Решение по дело №1305/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.Н.Т., ЕГН **********, чрез адв. Е.Г.-Г., срещу Заповед № РД-05-392/05.05.2023г. на кмета на община-Хисаря, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Сграда-02-пМС“, представляваща „Склад с друго предназначение“, с идентификатор 69016.90.301.2, която е частично съборена, като останалата част от сградата в югозападната част на имота е с размери- дължина- 12,20м., ширина- 4,30м., средна височина около 3,50м. и се използва за сеновал. Изградена върху бетонова основа, изцяло от дървена конструкция с двускатен покрив, покрит с ламарина, собственост на Н.Т.. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт и моли съда да отмени същия. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Г.-Г.. Претендира разноски.

Ответникът- кмет на община-Асеновград, чрез адв. Д.Д.- пълномощник, оспорва жалбата. Намира обжалвания акт за законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски.

Административен съд Пловдив, в настоящия състав като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят с НА № 130, т. 122, дело № 3061/2008г. е закупил селскостопански склад със застроена площ от 60 кв.м., построен в парцел № 309 с площ от 0,272 дка. Сеновал със застроена площ от 800 кв.м. в парцел № 313, производствена база- приемна за овце със застроена площ от 260 кв.м., овцеферма със застроена площ от 540 кв.м. в парцел № 302 и овцеферма със застроена площ от 540 кв.м., построена в парцел № 301. С договор № ПД-46-0184/17.07.2015г. по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ е била закупена и земята под сградите. С НА № 24, т.54, дело № 9436/2013г. е извършена поправка в нотариален акт за покупко-продажба като е уточнено, че следва „Овцеферма“ да се чете „Овчарник“, ведно със склад към овчарника със застроена площ от 202 кв.м.

Административното производство е образувано във връзка със жалба вх. № 94-00-Т-8/11.01.2023г., подадена от Т.Д.У.. Извършена е проверка от длъжностни лица на община- Хисаря, като за резултатите от проверката е съставен Констативен акт (КА) № 1/06.04.2023г. Съгласно отразеното в КА проверката е извършена на сграда-02-пМС, представляваща „Склад с друго предназначение“ (сеновал), с идентификатор 69016.90.301.2 по КККР на с. Старосел с функционално предназначение „Складова база“, в присъствие на Никола Т., баща на жалбоподателя. Установено е от контролните органи, че в поземлен имот № 69016.90.301 по КККР на с. Старосел са извършени СМР, както следва: „Сграда-02-пМС“, представляваща „Склад с друго предназначение“, с идентификатор 69016.90.301.2, която е частично съборена, като е останала част от сградата в югозападната част на имота с размери- дължина- 12,20м., ширина- 4,30м., средна височина около 3,50м. и се използва за сеновал. Изградена е върху бетонова основа, изцяло от дървена конструкция с двускатен покрив, покрит с ламарина без необходимите строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбата на чл. 225, ал.2, т. 2 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Видно от Известие за доставяне, КА № 1 от 06.04.2023г. е връчен на адресата на 11.04.2023г. Срещу отразените в акта констатации е депозирано писмено Възражение вх. № 94-00-Н-160/10.04.2023г., в което е посочено, че не е извършвано ново строителство и, че обекът е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Въз основа на КА № 1/06.04.2023г. и като е приел, че направеното от жалбоподателя възражение е неоснователно административният орган е постановил оспорваната Заповед № РД-05-392/05.05.2023г.

За изясняване на делото от фактическа страна беше допусната СТЕ, заключението по която е прието без възражения от страните. Съдът кредитира установеното от експерта като изготвено за целите, за които по делото е допуснато събиране на специални знания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 214, т. 3 ЗУТ и е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл. 149, ал. 1 АПК.

В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – кметът на община-Хисаря, съгласно правомощията, предоставени му с текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Безспорно установено е, че разпоредената за премахване „Сграда-02-пМС“, представляваща „Склад с друго предназначение“, с идентификатор 69016.90.301.2 представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, категория VI-та съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 ЗУТ и е извършено от оспорващия без строителни книжа.

С оглед установяването, посредством Удостоверение за търпимост № 94-00-Н-210/06.01.2017г. на гл.архитект на община-Хисаря, че селскостопанска сграда- овчарник, с площ 521 кв.м., склад с друго предназначение с площ от 222 кв.м., сграда с друго предназначение с площ от 13 кв.м.в имот № 090301 на с.Старосел, община Хисаря, обл. Пловдив са построени според правилата и норми, действали към момента на изграждането им: ЗПИНМ, ППЗПИНМ и СПНИНМ са изградени през 1958г. същите установявания са направени и в заключението по СТЕ. Според настоящият състав единствен спорен въпрос по делото е бил въпросът относно търпимостта на строежа.

Съгласно § 16, ал. 1 ПРЗУТ строежи, извършени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно неоспореното заключение по СТЕ разпореденият за премахване строеж „Сграда-02-пМС“, представляваща „Склад с друго предназначение“, с идентификатор 69016.90.301.2 по КККР на с.Старосел е частично съборена, като е останала част от сградата в югозападната част на имота с размери- дължина- 12,20м., ширина- 4,30м., средна височина около 3,50м. и се използва за сеновал. Изградена е върху бетонова основа, изцяло от дървена конструкция с двускатен покрив, покрит с ламарина. Така описаната сграда с размери 12,20м./4,30м. не е отразена самостоятелно в действащите и отменени планове, но съгласно кадастралния план на Стопански двор № 2 от месец декември 1993г. процесната сграда е отразена графично като навес, с приблизително същата конфигурация и квадратура, както и съгласно действащата кадастрална карта, където е обозначена под № 2 от парцел № 301- Стопански двор № 2 на с.Старосел. съгласно КВС на с.Старосел, одобрена на 04.06.1999г. в ПИ 090301 е нанесена сграда с идентична конфигурация и квадратура, както и действащата кадастрална карта. Вещото лице е стигнало до извода, че съществуващата на място процесна сграда, представлява навес с дървена конструкция, покрит с ламарина, който заема югозападната част на нанесения в кадастралния план на Стопански двор № 2 от м. декември 1993г. навес.

От казаното дотук, може да се направи извод, че процесната сграда-02-пМС, представляваща „Склад с друго предназначение“, с идентификатор 69016.90.301.2 по КККР на с.Старосел заема югозападната част на нанесения в кадастралния план на Стопански двор № 2 от м. декември 1993г. навес.

Съдът намира като съществен процесуален пропуск в хода на административното производство, че не е установена по безспорен начин датата на построяване на разпоредения за премахване строеж. От приетите по делото Удостоверение за търпимост № 94-00-Н-210/06.01.2017г. на Гл.архитект на община-Хисаря и от заключението по СТЕ се установява, че сграда 02-пМС, представляваща „Склад с друго предназначение“, с идентификатор 69016.90.301.2 по КККР на с.Старосел следва да е била построена преди м. декември 1993г. и по-точно през 1958г. тогава е действал Законът за планово изграждане на населените места, в който няма правила и норми, касаещи строителство извън регулацията на населеното място, както е в настящия казус. Същата правна уредба е била дадена и с последващия ЗТСУ. Вещото лице е на становище, че строежът може да се възприеме като заварен строеж по смисъла на § 6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003г. на МРРБ. За отбелязване е също и фактът, че посредством експертното заключение се установява, че нареденият за премахване строеж заема югозападната част на нанесения в кадастралния план на Стопански двор № 2 от м. декември 1993г. навес. В СТЕ е установено, че съгласно кадастралния план на Стопански двор № 2 от месец декември 1993г. процесната сграда е отразена графично като навес, с приблизително същата конфигурация и квадратура, както и съгласно действащата кадастрална карта, където е обозначена под № 2 от парцел № 301- Стопански двор № 2 на с.Старосел. съгласно КВС на с.Старосел, одобрена на 04.06.1999г. в ПИ 090301 е нанесена сграда с идентична конфигурация и квадратура, както и действащата кадастрална карта. Казано с други думи в случая се установява, че съществува сграда, която е част от предишна такава, която е призната за търпим строеж, т.е. по размери и обем в пространството не излиза извън строителните граници на нанесения в кадастралния план на Стопански двор № 2 от м. декември 1993г. навес.

Съдът приема въз основа на изложеното дотук, че процесната сграда е допустима по правилата и нормативите, действали по време на изграждането ѝ, така и по сега действащия ЗУТ, ето защо се явява търпима на основание ал. 1 от § 16 ПРЗУТ. Като търпим строеж процесната сграда 02-пМС, представляваща „Склад с друго предназначение“, с идентификатор 69016.90.301.2 по КККР на с.Старосел, макар и незаконен, не подлежи на премахване. Ето защо административият орган, като е разпоредил премахването му на основание чл.225а, ал. 1 ЗУТ е издал материално незаконосъобразен, подлежащ на отмяна, индивидуален административен акт. Още повече, че с възражението срещу КА, жалбоподателят е направил искане за прилагане на §16, 1 от ПРЗУТ, но същото вместо да бъде обсъдено и събрани доказателства за това, е издаден обжалваният административен акт.

По изложените съображения съдът, приема, че като не е изпълнил задължението си, установено с императивната норма на чл. 9, ал. 2 и чл 35 от АПК, да събере всички доказателства и изясни всички факти от значение за случая кметът на община-Хисаря е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът намира основателна и акцесорната претенция на жалбоподателя да му бъдат възстановени направените разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. Съдът приема за доказани разноски в размер на 1710 лева, от които 1300 лева възнаграждение за един адвокат, 10 лева държавна такса и 400 лв. възнаграждание на вещото лице по СТЕ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, I отделение, XVIII състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-05-392/05.05.2023г. на кмета на община-Хисаря, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Сграда-02-пМС“, представляваща „Склад с друго предназначение“, с идентификатор 69016.90.301.2 по КККР на с.Старосел.

ОСЪЖДА Община-Хисаря да заплати на Н.Н.Т., ЕГН ********** сумата от 1710 (хиляда седемстотин и десет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р.България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: