РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 15976
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е. К.Л. против ЗД „Лев Инс“
АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за
застраховане.
Ищцата твърди, че на 20.12.2017 г.
около 13,50 часа в гр. София лек автомобил Ауди А8 с рег. № ******, управляван
от Л.П.К. се движел по спомагателното платно на бул. Сливница с посока на
движение от бул. Петър Дертлиев към бул. Константин Величков и на паркинга на
Мебели Виденов нарушил правилата за движение като реализирал ПТП с пешеходеца Е.Л.К..
В резултат на ПТП ищцата получила травматично увреждане, което наложило
болнично лечение и била извършена оперативна интервенция с метална остеосинтеза с плака и винтове на левия долен крайник.
Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил. Поддържа, че отговорността на виновния водач
е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. Твърди, че в резултат на ПТП са й причинени неимуществени вреди,
чийто размер определя на 80000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 80000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на застрахователното събитие до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, като
обосновава, че справедлив е размер около 10 000 – 12 000 лева. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – твърди, че ищцата се е
движела попътно на платното за движение на автомобилите и е нарушила правилото
на чл. 108 от ЗДвП. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
С Определение от 30.06.2020 г. като
трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран Л.П.К..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че на 20.12.2017 г. около 13.10 часа лек автомобил
Ауди А8 с рег. № ******се намирал върху паркинга пред магазин „Мебели Виденов“,
находящ се на бул. „******, като се движел на заден ход. По същото време зад
него се намирала пострадалата Е.К.Л.. Настъпил удар в задната част на
автомобила вдясно (задна броня ниско отдолу вдясно) върху левия крак на
пострадалата. Вещото лице дава заключение, че причината за настъпване на ПТП е от
субективен характер, тъй като водачът на лекия автомобил не контролирал
управлението на автомобила при движение на заден ход като е имал възможност
посредством огледалата за обратно виждане да забележи намиращата се зад
автомобила пешеходка, да прекрати движението назад и да предотврати удара. Установява се, че в момента на настъпване на
ПТП пешеходката се е движела попътно на движението на автомобила, с гръб към него,
и не е можела да възприеме движението му.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 20.12.2017
г. Е.К.Л. е получила счупване на лантералния
(външния) глезен на лявата подбедрица. Вещото лице посочва, че тези травматични
увреждания често се срещат при пешеходци, когато внезапно един от долните
крайници на пешеходец е ударен външно в момент, когато този крак е бил опорен
за тежестта на тялото. Установява се, че спешна медицинска помощ ищцата е
получила в УМБАЛСМ „Пирогов“, като след извършени изследвания на същия ден –
20.12.2017 г. е извършено открито наместване на счупения външен глезен на
лявата подбедрица и стабилизиране на фрактурата с метална плака и винтове.
Пострадалата била изписана на 26.12.2017 г. Вещото лице дава заключение, че
общо лечебният и възстановителния период е продължил за срок от 3 месеца, като
в първите 30 дни болките били най-силни и около 2 седмици по време на
раздвижване на лявата глезенна става. Вещото лице
посочва, че по делото няма данни за получени от ищцата негативни последствия
или усложнения от процесното счупване, както и нямало данни металната остеосинтеза да е извадена.
От приетото по
делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
виновния водач е установена употреба на кокаин.
Във връзка с
установяване на размера на претендираните неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.Х.Л.– син на ищцата. В показанията си
свидетелят установява, че на 20.12.2017 г. получил обаждане от майка си, която
му казала, че е бутната от кола. Видял майка си за пръв път в Пирогов, преди
прегледа. Била много уплашена и разочарована, че никой не й е помогнал. Личало
си, че глезенът е счупен, защото бил много отекъл. Установило се при прегледа,
че имало счупване на външния глезен, както и че е необходимо оперативно
лечение. Поставена й била пластина с пет винта. Останала в болницата около
седмица, а в следващите от 1 до 3 месеца било следоперативното възстановяване.
За нея се грижела бабата на свидетеля. Било необходимо свидетелят да помага на
баба си при къпане, ходене до тоалетна. Майка му и баба му споделяли една
проходилка. След възстановяване на раната започнал да идва рехабилитатор, за да
помага на майка му да се възстанови по-бързо, но това не се случило. Тя била на възраст, а и никога не била физически активна. Започнала да
накуцва с крака, да не стъпва хубаво, да се изморява от обикновените неща. До
настоящия момент синът й се налагало да пазарува, тъй като тя не можела да носи
тежко. Свидетелят няколко пъти я записвал на физиотерапия, но тя не се
повлиявала добре, тъй като макар и да може да стъпва и да се движи нормално,
глезенът й все още бил отекъл. Не пожелала, въпреки съветите на лекарите, след
първата година да свали пластината и винтовете. Било я страх от повторната
операция, защото това означавало отново бабата на свидетеля да се налага да се
грижи за нея. Първите 30 дни била на болкоуспокояващи, а през първите седмици
не можела да спи изобщо, тъй като я боляло ужасно много от самия имплант. Малко по-късно започнала да се отпуска и да спи,
но не можела пълноценно. В началото приемала и антикоагуланти, които също не й
повлияли много добре. Започнала лечение с антидепресанти,
тъй като не можела да спи нормално. Свидетелят заявява, че забелязва, че
отказва да ходи на паркингите на хранителните магазини, защото се притеснявала,
че може да се получи същото. Затова пазарували заедно с колата. Зимно време
това емоционално състояние се засилвало, защото със застудяване на времето
започвало да я боли и тя започвала да се притеснява, че отново нещо не е наред
с крака й. Имала състояния, в които я било страх и започвала да говори кой ще
гледа бабата на свидетеля, ако нещо стане с нея. Изпадала в паника, че няма да
може да се обслужва сама.
Не е спорно между
страните, че между З. „Б.И.“ АД и собственика лек автомобил Ауди А8 с рег. № ******е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/117002007881,
по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на
застрахователното събитие.
Установява се, че
ищецът е направил искане до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на 04.09.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което Е.К.Л. е получила увреждания – счупване
на външния глезен на лявата подбедрица. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства
и приетите медицинска и автотехнически експертизи.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Ауди А8 е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния
договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният
иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да
бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства,
така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 3 месеца, като в този период ищцата е имала нужда от
помощ при ежедневното си обслужване. От значение при определяне на размера на
обезщетението е, че към настоящия момент няма данни за усложнения от получените
травми, но предстои премахване на метална остеосентеза,
което предполага нова оперативна интервенция. Съдът взема предвид и възрастта
на ищцата и съответно по-трудното възстановяване след евентуална нова операция,
както и емоционалното й състояние след случилото се. С оглед на изложеното,
съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер
на 30 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие,
но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване, като се поддържа, че ищцата се е движела по пътното платно без
да съобрази движението на автомобилите. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от
Закона за движение по пътищата пешеходците са длъжни да се движат по тротоара
или банкета на пътното платно, а ако няма тротоар или банкет или е невъзможно
да бъде използван, могат да се движат по платното за движение, противоположно
на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо
до лявата му граница. Легално определение за „платно за движение“ е предвидено
в § 6,т. 3 от ДР на ЗДвП и това е общата ширина на пътните ленти (надлъжна част
от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно
след друго-т. 2). От събраните по делото доказателства се установява, че ПТП е
настъпило на паркинг пред магазин, т.е. на място, предвидено за паркиране на моторни
превозни средства, а не върху лента за движение, поради което е неприложимо
правилото на чл. 108 от Закона за движение по пътищата. По делото не се
установява противоправно поведение на ищцата, поради което и направеното
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от
по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, молбата за определяне на застрахователно обезщетение подадена на 04.09.2019
г., т.е. срокът за произнасяне е изтекъл на 04.12.2019 г. и ответникът е изпаднал в забава за плащане
от 05.12.2019 г. Следователно това е датата, от която е дължима законна лихва
върху застрахователното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2481,40
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 248 лева,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Е.К.Л., ЕГН-**********,***
сумата от 30000
лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – счупване на външния глезен на
лявата подбедрица, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 20.12.2017 г. от Л.П.К., водач на лек автомобил Ауди А8 с рег. № ******,
застрахован със застрахователна полица № BG/02/117002007881, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 30000 лева до
предявения размер от 80000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“
АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Е.К.Л., ЕГН-**********,*** сумата от 2481,40 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.К.Л., ЕГН-**********,*** да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** на
сумата от 248 лева, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника Л.П.К..
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: