертава, че с
Експертно решение на ТЕЛК от 2006 г. е инвалидизирана на 80%, поради което
оттогава получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като за
първи път е подала молба за преизчисляването ѝ с единствената цел да
получи нещо повече към дохода си.
Ответник
жалба – директорът на ТП на НОИ, гр. В. Търново чрез ... М., оспорва жалбата,
като моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че спорът е правен и излага
съображения за законосъобразност на оспореното решение. Твърди, че няма
законова възможност инвалидната пенсия да бъде върната след отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли за присъждане на разноски, за което
представя списък.
Съдът като
взе предвид събраните по делото писмени доказателства, от фактическа страна
намира за установено следното :
По силата на Експертно решение №4037/215 от 19.12.2006 г. на ТЕЛК за общи
заболявания, гр. Велико Търново З.А.П. е инвалид на 80% поради общо заболяване
считано от 22.05.2005 г. С Решение №0208/003 от 16.01.2007 г. на Медицинска
комисия при РУ „СО“, гр. Велико Търново оценката на трайно намалената
работоспособност и датата на инвалидизиране са потвърдени. Натрупаният осигурителен
стаж на лицето е 30 години 4 месеца и 9 дни преди инвалидизирането, а след тази
дата – още 1 година, 1 месец и 9 дни. П. е подала Заявление вх.
№162,163/03.01.2007 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и на социална пенсия за инвалидност. С Разпореждане №********** от
02.02.2007 г. пожизнено са отпуснати лична инвалидна пенсия по чл. 74, ал. 1 от КСО в размер на 89,25 лева и социална инвалидна пенсия по чл. 90, ал. 1 от КСО
в размер на 17,33 лева, или общо 106,58 лева. Тези пенсии са преизчислявани и
осъвременявани, докато с Разпореждане №04190033453 от 01.01.2019 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ на основание §7, ал. 1 от ПЗР на Закона
за хората с увреждания и предвид измененията в чл. 101, ал. 3а от КСО и чл. 96,
ал. 1, т. 4 от КСО социалната пенсия за инвалидност е прекратена, а личната
пенсия за инвалидност считано от 01.01.2019 г. е преизчислена на 217,98 лева. С
Разпореждане №04213781459/01.07.2021 г. размерът на личната инвалидна пенсия е
осъвременен на 215,41 лева, поради което и на основание чл. 75, ал. 4 от КСО е
приравнен към минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, и е
определен на 315,00 лева.
З.П. чрез упълномощеното лице А.М.е подала Заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст №2113-04-1402/31.08.2021 г. С
Разпореждане №2113-04-1402#8/17.01.2022 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново на лицето е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер 321,40 лева от
31.08.2021 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, вр. §22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО
при навършена възраст 72 години и 9 месеца и осигурителен стаж от III категория 31 години 3 месеца и 16 дни. Със същото
разпореждане е направено преизчисление считано от 25.12.2021 г. и размерът е
определен на 361,60 лева и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО личната
пенсия за инвалидност е спряна.
С Разпореждане №04220346276/01.01.2022 г.
на основание §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО считано от 25.12.2021 г. е
преизчислен размерът на личната пенсия за инвалидност и същият е определен на
388,50 лева.
Недоволна от това, че получава 361,60 лева
вместо 388,50 лева П. е депозирала жалба срещу Разпореждане №2113-04-1402#8/17.01.2022
г., с която иска да ѝ бъде оставена пенсията с по-голям размер. С Решение
№1012-04-68#1/18.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново жалбата
е отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като е преценено, че
атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия и при спазване на установения за това ред. Изложени са
мотиви, че към датата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст личната пенсия за инвалидност е по-неблагоприятна като размер, поради
което на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна. Направен е извод, че разпореждането
е правилно и законосъобразно. Решението на административния орган е съобщено на
З.П. по пощата на 23.03.2022 г., а жалбата до съда е входирана в ответната
администрация на 31.03.2022 г., т.е. в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка, представена с Писмо изх. №2103-04-13#1/05.04.2022 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът дължи проверка за
законосъобразността на административния акт на изложените в жалбата основания и
съобразно очертаните в чл. 168, ал. 1 от АПК предели на съдебната проверка – за
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният административен акт – решението
на директора на ТП на НОИ, гр. Велико Търново, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но е материално
незаконосъобразен и несъответства на целта на закона.
Потвърденото разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1 , т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ. Пенсионният орган е постановил спиране на личната пенсия
за инвалидност, като само е посочил правното основание за това а именно чл. 95,
ал. 1, т. 4 от КСО без да изложи мотиви защо и въз основа на кои факти и
обстоятелства е прието, че са налице предпоставките за приложението на чл. 95,
ал. 1, т. 4 от КСО. Не се изяснява нито за адресата на разпореждането, нито за
съда какво налага отпусната вече пенсия да бъде спряна за сметка на новата. Не
е описана и възпроизведена никаква фактическата обстановка, довела до
приложението на посоченото основание, според което изплащането на пенсията се
спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато не се следва
изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер.
Горестоящият орган е направил опит да обоснове и прецизира приложението на
посочената норма, уточнявайки, че към датата на отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е по-неблагоприятна като размер. Това обаче не е достатъчно да
санира допуснатия вече порок и освен това не се подкрепя от събраните
доказателства. Липсва обективен анализ и съпоставка на размера на двете пенсии,
за да бъде направен извод кой е по-благоприятен.
От разпоредбите на чл. 35 и чл. 142, ал. 1
от АПК, съгласно които законосъобразността на административния акт се преценява
към момента на неговото издаване при напълно изяснени факти и обстоятелства,
подведени под релевантната правна норма, следва че в случая административният
орган дължи съпоставка за установяване на по-благоприятния размер на пенсията
към дата на издаване на разпореждането, а не към датата на отпускане на новата
пенсията. Разпореждането, с което е опусната личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст е от 17.01.2022 г. С него размерът на отпуснатата пенсия е
преизчислен считано от 25.12.2022 г. на 361,60 лева. Нито пенсионният орган,
нито директорът на ТП на НОИ – Велико Търново обаче са съобразили преизчисления
към същата дата – 25.12.2021 г., размер на инвалидната пенсия, който според
Разпореждане №04220346276/01.01.2022 г. възлиза на 388,50 лева. Очевидно е, че
към момента на съставяне на процесния акт по-благоприятен за жалбоподателката е
размерът на спряната пенсия.
При постановяването на оспореното решение
тези въпроси въобще не са обсъдени и коментирани, и съответно не попадат в
обсега на реализирания от ответника контрол. Липсват фактически констатации,
обосноваващи приложението на цитираната правна норма, няма данни за извършена
съпоставка, анализ и преценка, въз основа на които да се направи адекватен
извод за по-благоприятния размер между двата вида пенсии. Действително, както
твърди процесуалният представител на ответника, лицето само е подало заявление
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но по аргумент от
чл. 95, ал. 1, т. 4, пр. второ, вр. чл. 101, ал. 1, т. 2, от КСО, вр. чл. 35 и
чл. 142, ал. 1 от АПК, когато е отпусната инвалидна пенсия и предстои
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст административният орган, в
условията на обвързана компетентност, е задължен да спре тази от двете пенсии,
която е по-неблагоприятна като размер за лицето към момента на издаване на
разпореждането и да изложи фактически и правни основания за това – нещо, което
в процесния случай не е сторено.
Съдът счита, че е нарушен принципът на
задължителност и всеобщност на осигуряването, визиран в правната разпоредба на
чл. 3, т. 1 от КСО. Предмет на регулиране на осигурителното право са осигурителните
отношения. Осигурителното право е насочено изцяло към материално обезпечаване
на гражданите, които са изпаднали в затруднение, поради недостиг на средства за
съществуване и се нуждаят от подкрепа на общността. Това са особен вид
обществени отношения, които се характеризират със специфични белези.
Осигурителните отношения имат имуществен характер, тъй като се основават на
наличието на парични средства, с които се осъществява материалното обезпечаване
на гражданите. Имущественият характер на тези отношения се изразява в три
основни насоки. Първата насока е набирането на парични средства, необходими за
осъществяването на общественото осигуряване. Това означава определянето и
набирането на осигурителни вноски от осигурените лица и осигурителите. Втората
насока е съхраняването и управлението на набраните средства, а третата – изразходването
им съобразно настъпилите обезпечителни нужди на гражданите. Тези характеристики
кореспондират с установените принципи на общественото осигуряване, приети от
законодателя и регламентирани в разпоредбите на чл. 3, т. 1 – 5 от КСО. В
разпоредбата на чл. 3, т. 1 от КСО е отразен принципът на задължителност и
всеобщност на общественото осигуряване, което означава, че общественото и
здравно осигуряване възниква по силата на закона и в изпълнение на закона. То
не зависи от волята на осигурените, осигурителите и осигурителния орган.
Задължителността на общественото осигуряване и здравното осигуряване се отнася,
както за осигурените и осигурителите, така и за осигурителните органи, като
всеки от тях е обвързан в еднаква степен и с еднаква сила от императивното
разпореждане на закона да извърши осигуровката. От изложеното следва, че е
незаконосъобразно и недопустимо от административния акт на ръководителя на
пенсионно осигуряване, а впоследствие и от потвърдителното решение на директора
на ТП на НОИ – Велико Търново да не става ясно защо се спира пенсията и защо размерът
ѝ е приет за по-неблагоприятен.
Оспореният акт е издаден в разрез и с
общите принципи на административния процес, регламентирани в чл. 6 и чл. 7 от АПК. Според принципът за съразмерност административните органи трябва да
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Със
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. А когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Принципът
за истинността провъзгласява, че административните актове се основават на
действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за него. В случая съдът намира тези принципи за
нарушени, предвид липсата на мотиви за спирането на пенсията, за определяне на
размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст като по-благоприятен, за
редуциране на средствата за живот на жалбоподателката, която освен всичко
останало е била добросъвестна и се е осигурявала повече от тридесет години,
включително и след инвалидизирането си.
Съдът не споделя съображенията на
ответната страна, в смисъл, че не може да бъде върната инвалидната пенсия след
отпускането на тази за стаж и възраст. Вярно е, че според разпоредбата на чл.
74, ал. 4 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска,
възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Както вече беше посочено обаче, на основание чл. 95,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО компетентният орган дължи преценка
коя от двете пенсии да бъде спряна, като критерият е по-неблагоприятен размер.
При адекватно извършена преценка на тези обстоятелства не би се стигнало до
необходимост от възстановяване на инвалидната пенсия, както е предвидено в чл.
74, ал. 4 от КСО. Целта на закона безспорно защитава правото на лицето да
получи по-благоприятната пенсия.
Във всички случаи, когато едно лице има
право да получава две пенсии на различни основания, то следва да получи само
една от тях – тази, която е в по-благоприятен, по- висок размер. Ако при
подадено заявление за отпускане на пенсия административният орган установи
наличието на предпоставките по чл. 101, ал. 1 от КСО е длъжен да отпусне една
пенсия на гражданина, като се съобрази кой размер на пенсиите, за които има
право да му бъдат отпуснати, е по-благоприятен към момента на произнасянето му.
Административният орган е достигнал като
краен резултат до неправилен извод, че пенсията за осигурителен стаж и възраст
е по-благоприятна за жалбодателката към датата на отпускането ѝ, поради
което е спрял пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Отпуснатата на
лицето пенсия за инвалидност поради общо заболяване не е следвало да бъде
спирана считано от 31.08.2021 г., а да се съобрази нейното осъвременяване от
25.12.2021 г. При сравнение на размера на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване, който осъвременен към 25.12.2021 г. е 388,50 лв., с размера на пенсията
за осигурителен стаж и възраст, който осъвременен към 25.12.2021 г. е 361,60
лв., се установява, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване е
по-благоприятна за лицето. Предвид изложените съображения се налага изводът, че
при издаването на оспорения пред съда административен акт е допуснато
несъответствие и противоречие с материалния закон и с целта на закон. Поради това
следва оспореното решение да бъде отменено и преписката да се върне на компетентния
орган за ново произнасяне по същество при съобразяване с дадените указания.
При този изход на делото на ответника не
се дължат разноски, а жалбоподателката не е искала присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО Административен съд – В. Търново, осми състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на З.А.П. *** Решение
№1012-04-68#1/18.03.2022 г. на директор ТП на НОИ, гр. В. Търново, с което е
отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата ѝ против Разпореждане
№2113-04-1402#8/17.01.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ, гр. Велико Търново, с което е спряна личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТД на НАП – Велико Търново за решаване на въпроса по същество
съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: