Решение по дело №3/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 8
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20203600600003
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

8                                   09.03.2020г.                     гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд                                         наказателно отделение

На седемнадесети февруари                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание  в следния състав:

                                                         Председател: Мариана Георгиева

                                                             Членове: 1. Светлин Стефанов

                                                                              2. Румяна Райкова

Секретар Станислава Стойчева

Прокурор Яна Николова

Като разгледа докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова

ВНАХД № 3 по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 378 ал.5 от НПК.

С решение № 82 от 04.12.2019г. постановено по АНД №233/2019г. Новопазарският Районен съд е признал Т.Т.Д. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 28.12.2017г. около 20,50 часа в отсечката между гр. Нови пазар и с. С. М., обл. Шумен, при управление на МПС – лек автомобил „О. В.“ с рег. № *******, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост, да спрат, когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил на М. Г. Е. с ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от дифузната травма на мозъка, протичаща със състояние на кома, като деянието е реализирано при условията на независимо съпричинителство с пострадалия М. Г. Е., който по същото време и на същото място, управлявайки пътно превозно средство с животинска тяга /кон с каруца/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 2,43 промила, установено по надлежния ред, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – “На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техните аналози”; чл. 71, ал. 1 от ЗДвП – “Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост – отзад вляво, светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство”; чл. 106, ал. 2 от ЗДвП – “През тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга носят светлоотразителни жилетки” - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2-ро от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв. и на основание чл. 343г от НК във вр. с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца. С решението осъдил обвиняемия да заплати направените по делото разноски в размер на 776,87 лв. по сметка на ОД на МВР Шумен.

Срещу решението на районния съд, в частта му в която е определен размера на административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС е подадена въззивна жалба от обвиняемия. Счита, че наложените му наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца се явяват неимоверно тежки. Смята, че с лишаването от права ще му се попречи да упражнява професията си на водомайстор на две села, между които редовно пътува за да изпълнява служебните си задължения. Моли да бъде намалена глобата до минималния размер, а наказанието лишаване от права или да бъде отменено или да бъде намалено.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата дава становище, че жалбата е допустима и основателна. Смята, че НПРС е приложил правилно материалния закон досежно авторството на деянието и вината на обвиняемия. Приема за безспорно установено, че пострадалият е съпричинил деянието, тъй като е управлявал ППС след употреба на алкохол, бил е без необходима светлинна сигнализация и без изискващата се светлоотразителна жилетка. Акцентира, че деецът не е осъждан и е карал с разрешена, но несъобразена предвид видимостта скорост, а именно със 77 км/ч., като според вещото лице скоростта е трябвало да бъде с 10 км/ч по-ниска, за да бъде съобразена в настоящия казус. Споделя констатираните от НПРС смекчаващи отговорността обстоятелства и сочи, че налагането на наказанията над минималния размер е единствено заради вида и характера на причинените увреждания на пострадалия, който се е движел с каруца и те не следва да бъдат аргумент при налагане на наказание над минимума. Поради това предлага санкция на минимума касателно глобата и лишаването от права, която приема, че ще оправдае наказателната репресия в случая.

В съдебно заседание, за обвиняемия се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Не оспорва установената фактическата обстановка, но също акцентира на съпричинителството от пострадалия, който е управлявал ППС след употреба на алкохол, без необходимите предпазни светлоотразителна жилетка и светлоотразители на пътното превозно средство – каруца. Счита, че наказанието е неимоверно тежко спрямо неговия подзащитен и моли за минималното наказание предвидено по чл. 78а ал. 1 от НК „глоба“ в размер на 1000 лв., а по отношение на чл. 78а, ал.4 и ал. 6 от НК, смята, че съдът може да не налага наказание „лишаване от право да управлява МПС“ с оглед поведението на подзащитния му или като алтернатива да наложи на основание чл. 343г наказание „лишаване от право да управлява МПС“ към предвидения от закона минимум.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че жалбата е основателна.

Районният съд подробно е анализирал доказателствата по делото и установил следната фактическа обстановка: Обвиняемият Т.Т.Д. ***. Същият работи по трудов договор от 2017 г. като водопроводчик – инкасатор при „ВиК – Шумен“ – ООД, обслужвайки част от селата в община Нови пазар.

На 28.12.2017г. около 20,30 часа в тъмната част на денонощието обвиняемият Д. се движил с управлявания от него лек автомобил „О. В.“ с рег. № ******* по път ІІІ-701 в посока от гр. Нови пазар към с. С. М., обл. Шуменска. В същото време в същата посока и в същата лента за движение по пътя преди него се движел и пострадалият М. Г. Е. от с. Б., обл. Варна, който управлявал конска каруца, която не била обозначена. На каруцата нямало поставени светлоотразители нито отпред, нито отзад, нито имало включено някакво осветително тяло; пострадалият не носел и светлоотразителна жилетка. Единствено на главата на Е. имало закрепен фенер, за да осветява пред него. Каруцата, с която се движил пострадалият била с метална конструкция, дървени страници и четири гуми от лек автомобил. През същия ден, преди да тръгне за с. С. М., Е. употребил алкохол – ракия, като към момента на произшествието той бил с концентрация на алкохол в кръвта си 2,43 промила. Обвиняемият, към този момент се движил със скорост от 77,65 км/ч, на включени къси светлини, тъй като имало насрещно движещ се автомобил. На участък от права отсечка, обвиняемият приближавайки каруцата не я забелязал веднага, а я видял когато бил на разстояние от 49,11 м от нея. Той употребил аварийно спирачки и насочил автомобила вляво, за да я заобиколи, но тъй като опасната зона за спиране на колата била от 68,40 м, той не успял да избегне удара в каруцата и я блъснал в задната ѝ част. От удара пострадалият паднал на предното стъкло на автомобила, след което и на пътя, а автомобилът спрял в лявата лента за движение. Обвиняемият веднага излязъл от колата и отишъл при пострадалия, за да види дали е много наранен. В това време на пътя спрял преминаващ автомобил, в който били свидетелите Б. Н. А.и О. Б. О.. Те отишли при обвиняемия, видели пострадалия и сигнализирали на тел.112, за да бъде изпратена линейка. След известно време от същия номер им било съобщено, че линейка няма да бъде изпратена, а те да откарат пострадалия в болницата. Затова двамата свидетели и обвиняемия качили пострадалия в колата на свидетелите и така Е. бил откаран в болница в гр.Нови пазар. След прегледа се установило, че М. Г. Е. е получил контузия на главата: разкъсноконтузна рана в окосмената част на главата теменно вляво; множествени охлузвания по лицето; фрактура на лява орбита и на носни кости; фрактура на лява темпорална кост и ляв горночелюстен синус; хематосинуси; пневмоцефалия; субарахноидален кръвоизлив; дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма. В резултат на така получените травматични увреждания на пострадалия е било причинено нараняване, проникващо в черепната кухина, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от травмата на мозъка, протичаща със състояние на кома. Пострадалият бил изписан от болницата на 12.01.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, ШОС приема за правилен извода на НПРС, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна обвиняемият Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2-ро от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. ШОС споделя и становището на НПРС по отношение на формата на вината. Безспорно се установява, че при управлението на лекия автомобил обв.Д. е нарушил правилото за движение по пътищата на чл.20 ал 2 от ЗДвП, тъй като избраната от него скорост от 77,65 км/ч е била в рамките на разрешената, но не е била съобразена с нощното време и респ. намалената видимост. Безспорно е установено от заключенията по автотехническите експертизи, че обвиняемият е имал възможност да спре при забелязването на каруцата и да избегне удара, ако се е движил с по-ниска скорост от избраната. Няма спор и между страните по делото, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като от своя страна той е допуснал редица нарушения на правилата за движение по пътищата: на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал пътното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 2,43 промила; на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управляваното от него ППС с животинска тяга не било оборудвано със симетрично разположени от двете страни два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а предвид движението през нощта и при намалена видимост – отзад вляво и със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина; както и на чл. 106, ал. 2 от ЗДвП, защото като водач на ППС с животинска тяга не е носил светлоотразителна жилетка. ШОС категорично споделя извода на НПРС, че липсата на обозначаващи светлини и на светлоотразителна жилетка са допринесли в голяма степен за настъпването на произшествието, тъй като без тях пострадалият е бил трудно забележим, а употребеното количество алкохол във висока концентрация е лишило Е. от възможността да реагира адекватно при управлението на каруцата. Анализът на доказателствата направен от РС се споделя изцяло от настоящата инстанция и поради това не се преповтаря. Все пак вследствие и на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от обв.Д., е настъпило ПТП, в резултат на което на пострадалия са причинени травматични увреждания, изразяващи се в нараняване, проникващо в черепната кухина, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. причинена му е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Тази телесна повреда е в пряка каузална връзка и с нарушението на правилата за движение допуснато от обвиняемия и с нарушенията на правилата за движение от страна на самия пострадал.

От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост във формата на небрежност – обв. Д. не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По тези съображения доводите на НПРС за съставомерността на деянието посочено в предложението за освобождаване от наказателна отговорност от обективна и субективна страна изцяло се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят при управление на МПС нарушил правило за движение по пътищата – чл.20 от ЗДвП и вследствие на това по непредпазливост причинил на пострадалия средна телесна повреда, при условията на съпричиняване на самия пострадал.

Настоящата инстанция приема, че като установил горната фактическа обстановка, и изложил правилни съображения за съставомерността на деянието, НПРС правилно е достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административни наказания за извършеното противоправно деяние. Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, пълнолетен е и в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г. на ОСНК, не са налице съставомерни имуществени вреди от престъплението по чл. 343 от НК, които да са пречка за приложението на диференцираната процедура по глава ХХVІІІ от НПК, поради което правилно РС е преценил, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и налагане на административни наказания за извършеното престъпление.

Предвиденото в чл. 78а ал. 1 от НК административно наказание глоба е наложено от съда в размер малко над минималния, предвиден от закона към момента на извършване на деянието, а именно – 1500лв. и респективно също в размер близко до минималния е наложено и административно наказание лишаване от право да управлява МПС - за срок от пет месеца. НПРС е посочил в мотивите смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са съобразени направените признания, изразеното съжаление за стореното, поведението на пострадалия, допринасящо за произшествието и факта, че обвиняемият е трудово ангажиран. За да определи наказанията над минимума, съдът е съобразил обстоятелствата на самото престъпление – вида и характера на причинените на пострадалия увреждания, които очевидно е възприел като отегчаващи отговорността обстоятелства. Според настоящата инстанция този факт е бил надценен, а е останал недооценен факта на съпричиняването, защото обвиняемият е допуснал едно нарушение на правилата за движение по пътищата и то за движение с несъобразена предвид тъмната част на денонощието скорост, макар и в рамките за разрешената в този участък от пътя. В същото време пострадалият е допуснал няколко и то тежки нарушения на ЗДвП – управлявал е конска каруца след употреба на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта си 2,43 промила, не бил облечен със светлоотразителна жилетка, по каруцата не е имало никаква светлоотразителна сигнализация и отзад не е имало светещо тяло. Т.е. в по-голяма степен именно пострадалият е допринесъл за ПТП и поради това тежестта на травматичните увреждания които е получил не следва да се отразява върху обвиняемия повече от необходимото за да окаже предупредителното и превъзпитателното си въздействие върху него.

Според ШОС макар да е налице законова възможност наказание „лишаване от право да управлява МПС да не се налага въобще при налагане на наказания по реда на чл.78а от НК, такова в конкретния случай все пак следва да бъде наложено, но в минималния размер предвиден в ЗДвП от един месец. В настоящия случай обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и параметрите на наказанието се определят в границите на ЗДвП, определящ административните наказания за нарушенията на правилата за движение по пътищата. Нещо повече в конкретния случай характера на трудовата ангажираност на обвиняемия предполага по-кратък срок за лишаване от правоуправление. Същевременно добросъвестното поведение на обвиняемия в хода на производството и изграденото критично отношение към извършеното дава основание да бъде наложено административно наказание глоба също в минималния размер.

В този смисъл ШОС намира основание за корекция на размера на административното наказание лишаване от право да управлява МПС от 5 месеца, като бъде намалено на 1 /един/ месец, а размера на административното наказание глоба от 1500,00лв. на 1000,00лв.. ШОС приема, че именно в този размер комбинацията от двете наказания е справедлива и те биха въздействали предупредително и възпиращо по отношение на жалбоподателя.

          По изложените съображения съдът намира, че в необжалваната му част решението на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното и на основание чл. 378 ал.5 от НПК, Шуменският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ИЗМЕНЯ решение № 82 от 04.12.2019г. постановено по АНД №233/2019 г. на Новопазарския Районен съд, в частта му с която на Т.Т.Д. с ЕГН **********, са наложени: административно наказание глоба, като намалява размера от 1500,00 лв. на 1000,00 лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС, като намалява срока му от 5/пет/ на 1/един/ месец.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 04.12.2019г. постановено по АНД №233/2019 г. на Новопазарския Районен съд, в останалата му част.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.