№ 304
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба
на Й. В. Т. с ЕГН: ********** от гр. ***, насочена против Решение 262147 от 29.06.2022 г.
по гр.д. 1391/2021 г. по описа на СГС, с което по предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 (двадесет хиляди) лева в негова
полза заради болките и страданията, претърпени при ПТП, реализирано на 02.02.2016 г.
ведно със законната лихва от 03.02.2018 г. до окончателното изплащане. Исковата претенция
против „Лев Инс“ АД е отхвърлена до пълния предявен размер от 45 000 (четиридесет и пет
хиляди) лева. Със същото решение съдът се е произнесъл и по въпроса с отговорността за
такси и разноски, спазвайки правилата на чл. 78 ГПК, както и е присъдил възнаграждение
по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на процесуалния представител на ищеца.
В жалбата се развиват оплаквания само по приложението на чл. 52 ЗЗД, като се
счита, че разпоредбата е приложена неправилно от градския съд. Обезщетението за
неимуществени вреди било занижено по размер, било несправедливо и се настоява, че
следва, то да бъде 45 000 лв. Иска се от САС да се присъдят още 25 000 лв. ведно със
съответната мораторна лихва за забава и останалите законни последици от това. Търси се
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за процесуалния представител на въззивника.
„Лев Инс“ АД в писмен отговор по чл. 263 ГПК намира жалбата за неоснователна
и счита, че решението на СГС трябва да се потвърди. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са искани
и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
От материалите по делото САС намери следното:
Твърденията на ищеца-въззивник Т. са за настъпило на 02.02.2016г. в гр.София пътно-
транспортно произшествие между л.а. Сеат Алхамбра с ДК № ***, управляван от Н. Н.-М., и
л.а. Пежо Партнер с ДК № ***, управляван от ищеца, причинено от виновното поведение на
водача на първия автомобил. От произшествието ищецът получил травматични увреждания-
фрактура на втори шиен прешлен и разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област
на главата, във връзка с които претърпял неимуществени вреди. Сочи, че непосредствено
след инцидента постъпил в болнично заведение с извършена оперативна манипулация на
раната на главата, от която впоследствие останал траен видим белег. За период от три
месеца носил шийна яка, поради която и поради болките бил в затруднение да извършва
обикновени дейности в ежедневието наложило ползването на чужда помощ. След свалянето
на яката и проведената рехабилитация продължил да изпитва болки в областта на шията и
скованост, не можел да я движи нормално, получил изтръпване на пръсти на лявата ръка.
Бил в болничен около 12 месеца, за който период не се възстановил напълно. Продължавал
да изпитва болки, а естеството и мястото на травмата в шията са предпоставки за развитие
на дегенеративно заболяване и „ошипяване“ с характерните за него особености и последици
за здравето. Полученото травматично увреждане се отразило негативно на личността му и
качеството на живот-изпитал уплаха и стрес, неудобство и дискомфорт от липсата на
пълноценна възможност да се грижи за себе си, имал нарушения в съня, бил напрегнат и
раздразнителен. Обезщетяването на тези вреди претендира от ответника, в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване с
твърдението ищецът да е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.25 ЗДвП, както и да е бил без
поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП. Противопоставя възражение
за изтекла погасителна давност на претенцията за законна лихва.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на
Софийски градски съд е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните
съображения.
Апелативният съд намира, че съобразно оплакванията във въззивната жалба и
отговора на въззивна жалба не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента е
застрахована със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, която е
била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) не е заплащано
застрахователно обезщетение за търпените вреди извънсъдебно от ответника; в)
отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, като не се
2
спори и относно вината на водача на процесния автомобил, предизвикал увреждането, както
и за механизма на процесното ПТП, вкл. и за това, че е налице деликт.
Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е за това дали
присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по смисъла,
вложен в чл. 52 ЗЗД. Респ., само по този въпрос следва да се произнесе настоящият съдебен
състав.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищеца и др.
От представените по делото писмени доказателства /медицински документи/ и
заключението на вещо лице по СМЕ /от първата инстанция/ се установява, че в резултат на
произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: голяма /тип скалп/
разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област на главата и травма на шийния отдел
на гръбначния стълб, състояща се от неразместено счупване на зъба /денс аксис/ на втори
шиен прешлен без клинични данни за засягане на подлежащия гръбначен мозък /миелон/.
По своя медико-биологичен характер първото е причинило временно разстройство на
здравето неопасно само по себе си за живота, а второто трайно затруднение движението на
снагата за период по-дълъг от 30 дни /до 4 месеца/.
Непосредствено след катастрофата ищецът постъпил в болнично заведение с
извършена хирургична обработка на раната на главата. Била му поставена твърда шийна яка,
която носил в продължение на 3 месеца. В този период ротацията на главата е била силно
занижена, а обездвижването на шията след сваляне на яката налага провеждането на
рехабилитация, каквато ищецът преминал /така св.Е. Г., разпитана пред СГС/. Според
заключението на вещото лице по СМЕ /прието в първата инстанция/ при получаването на
травмата в шията е настъпила внезапна флексия с ротация в шийния сегмент, при която
освен счупването на зъба на втория шиен прешлен е предизвикала и мекотъканни
наранявания-кръвоизлив и разкъсване на ставни капсули, на мускулни влакна от
мускулатурата залавяща се за части от първия и втория прешлен. Те са причина за
възпалителен процес предизвикващ болки в тилната област и главата, каквито ищецът сочи
и е имал. Касае са за посттравматично главоболие, което би могло да персистира в
продължение на месеци. При счупване на прешлени нормалната продължителност на
зарастване е една година. Няма клинични данни за отпадна двигателна симптоматика, която
да ограничава функционалното използване на крайниците с оглед оплакванията за
изтръпване на пръсти на едната ръка. По отношение раната на главата няма данни за
настъпили усложнения и негативни последици за здравето на ищеца предвид изтеклия
значителен период от време, освен голям белег, а по отношение травмата в шийната област е
3
налице трайна последица на намалена ротация на главата и наклон в лява и дясна посока в
обем около 30%. В съдебно заседание пред градския съд, вещото лице обяснява, че подобна
травма води до ускоряване на нормалния процес на износване на тъкан, т.е. дегенерация,
което е предпоставка за по-бързо настъпващи изменения в областта на шийния отдел на
гръбначния стълб с напредване на възрастта.
Видно от показанията на св.Е. Г. и св.В. Т., ищецът престоял в болницата пет дни. В
продължение на няколко месеца носил шийна яка, която затруднявала движенията му и се
налагало да му помагат за елементарни дейности от ежедневието като ставане, преобличане,
обуване и др. Не можел да спи спокойно поради неудобство от шийната яка и често се будел
нощем. И към момента не може да движи главата си настрани от едната страна в пълен
обем. Преди катастрофата работил в цех за обработка на метали, но след това напуснал,
защото не можел повече да изпълнява работата, свързана с физически труд и носене на
тежки предмети.
Според САС в настоящия си състав, налице е известно подценяване на претърпените болки
и страдания от въззивника. Преди всичко, недооценено е останало обстоятелството, че е
налице голям белег /трайно козметично увреждане/, както и това, че е налице друга трайна
последица от катастрофата, а именно - намалена ротация на главата и наклон в лява и дясна
посока в обем около 30%. По-високо обезщетение да се присъди се налага и от факта, че
според вещото лице-медик, подобна травма води до ускоряване на нормалния процес на
износване на тъкан, т.е. дегенерация, което е предпоставка за по-бързо настъпващи
изменения в областта на шийния отдел на гръбначния стълб с напредване на възрастта.
Ето защо, присъденото от СГС обезщетение е несправедливо. При отчитане възрастта на
ищеца и датата на настъпване на застрахователното събитие /02.02.2016 г./, респ. лимитите
на отговорност на застрахователите по отменения КЗ, настоящият състав на САС прецени,
че справедливото обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай, възлиза на
30 000 /тридесет хиляди/ лева, или с 10 000 лв. повече от прецененото от първата инстанция.
В обобщение, въззивната жалба на Й. Т. е частично основателна – за сумата от
10 000 лв. (разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.). Решението на СГС следва да се отмени за
разликата до 30 000 лв. и на лицето да се присъдят допълнително 10 000 лв. обезщетение за
болки и страдания ведно с мораторна лихва от 03.02.2018 г. В останалата част, решението е
правилно и следва да се потвърди.
При този изход във въззивното производство, върху материалния интерес /25 000
лв., от които уважена част – 10 000 лв. и неуважена част – 15 000 лв./, разноските за втората
инстанция са следните: 200 лв. за въззивника; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за
„Лев Инс“ АД и 1300 лв. възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за процесуалния представител на
Й. Т.. При възприетия от САС размер на обезщетението за неимуществени вреди,
разноските за първата инстанция са следните: за ищеца – 1500 лв., за „Лев Инс“ АД – 283.33
лв. и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за процесуалния представител на Т. – 1430 лв.
4
/определено според приложимата към 18.01.2022 г. редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ против Решение 262147 от 29.06.2022 г. по гр.д. 1391/2021 г. по описа на
СГС, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на Й. В. Т. с ЕГН:
********** против „Лев Инс” АД с ЕИК: ********* за присъждане на сумата от 10 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при ПТП на 02.02.2016 г. в гр. София
ведно с мораторната лихва върху сумата, считано от 03.02.2018 г., както и в частта, в която
Т. е осъдена да заплати на дружеството съдебно-деловодни разноски в първата инстанция в
размер на 50 /петдесет/ лв. (представляваща разликата между действително дължимите
283.33 лв. и присъдените от СГС 333.33 лв.) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на Й. В. Т. с ЕГН: **********, гр. ***, жк „***“, бл. ***, вх.***, ет.***,
ап.*** сумата от още 10 000 (десет хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му при на 02.02.2016 г. в гр. София ведно с мораторната лихва върху сумата,
считано от 03.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 262147 от 29.06.2022 г. по гр.д. 1391/2021 г. по описа на
СГС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на Й. В. Т. с ЕГН: **********, гр. ***, жк „***“, бл. ***, вх.***, ет.***,
ап.*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 /седемстотин/ лева съдебно-деловодни
разноски, представляващи сбор от допълнително дължими 500 лв. за първата инстанция и
200 лв. за втората инстанция.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Я. Д. от САК, гр. ***,
пл. „***“ №***, ет.***, офис ***, сграда СБА сумата от 1894.44 лв. (хиляда осемстотин
деветдесет и четири лева и 0.44 ст.) възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, представляваща сбор от допълнително дължимо възнаграждение за
първата инстанция в размер на 594.44 лв. и дължимо Т.а за втората инстанция в размер на
1300 лв.
ОСЪЖДА Й. В. Т. с ЕГН: **********, гр. ***, жк „***“, бл. ***, вх.***, ет.***,
ап.*** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на „Лев Инс” АД с ЕИК: *********, гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
5
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6