№ 13345
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20211110172098 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от .... „....” срещу .... „....... иск с правна квалификация
чл. 410, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 15165.74 лв. /с включена сумата
от 15.00 лева – ликвидационни разноски/, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от
датата на ИМ – 16.12.2021год. до изплащане на вземането. Предявен е и иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 733.07 лева – обезщетение за забава за
периода от 27.06.2021г. до 17.12.2021г.
Релевират се доводи, че на 05.03.2021г. в гр. София, управлявайки лек
автомобил с марка „.....” с рег. № ....., водачът му реализира ПТП, при което уврежда
лек автомобил с марка „..... 760 Li”, с рег. № ......, който към момента на настъпване на
увреждането има сключена валидна застраховка „Каско” в .... ....... – полица № .........
Изплатена е сума в размер на 15150.74 лева, представляваща застрахователно
обезщетение.
Съгласно двустранен констативен протокол за ПТП вина за настъпването му
има водачът на лек автомобил с марка „.....” с рег. № ....., вследствие на което са
настъпили материални щети. Ответникът е представил валидна към момента на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при ответника. След изплащане на
застрахователното обезщетение и суброгирането в правата на застрахованото лице ....
„....” е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 15165.74 лв. /с
включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/, но до момента ответникът
не я е заплатил. Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на
делото следва да бъдат приети. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция. Не оспорва застрахователното
1
правоотношение по застраховка ГО. Оспорва наличието на валидно сключена
застраховка „Каско“ като в тази връзка релевира, че не са представени доказателства за
маркирането на застрахования лек автомобил. Оспорва механизма на процесното
ПТП, както и вината на водача на лек автомобил с марка „.....” с рег. № ....., като при
условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване. Заявява, че са нарушени
законовите изисквания за съставяне на двустранен констативен протокол като счита, че
не съдържа съществените законови изискуеми реквизити по смисъла на Наредба № Iз-
41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им; оспорва размера на
предявения иск като сочи, че същият е завишен, доколкото не съответства на
действително претърпените вреди. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца .... „....” е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на лицето
причинило увреждане, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период; 4/.
плащането на застрахователно обезщетение и 5/. наличие на застрахователно
правоотношение на делинквента с ответника, по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
предпоставките на деликтната отговорност на лицето, причинило увреждане, следва да
се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в
нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения извършител.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
05.03.2021г. /л. 8/ се установява, че на 05.03.2021г. в гр. се е осъществило пътно-
транспортно произшествие с участници – ......, управляващ лек автомобил с марка „.....”
с рег. № ..... и Б. Ч., управляваща лек автомобил с марка „..... 760 Li”, с рег. № ......,
собственост на ......... На лекия автомобил с марка „..... 760 Li”, с рег. № ...... са нанесени
щети. В тази връзка ответникът изрично е оспорил механизма на процесното ПТП,
както и вината на водача ....... В тази връзка следва да се вземе предвид
обстоятелството, че видно от представения по делото протокол /л. 8/ се установява, че
делинквентът ...... е признал обстоятелството, че вината за процесното ПТП е негова.
Посоченото обстоятелство напълно съответства на събраните по делото гласни
доказателства, получени чрез разпита по делегация на свидетеля Б. Ч. /л. 143 и сл./,
чиито показания съдът кореспондира като обективни и непротиворечиви и
съответстващи на механизма на настъпване на ПТП, посочен в протокола и в исковата
молба.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно,
поради следните съображения: съгласно константната практика на ВКС изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за
2
настъпването му или го е улеснил /в този смисъл са Решение №206/12.03.2010г. по т. д.
№ 35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т. д. № 286/2011г. на I т.о.
на ВКС, Решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на II т.о. на ВКС/. В случая в производството по
предявения иск е доказано, че вредите са причинени в резултат от противоправното
поведение на водача на лек автомобил с марка „.....” с рег. № ....., доколкото от
представения по делото протокол за ПТП и от изготвената САТЕ се установява, че
последният не е спазил правилата за движение по пътя и е причинил процесното ПТП.
Не са установени по надлежния ред, с ангажирани, съобразно въведената с чл. 154, ал.
1 от ГПК доказателствена тежест, каквито и да било годни доказателствени средства,
въз основа на които настоящият състав да приеме, че е налице съпричиняване от
страна на водача на пострадалия лек автомобил с марка „..... 760 Li”, с рег. № .......
При анализа на следващата предпоставка: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период, следва да се посочи
следното: по делото е безспорно установено наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период като посоченото
обстоятелство се установява и от представената по делото комбинирана
застрахователна полица за застраховки „Каско и злополуки“ от 21.01.2020г. /л. 31 и
сл./. Спорният момент е дали договорът е влязъл в сила, предвид възражението на
ответника за липсата на маркировка. В тази връзка видно от приетия по делото диск /л.
102/ се установява, че е извършен оглед на процесния автомобил, поради което
възраженията в тази насока са неоснователни. За пълнота, следва да се посочи, че
неизпълнението на изискванията за оглед и заснемане на автомобила при положение,
че застрахователят се е съгласил да осигури застрахователно покритие, въпреки
неизвършването им, не е основание за отказ за плащане на застрахователното
обезщетение. Тези ....ължения не са били изпълнени при подписване на договора и това
е било известно на застрахователя, поради което на това основание той не може да
обоснове отказ за плащане на застрахователно обезщетение /в този смисъл са Решение
№ 173/22.11.2013 г. по т.д.№ 727/2012 г. на ВКС, II ТО и Решение № 147/06.02.2017г.
по т. дело № 2481/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО/.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –плащането
на застрахователно обезщетение и наличие на застрахователно правоотношение на
делинквента с ответника, по договор за застраховка Гражданска отговорност, с
изготвения по делото доклад /л. 75/ същите са отделени като безспорно установени в
отношенията между страните.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване
на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно
обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на застраховател по
....ължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Във връзка с този елемент от
фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните
съображения:
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, съгласно чл.343, ал.1 КЗ, като по правилата на
чл.499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на
основание чл.499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за
неговото определяне. По правилата на чл.411 КЗ застрахователят по имуществена
застраховка (в случая - ищецът) може да предяви вземанията си направо към
3
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска отговорност” (в
случая - ответникът).
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че вредите,
нанесени на процесния товарен автомобил се намират в причинно-следствена връзка с
описания механизъм на ПТП. Вещото лице е посочило още, че пазарната стойност на
щетите възлиза на сумата от 14565.46 лева /л. 120/, с включена сумата от 15.00 лева –
ликвидационни разноски възлиза на 14580.46 лева.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен и доказан за
сумата от 14580.46 лева като за разликата над сумата от 14580.46 лева до пълния
предявен размер от 15165.74 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 16.12.2021год. до окончателното изплащане на
сумата.
Предявен e иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. парично ....ължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за
изпълнение на паричното ....ължение.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично ....ължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение
на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно,
но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното ....ължение.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на
отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на увредения настъпва
след изтичане на 30 дни от представянето на доказателствата за установяване на
основанието или размера на вредата /в този смисъл е и Решение № 165/24,10,2013г. по
т. д. № 469/2012г. на ВКС, ТК, IIотделение/. Приложим е принципът, регламентиран в
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото ....ължението за представяне на доказателствата
за установяване на основанието или размера на вредата Когато ....ължението е без срок
за изпълнение, длъжникът изпада в забава от деня, в който бъде поканен от кредитора.
В този смисъл са Решение № 48/30.04.2009г. по т.д. № 677/08г. на І т.о., Решение №
126/02.10.2009г. по т.д.№ 290/09г. на ІІ т.о., Решение № 89/30.06.2010г. по т.д.№
985/09г. на І т.о., както и Решение № 29/07.05.2009г. по т.д.№ 535/08г. на ІІ т.о.,
Решение № 178/21.10.2009г. по т.д.№ 192/09г. на ІІ т.о.; Решение № 86/10,07,2012г. по
гр. д. № 467/2011г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./. Доколкото регресната покана по
процесната щета е получена от ответника на 27.05.2021г. /видно от извършеното
отбелязване – л. 14/, следователно искът е основателен за процесния период от
27.06.2021г. до 17.12.2021г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени ....ължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 704.72 лева, определена по реда
на чл. 162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
4
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно искът се
явява основателен и доказан за сумата от 704.72 лева като за разликата над сумата от
704.72 лева до пълния предявен размер от 733.07 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква всяка от страните. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 948.54 лева, от които сума в размер на 656.62 лева –
ДТ; сума в размер на 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; сума в размер на
190.00 лева – депозит за САТЕ; сума в размер на 40.00 лева – депозит за свидетел.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 10.23 лева /сумата от 100.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение; сумата от 160.00 лева – депозит за САТЕ; сумата от
5.00 лева – СУ/.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... „......, с ЕИК ..., с адрес: гр. София, ..... да заплати на „.... ....” АД,
с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....., на основание чл.411 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми: сума в размер на 14580.46 лева /с включена сумата от 15.00
лева – ликвидационни разноски/, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на ИМ –
16.12.2021год. до изплащане на вземането и сума в размер на 704.72 лева –
обезщетение за забава за периода от 27.06.2021г. до 17.12.2021г.., както и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 948.54 лева – разноски по съразмерност за производството
пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът с правно
основание чл.411 КЗ за разликата над сумата от 14580.46 лева до пълния предявен
размер от 15165.74 лева и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 704.72 лева до пълния предявен размер от 733.07 лева.
ОСЪЖДА „.... ....” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .....
да заплати на .... „......, с ЕИК ..., с адрес: гр. София, ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 10.23 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5