№ 234
гр. П., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Б.а
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500351 по описа за 2023 година
Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение №404 на Районен съд П., постановено на 13.04.2023 г. по
гр.д.№3796 по описа на съда за 2022 година са отхвърлен предявения от
Национален осигурителен институт, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, представлявано от управителя И.И.,
против ответниците Т. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. М.К., ул.„30-та“
№52 и „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр. с
ал.1 КТ да признае сключения между „Г.Е.“ ЕООД и Т. А. А., ЕГН
**********, трудов договор №63 от 18.05.2020 г. за недействителен поради
противоречие и заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.
Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК ********* да
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11, ет.1, ап.2, разноски в
1
размер на 400 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от НОИ.
Излагат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Съдът приел, че сключеният между Т. А. и „Г.Е.“ ЕООД трудов договор
е действителен, респективно не противоречи на закона и не го заобикаля.
Съдът не обсъдил приетото по делото писмо на ТП на НОИ - П. с изх.
№1029-12-1786 от 05.08.2022 г. до ДГС П. и полученият отговор с изх.№16-
421#1 от 12.08.2022 г., от което било видно, че не може да се добие такова
количество гъби, каквото е декларирано от „Г.Е.“. Дружеството твърди, че е
добило приблизително 700 тона диворастящи гъби, видно от приетите по
делото протоколи за добив, докато ДГС П. сочи, че възможният добив е
приблизително около 10 тона и то за една календарна година. Протоколите за
добив били единствените първични документи, които могат да обезпечат
последвалите ги счетоводни операции, реално върху които съдът стъпва, за да
признае, че дружеството е упражнявало търговска дейност в пълен обем.
Това писмено доказателство /отговор с изх.№16-421#1 от 12.08.2022 г./
опровергавало изцяло представените протоколи и тяхната доказателствена
стойност и будело основателно основание, че същите са изготвени, за да
послужат на ответниците по заведените от НОИ съдебни производства.
В писмото на ДГС П. била приложена извадка от горско стопански план
на същото, който имал срок на действие 10 години. Набраните и реализирани
количества от работниците на дружеството дори не се приближавали до
стойностите на горско-стопанския план на ДГС П., а го надвишавали
седемдесет пъти.
Съдът обсъдил доказателствата едностранно и не взел предвид доводите
на ищеца, подробно развити в неговата писмена защита и застъпвани в
течение на цялото производство и отново изложени във въззивната жалба.
Изводът, че ответникът А. реално е упражнявал трудова дейност
почивали върху дадените от него сведения и приложените от „Г.Е.“ ЕООД
документи. Нито един останал документ по делото не установявал пряко, че
лицето действително е престарало труд. Наличието на справки декларации по
ЗДДС за процесния период, платежни ведомости и фактури не установявали
2
по категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност от А. в полза
на дружеството. Не се установявало и по безспорен начин реализиране на
търговска дейност от дружеството. Считат, че доказателствата водят до извод,
че трудова дейност от страна на ответника А. по сключения с ответното
дружество трудов договор не е осъществявана.
Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, осигурителният стаж се установявал с данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документи
по утвърден образец. Такива по делото не били представени, а единственият
представен, а именно трудова книжка, не отговарял на законоустановените
изисквания за нейното оформяне, тъй като липсвал подпис на главен
счетоводител.
Представените ведомости били частни документи, които не доказват
реално осъществяване на трудова дейност и не могли да служат като основно
доказателство по делото.
От останалите документи, като например: позволително за ползване на
недървесни горски видове, удостоверение за вписване в списъка на обекти за
изкупуване на диворастящи гъби, договори за наем не следвал извод, че
дружеството е осъществявало дейност. Те установявали, че то е имало право
да упражнява дадения вид дейност, но не и че такава е имало или в
декларирания обем. Не било установено, че сочените лица, в т.ч. и А. са
преминали инструктаж за осъществяване на съответната дейност. Нямало
потвърждение от Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и
плодове в България.
Имало явни противоречия, които съдът не съобразил.
Дружеството било със седалище в гр.Б. и трудовия договор според
отразеното в него бил подписан там. Това не съответствало на обясненията на
А..
Според ответниците дружеството осъществявало търговска дейност от
началото на 2020 г. до месец януари 2021 г. Съгласно писмо с вх. №Ц9101-12-
287#2/17.09.2020 от ТД на НАП - Б., приложено с исковата била
предоставена информация, че за „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* има данни от
регистриран касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) с per.№DY512041,
съгласно приложена справка с данни от Z задачи за ФУ/ИАСЕД 4412868, в
3
която са отразени 76 отчета единствено за периода от 18.05.2020 г. до
28.08.2020 г., което не съответства на твърдяното от ответника „Г.Е.“ ЕООД в
отговора на исковата молба, в която се казва, че дружеството е започнало да
осъществява дейност от началото на 2020 г.
Имало данни за регистрирани обекти от „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК
********* на адреси гр.Б., бул.„М.Л.“ №29 и гр. С., район М., бул.„Ц.Ш.“
№135Д, но нито един в гр.П. или в М.К., или където н да било в област П.,
както твърдят ответниците;
ТП на НОИ - П. с писмо изх.№Ц1056-12-1171/20.08.2020 г. до
едноличния собственик и управител на „Г.Е.“ ЕООД, Д.П.Б. е изискало
представяне на ведомости за заплати, трудови досиета на наетите лица в
дружеството и други документи, необходими за извършване на проверката.
На 21.09.2020 г. Д.П.Б. е представил декларация с вх.№Ц1056-12-
117#3/21.09.2020 г. с която декларира, че управляваната от него фирма „Г.Е.“
ЕООД се намира в гр.Б. на ул.„М.Л.“ №29. Всички документи се намират на
друг адрес също в гр.Б., но същият не посочил точен адрес и лице за
контакт/упълномощено лице за извършване на проверката в гр.Б., което
отново не кореспондира с твърдяното от ответниците.
При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ - Б. на
адреса по седалище и управление на „Г.Е.“ ЕООД в гр.Б., бул.„М.Л.“ №29 е
установено, че на този адрес се намира магазин за сервизни части за
автомобили. Дружеството, което стопанисва магазина е „Б. БГ“ ЕООД.
В констативен протокол №КВ-5-02-00789845/27.07.2020 г. на
контролните органи на ТП на НОИ - Б. било отбелязано, че в проведения
разговор по телефона с Д.П.Б., е установено, че лицето е с постоянен адрес -
гр. П., ул. „А. I“ 21, ет.2, ап.2, ап.29 и настоящ адрес - гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11,
ет. 2, ап. 2 и тъй като е в гр.П., г-н Б. желае проверката да се извърши па
територията па гр.П.. Счетоводителят на дружеството е от гр. П. и
документацията е на територията на гр. П..
Управителят не е съдействал на административния орган. Напротив,
чрез твърденията, че седалището е на друго място, чрез твърденията, че
цялата документация е в гр.П., чрез неколкократната смяна на седалището и
адреса на управление, чрез непредставяне на каквито и да било документи на
контролните органи, осигурителят е възпрепятствал проверката.
4
След 01.01.2018 г. отпада изискването фирмите без дейност да подават
декларация по чл. 92 от ЗКПО, както и изискването в този случай за
публикуване на ГФО в Търговския регистър, но в този случай следва да има
подадена до 31 март на следващата година декларация в ТР за липса на
дейност (чл.38, ал.9, т.2, б. „а“ от ЗСч). Такава не била подадена. Тоест след
като няма такава декларация, тогава на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството предприятията публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети
от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния
орган, както следва: всички търговци по смисъла Търговския закон - чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в
срок до 30 септември на следващата година.
Изложени са и доводи, основаващи се на доказателства събрани в
рамките на водени наказателно и административно производства, които няма
основание да бъдат обсъждани, тъй като евентуални административни
нарушения на работодателя не са относими към действителността
/валидността/ на трудовия договор.
Молят решението да бъде отменено и предявеният иск уважен.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника Т. А..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
„Г.Е.“ ЕООД, действащо чрез адв.П. – Г., с изложени подробни съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка била пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал по делото. Правните изводи на
съда – обосновани, намиращи опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор. Претендира разноски за
въззивнатаинстанция.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, не се
явява и не се представлява. Постъпило е становище по хода на делото и по
съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
5
Ответникът Т. А., редовно призован, не се явява и не се представлява. И
от него е постъпило писмено становище по хода на делото и по съществото на
спора.
Явява се процесуалния представител на дружеството ответник „Г.Е.“
ЕООД адв.П. – Г., която оспорва въззивната жалба изцяло. Поддържа
съображенията, изложени в писмения отговор на същата.
Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1 от Кодекса на труда.
В исковата си молба против Т. А. А. и „Г.Е.“ ЕООД ищецът Национален
осигурителен институт твърди, че Т. А. подал заявление вх.№379 от
09.02.2021 г. в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО, като е
декларирал, че правоотношението му с „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* е
прекратено, считано от 31.01.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса
на труда - при намаляване на обема на работа, като е приложил и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение №66 от 31.01.2021 г.
Позовават се на чл.74, ал.1, във връзка с чл.74, ал.3 от КТ и считат, че
трудовият договор, сключен между Т. А. А. и „Г.Е.“ ЕООД, е недействителен,
тъй като противоречи на закона и го заобикаля.
Заобикаляне на закона по смисъла на чл.74, ал.1 от Кодекса на труда,
във връзка с чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД било налице в случаите,
когато страните по трудовия договор са постигнали споразумение по
основните въпроси на трудовото правоотношение, съзнавайки че целят нещо
забранено от закона като резултат, а именно - привидно извършване на
трудова дейност от работника, без да е налице реално осъществяване.
На 18.08.2020 г. във връзка с възложена със Заповед №ЗР-5-12-
00799252/18.08.2020 г. проверка и при извършен обстоен анализ на данните в
информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в
информационния справочник „Апис” и „Лакорда” било установено, че
осигурителят „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* е регистриран на 18.03.2015 г.
като дружество с ограничена отговорност и с едноличен собственик на
капитала и управител Г.Р. Г., с адрес по седалище и управление на
дружеството гр. С., район „М. 1“, бл.№89, вх.Ж, ет.1. ап.113.
6
Считано от 16.04.2019 г. дружество „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* е
прехвърлено, като за едноличен собственик на капитала и управител е вписан
Д.П.Б. и адрес по седалище на дружеството гр.П., ул.„А. I“ №21, вх.Б, ет.2, ап.
9.
Считано от 20.03.2020 г. дружество „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* е с
едноличен собственик на капитала и управител Д.П.Б. и с адрес по седалище
и управление в гр.Б., ул.„М.Л.“ №29. На това лице Д. Б. били прехвърлени и
притежава или е управител на общо около 36 търговски дружества (видно от
справката от Търговския регистър, представена с настоящата искова молба).
Предметът на дейност на дружеството, вписано в търговския регистър, е
вътрешна и външна търговия, производство и покупко-продажба на всякакъв
вид стоки и вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или
обработен вид, незабранени от нормативен акт или представляващи монопол
на държавата, сделки с интелектуална собственост, комисионерска,
спедиторска, превозна, складова, лизингови дейности и дейност на търговско
представителство и търговско посредничество, хотелиерски, туристически,
рекламни, информационни, програмни, импресарски и други услуги,
счетоводни услуги и консултации съгласно Закона за счетоводството,
покупка и всякакъв вид други дейности и услуги, незабранени от закона.
За установяване на извършвана стопанска дейност от дружество „Г.Е.“
ЕООД, ЕИК ********* с писмо изх. №Ц9101-12-287/24.08.2020 г. до ТД на
НАП - Пловдив е изискана информация, включително за наличие на
търговски обекти, регистрирани фискални устройства и отчетени обороти,
подадени годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети, както и
друга данъчно осигурителна информация.
В отговор с писмо вх. №Ц9101-12-287#2/17.09.2020 от ТД на НАП - Б. е
предоставена информация, че от „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* има следните
данни:
- няма подавани годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за
финансовите 2018 г. и 2019 г.;
- има данни от регистриран касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) с
per. №DY512041, съгласно приложена справка с данни от Z задачи за
ФУ/ИАСЕД 4412868, в която са отразени 76 отчета за периода от 18.05.2020
г. до 28.08.2020 г.;
7
- има данни за регистрирани обекти от „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* на
адреси гр.Б., бул.“М.Л.“ №29 и гр.С., район М., бул.„Ц.Ш.“ №135Д;
- данните по чл.5, ал.4 от КСО са подавани по електронен път с
квалифициран електронен подпис (КЕП) на задължено лице „Г.Е.“ ЕООД
гр.Б., ЕИК ********* чрез Г.Р. Г. и с КЕП на задълженото лице „Г.Е.“ ЕООД
гр.Б., ЕИК ********* чрез Д.П.Б..
- извършена била насрещна проверка на „Г.Е.“ ЕООД (през 2018 г. и
през 2020 г.), приключени с констативни протоколи.
За извършването на проверката през 2020 г. работодателят „Г.Е.“ ЕООД
е представил декларации, разпечатки от аналитични сметки - 45321, сметка
411 и гр.70/7011, разпечатки на гр.30, гр.50 данъчен и амортизационен план,
приемо-предавателни протоколи, стокови разписки/кантарни бележки и
протоколи за добив, позволително от ДГС гр.П., удостоверение от ОДБХ
гр.П., паспорти на 7 бр. кучета, копия на фактури за 05.2020 г., средно
списъчен състав на персонала, копие на фактури.
С цел ограничаване на неправомерни осигурителни плащания от ДОО,
поради наемане на работа на голям брой лица с висок осигурителен доход, с
писмо изх.№Ц9101-12- 288/24.08.2020 г. е изискана информация от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.П. относно извършени проверки в осигурителя. С
писмо изх.№20064796/21.08.2020 г. Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П.
уведомява, че не е извършвана проверка по спазване на трудовото
законодателство и на ЗБУТ на горепосоченото дружество.
С писмо изх.№Ц1056-12-117#1/20.08.2020 г. до едноличния собственик
и управител на „Г.Е.“ ЕООД, Д.П.Б. е изискано представяне на ведомости за
заплати, трудови досиета на наетите лица в дружеството и други документи,
необходими за извършване на проверката.
На 21.09.2020 г. Д.П.Б. е представил декларация с вх.№Ц1056-12-
117#3/21.09.2020 г., с която декларира, че управляваната от него фирма „Г.Е.“
ЕООД се намира в гр.Б. на ул.„М.Л.“ №29. Всички документи се намират на
друг адрес също в гр.Б., но същият не посочва точен адрес и лице за
контакт/упълномощено лице за извършване на проверката в гр.Б..
При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Б. на
адреса по седалище и управление на „Г.Е.“ ЕООД в гр.Б., бул. „М.Л.“ №29 е
установено, че на този адрес се намира магазин за сервизни части за
8
автомобили. Дружеството, което стопанисва магазина е „Б. БГ" ЕООД. В
магазина не познават такава фирма и не познават Д.П.Б. (управител на „ГРГ
Е.“ ЕООД). На този адрес са доставяни много писма с получател „Г.Е.“
ЕООД, но са отказвани, поради липса на такъв осигурител.
В констативен протокол №КВ-5-02-00789845/27.07.2020 г. на
контролните органи на ТП на НОИ - Б. е отбелязано, че в проведения разговор
по телефона с Д.П.Б. е установено следното: Лицето е с постоянен адрес -
гр.П., ул.„А. І“ 21, ет.2, ап.2, ап.29 и настоящ адрес - гр.П., ул.„З.Н.Ч.“ №11,
ет.2, ап.2 и тъй като е в гр.П., г-н Б. желае проверката да се извърши на
територията на гр.П.. Счетоводителят на дружеството е от гр.П. и
документацията е на територията на гр.П..
От контролен орган на НОИ на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на
„Г.Е.“ ЕООД гр.Б., ЕИК ********* са издадени задължителни предписания
№ЗД-1-12-00809586/11.09.2020 г. за представяне на документи относно
осигуряването на наетите от него лица. Задължителните предписания не са
изпълнени и на контролния орган не са представени никакви документи от
управителя, свързани с трудовоправните и осигурителни правоотношения с
наетите лица.
На 06.10.2020 г. на едноличния собственик и управител на „Г.Е.“ ЕООД,
в качеството на работодател, е изискано в тридневен срок да осигури
явяването на лицата, наети по трудови правоотношения в „Г.Е.“ ЕООД в ТП
на НОИ - П., за изясняване на обстоятелства, свързани с трудовата им дейност
в дружеството. Същият е уведомен, че при непредставяне на документи и
неявяване на наетите лица ще бъде приложена процедурата по заличаване на
подадените по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Последният не е съдействал на административния орган. Напротив, чрез
твърденията, че седалището е на друго място, чрез твърденията, че цялата
документация е в гр.П., чрез неколкократната смяна на седалището и адреса
на управление, чрез непредставяне на каквито и да било документи на
контролните органи, осигурителят е възпрепятствал проверката. Той не е
указал съдействие, с оглед установяване на обективната истина, не са дадени
сведения за г-н Т. А. или за някой от останалите почти 100 работници.
Поради изложеното приемат, че в хода на проверката не са установени
данни за реално осъществявана търговска/стопанска дейност от „Г.Е.“ ЕООД.
9
Също така за дружеството няма подавани годишни данъчни декларации
по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2020 г. в Търговския регистър.
До 01.01.2018 г. в случай, че дружеството не е упражнявало дейност
трябва да има подадена декларация по чл.92 от ЗКПО (образец 1010а) в НАП,
в която да е декларирано, че не е извършвана дейност и няма отчетени
приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство.
След 01.01.2018 г. отпада изискването фирмите без дейност да подават
декларация по чл.92 от ЗКПО, както и изискването за публикуване на ГФО в
Търговския регистър, но в този случай следва да има подадена до 31 март на
следващата година декларация в ТР за липса на дейност (чл.38, ал.9, т.2, б. „а“
от ЗСч). Такава липсвала.
Считат, че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на
Търговския закон за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г., която да
поражда необходимост от назначаването на лицата по трудови
правоотношения, както и че за същите не е изпълнен състава на чл. 10 от
КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица,
за да ползват осигурителни права.
От контролния орган, извършил проверката, на основание чл.108, ал.1,
т.3 от КСО на дружеството „Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* са издадени
Задължителни предписания №ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020 г. за
заличаване на подадените данни по чл.5 ал.4, т. от КСО за периода от месец
09.2016 г. до месец 09.2020 г.
Във връзка с дейността на дружеството имало образувано наказателно
производство.
Считат, че причината за сключване на трудов договор между „Г.Е.“
ЕООД и Т. А. А. е ползване на осигурителни права (краткосрочни и
дългосрочни), поради което на основание чл.74, ал.1 във връзка с чл.74, ал.3
от КТ считат, че трудовият договор, сключен между Т. А. А. и „Г.Е.“ ЕООД е
недействителен, тъй като противоречи на закона и го заобикаля.
Молят договора да бъде прогласен за недействителен.
В срок е постъпил писмен отговор от „ГЗГ Е.“ ЕООД.
Считат иска за неоснователен, като подържат, че дружеството от
началото на 2020г извършва стопанска дейност - бране /добив и продажба на
10
сурова /прясна диворастяща гъба, бял и черен трюфел и горски плодове на
Територията на ТП ДГС П. в районите около селата Црънча, Паталеница,
Баткун, Дебръщица и местността Добра вода. Притежавало необходимите
разрешителни от Министерство на земеделието и храните.
Дружеството имало още и необходимите трудови, материални,
финансови и интелектуални ресурси на обезпеченост за извършване на
дейността. С оглед обема на работа през 2020г. били назначени около 85
човека на трудов договор, предимно общи работници които добиват гъбите,
трюфелите и горските плодове. Имало работещи и 5 човека с висше
образование, които организират дейността, трима професионални шофьори,
кантарджия и осем служители и работници, които имат необходимата
квалификация за работа и боравене с диворастящи гъби, които са преминали
успешно курс в Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и
горски плодове в Република България. Добивът на диворастящи гъби
започнал през м. април 2020 г., като първата продукция е продадена през м.
май 2020 г., като били съставени необходимите документи, включително и
фактури.
За обезпечаване на дейността си дружеството наело складова база и
офис в землището на с. М.К., местност „Капаница“. В тази база домували
автомобилите на фирмата, съхранява се празния амбалаж и инвертар. Тя била
и пункт за изкупуване на сухи/пресни гъби и горски плодове, надлежно
регистриран.
Дружеството имал наети 10 броя МПС, от който три специализирани
буса и един камион за превоз на гъбите и горските плодове и шест леки
автомобила за превоз на работниците и служителите и закупило собствен
строителен фургон.
За търсене на диворастяща гъба-трюфели, използвало седем специално
обучени кучета, от които три собствени и четири под наем.
Изложили са доводи относно деклариране на дейността на дружеството,
както и относно твърденията в исковата молба за поведение на собствениците
и управителите по повод извършвани проверки.
Доказването на търговска (производствена) дейност от едно търговско
дружество (предприятие), респективно на трудова дейност на работник или
служител в това предприятие, било въпрос не само на данни от счетоводни
11
документи, но и на обективно съществуващи факти, установени чрез
сведения на длъжностни и физически лица.
Оспорват доводите в исковата молба, че е налице заобикаляне на
закона, тъй като договорът бил сключен с цел физическото лице да придобие
осигурителни права, без реално да е полаган труд.
За действителността на трудовото правоотношение било достатъчно
наличието на валидно основание за пораждането на правоотношението и
готовността на работника/ служителя да престира работната си сила срещу
заплащане. Тези предпоставки били налице и договорът бил действителен.
В срок е постъпил писмен отговор от Т. А. А., в който се поддържа
неоснователност на предявения иск.
Неоснователно се твърдяло противоречие на трудовия договор със
закона
Неоснователно се твърдяло заобикаляне на закона със сключения
трудов договор.
Оспорва се твърдението на ищеца, че привидно е извършвал трудова
дейност, без да е налице реално осъществяване.
Оспорва се твърдението на ищеца, че работодателят не е извършвал
търговска дейност, която да поражда необходимост от назначаване на лица по
трудови правоотношения.
Наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
работодателя не следвало да водят до неблагоприятно засягане на неговата
правна сфера, доколкото в случая били налице достатъчно данни, които да
обосноват твърдение, че реално е упражнявал възложената му трудова
дейност, от което следвало, че са налице предпоставките, с които
законодателят свързвал качеството „осигурено лице“ в контекста на
разпоредбата на чл.10 от КСО.
Моли предявения иск да се отхвърли.
В първото съдебно заседание иска е оспорен от ответника А. по
основание, като е дал и обяснения по реда на чл.176 ГПК.
Първоинстанционният съд детайлно е анализирал представените по
делото доказателства – писмени доказателства и свидетелски показания,
експертиза и е възприел фактическа обстановка, която изцяло се приема от
12
въззивния съд и тя е следната:
Между ответниците по иска е сключен трудов договор №63 от
18.05.2020 г. за изпълнение на длъжността „общ работник“ с място на работа:
„Бране на диворастящи растения и гъби на територията на ДГС П.“ и
уговорено месечно трудово възнаграждение в размера на 1 000 лв. На
работника е връчена и длъжностна характеристика. Със Заповед
№66/31.01.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ трудовото
правоотношение е прекратено, което е отразено в трудовата книжка на
ответника.
На 09.02.2021 г. Т. А. е подал до Дирекция „Бюро по труда“ П.
заявление с вх.№379/09.02.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица, поради прекратяване на трудовото правоотношение. След
извършена проверка, в хода на която са създадени писмени доказателства,
представени по делото, е прието с Констативен протокол №КП-5-12-
00837122/06.11.2020 г., че дружеството „Г.Е.“ ЕООД не е извършвало
търговска дейност за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г., която да
поражда необходимост от назначаване на лица по трудови правоотношения,
както и че за същите не изпълнен съставът на чл.10 и §1, т.3 от КСО и те не
влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права.
Сигнализирани са и надлежните органи с оглед възможни престъпни
деяния.
Представени са по делото доказателства, от които е видно, че „Г.Е.“
ЕООД разполага с нает обект за изкупуване на диворастящи гъби в с. М.К.,
общ. П., местност Капаница, за което от ОДБХ П. е издадено Удостоверение
№75/05.06.2020 г. Установено е от представени договори, че дружеството има
наети както специализирани автомобили, така и леки автомобили.
Закупен от ответното дружество е и строителен фургон. Представени са
доказателства и за закупени от дружеството три кучета, едно от които порода
Кокер Шпаньол и две от породата Бретон Шпаньол – специално обучени за
търсене на диворастящи гъби – трюфели и за наети със същите умения още
четири кучета.
На дружеството – ответник е издадено Позволително за ползване на
недървесни горски продукти, издадено на 22.04.2020 г., с което му е
разрешено да добива през 2020 календарна година гъби от горските
13
територии, предоставени за управление на ЮЦДП ТП ДГС П., както и
превозен билет серия А №01919, издаден на 22.04.2020 г., за транспортиране
до края на календарната година на територията на цялата страна на
диворастящи гъби, добити от държавни горски територии, собственост на
ДГС П..
Установено още, че през м.април – май 2020 година на лицата Д.П.Б.,
Г.Д.И., К.Ф.П., И.К.Г., М.П.П., Ф.Я. А., И.Г.Л., Й.К.Д., А.Д.К., Г.С.Д., В.А.Д.
и Б.О.М. са издадени удостоверения за успешно преминат инструктаж за
изкупуване и боравене с диворастящи гъби на територията на Република
България от Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и
плодове в България.
Установено е по делото от писмо с вх.№11858/08.07.2022 г. от ДГС П.,
че в района на ТП ДГС П. могат да се добиват средногодишно по 15 тона
билки, по 10 тона горски плодове (орехи, лешници, трънки, шипки и малини)
и по 10 тона диворастящи гъби. Безспорно е ,че се касае за общи
предвиждания.
Тази фактическа обстановка ,всъщност не се оспорва от жалбоподателя.
Въз основа на събраните доказателства той прави различни правни
изводи, като отдава голямо значение на данните относно възможности за
добив количества диворастящи гъби и плодове, както и на доказателства,
касаещи изрядността на дружеството в данъчно отношение.
При тази фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за
неоснователен, като недоказан.
Веднага следва да се отбележи, че както в исковата молба, така и в
жалбата не се съобразява, че не ответниците са длъжни да доказват
действителността на сключения помежду им трудов договор, а ищецът носи
изцяло доказателствената тежест.
Кодексът на труда борави само с понятието недействителност, като
страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор
или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд и решението
за обявяването й не бъде връчено на страните; недействителността не се
обявява, ако недостатъкът на трудови договор отпадне или бъде отстранен,
като работодателят не може да се позове на недостатък, който може да се
отстрани; дори, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, ако
14
работникът или служителят е действал добросъвестно, отношенията между
страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност
се уреждат като при действителен трудов договор.
Недействителността на трудовия договор не се приравнява автоматично
на нищожност/унищожаемост на договорите според уредбата по ЗЗД – т.е.,
установен порок на трудовия договор или отделна негова клауза, обуславящи
унищожаемост или нищожност по смисъла на ЗЗД, опорочава и трудовия
договор, съответно негова клауза, но води до недействителност по см. на КТ.
Тази специална уредба е свързана с особения характер на трудовите
правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение,
което от своя страна е свързано с осигуряване на средства за живот, а също
така и с оглед влиянието на трудовите правоотношения върху социално
осигурителните и пенсионноосигурителните права на работника и/или
служителя.
Нищожните и унищожаемите сделки по ЗЗД водят до различни правни
последици. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния
мир, нищожността може да бъде релевирана без срок, било чрез иск, било
чрез позоваване на съществуващия порок, по принцип може да се
противопостави на трети лица. Унищожаването на договорите се извършва с
предявяване на иск от страната, в чийто интерес законът го допуска или от
нейните правоприемници, искът се погасява с тригодишна давност, а
решението има обратно действие; само ответникът по иск за изпълнение на
унищожаем договор може да поиска унищожаване чрез възражение и след
като давността е изтекла.
Въпреки тези особености, последователно съдебната практика е
приемала, че основанията в общия закон - по чл.26-34 от ЗЗД, за
недействителност на договорите, намират субсидиарно приложение,
доколкото нещо друго не е уредено в КТ, което значи, че наличието на
определени пороци на договора, сочещи на нищожност или унищожаемост по
ЗЗД, е възможно да водят до недействителност на трудовия договор .
В конкретния казус обаче ищецът основава претенцията си на
основанията, визирани в чл.74, ал.1 от КТ – противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
За да е налице противоречие със закона следва да се установи
15
сключване на трудов договор в нарушение императивни разпоредби на
закона. Класическия пример за такова противоречие е сключване на договор с
лице, което не е навършило минималната възраст за приемане на работа.
В исковата молба всъщност изобщо не са изложени обстоятелства,
обосноваващи противоречие със закона. Няма твърдение договора да
противоречи на конкретни императивни правни норми, не е установено и
такова по делото.
Заобикаляне на закона пък е налице, когато се използва позволен от
закона път, за да се постигне забранен от закона резултат.
Известни доводи в тази насока се съдържат в исковата молба, като се
твърди, че със сключването на договора се е целяло придобиване от лицето на
осигурителни права, които не му се следват, тъй като реално не е полаган
труд.
Цялата процесуална активност на ищеца по доказване на претенцията е
насочена към установяване на твърденията, че дружеството не е
осъществявало реална дейност.
В правната ни доктрина са изведени следните елементи от фактическия
състав на това самостоятелно основание за нищожност на сделките, като
изложеното следва да е приложимо и към трудовия договор:
а/ извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си
не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните
актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на
закона;
б/ постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез
извършените сделки и
в/ участниците в сделката (страните или техните представители)
съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им
забранява, като при двустранните сделки – договорите и двете страни следва
да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената
от закона цел или те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения
или непозволен резултат.
Както е видно от исковата молба ищецът дори не твърди обстоятелства,
покриващи всички елементи на фактическия състав.
16
Твърденията му, основаващи се и на действия на други органи
всъщност се свеждат до това, че дружеството не е извършвало никаква реална
дейност, а е създавало привидност на такава, с цел да извлече облага.
Така погледнато по-скоро става дума за обосноваване на симулация при
сключването на договор и то абсолютна такава - основание, което не е
подържано.
Безспорно, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че чрез
събраните по делото доказателства не е установено дружеството –
работодател да не е извършвало никаква реална дейност, за да се обсъжда по-
нататък налице ли е заобикаляне на закона.
Обема на извършваната дейност, количеството добити гъби или билки
/прогнозните възможности/, административните и данъчни нарушения на
дружеството, нямат отношение към действителността на трудовия договор.
Не променят изложените до тук изводи и представените пред
въззивната инстанция доказателства.
На първо място ревизионния акт не е влязъл в сила, а и той няма
обвързваща сила за съда.
При провеждане на ревизионното производство е прието, че не са
налице кумулативните предпоставки, за да се приеме, че едно лице е
осигурено – наличие на сключен договор, реално започване на работа по този
договор и да са внесени или дължими осигурителни вноски за лицето.
По отношение на ответника Т. А. се съдържат само данни, че той не се е
явил и не представил доказателства.
Тъй като по делото е представен трудов договор и са събрани
доказателства конкретно относно изпълнение на задълженията по този
договор от А., то и този акт не може да разколебае извода на съда, че не е
установено от ищеца, ответникът А. да не е полагал труд по сключения
договор. Нещо повече, дори от този ревизионен акт е видно, че дружеството е
извършвало сделки, като е продавало на други търговци диви гъби. Това
обстоятелство подкрепя твърденията на работника, че е полагал труд точно за
събиране на гъби. Колко като количество са добивани от работника е без
значение за настоящото производство.
По изложените съображения, споделяйки изцяло мотивите на
17
първоинстанционния съд при условията на чл.272 ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи разноски на
ответниците, но такива не се присъждат.
Ответникът А. не е направил искане, а „Г.Е.“ ЕООД, въпреки, че
своевременно е заявил искане за присъждане на разноски, не е представил
доказателства за направени такива
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №404 на Районен съд П., постановено на
13.04.2023 г. по гр.д.№3796 по описа на съда за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18