№ 812
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110103110 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ.
Ищецът К. Й. С. твърди, че в периода м. март 2018г. – април 2020г. е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е полагал труд на длъжността „шофьор-
автобус“ с код по НКПД ***** по силата на трудов договор №05/08.03.18г. Поддържа, че
основното му месечно трудово възнаграждение било в размер на 560лв., като имал право на
20 дни платен годишен отпуск.Поддържа, че трудовото правоотношение между страните
било прекратено със Заповед №1/24.04.20г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ . Твърди, че
след прекратяване на трудовото му правоотношение не му били заплатени от работодателя
обезщетение за неспазено предизвестие от 13 раб. дни в размер на 423,61лева на осн. чл.
220, ал.1,КТ , 723лева за неизползван платен годишен отпуск за 24дни на осн. чл. 224 КТ ,
както и трудово възнаграждение за 15 отработени дни през м. март 2019г. в размер на
325,91лева , както и трудово възнаграждение за 6 отработени дни през м. април на 2020г. в
размер на 147,11лева. Ето защо претендира осъждане на ответника да му заплати горните
суми , включително законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането
върху незаплатените суми.
Ответникът „фирма“ЕООД оспорва исковете по основание и размер, като твърди , че е
налице извършено заплащане на претендираните с исковата молба суми. Излага доводи и
съображения, че за процесния период дружеството е имало друг управител, като към
момента на предявяване на исковата молба управителят на дружеството е заличен и не
разполага с пълната документация относно извършените разплащания в полза на ищеца. В
1
тази връзка прави доказателствени искания. Моли за отхвърляне на исковете. Предявява
възражение за прихващане със сумата от 811,31лева – заплатена в повече сума от ответника
на ищеца при липса на основание, с която сума се твърди ищецът да се е обогатил
неоснователно за сметка на ответника.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършена работа. Това е елемент от трудовоправно отношение, което
включва престиране на работна сила от физическо лице и насрещно задължение за
възмездяването й чрез заплащане на уговорената работна заплата. За уважаването на иска в
тежест на ищеца е да докаже че в процесния период страните са били в трудово
правоотношение, като ищецът е престирал съобразно уговореното, а за ответника е
възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
От представения трудов договор от 08.03.2018 г. и заповед от 24.04.2020 г. се
установява, че от 08.03.2018 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да изпълнява при ответника длъжността „шофьор-
автобус” с код по НКПД *****, а ответникът - да му заплаща брутно трудово
възнаграждение в размер на 560 лева, с право на платен годишен отпуск в размер на 20 дни.
От представените към исковата молба и отговора писмени доказателства, както и предвид
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
за периода м. април 2019г.- м. ноември 2019г. ответникът е превел по банковата сметка на
ищеца сума в общ размер на 3775лева . От извършената проверка в счетоводството на
ответника „фирма“ЕООД вещото лице е установило , че за периода м. март 19г.- м. април
20г. на ищеца К. Й. С. е начислена чиста сума за получаване в размер на 4476,76лв., от
която е заплатена само сумата от 3775лева. За месец април 2020г. според заключението на
вещото лице е начислена на ищеца чиста сума за получаване в размер на 1187,16лева, в
която се включва трудово възнаграждение за м. април 2020г. от 147,11лв., обезщетение по
чл. 220 КТ в размер на 381,25лв. и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 658,80лева, след
приспадане на ДДФЛ, и в брутен размер – съответно 423,61лв. и 732лв. на обезщетенията.
От така представените доказателства и от заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза се установява, че ответникът не доказа погасяване на
задълженията за трудово възнаграждение за м. април 2020г. в размер на 147,11лева . По
отношение на исковата претенция за заплащане на трудово възнаграждение за м. март 2019г.
съдът намира същата за доказана за предявения размер, пропорционално на отработеното
време , считано от датата на постъпване на работа и до търсения размер от 325,91лева,
доколкото не се установява същото да е заплатено нито от представените от ответника
писмени доказателства, нито от заключението по назначената от съда експертиза. Доколкото
2
не се оспорва от ответника престирането на труд в рамките на периода от сключване на
трудовия договор между страните на 08.03.18г., съдът намира, че за 15 отработени дни за м.
март 2019г. на ищеца се следва възнаграждение в размер на 325,91лева . Доколкото не се
установява и начисленото за април 2020г. възнаграждение на ищеца да е заплатено от
ответника в размера от 147,11лв., то претенциите за незаплатено трудово възнаграждение се
явяват основателни.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
За уважаването на иска по чл. 224, ал. 1 КТ ищецът следва да установи прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на основанието, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
Установява се от представената заповед от 24.04.2020 г., че трудовото правоотношение
между страните е прекратено, както и че ищецът не е ползвал 24 дни от полагащия му се
платен годишен отпуск, изчислено от работодателя в размер на 723лева в заповедта за
прекратяване на трудово правоотношение между страните . Ответникът не доказа
погасяване и на това задължение, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
Посоченото обезщетение е дължимо в брутен размер, доколкото ищецът е поискал
присъждането му в брутен размер, и не се установява заплащане от работодателя , при което
да е извършено приспадане на дължим ДДФЛ.
По иска по чл. 220, ал. 1 КТ:
Не се спори по делото, че безсрочното трудово правоотношение е било прекратено със
заповед на работодателя –ответник при неспазен срок на предизвестие от 13 дни /
доколкото това е посочено и в заповедта на работодателя/ . Със същата заповед е
определено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 423,61лева за 13 дни, в
какъвто размер е изчислено и от вещото лице. Доколкото липсват доказателства същото да е
заплатено на ищеца и доколкото същото е предявено в брутен размер, настоящият съдебен
състав намира , че същото подлежи на присъждане именно в този размер/ съгласно
диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от искането както е направено от
ищеца и се произнася за брутния размер на обезщетението/ . Отделно от това , посочената
заповед за прекратяване на трудовия договор е частен свидетелстващ документ, на който е
даден вид да е подписан от ответника. При липса на доказателства, установяващи
неавтентичността му, документът обвързва ответника с обективираните в него неизгодни
факти – дължимостта на посоченото в него обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за съответните
суми - арг. от чл. 180 ГПК. Ето защо, съдът намира и този иск за доказан по основание и
размер.
Ето защо исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло.
Доколкото не се установява в процеса ответникът да е извършил заплащане в повече
от дължимото на ищеца , възражението за прихващане със сума от 811,31лева – платена при
липса на основание от ответника и подлежаща на връщане, като недоказано , следва да се
отхвърли изцяло.
3
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, тъй като присъдената сума по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ е за
възнаграждение за работа и безусловно подлежи на предварително изпълнение ведно със
законната лихва от исковата молба и лихвата за забава в изплащането на всяко едно нетно
тр. възнаграждение. Присъдените обезщетения по чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 КТ
несъмнено са обезщетения за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 КТ, тъй като са от
категорията, обезпечаващи посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване
нормалното съществуване на лицето, поради което и те подлежат на предварително
изпълнение, ведно със законната лихва от исковата молба.
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, като такива следва да бъдат
присъдени на процесуалния му представител – адв. Н. Н. от АК-Кюстендил, на осн. чл. 38,
ал.1, т.3,ЗА в размер на 344лева.
Предвид изхода на делото на ответника не се следват разноски по
производството. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да
заплати дължимите държавни такси върху уважените искове в размер общо на 150 лв., както
и 350 лева – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма „ЕООД с ЕИК ***** да заплати на К. Й. С. , ЕГН **********, на
основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 325,91лева представляваща незаплатено брутно
трудово възнаграждение за м. март 2019г., както и сумата от 147,11лв. незаплатено в
брутен размер трудово възнаграждение за м. април 2020г.,заедно със законна лихва
върху дължимите суми за незаплатени трудови възнаграждения от датата на исковата
молба – 24.01.22г. до изплащането им от ответника ; на осн. чл. 224, ал.1 КТ- сумата от
732лева, представляваща брутен размер на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г. и 2020 г, заедно със законната лихва от 24.01.22г. до погасяване на
задължението ; както и на осн. чл. 220, ал.1 КТ- сумата от 423,61лева- брутен размер на
обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение при неспазен срок на
предизвестие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 24.01.22г. до
погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ възражението за съдебно прихващане, предявено от „фирма „ЕООД с
ЕИК ***** против К. Й. С. , ЕГН **********, за сумата от 811,31 лв., представляваща
платена без основание от ответника на ищеца сума , с която ищецът да се е обогатил за
сметка на ответника и подлежаща на възстановяване, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА „фирма“ЕООД с
4
ЕИК ***** да заплати на АДВОКАТ Н. Г. Н. от АК-Кюстендил с личен адв. № ****** и
служебен адрес :гр. адрес адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца К. Й. С. в производството , в размер на 344лева .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА „фирма“ЕООД с
ЕИК ***** да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 150 лева – разноски по делото за държавна такса, както и сумата от
350лева – депозит за вещо лице .
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения, обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ,
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и законната лихва върху тях от исковата молба , на
основание чл. 242, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5