РЕШЕНИЕ
№ 1997
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110153698 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. АДРЕС, ул. „.... електронен адрес за кореспонденция: .bq срещу
„ФИРМА, ЕИК ЕИК, с която се моли съдът да осъди ответника:
да възстанови електрозахранването на адрес ул. „“ № в гр. София,
да заплати на ищеца сумата от 150 лева - обезщетение за прекъсване на
електрозахранване за периода от 14 часа на 13.05.2021 г. до 14:15 часа на 17.05.2021 г.,
да заплати на ищеца сумата от 1630 лева - обезщетение за прекъсване на
електрозахранване за периода от 11 часа на 05.08.2021 г. до 11 часа на 14.09.2021 г. и
да заплати на ищеца сумата от 120 лева - обезщетение за прекъсване на
електрозахранване за периода от 11 часа на 14.09.2021 г. до 11 часа на 17.09.2021 г.
Ищецът твърди че е собственик на недвижим имот, представляващ къща и дворното
място на адрес ул. „ в гр. София, който имот е електроснабден с електромерно табло, с
намиращия се в него електромер с фабричен сериен номер и допълнителни съоръжения в
него. Сочи се, че е налице договорно правоотношение с ответника за използване на
електроразпределителната мрежа, като ищецът е потребител на енергия за битови нужди 220
волта и електроснабдения обект е означен от ответника с абонатен номер . Ищецът твърди,
че не е имал просрочени задължения по договора.
Твърди се, че на 13.05.2021 г. в 14 часа ответникът прекъснал незаконно
електричеството на обекта без предупреждение и след 4 дни - на 17.05.2021 г. в 14:15 часа
ответника възстанови електроснабдяването на обекта след многократни оплаквания по
телефона.
Твърди се, че на 05.08.2021 г. в 11 часа ответникът отново прекъснал незаконно
електричеството на обекта без предупреждение и към датата на депозиране на исковата
1
молба /14.09.2021 г/ електрозахранването не е възстановено.
Твърди се, че ответникът е длъжен да обезпечава сигурността на снабдяването,
непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия, и съхраняването на здравето,
живота и собствеността на гражданите съгласно чл. 12. т.3 от Общите условия на ответника,
и чл. 122 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на
ДКЕВР. Поддържа се, че съгласно ОУ на ответника, в случай че потребителите останат без
електрическа енергия по вина на електроразпределителното предприятие повече от 24 часа,
електроразпределителното предприятие заплаща на потребителя обезщетение в размер на 30
лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия.
С допълнителна молба ищецът сочи, че електрозахранването на обекта е
възстановено след 18 часа на 17.09.2021 г. Твърди се, че ответникът неправомерно е издал
фактура № 3367516/18.05.2021 г. и именно заради нея е било прекъснато
електрозахранването. След подадени 6 жалби до ответника и КЕВР електрозахранването
било възстановено, а фактурата сторнирана с кредитно известие № 3383904/21.09.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че СТИ на клиента е било разположено в
имота на клиента, до него дълго време не е имало достъп за извършване на реален отчет.
През 2019 г. във връзка с изнасяне на средствата за търговско измерване до или на имотните
граници, поради неосигурен достъп за изнасяне на електромера за адреса, в новото
електромерно табло за обекта не е монтирано средство за търговско измерване и не е
свързана изходяща линия. Това неосигуряване на достъп от страна на клиента е довело до
това, че на определеното за СТИ място е нямало такова и съответно на 13.05.2021 г. при
извършена проверка на електромерното табло служители на отдел „НТЗ“ на ответника са
констатирали, че там няма СТИ, а присъединение без средство за търговско измерване.
Съответно по Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, на абоната е издадена
фактура от „ФИРМА. След подадени жалби от клиента и разглеждане повторно на случая,
тази фактура е била сторнирана, с което ответникът е направил компромис към клиента да
не претендира начислената сума.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Страните по делото не спорят относно наличието на облигационна връзка между тях
по договор за използване на електроразпределителната мрежа за електроснабден обект с
абонатен номер и адрес: ул. „в гр. София. Не е спорно също, че към настоящия момент е
възстановено електрозахранването на обекта. Поради липсата на оспорване, посочените
обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото,
обявен за окончателен с определение, постановено в о.с.з., проведено на 22.02.2022 г.
От представената по делото фактура № **********/21.06.2021 г. се установява, че
ищецът няма просрочени задължения за периода преди 17.05.2021 г.
2
Видно от представената справка-извлечение от интернет страницата на „ФИРМА“
АД, която съдържа информация относно дължимите от ищеца суми за потребена
електроенергия за обект, находящ се на ул. „.... се установява, че сумите по фактура №
**********/21.07.2021 г. и по фактура № **********/19.08.2021 г. (касаеща консумирана
електрическа енергия за периода от 13.07.2021 г. до 11.08.2021 г.) също са заплатени, от
което следва извод, че ищецът не е имал просрочени задължения преди 05.08.2021 г.
По делото е представено кредитно известие № **********/21.09.2021 г., от което се
установява, че начислените количества електрическа енергия по фактура №
**********/18.05.2021 г. са били сторнирани.
Видно от извлечения от клиентската система на дружеството ответник,
електроподаването до процесния имот е прекъснато на 05.08.2021 г. в 09:42:36 ч. и е
възстановено на 17.09.2021 г. в 17:18:43 ч. Извлеченията съдържат информация единствено
за периода от 17.05.2021 г. до 17.09.2021 г., въпреки че с постановеното по делото
определениене № 642/11.01.2022 г. ответникът е бил задължен от съда да представи всички
негови писмени нареждания, издадени след април 2021 г. за спиране и възстановяване на
електрозахранването на процесния обект, като му е указано, че непредставянето на
документите ще се преценява по чл. 161 ГПК. Предвид факта, че ответникът е създал пречки
за събиране на допуснатите доказателства, имащи за цел доказването на твърдяното от
ищеца обстоятелство, а именно спирането на електроподаването в имота му за периода от
четири дни през месец май 2021 г., съдът приема за доказан факта, че електроподаването в
процесния имот е било прекъснато в периода от 14 часа на 13.05.2021 г. до 14:15 часа на
17.05.2021 г. Индиция за прекъсване на електрозахранването на процесния имот през месец
май 2021 г. се съдържа в представения по делото констативен протокол № от 17.05.2021 г.,
от който се установява, че на посочената дата е извършено включване с монтаж на СТИ на
обект, находящ се на ул. „Панайот Пипков“ № 35 в гр. София – процесният имот.
При така изложената фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79 ЗЗД и 92 ЗЗД. Според
разпределената от съда доказателствена тежест по иска с правно основание чл. 79 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, че е изправна страна по договора, а в тежест на ответника –
че са настъпили юридически факти, даващи му право да преустанови доставката на
електрическа енергия до обекта на ищеца. На страните е указано, че по иска с правно
основание чл. 92 ЗЗД, че в тежест на ищеца е да установи възникване на вземане срещу
ответника за заплащане на претендираната парична сума за неустойка на соченото
основание - че е била налице клауза в ОУ на ответника, че при виновно оставане без
електрозахранване за 24 часа се дължи неустойка от 30 лева и 20 лева за всеки следващи 12
часа, както и виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му да доставя
електроенергия за процесните периоди.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД съдът приема следното:
В разпоредбата на §1, т. 27г ДР ЗЕ е дадено определение на понятието „краен
3
клиент“, според което такъв е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ
за собствено ползване. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи
условия (чл. 104а, ал. 1 ЗЕ). По делото са представени Общи условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа, одобрени с Решение ОУ-2/04.06.2021 г. на
КЕВР (Общите условия).
Общите условия предвиждат задължения за клиентите, които купуват електрическа
енергия за собствени битови нужди, сред които са: да заплащат дължимите суми за
предоставените мрежови услуги в сроковете и по начина, определени в общите условия или
в договорите за продажба; да заплащат дължимите суми по фактури, издадени в случаите на
преизчисление на количества електрическа енергия; да не използват електрическа енергия
без тя да се измерва от СТИ, монтирани от ЧЕЗ РБ (чл. 19 от Общите условия). В чл. 49, т. 3
е предвидено, че ЧЕЗ РБ може временно да преустанови преноса на електрическа енергия
без предварително уведомление до клиентите при ползване на електрическа енергия без да
се измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване. ЧЕЗ РБ не
носи отговорност в случаите по чл. 49 от Общите условия (чл. 60, ал. 1 от същите).
Доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители,
производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия (чл. 123, ал. 1 ЗЕ).
Спорен между страните е въпросът изпълнявал ли е ищецът задълженията си в
качеството си на краен клиент на електрическа енергия. В отговора на исковата молба са
изложени твърдения, че ищецът е потребявал електроенергия без тя да се измерва от СТИ,
като е било налице присъединение без средство за търговско измерване. Сочи се, че това е
установено след проверка от служители на отдел „НТЗ“ на ответника, извършена на
13.05.2021 г. По делото не са ангажирани доказателства, потвърждаващи твърденията на
ответника, въпреки че на същия изрично е указано, че в негова доказателствена тежест е да
установи настъпили юридически факти, даващи му право да преустанови доставката на
електрическа енергия до обекта на ищеца. Доколкото липсват доказателства, съдът приема,
че твърдените факти не са се осъществили.
По делото са събрани доказателства в противоположния смисъл – че ищецът е
изпълнявал точно задълженията си към ответното дружество, произтичащи от
облигационната връзка между тях по договор за използване на електроразпределителната
мрежа за електроснабден обект с абонатен номер ********** и адрес: ул. „Панайот Пипков“
№ 35 в гр. София, като е заплащал в срок дължимите суми за потребената от него
електрическа енергия, посочени в издаваните от „ФИРМА“ АД фактури.
В чл. 58 от Общите условия е предвидено, че в случай че клиентите останат без
електрозахранване повече от 24 часа по вина на ЧЕЗ РБ, ЧЕЗ РБ заплаща на клиента
4
неустойка в размер на 30 лева. В случай че преустановяването на електрозахранването е с
продължителност над 36 часа, ЧЕЗ РБ дължи на клиента допълнително неустойка в размер
на 20 лева за всеки започнал период от 12 часа, през който клиентът е без
електрозахранване.
По делото беше установено, че ищецът е останал без електрозахранване през месец
май 2021 г. от 14 часа на 13.05.2021 г. до 14:15 часа на 17.05.2021 г. или за общо 24 часа и 7
допълнително започнали 12-часови периода, за който период ответникът му дължи
обезщетение в размер на 170 лева съобразно предвиденото в чл. 58 от Общите условия.
Предвид изложеното и доколкото ищецът претендира обезщетение за посочения период в
размер на 150 лева, именно до този размер искът следва да бъде уважен.
Ищецът е останал без електрозахранване също за времето от 09:42:36 ч. на 05.08.2021
г. до 17:18:43 ч. на 17.09.2021 г. или общо за 24 часа и 85 допълнително започнали 12-часови
периода. Претендира се обаче обезщетение за времето от 11 часа на 05.08.2021 г. до 11 часа
на 14.09.2021 г. – за 24 часа и 78 допълнително започнали 12-часови периода, и от 11 часа на
14.09.2021 г. до 11 часа на 17.09.2021 г. - за 6 допълнително започнали 12-часови периода. За
периода от 11 часа на 05.08.2021 г. до 11 часа на 14.09.2021 г., ответникът дължи на ищеца
обезщетение в размер на 1590 лева, до който размер искът, като основателен, следва да бъде
уважен. За периода от 11 часа на 14.09.2021 г. до 11 часа на 17.09.2021 г., ответникът дължи
на ищеца обезщетение в размер на 120 лева, поради което предявеният иск е изцяло
основателен.
По осъдителния иск за реално изпълнение, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане ответника да възстанови снабдяването в собствения на ищеца имот с електрическа
енергия се доказа преустановяване на електрозахранването в периодите от 14 часа на
13.05.2021 г. до 14:15 часа на 17.05.2021 г. и от 09:42:36 ч. на 05.08.2021 г. до 17:18:43 ч. на
17.09.2021 г., поради което за ищеца е съществувал интерес от предявяване на осъдителния
иск за възстановяване на снабдяването на имота му с електрическа енергия към датата на
предявяване на иска – 14.09.2021 г. Между страните не е спорно, че електрозахранването на
адрес ул. „Панайот Пипков“ № 35 в гр. София е било възстановено на 17.09.2021 г., като
това е станало вследствие на издадената по делото обезпечителна заповед. Със същата е
постигнат искания резултат, но въпреки това съдът дължи произнасяне по предявения иск.
В хода на процеса не са ангажирани доказателства, от които да се установява право на
ответното дружество да преустанови електрозахранването, поради което предявеният иск
като основателен следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на ищеца съобразно уважената част от исковете се следват деловодни разноски
за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 152.72 лв., от общо дължим размер от
156 лева /за държавна такса/.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 2.11 лв., от общо дължим размер от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в посочения размер по реда на чл. 78,
5
ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК ЕИК, по предявения иск от Д. С. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. „АДРЕС“, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да възстанови
електрозахранването в имот, находящ се на ул. „“ № 35 в гр. София.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
София, да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „АДРЕС“, ул. „“ №
на основание 92 ЗЗД сумата от: 1/ 150 лева, представляваща обезщетение за прекъсване
на електрозахранването за периода от 14 часа на 13.05.2021 г. до 14:15 часа на 17.05.2021
г.; 2/ 120 лева, представляваща обезщетение за прекъсване на електрозахранването за
периода от 11 часа на 14.09.2021 г. до 11 часа на 17.09.2021 г. ; 3/ 1590 лева,
представляваща обезщетение за прекъсване на електрозахранването за периода от 11
часа на 05.08.2021 г. до 11 часа на 14.09.2021 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 1630 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ФИРМА“ АД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „“ № , център, да заплати на Д. С. Д., ЕГН
********** сумата от 152.76 лева - съдебно-деловодни разноски по настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. „АДРЕС“, ул. „.... да заплати на ГПК „ФИРМА“ АД, ЕИК ЕИК сумата от 2.11.
лева - съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6