№ 268
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора Р. Андр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251200600120 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор
Г..
Подсъдимият С. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Т. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид, че страните са редовно призовани, подсъдимият се
представлява от защитника си, намира, че са налице процесуалните
предпоставки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Делото се докладва от съдията-докладчик:
Производството по ВНОХД №120/2025г. е образувано по депозиран протест
от ТО –Петрич при Районна прокуратура – Благоевград, който е насочен
срещу Присъда № 58/14.11.2024г., постановена по НОХД № 575/2024г. по
описа Районен съд – Петрич. Протестът е депозиран в законовия срок от
произнасяне на присъдата, като с него се изразява несъгласие с наложеното от
първата инстанция наказание „пробация“ и неговия срок, като прокурорът е
изложил лаконични мотиви по отношение явната несправедливост на
наложеното наказание. Дни преди датата на съдебното заседание, пред
въззивния съд е депозирано допълнение към въззивния протест, в който се
излагат допълнителни съображения по отношение на становището на
прокурора. Искането, обективирано във въззивния протест, е да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер с
приложение на чл. 66 от НК или при условията на евентуалност да бъде
увеличен срока на наказанието „пробация“, а именно в размер на 2 години с
налагането и на допълнителна пробационна мярка, а именно „безвъзмезден
труд в полза на обществото“. Не се правят доказателствени искания с
депозирания протест.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста. Нямам
искания.
АДВ. Г.:Уважаеми окръжни съдии, протестът е неоснователен. Нямам искания
за събиране на доказателства.
Съдът като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам депозирания протест.
Няма както да добавя, затова моля да го уважите.
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без последици протеста.
Същият е неоснователен, тъй като мотивите на съда, подробно изложени,
опровергават дори и конкретни доводи на атакуващия прокурор от Районна
2
прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич. Провокиран вай-вече от Вашето
определение, че няма конкретни основания посочени в протеста, сега четем
едни протест, който трябва да го коментираме в два аспекта: единият, че е
неоснователен, другият за конкретиката на използваните изрази – все във
връзка с делото, нищо друго. Прокурорът е изразил мнение, че съдът е
възприел гениалната идея, че щом престъпленията са извършени в периода, в
който Д. е осъден, то следва да му бъде наложено същото наказание. Сега ще
каза защо това не е вярно – защото съдът е посочил, че деяния са
продължавано престъпление, там за 4 месеца за които са в реална съвкупност,
но по-важно е, че прокуратурата за същите деяния тогава е изразила съгласие
за споразумение. И ако прокуратурата е изразила съгласие за споразумение в
такъв вид и размер на наказание, какво по-логично – след като прокурора,
който поддържа това обвинение, който може да предлага наказание, който
следи за наказателната политика по отношение на обвинението е съгласен, че
с това наказание могат да се постигнат целите на превенцията, и двете, тогава
би следвало, понеже по нищо не се различава, това е пропуск в добрият
смисъл на думата на прокуратурата на едни път да ги внесе, тогава същото
наказание би следвало да изиграе същата роля, изхождайки от поведението на
прокуратурата.
Второто нещо, което е важно, е че част от мотивите звучат абсурдно. Това, че
дългогодишен служител в здравеопазването, когато му трябват финансови
средства, в случаят както е признал Д., за извършена операция, но съдът едва
ли не приема, че е обществено оправдано, приемливо тези средства да бъдат
набавени от извършване на престъпления. Никога и за никой този, който
извършва престъпление не е обществено приемливо да се извършва
престъпление, защото това е сектор, който се отделя от обществото и там
действа наказателната политика. Как така съдът може да приеме, че
обществено приемливо такова нещо. Това по презумпция не е вярно.
Мотивите на прокурора не държат никаква стойност юридическа, защото не
намират подкрепа в мотивите. Вижте колко точно на стр.10, трети абзац, колко
точно съдът детайлизира, цитира: „…“. Цитира и акцентира върху мотива.
Мотивът е даден от признание на подсъдимия. По-надолу, в следващия абзац
на същата страница споменава и защо се налага точно това наказание в точно
този размер – защото самата прокуратура също дава такова съгласие по
другото дело и посочва, че това би изпълнило ролята на наказанието, а именно
3
да се превъзпита Д.. Това са деяния, извършени в промеждутък от 4 месеца,
които деяния съвсем спокойно е могла да бъдат и в едно производство. Но
никой не е длъжен така да ги въведе, няма такова законово изискване. Но ако
беше тогава свършило това развитие, той щеше да бъде със същото наказание,
само че, сега нямаше да стои на въпрос дали е гениална идеята, дали е
обществено приемливо и други определения, които можем да дадем
субективно на всеки акт и на всяка постъпка. Но субективното следва да бъде
с обективното, а това е, че действително след този промеждутък от 4 месеца,
той няма никаква проява противообществена, 70 и нагоре години, т.е. осъзнал
е какво е станало, превъзпитан е и няма нужда от увеличаване на наказанието,
а според мен изобщо не са налице основания да се налага по-тежкото
„лишаване от свобода“. Говорихме си преди делото, че не можем да избягаме
всички, някой в по-голяма степен, някой в по-малка от личния момент, но
трябва да полагаме усилия.
В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Взел съм си поука от
извършените престъпления. Съгласен да бъде нещо е по-минимално, спрямо
възрастта, която имам и че съм пенсионер вече. Отказах се от работа в
здравеопазването.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Моля да се потвърди
присъдата на районния съд.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание, съдът счете делото за достатъчно изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4