Р Е
Ш Е Н
И Е № 1660
гр. Пловдив, 16.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VІ граждански състав в публичното заседание на 22.11.2016 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря П.Ц., като разгледа
докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 1654/2016 год. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 20 629/06.06.2016 год. от ищеца в
първоинстанционното производство Г.Т.М. против решение № 1123/31.03.2016 год. по гр.д. № 5440/2016 год. на РС Пловдив в
частите му, в които е допусната делба при равни квоти между него и В.Г.К., като
бивши съпрузи на следните недвижими имотите:
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 56784.531.1633.1.2, находящ се в гр. ****, разположена в
поземлен имот с идентификатор: 56784.531.1633, с площ: 80.95 кв.м., с
предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, прилежащи части:
склад № 5, с площ 30.62 кв.м. и 9.873% ид.ч. от общите части на сградата и
самостоятелен
обект в сграда с идентификатор: 56784.531.1633.1.11, находящ се в гр. ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор: 56784.53.1633, с площ 37.89 кв.м.,
с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта – 1, прилежащи части: 4,205% ид.ч. от общите части на сграда, който
самостоятелен обект в сграда съответства на описания в документ за собственост
гараж № 4 на първи етаж, със застроена площ 37.89 кв.м., както и 4,205% ид.ч. от общите части на сграда.
В жалбата се излагат съображения, че
решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на
процесуалните правила.
Иска се отмяната на същото в тези му части
и постановяване на друго, при което квотите от тези два имота да са съответно
¾ ид.ч. за жалбоподателя и ¼ ид.ч. за въззиваемата, поради
наличие на вложени от него лични средства с извънбрачен произход в
придобиването им
С
частна жалба вх. № 20 956/22.04.2016 год. Г.Т.М. обжалва определението, с
което по реда на чл. 344 от ГПК първоинстанционният съд е разпределил
ползването на четирите недвижим имота предмет на делбата – апартамент и три
гаража за времето до окончателното приключване на производството, като
неправилно и несправедливо. Иска се отмяната му и отхвърляне на искането.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
с въззивната жалба решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на
оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към мотивите му
касателно двата имота предмет на настоящото производство.
В
допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбата е
необходимо да се посочи и следното:
Процесните
апартамент и гараж заедно с втори гараж предмет на делбата, за който решението
не се обжалва, са придобити по силата на нот. акт за продажба от 30.10.2007
год. - л.5 по делото на РС, от майката на въззиваемата – Е. С., по време на
брака им. По нот. акт общата стойност на трите имота, в т.ч. на двата спорни е в размер на общо на 17.420
лв. От своя страна Е. С. е била собственик на имотите по силата на взаимното
учредяване на право на строеж от 30.10.207 год., съгл. нот. акт на л.59 и сл. и
л.61 и сл. по делото на ПРС с фирмата строител, чийто собственик е бил свид. С.
Последният разпитан в с.з. заявява, че към момента на учредяване на правото на
строеж, преди изповядването му при нотариуса, а това е датата 30.10.2007 год. жалбоподателят
му е заплатил цялата дължима сума по договора касателно всички имоти, които Е.
С. е придобила за себе си. Видно от нот. акт на л.59 по делото на РС Е. С. е получавала
два апартамента на втория етаж и два гаража. От тях единият апартамент и двата
гаража са тези, продадени на страните по
делото по нот. акт на л.5 по делото.
Според
свидетелят плащането е извършено от жалбоподателят в брой за конкретните два
апартамента, в присъствието на въззиваемата – бившата му съпруга, Е. С. и други
лица. Не можа да каже какъв е бил размера на заплатената му сума, при
положение, че това е станало еднократно. Заяви, че не знае чии са парите, с
които му е платено.
Многократно при разговори с жабпоподателят,
/не стана ясно по какъв повод/ последният му е казвал, че има „голяма сума
наследствени пари, някъде примерно 15 – 16 хил.лв. от продажба на апартамент на
майка му.
Съдът намира, че горните показания, наред с
всички тези събрани пред първата инстанция не могат да формират извода,
който жалбоподателят цели. Няма
безспорни, при това и писмени доказателства, че той е вложил в строежа на
делбените имоти сумата 14 000 евро и 4 300 лв.лични средства - подарени му от родителите му, получени
срещу продаден имот.
Предварителния договор за продажба не
обосновава такова дарение, още повече нот. акт за продажбата на имота, предмет
на предварителния договор сочи сума
малко над 17 000 лв.
От тук възниква въпроса, дали не е налице
заобикаляне на фискалните закони във вр. с тази продажба и от кого от
продавачите или купувачите.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна
следва да се остави без уважение.
Решението на първата инстанция като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
Касателно
частната жалба на Г.Т.М. против определението по чл. 344 от ГПК служебната
проверка констатира, че е подадена в срок, от легитимирана страна против
обжалваем съдебен акт, поради което процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Постановеното определение е валидно и
допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като при
служебната ми проверка въззивният съд не констатира нарушения на императивни
материално правни правила, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща изцяло към
мотивите му.
Междувпрочем следва да се
отбележи, че частната жалба е бланкетна и
не съдържа конкретни оплаквания. Твърдяната несправедливост на разпределеното ползване не се установява.
Нещо повече, разпределението дава възможност на страните да се ползват от
имотите си съобразно нуждите им.
Ето защо и частната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
В останалата му част решението за
делба, касателно два гаража не се обжалва, поради което е влязло в сила.
Водим от горното Пловдивски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1123/31.03.2016 год. постановено по гр.д. № 5440/2016 год. на РС
Пловдив в обжалваната му част.
В
останалата част, по отношение на два гаража предмет на делбата, решението като
необжалбаное влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационпна жалба в
едномесечен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1123/31.03.2016 год. по гр.д. № 5440/2016 год. на РС Пловдив в частта
му, която има характер на определение,
касателно разпределението на ползването на всички имоти предмет на делбата, до
окончателното приключване на производството, на осн.чл. 344 от ГПК.
Решението в частта му на определение досежно
разпределението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.