№ 44
гр. Габрово, 26.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря
Мариела Караджова, като разгледа докладваното от съдия Атанасов адм. дело № 252 по описа на съда за 2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано e по жалба на П.М.К. *** против заповед № 1185/22.11.2022 г., издадена
от заместник-кмет на Община Севлиево Н.Т., с която е наредено на бъде премахнат
незаконен строеж, представляващ масивен гараж с идентификатор 65927.501.4241.5,
находящ се в УПИ IV-559, кв. 55 по плана на гр. Севлиево, с адрес гр. Севлиево, ул. „***“
№ 11.
Жалбоподателката
твърди, че строежът е нейна собственост - придобит по наследство от починалите
ѝ родители. Твърди, че в община Севлиево са подавани сигнали от трето
лице във връзка със законността на постройки в УПИ IV-559, кв. 55 по плана на
гр. Севлиево, една от които е процесният гараж. От общинската администрация са
извършвани проверки, при които не е установено нарушение на законността на
строежите. След поредния получен сигнал, с писмо, изх. № ДД-4-Б-03.948/2/от
25.01.2202 г. Община Севлиево уведомила жалбоподателката, че на място е
извършена проверка, при която гаражът ѝ е определен като незаконен,
поради несъответствие с разрешително № 103/20.10.1980 г. за строеж, издадено
въз основа на одобрен проект от 17.10.1980 г. и виза за проектиране, както и
скица №524/28.09.1976 г. С така посочените документи – скица, проект и
разрешително за строеж жалбоподателката не е запозната и не разполага с
екземпляр от тях. Счита, че нейният гараж, както и другите в имота, не създават
пречка за никого. Подчертава, че не е участвала в построяването на гаража, но
има нужда от него, ползва го за лични нужди и редовно заплаща данъци. Развива доводи за търпимост на строежа, поради което същият не подлежал
на премахване. Отправя към съда
искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат В.П. от ГАК, съгласно пълномощно от 20.01.2023 г. и
договор за правна помощ № 80/ 20.01.2023 г. /л.68/, която заявява, че поддържа
жалбата и счита издадената заповед за незаконосъобразна по съображения, развити
в депозирани по делото писмени бележки.
Ответната страна –
заместник-кмет на Община Севлиево не се явява в открито съдебно заседание,
представлява се от надлежно упълномощен процесуални представители - адвокати Н.
Ш. М.Я. от АД „Ш. и Я.“, съгласно пълномощно изх. № РД-03-02.3/ 03.01.2023 г.
/л.70/ и актове за преупълномощаване /л.69 и л.124/. В представеното писмено
становище жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана, за което се
излагат подробни доводи в писмени бележки. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът е изискал от органа, издал обжалвания административен акт, да приложи по делото
преписката по издаването му, дал е указания на страните и е разпределил
доказателствената тежест между тях. С писма, вх. № СДА-01-146/ 24.01.2023 г., №
СДА-01-299/ 14.02.2023 г. и № СДА-01-739/ 21.04.2023 г. административната преписка е предоставена в
цялост и приета като доказателство по делото.
След съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, на доводите и възраженията
на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Заповедта е
връчена на жалбоподателката на 15.12.2022 г., видно от известие за доставяне
/л.33/, а жалбата е подадена в Административен съд – Габрово /АСГ/ по пощата на
20.12.2022 г., видно от клеймо на пощенски плик /л.14/ и заведена в АСГ с вх. №
СДА-01-2198/22.12.2022 г. Същата е подадена в рамките на законния 14-дневен
срок, от заинтересовано лице – адресат на заповедта, срещу подлежащ на
обжалване пред АСГ индивидуален административен акт /ИАА/, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната
основателност.
Административното производство
е започнало по повод получен в Община Севлиево сигнал от физическо лице за
незаконно построени сгради, разположени в ПИ 65927.501.4241 и ПИ
65.927.501.599, във връзка с което е извършена проверка на място, приключила с
Констативен акт № 26 от 11.08.2022 г. /КА/, съставен от оправомощени служители
на общинската администрация, съгласно приложени по делото длъжностни
характеристики /л.57-62/. Според отразеното в КА строежът се намира в УПИ IV, кв. 55 по плана на гр. Севлиево, от V категория и представлява гараж
с масивна конструкция, с размери 3,57/6,20 м. и височина 2,60 м. Като
възложител, изпълнител и строител са посочени М. М. и Д. И., които са
наследодатели на сегашния собственик П.К. – жалбоподател в настоящото съдебно
производство. Констатирано е изпълнение на обекта в съществено отклонение от
одобрения на 17.10.1980 г. проект – изграден e на различно място от петното
за проектиране, обозначено на визата на главен архитект от 19.08.1977 г. и в
несъответствие със ситуацията на одобрения проект.
Като установено нарушение в
протокола е посочено, че строежът е изпълнен, без да е разрешен по реда на ЗУТ,
т. е. в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ и е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. В протокола е налице и
окомерна скица, показваща разположението на процесния строеж в имота спрямо
останалото застрояване. Протоколът е съставен в отсъствието на собственика и бил закачен на гаража на жалбоподателката на 11.08.2022
г., за което тя направила възражение до община Севлиево, с вх. № ДД-4-Б-03.559/
15.08.2022 г.
Констативният акт по своето
предназначение слага началото на административното производство и установява
вида и характера на извършеното строителство. Дали това строителство
представлява незаконен строеж, правните и фактически основания за премахването
му се посочват в акта по чл.
225а от ЗУТ. В случая съдът намира, че
това изискване на закона за спазено – в КА се съдържат фактически основания за
издаване на процесната заповед, като е налице словесно описание на незаконния
строеж.
Основавайки се на
констатациите в гореописания КА и след обсъждане на постъпилото възражение от П.К.,
е издадена заповед № 1185/22.11.2022 г. от Н.Т. – заместник-кмет на Община
Севлиево и оправомощена по силата на заповед № 1163/ 14.11.2019 г. на кмета на общината,
с която ѝ се възлагат функции по ЗУТ, включително правомощието за
издаване на актове от типа на процесния /л.141-142, т. 28/. На основание чл.
225а, ал. 1 във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и КА № 26/
11.08.2022 г. административният орган е наредил премахването на установения
незаконен строеж в двумесечен срок от връчване на ИАА.
От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателката П.К. е собственик на процесния
обект, който факт не е спорен между страните. Спорен по делото е въпросът
относно правната квалификация на извършените строителни дейности – дали
изпълненото е строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ, законно ли
е изграден, респ. подлежи ли на премахване по реда и на основание чл.
225а от ЗУТ като незаконен, поради
несъответствие със строителните книжа или има статут на търпимост, поради което
не подлежи на принудително премахване.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото е допусната съдебно–техническа експертиза, изготвена и
поддържана в с.з. от вещото лице С.Б., според чието заключение /л.111-117/
гаражът на жалбоподателката е изпълнен през 1980 г. и същият не отговаря на
одобрените строителни книжа, като приложеният проект и изпълнения строеж са
напълно различни. Към датата на построяване строежът /4 бр. гаражи/ е
незаконен. РЗП на гр. Севлиево не е променен в тази зона, като е допустимо
изграждане на гаражи на улична регулация и сградата отговаря на Наредба №
РД-02-20-2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни зони от
27.01.2012 г. Липсата на строителни книжа прави строежа търпим.
Констатациите на вещото лице и
изготвеното въз основа на тях заключение не се оспорват от страните, с
изключение на правния извод за статут на търпимост, който обаче не е част от
поставените въпроси към експертизата. Затова съдът намира заключението за
обективно и компетентно изготвено. В тази връзка следва да се приеме, че
процесният строеж е извършен през 1980 г. – годината, посочена в
констативно-съобразителната и заключителна част на СТЕ.
Касае се за изпълнен от
наследодателите на жалбоподателката строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ, изграден
при съществено отклонение от издадените строителни книжа съгласно чл. 154, ал.
2, т. 4 от ЗУТ, респ. чл. 148, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ /отм./, което дава
основание да се квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3
от ЗУТ. Тези книжа са приети като
писмени доказателства по делото, а именно разрешение за строеж № 103/
20.10.1980 г. /л.37/, четири броя декларации за съгласие към разрешението
/л.38-л.41/, одобрен на 17.10.1980 г. архитектурен проект /л. 42/ и скица №
524/ 28.09.1976 г. с виза за проектиране и строителство на четири броя гаражни
клетки /л. 43/. Техни адресати са изпълнителите на този общ строеж, в това
число лицата, изградили единия от четирите гаража, а именно Милчо Иванов Минев
и Донка Пенева Иванова – родители и наследодатели на П.К.. От приложените книжа
е видно също така, че гаражите са проектирани като сключено застрояване между
две съществуващи жилищни сгради, с фасадно изложение на врати и прозорци към
изток и север. От заключението по СТЕ се установява, че построените гаражи
представляват един общ строеж – масивна конструкция, с обща стоманобетонова
плоча, което е в съответствие с архитектурния проект и с действащите към този
момент нормативни изисквания. Отклонението в строежа се свежда до ситуирането
му като свободно стоящ по улични регулационни линии на север, изток и юг, с подходи
на изток на уличната регулационна линия. От това следва извода, отразен и в т.
1 от заключението на СТЕ, а именно - че гаражът на жалбоподателката не отговаря
на одобрените строителни книжа. Това не дава основание да се приеме, че гаражът
е изграден при липса на такива, а при съществено отклонение от книжата,
издадени за строителството именно на тези обекти – четири броя гаражи, един от
които е процесния по делото. Същият е от пета категория по смисъла на чл.
137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за
изграждането на който на основание чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се
изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж,
каквото в случая безспорно е налице. Несъответствието на изградения обект с
издаденото за него разрешение за строителство сочи именно за незаконен строеж и
е достатъчно основание последният да бъде квалифициран като такъв, независимо
че в процесната заповед е посочено, че е изграден и без одобрени инвестиционни
проекти, каквито по закон не се изискват.
Становището на вещото лице,
отразено в изречение последно на т. 2 от заключението на СТЕ: „За строежа няма
строителни книжа, което го прави търпим“ не се подкрепя от писмените
доказателства по делото, а се намира и в противоречие с извода в т. 1 и с констативно-съобразителната
част на експертизата, в която обстойно са описани наличните строителни книжа –
разрешително № 103/ 20.10.1980 г. за строеж, издадено въз основа на одобрен
проект от 17.10.1980 г. и виза за проектиране, както и скица №524/28.09.1976 г.
Нещо повече – експертът детайлно е анализирал в какво точно се състои
несъответствието на строежа с книжата. Затова различието между приложения
архитектурен проект и изпълнения строеж не може да бъде приравнено с липса на
строителни книжа, съответно – да обоснове извод за търпимост на обекта. Както
беше изтъкнато по-горе, изказаното в т. 2 от заключението становище е правно
тълкуване, което не е част от въпросите към експертизата.
При осъществяване на съдебния
контрол върху оспорената заповед № 1185/22.11.2022 г. на зам.-кмет на община
Севлиево, разпореждаща премахване на незаконен строеж, настоящият съдебен
състав разглежда приложението на разпоредбите както за законност, така и за
търпимост на строежа, и следва да разреши повдигнатия пред него спор по
същество съгласно чл.
173, ал. 1 от АПК. Поради
това разпоредбата на чл.
173, ал. 2 АПК е
неприложима и преписката не подлежи на връщане на компетентния орган. Това е
така, тъй като административното производство по чл.
225а ЗУТ не започва по заявление на
заинтересовано лице, а по служебен почин, т.е. административният орган може, но
не е длъжен се произнесе отново по случая. В този смисъл е и практиката на ВАС,
изразена в Решение № 10055 от 9.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2022 г., II
о., Решение № 8549 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2022 г., II о. и
др.
Въпросът за търпимостта на
строежа е релевантен за настоящото производство, предвид установеното време на
извършване на строителството – 1980 г. и
посочените дати в § 16 от ПР на ЗУТ /строежи изградени до 07.04.1987 г./
и § 127
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /строежи,
изградени до 31.03.2001 г./. В разгледания случай строежът не е заявен по реда
на §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (обн. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), съгласно който
строежи, извършени незаконно до влизане в сила на цитирания ЗИДЗУТ, могат да
бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби. И в двете хипотези на търпим
строеж по смисъла на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ законодателят е въвел две
условия за наличие на този статут. Първото е допустимост на строежа по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им. В разглеждания случай, от заключението
на СТЕ се установява, че процесният обект притежава характеристиките на
допустим строеж – изпълнен е в съответствие с действащата към този момент
нормативна уредба – пар. 87, ал. 2 от ПР към ЗИД на ЗТСУ от 1977 г., Наредба №
РД-02-20-2 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони от
27.01.2012 г., както и „Норми и правила за проектиране на бетонни и
стоманобетонни конструкции“, в сила от 1969 г. до 1988 г.
Второто условие за търпимост е
липсата на строителни книжа за строежа, какъв настоящият случай не е. Както бе
посочено по-горе, за изграждане на процесния обект са издадени строителни
книжа, което прави неприложими разпоредбите на ЗУТ относно статута на
търпимост, от което следва изводът, че строежът подлежи на принудително
премахване и забрана за ползване.
При така установеното от
фактическа и правна страна, съдът намира, че атакуваният ИАА е издаден от
компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа
посочените в текста на чл. 59,
ал. 2 от АПК реквизити, включително
фактическите и правни основания за издаване, при спазване на материалноправните
разпоредби и административнопроизводствените правила. ИАА е издаден и в
съответствие с целта на закона, тъй като целта на ЗУТ като специален закон за
контрол върху строителството и въведената с този
закон нетърпимост към незаконното строителство
обвързва органа със задължението да разпореди премахването на незаконния
строеж, когато е установен такъв. Тази законова цел не би могла да бъде
постигната по друг, по-благоприятен за адресата на акта начин, поради което с
издаването на процесната заповед не се нарушава принципът на съразмерност. Не е
нарушен и принципът на предвидимост в действията на административния орган,
каквито доводи навежда жалбоподателят. От представената с писмо, вх. №
СДА-0299/14.02.2023 г. преписка /л.78-108/ се установява, че в периода от
06.02.2013 г. до настоящия момент в община Севлиево не е процедирана преписка
относно законосъобразността и търпимостта на процесния строеж, но и
административният орган не е имал такова задължение, доколкото собственикът не
е заявил узаконяването му по установения затова нормативен ред.
По изложените по-горе
съображения съдът не приема наведените от жалбоподателката доводи за отмяна на
административния акт. В хода на съдебното производство тя не обори
констатациите на извършилите проверката специалисти от общинската
администрация, описани в съставения Констативен акт № 26/ 11.08.2022 г., нито
фактическите обстоятелства и правната квалификация, определящи строежа като
незаконен в оспорената заповед № 1185/ 22.11.2022 г. на заместник-кмета на
Община Севлиево, поради което ИАА следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен, а жалбата срещу него – да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора,
предвид разпоредбата на чл. 143,
ал. 3-4 от
АПК и своевременно направено
искане от процесуалния представител на ответната страна, жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на Община Севлиево направените разноски в
размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно фактура № 2548/30.01.2023 г. /л.127/ и платежно нареждане от 30.01.2023
г. /л.128/. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката за
прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, тъй като същият не
надвишава значително минималния размер от 1250,00 лева съгласно чл.8, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с обема на
водената по делото защита, с оглед на неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.М.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, против Заповед № 1185 от 22.11.2022 г., издадена
от Н.Т. – заместник-кмет на Община Севлиево.
ОСЪЖДА П.М.К., ЕГН:**********, с
адрес ***, да заплати на Община
Севлиево направените по делото разноски в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
Препис от решението да се връчи на страните в едно със
съобщението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/