Решение по дело №18797/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3994
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 16 ноември 2019 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20185330118797
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 3994

гр. Пловдив, 24.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18797 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Oбразувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Г.И.Д. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 578.70  лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 16.09.2014 г. до 15.05.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „С. С.“ №.., ап., както и сумата в размер на 73.20 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.11.2014 г. до 31.05.2018  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.06.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10094/2018 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 10094/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. 

  Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П, ул. „С. С.“ № .., ап., както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

В разпоредбата на чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и  канализационни системи, е предвидено, че получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между доставчика и потребителя не се изисква.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора.

В пар.1, т.2, б. „б“ от ЗРВКУ кръгът на потребителите е разширен, като е предвидено, че потребител на „ВиК“ услуги са както собствениците, така и ползвателите на имоти в етажна собственост, в това число и наемателите, доколкото в посочената разпоредба не е използван изрично термина притежател на вещно право на ползване, както това е посочено в Наредбата, за да се приеме, че се касае единствено до лица, на които е учредено вещно право на ползване. 

В самите Общи условия на ищцовото дружество,  одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г., както и ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., действащи в процесния период, е предвидено, че потребител на услугите предоставени от „ВиК“ оператора може да бъде и наемател при определени условия, а именно подаване на декларация за това от ответника. Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество от 2006 г., когато партидата в ищцовото дружество е заведена на ответника, е посочено, че когато липсва декларация с изрично изразено съгласие за солидарна отговорност на собственика с наемател,  операторът открива и води партидата на собственика или ползвателя, който заплаща предоставените ВиК услуги. Нещо повече с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател, като се приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се доставят услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание, стига да имат сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се установява и със завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя. Макар и това решение да касае потребителите на топлоенергия, предвид близката, дори идентична уредба в частта относно качеството потребител на топлоенергия и ВиК услуги, съдът счита, че следва да намери приложение и по отношение на потребителите на ВиК услуги.

Качеството потребител на ответника се установява по безспорен начин въз основа на приложената по делото преписка, касаеща наемно правоотношение на ответника с предмет общинско жилище, находящо се в гр. П, ул. „С. С.“ №.., ап., стопанисвано от ОП „Жилфонд“ към Община Пловдив. От преписката се установява, че наемното правоотношение е възникнало на 06.12.2005 г. по силата на сключен безсрочен договор за наем с Община Пловдив, който въпреки опитите на общината да прекрати през 2014 г., поради неплащане на задълженията на ответницата, е останал действащ за процесния период. Горното води до извода, че ответникът като наемател на процесния имот, има качеството потребител, доколкото е и безспорно, че последният има открита на свое име партида при ищеца като потребител с № ….

 От разпитаната по делото свидетелка И. А. А. /протокол от о.с.з. 24.09.2019 г. л.181/, инкасатор при ищцовото дружество, отчитала потребеното количество питейна вода в процесния период за имот в гр. П., ул. „С. С.“ № .., ап., чиито показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви с другите събрани по делото доказателства,  се установява, че отчитането се извършвало на база оставени показания от страна на ответницата. По сведения на съседи, поименно посочени от свидетелката, същата е узнавала, че в имота в процесния период е живеела ответницата Г. Д., но не отваряла на никого.

Не е оспорено, а и се установява по делото от представените доказателства – наемната преписка и показанията на свидетелката, че в процесния период ответницата е ползвала на правно основание имота, заедно със сина си, който имот е бил водоснабден. По делото не са оспорени карнетите, както и отразеното в тях потребено количество вода за процесния период. Не е оспорен начина, по който е извършан отчета, а именно с оставяне на бележка на вратата от страна на ответницата с показанията на водомерните устройства. Не е оспорен и размерът на начисленото количество вода за периода от 16.09.2014 г. до 15.05.2018 г.

Ищецът признава извършено плащане от страна на ответницата след подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр. д. № 10094/2018 г. на ПРС в общ размер на 53.72 лева, като в резултат от него дългът е намален като в исковото производство се претендира сума в размер на 578.70 лева за главница. Ответникът не е доказал плащане на тази сума, поради което и неблагоприятните последици за това са за него.

Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2018 г. до окончателното плащане.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат  дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 30.11.2009 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. септември 2014 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва.

Ответникът не е оспорил размера на претендираната лихва, както и не доказа плащане на същата.

Ищецът признава извършено плащане от страна на ответницата след подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр. д. № 10094/2018 г. на ПРС в общ размер на 53.72 лева, с която сума е приспадната част от главницата и лихвата, като в резултат от него дългът е намален като в исковото производство се претендира сума в размер на 73.20 лева – обезщетение за забава. Ответникът не е доказал плащане на тази сума, поради което и неблагоприятните последици за това са за него.

С оглед изложеното съдът намира, че и този иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 75 лева – държавна такса за заповедното производство и 200 лева – депозит за особен представител.  

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 НЗПП на 100 лева, в размер на минимума, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

Общо разноски, които следва да бъдат присъдени на ищеца за исковото производство са в размер 175 лева – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на внесения депозит за особен представител в размер на 200 лева, съдът намира, че са налице предпоставките за възстановяване на същия на ищеца, доколкото назначения по делото особен представител на ответника, макар и редовно уведомен нито е подал отговор на исковата молба, нито се е явил на насроченото по делото съдебно заседание. Предвид липсата на извършена каквато и да било работа по делото от особения представител, на същият не се дължи възнаграждение, по аргумент от чл.36, ал.1 Закона за адвокатурата.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лева, които следва да бъдат присъдени изцяло, доколкото плащане на суми по заповедта са извършени след издаване на същата. 

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

           Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ  на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С. Л. сумата в размер на 578.70 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 16.09.2014 г. до 15.05.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „С. С.“ №.., ап., както и сумата в размер на 73.20 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.11.2014 г. до 31.05.2018  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.06.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10094/2018 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Г.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., сумата в размер на 175  лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 10094/2018 г. по описа на ПРС.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 200 лева – платен депозит за особен представител на Г.И.Д. по посочената в заявлението по чл.410 ГПК банкова сметка.

***ичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП