Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 28.01.2021 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно
заседание на единадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело
№ 354/ 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) във връзка с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на С.И.И. от *** срещу Заповед № ЗСПЗ/ Д-К/ 3384/
04.11.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали,
потвърдена с Решение № 09-РД04-0567/ 26.11.2020 г. на директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на обжалваната заповед поради постановяване при неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните
правила. Посочва се, че в административното производство не е установена
съществена промяна в обстоятелствата, при които е била отпусната помощта, тъй
като детето И. И. не е завършило средно образование и продължава да се отглежда
от жалбоподателката и съпруга й като негови родители.
Твърди се, че детето в момента не се намира в страната, защото за учебната
2020/ 2021 година е прието по програма в *** във ***. Предвид
наложената карантина в страната, поради епидемичната ситуация в България и
Европа, детето заминало за *** на 23.08.2020 г. В жалбата се посочва, че детето
И. И. е с **% трайно намалена работоспособност, с диагноза „***“, поради което
трябва да спазва стриктна *** диета и да приема медикаменти. До заминаването му
*** храна се е приготвяла в домашни условия с брашно, отпускано от НЗОК. При
престоя му във *** той трябва да закупува готови *** продукти, чиято цена е в
пъти по-висока от другата *** храна. В жалбата се изразява становище, е целта
на тази месечна социална помощ е подпомагане на семействата и родителите на
деца с установени трайни увреждания, за да осигурят специфичните нужди, да
предоставят адекватна, навременна и реална грижа в отглеждането на децата със
специфични нужди. Посочва се, че с учебната ангажираност на детето извън
страната, родителите продължават да се грижат за него, да задоволяват неговите
индивидуални нужди, като разходите за това са по-големи, предвид неговата
отдалеченост от семейството. Твърди се, че отпусната помощ ще даде възможност
на семейството да покрие нуждите на детето при обучението му във ***. Искането
е да се отмени оспорената заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“, Кърджали и преписката да се върне на административния орган за
решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – директор
на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали, в писмено становище на
пълномощник, взема становище за недопустимост на жалбата, алтернативно – за
неоснователност.
АС – Кърджали приема,
че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК,
във връзка с чл.10, ал.6 от ЗСПД, от адресат на административния акт, за който
той е неблагоприятен.
За да се произнесе по
същество, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заявление-декларация, вх. № ЗСПД/Д-К/3354/ 09.07.2019 г., за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, С.И.И. е заявила, че детето И. И. И. с ЕГН ********** е
преосвидетелствано и е издадено ЕР № ***/ *** г. с определен срок на трайно
намалена работоспособност от 19.06.2019 г. до 01.06.2022 година. Със Заповед №
ЗСПД/ Д-К/3384/ 12.07.2019 г. на директора на ДСП – Кърджали, на основание
чл.8д от ЗСПД, е отпусната месечна помощ от *** лв. за срок от 01.07.2019 г. до
30.06.2022 г.
На 03.11.2020 г. С.И.
е уведомила ДСП – Кърджали, че синът й И. И. И., от месец септември 2020 г., е
ученик във ***.
Със Заповед № ЗСПД/
Д-К/3384/ 04.11.2020 г. на директора на ДСП – Кърджали, на основание чл.8д от
ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, от 01.10.2020 г., е прекратена отпусната месечна помощ
за детето И. И. В административния акт е записано: „На основание чл.10, ал.2 от
ЗСПД, Лицето не е уведомило в 30-дневен срок за промяна на обстоятелствата, при
които е отпусната месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по
чл.8д от ЗСПД. Не отговаря на условията на чл.3, т.2 от ЗСПД – детето не се
отглежда в страната“.
По жалба на С.И.
срещу заповедта за прекратяване на отпуснатата месечна помощ за дете е
постановено Решение № № 09-РД04-0567/ 26.11.2020 г. на директора на РДСП –
Кърджали, с което е потвърдена заповедта за прекратяване на месечната помощ за
дете. В административния акт на горестоящия
административен орган е посочено, че в ЗСПД и ППЗСПД законодателят е установил
подробно разписани ред и условия за отпускане на помощите по този закон. В
разпоредбата на чл.8д от ЗСПД е предвидено, че месечни помощи за отглеждане на
дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средно
образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители
(осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо то
доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не
е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за
закрила на детето. Условията за отпускане на месечните помощи по реда на чл.8д
от ЗСПД предпоставят наличието в кумулативност
на предпоставките, визирани в чл.8д от ЗСПД, а именно: родителите да отглеждат
дете с увреждания, детето да живее постоянно в страната и да не е настанено
извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗакр.Д. В
чл.3, т.2 от ЗСПД е посочено, че правата по закона възникват за семействата на
българските граждани – за децата, които отглеждат в страната. Цитирани са
разпоредбите на чл.1, ал.2 от ЗСПД и чл.8д, ал.4 от ЗСПД. Направен е извод, че
в настоящия случай не са налице изискуемите предпоставки за получаване на месечна
помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл.8д от ЗСПД, във
връзка с чл.3, т.2 от същия закон. Данните по административната преписка сочат,
че към настоящия момент детето не се отглежда в семейна среда от родителите си,
които да полагат грижи за него и не живее постоянно в страната.
При така установената
фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна.
Месечната помощ за
детето И. И. е отпусната на основание чл.8д, ал.1 от ЗСПД, която разпоредба
гласи следното: Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до
18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от
20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат
деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че
детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън
семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
В §1, т.4 от ДР на
ЗСПД се съдържа определение на понятието "Лице, живеещо постоянно в
страната". Това е лице, което
пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.
В оспорената заповед
на директора на ДСП – Кърджали, както и в решението на директора на РДСП –
Кърджали, с което е потвърдена, не се съдържат мотиви за обстоятелството дали
детето И. И. живее постоянно в страната
( каквото е изискването на чл.8д, ал.1 от ЗСПД). Прието е, че след като то ще
се обучава във ***, семейството не отговаря на условието в чл.3, т.2 от ЗСПД –
детето да се отглежда в страната. Посочената разпоредба е неотносима,
тъй като отпуснатата месечна помощ е по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, който, както се
посочи, съдържа специални изисквания, а именно детето с трайни увреждания да
живее постоянно в страната. Фактът, че детето И. И. ще се обучава във ***, не
води до извод, че то не отговаря на посоченото изискване – да живее постоянно в
страната. Това е така, защото няма никакви доказателства дали е изпълнено
изискването в §1, т.4 от ДРЗСПД, детето да пребивава на територията на страната
повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.
Поради изложените
съображения жалбата е основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
При този изход на
спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателката деловодни разноски в
размер на 360 лв. с ДДС съгласно ДПЗС №***/ *** г.
Ето защо и на
основание чл. 172, ал. 2, предл.2-ро от АПК,
Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № ЗСПЗ/ Д-К/
3384/ 04.11.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.
Кърджали, потвърдена с Решение № 09-РД04-0567/ 26.11.2020 г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“, гр. Кърджали.
Осъжда Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Кърджали да заплати на С.И.И. с ЕГН
********** и адрес: *** деловодни разноски в размер на 360 лв. с ДДС.
Решението, на
основание чл.10, ал.6 от ЗСПД, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: