Р Е Ш Е Н И Е
№………… 04.02.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на ОСМИ
ЯНУАРИ две
хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. №964 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение
№ 1893/08.10.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 4699/2019 г. по описа
на същия съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Й.С.И. от гр. Плевен, ЕГН **********,
против „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД гр. София искове както следва:
-иск с правно основание чл. 344 ал.1,т.1
от КТ, с който се иска да бъдат отменени като незаконосъобразни заповеди № 36/ 21. 06. 2019 г. и №
2418/ 21.06. 2019 г., и двете на изпълнителния директор и прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД гр. София;
-иск с правно основание чл. 344 ал.1,т.2 от КТ, с който се иска да бъде
възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „специалист- регион
Северозападен“, и
-иск с правно основание чл. 344 ал.1, т.3
от КТ, с който се иска в полза на ищеца да бъде присъдена сумата от общо
3 401, 96 лв., от които 1 535, 41 лв. ,представляващи обезщетение по
чл. 225 ал. 2 от КТ за периода от 24.06.2019 год.-31.07.2019 год. и 1 866,
55 лв. представляващи обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 22. 06.
2019 год. до 25. 09. 2019 год.
На
осн. чл.78,ал.5 от ГПК е намалено възнаграждението на пълномощника на ответника
адв. М.Б.- М. *** от 3 129, 33 лв. на 1 290, 00 лв.
Й.С.И., гр.
Плевен, ЕГН ********** е осъден да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД,
ЕИК ***гр. София, бул. „***“ № 55, „***“, направените деловодни разноски в
размер на 1 290лв.
Постъпила
е въззивна жалба от Й.С.И., чрез пълномощника му адв.М.Г.
*** против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на същото,нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.В
жалбата се посочва,че с проекта си за
доклад по делото РС не е посочил кои факти и обстоятелства са безспорна и кои
подлежат на доказване и от кого,с оглед исканията и възраженията на страните.Съдът
не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и по отделно,като не
се е мотивирал по какви причини цени дадените свидетелски показания,след като
те не потвърждават изложените такива в писмените документи,представени от
работодателя. Цитираните в Заповедта за уволнение „Задължения на работника за
лоялност“ от трудовия договор и от „Правилника за вътрешния трудов ред“ на
Банката,не са представени като доказателства по делото,от които да бъде
установено по безспорен начин,че служителят е запознат с посочените изисквания
на работодателя и е извършил нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се в
неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и др.нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов
ред,в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение.На следващо
място се твърди,че съдът не е разграничил различните видове нарушения на трудовата
дисциплина-в заповедта като самостоятелно основание за уволнение е посочено „злоупотреба с доверието на
работодателя“-чл.190,ал.1,т.4 от КТ,а в мотивите на заповедта се твърди ,че работникът е извършил нарушение по
чл.187,т.8 от КТ-злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието , както и разпространяване на поверителни за него сведения.Злоупотребата
с доверието на работодателя изисква умишлено неизпълнение на трудово
задължение.Възможно е с едно деяние/действие или бездействие/ да се осъществят
едновременно съставител на „злоупотреба с доверие и уронване доброто име на
предприятието“.Въззивникът твърди,че в настоящия случай не са събрани доказателства,от
които да е установено по категоричен начин да са осъществени такива нарушения
на трудовата дисциплина.Разпитаните свидетели са в служебна зависимост от
работодателя,както и от техните показания неи се установява изброените в
Заповедта за уволнение 16 търговци да са узнали за факта,че служител на Банката
е имал достъп до техните досиета или ,че са причинени вреди на тези клиенти или
на Банката в резултата на тези действия на служителя.Въззивникът твърди,че не е
спазена и императивната норма на чл.193 от КТ за даване обяснения от служителя
преди налагане на дисциплинарното наказание.От значение за спора са дадените
обяснения на 21.06.2019г.,които са противоположни на дадените на 12.06.2019г.Моли
съда да отмени изцяло обжалваното решение на ПЛ.РС и по съществото на спора да
уважи предявените искове с правно основание 344 ал. 1 т.1,т.2 и т.3 от КТ като основателни и доказани,със законните от това
последици.
Постъпил е писмен отговор от
въззиваемата страна „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/
ЕАД, ЕИК ***гр. София,чрез пълномощника адв. М.,в който се излагат подробни съображения относно
правилността но обжалваното решение на Пл.РС.Моли същото да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Не се спори по делото,че ищецът е бил в
трудово правоотношение с работодателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК ***гр.София,като е заемал длъжността „Специалист-регион Северозападен“,
Сектор Регионални екипи ,отдел “Събиране на вземания“ Дирекция
Операции-банкиране на дребно,Област на управление Операции и ИТ,с код по НКПД
33125001/съгласно Допълнително споразумение №1674/16.01.2014г. към трудов
договор №1120/06.03.2008г. / към момента на издаване на процесната Заповед №36/21.06.2019г. за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ и
Заповед №2418 от същата дата за прекратяване на трудовото правоотношение с Й.С.И..
Със Заповед №36/21.01.2019г. е наложено дисциплинарното
наказание „уволнение“ на Й.С.И. на
осн.чл.190,т.4,пр.първо от КТ вр.чл. 190,т.7 вр.чл.187,т.8 КТ и чл.187,т.10 от КТ-„злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
предприятието,както и разпространяване на поверителни за него сведения“, „неизпълнение
на други трудови задължения,предвидени в закони и др.нормативни актове,в
правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникване на
трудовото правоотношение“, всяко от които е самостоятелно основание за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ по см. на чл.190 от КТ.В Заповедта за
уволнение е описано в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина от
служителя,а именно:същият е достъпвал информация в счетоводната система на Банката
„Майдас“ за кредитната експозиции,условията по сключените договори за
кредит,вкл. ценови за клиенти на Банката от Корпоративен сегмент/изрично
изброени в 16 пункта/.За част от клиентите е достъпвана информация и за
движението на сметките им. Всички изброени
в заповедта клиенти са от Корпоративен сегмент и с редовни кредити,поради
което служителят не е достъпвал за тях информация с оглед изпълнение на
задълженията си по длъжностна характеристика.
В
мотивите към заповедта е посочено,че поведението
на Й.И. ,изразяващо се в неправомерно предоставяне на вътрешна търговска
информация за клиенти на работодателя с цел да бъдат привлечени от конкурентна
Банка ,е нелоялно и компрометира доверието на работодателя,тъй като трудовите
взаимоотношения следва да бъдат базирани на потченост и професионализъм.
На база издадената заповед за уволнение е
прекратено и трудовото правоотношение с Й.С.И. със Заповед №2418/
21.06.2019г.,считано от 22.06.2019г. Заповедта е връчена на 21.06.2019г.
Спорни по
делото са въпросите извършени ли са описаните в обжалваната заповед за
уволнение нарушения на трудовата дисциплина от служителя на Банката,спазени ли
са изискванията на закона за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и
законосъобразни ли са издадените Заповеди № 36/ 21. 06.
2019 г. и №
2418/ 21.06. 2019 г., двете на изпълнителния директор и прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД гр. София.
На първо
място въззивната инстанция счита,че е спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание.Не е допуснато нарушение от страна на работодателя
съгласно разпоредбата на чл. 193 ,ал.1 от КТ. Съгласно изискванията на КТ преди
налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
/служителя/ или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
представените доказателства. По делото са представени писмени обяснения,дадени
от Й.И. на 12.06.2019г.,както и Покана за даване на обяснения във връзка с
евентуално налагане на дисциплинарно наказание до Й.И.,връчена на ръка на
21.06.2019г. На 21.06.2019г. отново са дадени Обяснения от служителя във връзка
с конкретно поставените въпроси в изпратената Покана за даване на
обяснения.Същият не е отрекъл факта,че е достъпвал информация в счетоводната
система на Банката „Майдас“ за кредитната експозиции,условията по сключените
договори за кредит,вкл. ценови за клиенти на Банката от Корпоративен сегмент,но
е посочил в обясненията си от 21.06.2019г.,че е „проверявал въпросните
дружества от любопитство,тъй като ги познава като фирми“.Посочил е,че не му е
забранено да гледа и проверява редовни
клиенти…като за някои от клиентите е чувал неофициално,че имат затруднения…“.С
тези си обяснения ищецът е отрекъл предоставянето на информация на трети
лица,работещи в конкурентна Банка във връзка с получената информация от счетоводната система „Майдас“ за корпоративни клиенти. Написаното
в обясненията от 21.06.2019г. се различава от дадените на 12.06.2019г. обяснения
в централния офис на Банката в София,в които се посочва,че информацията за
посочените клиенти е давана на съпругата на ищеца Д.Д.-И.,служител в „ОББ“АД и
на Н.В.,бивш служител в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД гр. София и понастоящем-в „ОББ“АД.В тези
първи обяснения ищецът е заявил,че “считано от този момент спира да дава
каквато и да е информация за клиенти на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД“.
В
случая макар и при снемане на обясненията от работника/ служителя,работодателят
да не е длъжен да уведомява работника,
респ. служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му ,с
оглед липсата на изискване по КТ за формално иницииране на дисциплинарно производство,
нито за форма на покана на работодателя за даване на обяснения, то в
случая първоначално служителят е поканен да даде обяснения на 12.06.2019г. в централния
офис на Банката, находящ се в гр. София,
бул. „***“ № 55, където след проведен разговор с началника на отдел „Нормативно съответствие“ –Р.Д./разпитан
като свидетел пред РС/и други двама служители на банката, е написал
собственоръчно такива обяснения по конкретния случай.
На
07. 06. 2019 год. от Н.П.С.,
завеждащ сектор „Регионални екипи“ в отдел „Събиране на вземания“ при
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,София, е внесено предложение за образуване на
дисциплинарно производство на Й.С.И. и за налагане на дисциплинарно наказание
на основание т.31 от Правилника за вътрешния трудов ред в „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД и дъщерните дружества. Именно във връзка с това производство на
12.06.2019г. ищецът е депозирал първите писмени
обяснения.
Пл.РС е приел ,че още с тези първи
обяснения на ищеца от 12. 06. 2019 год. от страна на работодателя е изпълнено
изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ: обясненията са дадени пред служители на
работодателя по негова поръка във връзка с образувана дисциплинарна проверка,
ищецът е бил информиран за какви нарушения на трудовата дисциплина се искат
обясненията, обясненията са снети преди налагането на дисциплинарното
наказание, достигнали са до знанието на работодателя и са били съобразени от
него.
В исковата си молба ищецът е изложил
твърдения,че е бил подведен от служителите,пред които е дал тези обяснения на
12.06.2019г. ,които са му диктували написаното,като са го уверили,че за него
няма да има неблагоприятни последствия.Тези твърдения се опровергават от
показанията на св.Р.Д.-Началник отдел“Нормативно съответствие“ в Банката,дадени
в хода на съдебното дирене пред РС.От показанията на този свидетел се
установява действително, че на служителя е било обяснено,че в негов плюс е да съдейства
напълно и да даде обяснения,но никой не му е оказвал натиск по отношение съдържанието
на обясненията.
Независимо от изложеното,както се посочи по-горе ,с
изрична покана от 21.06.2019 год. работодателят отново е поискал от ищеца да
даде обяснения във връзка с евентуално налагане на дисциплинарно наказание и е
получил писмени такива на същата дата. Поради това следва да се приеме,че от
страна на работодателя е спазена процедурата, регламентирана в чл. 193 ал. 1 от КТ.
На следващо място обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание съдържа реквизитите по чл.195 от КТ-същата е мотивирана,посочени
са нарушителят, нарушението,кога е извършено, наказанието и законовия текст за
неговото налагане.
Въззивната
инстанция споделя и изложените правни доводи от първоинстанционния съд по
отношение на материалната законосъобразност на процесната заповед за уволнение
и наличието на извършено нарушение на трудовата дисциплина от фактическа
страна и при наличие на съответната форма на вина,изразяващо се в „злоупотреба
с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието,както и
разпространяване на поверителни за него
сведения“.
Видно от представената длъжностна
характеристика на заеманата от ищеца и въззивник длъжност,същата е свързана със
събиране и управление на просрочени кредити в сегмент „Ритейл и Микро, малки и
средни предприятия“ в съответния регион. Не е било спорно,а и това се
установява от самите обяснения на служителя, че през периода м. януари- май
2019 год.,Й.И. е достъпвал информация в
счетоводната система на Банката за кредитната експозиция, условията по
сключените договори за кредит и други данни, касаещи клиенти от т. нар. Корпоративен сегмент и с
които клиенти не са били свързани трудовите задължения на ищеца по длъжностна
характеристика.
Тезата на ищеца,че е проверявал въпросните
16 търговски дружества и еднолични търговци от чисто любопитство и получената
информация ползвал за свои нужди, е опровергана изцяло от събраните по делото
доказателства в хода на съдебното дирене пред Пл.РС и нарушенията на трудовата
дисциплина са доказани по надлежния ред. От показанията на разпитаните свидетели Д.В. и Р.Д.,е
установено,че Й.С.И. е предоставял
информация за клиенти на съпругата си ,работеща в конкурентна Банка и на бившия
си колега Н.В., работещ понастоящем в „ОББ“АД. От показанията на свидетелката Р.А.тези
обстоятелства се доказват косвено,тъй като
на А.е бил препратен имейл от клиент на Банката-„Арсис“ ЕООД с оферта,
изпратена от съпругата на ищеца -Д.Д.-И.от конкурентна Банка, непосредствено
преди момента на предоговарянето на условията по кредита за следващ период.
Първоинстанционният
съд е приел,че тези показания са в
унисон с изложените обстоятелства от служителя в обясненията му,дадени на
12.06.2019г. в централния офис на работодателя,като в хода на исковото производство не се събрани никакви
доказателства, които да потвърждават доводите на ищеца, че бил „подведен“ да
даде горните обяснения, респ. че същите били написани под натиск и заплахи. Същите представляват извънсъдебно признание за
извършените нарушения и притежават съответната доказателствена сила /така и
решение № 694- 2010- IV г. о.,
решение № 112- 2015- IV г. о. и др./.
Тези изводи се споделят от въззивната
инстанция ,като от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
следва заключението,че е налице хипотезата на злоупотреба с доверието на
работодателя и разпространение на поверителни за него сведения.Извършеното от
въззивника нарушение,изразяващо се в разпространяване на трети лица на
поверителни за работодателя му сведения, е разрушило доверието на работодателя
към неговия служител ,като е без значение
обстоятелството дали корпоративните клиенти са научили по някакъв начин
за достъпването на техни досиета от служител на БАНКАТА,или че този достъп е
нанесъл вреда на Банката или на тези клиенти.Задължението на служителя да бъде
лоялен към работодателя,като не злоупотребява с неговото доверие и не
разпространява поверителни за него сведения,както и да пази доброто име на
предприятието,е установено в чл.126,т.9 от КТ и формира задължителното
съдържание на трудовия договор.Неоснователни са доводите на въззивника,че съдът
се е позовал на документи,които не са приложени по делото-трудов договор и
длъжностна характеристика,тъй като копие от трудовия договор следва да се
намира при ищеца и въззивник, който е запознат с неговото съдържание,а така
също наличието на трудови правоотношения с ответната Банка не са били спорно обстоятелство по делото.
Наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание е съразмерно и съответства на тежестта на
извършените нарушения на трудовата дисциплина,поради което искът с правно основание
чл. 344 ал.1,т.1 от КТ, за отмяна като незаконосъобразни на Заповеди № 36/ 21. 06.
2019 г. и №
2418/ 21.06. 2019г. на изпълнителния директор и прокуриста на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД гр. София
,се явява неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от РС.
Предвид
изложеното се явяват неоснователни и акцесорните искове с пр. осн. чл. 344
ал.1,т.2 и т.3от КТ,за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист-регион Северозападен“
и за заплащане на сумата от общо
3 401, 96 лв., от които 1 535, 41 лв. ,представляващи обезщетение по
чл. 225 ал. 2 от КТ за периода от 24.06.2019 год.-31.07.2019 год. и 1 866,
55 лв. представляващи обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 22. 06.
2019 год. до 25. 09. 2019 год.
Обжалваното решение на Пл.РС като
правилно следва да бъде потвърдено.В хода на първоинстанционното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да доведат до
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт на Пл.РС.
В хода на производството пред окръжния
съд е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощниците и на двете страни на
осн.чл78,ал.5 от ГПК.Съдът намира,че направеното възражение от страна на въззивника
Й.С.И. по
отношение прекомерността на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД гр. София,е
основателно и следва да бъде уважено. Предвид
разпоредбата на чл.7,ал.1,т.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от процесуалния
представител на въззивника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна,както и действителната
фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция, съдът приема,
че са налице условията на чл.78,ал.5 от ГПК и размерът на това възнаграждение
следва да бъде намален от 1 564,66лв., на
1028,14лв.
При този изход на делото въззивникът Й.С.И. следва да бъде осъден да
заплати направените в настоящото въззивно
производство деловодни разноски от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, гр. София съгласно представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и уваженото искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК в размер на 1028,14лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №1893/ 08.10.2019г. на Плевенски районен съд,постановено по гр.
дело № 4699/2019 г. по описа на същия съд .
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1от ГПК вр.чл.78,ал.5 от ГПК Й.С.И., гр. Плевен, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК ***гр.
София, бул. „***“ № 55, „***“, направените деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 1028,14лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: