№ 469
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. С, район Т., бул. „В.“ № 89Б, против решение № 7919 от
26.05.2021г., постановено по гр.д.№1500/2019г. по описа на РС Гоце Делчев.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявените от ищеца осъдителни искове срещу С.Д. К., ЕГН **********, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 4 664,89 лева, главница,
представляваща изплатена лихва за забава върху определеното обезщетение в
размер на 20 000 лева за неимуществени вреди за периода от 29.07.2015г. до
13.11.2015г., сумата от 741,21 лева, представляваща лихва за забава върху
главница от 4 664,89 лева, за периода от 28.04.2016г. до 20.11.2017г., сумата от
294,33 лева, представляваща изплатена лихва за забава върху определеното
обезщетение от 1 261,90 лева за имуществени вреди за периода от 29.07.2015г. до
13.11.2015г. и сумата от 46,77 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 294,33 за периода от 28.04.2016г. до 20.11.2017г.
Недоволен от постановения съдебен акт жалбоподателят твърди, че
решението е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се
твърдения, че ответникът не е доказал изпълнение на задължението си по чл. 224,
ал.1 от КЗ /отм./ в 7-дневен срок от узнаването да съобщи на застрахователя за
настъпилото ПТП, като се развиват подробни доводи в този смисъл. Прави искане
за отмяна на атакуването решение и уважаване на исковете в пълен размер.
1
Претендира присъждане на сторите по делото разноски.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна, с който се оспорва изцяло подадената жалба. Твърди се, че РС е
направил правилна преценка на събраните доказателства, стигайки до извода за
липса на неизпълнение на задължението за уведомяване за настъпило ПТП от
страна на ответника. Моли за потвърждаване на постановеното решение и
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване
на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от събраните писмени доказателствата автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“ с рег. № Е*АХ е бил застрахован в „ДЗИ ОЗ“ ЕАД на основание
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти по полица №
06113001295260/08.05.2013г. с валидност от 09.05.2013г. до 08.05.2014г. В срока
на действие на застраховката, на 29.07.2013г., ответникът, управлявайки
посочения автомобил, реализирал ПТП, нарушавайки правилата, уредени в ЗДвП,
с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия В.Ф.
За настъпило събитие е образувано ДП № 448/2013г. при РПУ Гоце Делчев, пр. №
1488/2012г. по описа на РП – Гоце Делчев и НОХД 224/2014г. по описа на РС
Гоце Делчев.
С заявление от 13.11.2015г., изпратено до „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, пострадалият
В.Ф.е претендирал заплащане на обезщетение за настъпили имуществени и
неимуществени вреди в размер на 46 261,90 лева. Със споразумение от
16.03.2016г., сключено между В.Ф.и застрахователното дружество, последното се
е задължило да заплати на пострадалия сума в размер на 20 000 лева, обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ПТП до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 1261,90 лева, обезщетение за
имуществени вреди. С платежно нареждане от 16.03.2016г. ищецът заплатил в
полза на пострадалия сума в общ размер на 21 261,90 лева, съгласно посоченото
споразумение, ведно със законна лихва, считано от 29.07.2013г. до 13.11.2015 г. в
общ размер на 5 364,73 лева.
С регресна покана от 07.04.2016г., получена лично от ответника, ищецът го
е уведомил за направеното плащане в ползва на пострадалото лице и е направено
искане за погасяване на дължимите суми в размер на заплатената законна лихва.
В отговор на получената покана с възражение от 19.04.2016г. ответникът е
възразил срещу дължимостта на претендираната сума с довода, че в
законоустановения 7-дневен срок е уведомил служител на застрахователното
дружество за настъпилото ПТП по телефона, а след това и на място в офис на
дружеството в гр. Гоце Делчев.
При така установената фактическа обстановка, с обжалваното решение РС е
отхвърлил предявените от ищеца искове като неоснователни. За да постанови този
резултат, първоинстанционният съд е приел, че видно от събраните доказателства
по делото, ответникът е изпълнил задължението си съгласно чл. 224, ал.1 от КЗ и е
уведомил устно ищеца в 7-дневен срок от настъпването на процесното ПТП.
2
Съдът е кредитирал изцяло показанията на св. Б.К. св. В. К. и св. Т.Т., и от части
показанията на св. Я.Ш., като е приел, че посочените показания се потвърждават
косвено и от събраните писмени доказателства по делото.
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК,
жалбата се преценява като неоснователна, а решението като правилно.
Спорът пред първоинстанционния съд се е концентрирал около
обстоятелството дали ответникът е уведомил надлежно застрахователя за
настъпилото ПТП в 7-дневен срок, съобразно задължението си по чл. 224, ал. 1 от
КЗ отм., каквото правоизключващо възражение ответникът е направил в отговора
на исковата молба. Както правилно първоинстанционният съд е определил в
тежест на ответника е било да докаже посоченото възражение.
Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране
на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл. 227, т. 2 КЗ
(отм.) е формирана непротиворечива практика на ВКС в смисъл, че
застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за
забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ. Правото на вземане на
застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на
пострадалото лице /Решение № 6/28.01.2010г. по т. д. № 705/2009 г., ІІ т. о./
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КЗ застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от
узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да
доведат до възникване на гражданска отговорност.
Доколкото законът не изисква специална форма за посоченото
уведомяване, нито ищецът е възразил в тази посока, съдът намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице извършено устно уведомяване и
застрахователят няма право на регрес за платените лихви след датата на същото.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Решението е постановено след
преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната връзка и при
постановяването му не се установи нарушение на императивни материалноправни
разпоредби. От свидетелските показания на св. Б.К. и св. В. К. е видно, че
непосредствено след осъщественото ПТП последният се е обадил по телефона на
служителката на ищцовото дружество Я.Ш., за да я информира за
застрахователното събитие. В рамките на 2-3 дни след настъпилото ПТП К.,
заедно с родителите на ответника, са посетили и на място офиса на дружеството в
гр. Гоце Делчев, като са изложили устно подробности около същото.
Впоследствие ответникът и родителите му са посещавали няколко пъти офиса на
ищцовото дружество, като в един от случаите пострадалият ги е придружавал.
Съгласно нормата на чл. 224, ал.1 от КЗ, достатъчно е заастрахованият да уведоми
застрахователя устно за настъпване на застрахователното събитие, за да се
приеме, че е изпълнил задължението си и не носи регресна отговорност за
платените в полза на пострадалия лихви. В допълнение на горното съгласно чл. 9,
3
ал. 2 от Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249,
т. 1 и т. 3 от КЗ /отменена с бр. 90 от 30.10.2014г./, действаща към процесния
момент, застрахователят е длъжен да приеме и регистрира всяко уведомление за
настъпило застрахователно събитие, като нормата не прави разграничение между
писмено и устно. В случай че при застрахователя е налице практика да се подават
писмени уведомления, то при получено устно такова, застрахователят следва да
насочи застрахованото лице, че трябва да бъде заведена щета по негово писмено
заявление. Видно от събраните доказателства ищецът не е изпълнил това, поради
което е недопустимо е да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на нормата
на чл. 172 от ГПК и в частност поради кредитирането в цялост на показанията на
св. К. и св. К. без да отчете тяхната заинтересованост поради роднинска връзка с
ответника по делото. Съгласно съдебната практика заинтересоваността на
свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички
други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Не
съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за
установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява
заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче
следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и
да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността
заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията
му /Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК /.
В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил евентуалната
заинтересованост на свидетелите с оглед роднинската връзка с ответника, както и
въпросът налице ли са противоречия между обстоятелствата, за които се
свидетелстват и останалите събрани доказателства. Въз основа на тази преценка
РС е стигнал до извода, че показанията им следва да се кредитират изцяло, тъй
като същите се подкрепят косвено и от останалите свидетелски показания и от
събраните писмени доказателства. Настоящият състав споделя изцяло извода на
РС в тази насока. По делото не са налице доказателства, които да противоречат на
показанията на двамата свидетели. Със своите показания св. Ш., нито отрича,
нито потвърждава твърдението на св. К. за проведения между тях телефонен
разговор и последвалата среща в офиса в гр. Гоце Делчев, като същата заявява, че
не си спомня. При кредитирането на показанията на св. Ш. следва да се отчете и
факта, че към датата на съдебното заседание същата работи като застрахователен
агент към ищцовото дружество. Отделно от това между нейните показания и
показанията на св. Трендафилова е налице противоречие, както относно факта
имало ли е практика да се приемат писмени уведомления от застрахованите при
настъпило ПТП, така и относно факта посещавали ли са двамата свидетели офиса
на дружеството ищец в гр. Гоце Делчев. Поради горното настоящият състав
намира, че въпреки наличието на заинтересованост с оглед роднинските връзка
между ответника и двамата свидетели, то дадените от тях показания са
непротиворечиви и се подкрепят косвено от останалите събрани по делото
доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани, както правилно е
4
направил и районният съд.
Поради съвпадение в правните изводи на първоинстанционния съд и
настоящия състав, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените в настоящото производство разноски, а именно 400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 26.10.2021г..
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7919 от 26.05.2021г., постановено по гр.д.
№1500/2019г. по описа на РС Гоце Делчев.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С, р-н Т., бул.
„В.“ № 89Б да заплати на С. Д. К., ЕГН **********, от с. П., община С., област
Благоевград сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5