Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 9391 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Ш.Б.“ ЕАД
против Н.П.Р. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на
10.01.2017 г. ответникът издал в негова
полза запис на заповед за сумата от 90 000 лв., която следвало да заплати при
предявяване на записа на заповед на 20.11.2017 г. Тъй като ответникът не
изпълнил задължението си по записа на заповед, ищецът се снабдил със заповед по
чл.417 от ГПК по чгр.д. № 65042/2018 г. на СРС, ГО, 165 състав, издадена срещу
ответника, но Р. подал възражение срещу нея, поради което заповедта не могла да
влезе в сила. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата от 90 000 лв. Претендира направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът оспорва иска.
Твърди, че бил умишлено измамен от двама служители на ищеца - К.Т.и втори служител, чието
име не знае, както и от П.Р.М.– управител на „С.Т.Н.“ ООД, да
подпише повече от един екземпляр на един и същ запис на заповед. В действителност
неговата воля била да издаде само един запис на заповед за сумата от
90 000 лв. Твърди, че издаденият запис на заповед обезпечавал конкретно каузално правоотношение по договор от
06.03.2014 г. за ползване на услугата „euroShell Card“, сключен между ищеца от една страна и „С.Т.Н.“ ООД от друга страна. Твърди,
че през периода 03.12.2016 г. – 03.07.2017 г. бил съдружник в „С.Т.Н.“ ООД,
като притежавал 98 на сто от капитала на дружеството. За периода 04.12.2012 г.
– 03.05.2017 г. с известни прекъсвания законен представител на „С.Т.Н.“ ООД бил
управителят П.Р.М.. Ищецът използвал различните екземпляри на един и същ запис на заповед като различни
ценни книги и образувал две отделни заповедни дела – чгрд № 65042/2018
г. на СРС, ГО, 165 състав, и чгрд №
176/2018г. на СРС, ГО, 45 състав, по
които представил идентични записи на заповед. Ответникът признал
задължението по първия предявен запис на заповед по ч.гр.д. № 176/2018 г. на
СРС, ГО, 45 състав, и тази заповед влязла в сила, но не дължал изпълнение по
втория екземпляр на същия запис на заповед, приложен по чгр.д. № 65042/2018г.
на СРС, ГО, 165 състав – предмет на настоящото дело. Ответникът бил въведен в
заблуждение от служителите на ищеца - К.Т.и втори служител, чието име не знае,
както и от П.Р.М., че подписва три
екземпляра на един и същ запис на заповед – един за „архивите в Полша“, втори да остане в България
и трети да бъде предаден на „С.Т.Н.“ ООД. Р. смятал, че обезпечава изискуемите
към 10.01.2017 г. задължения към „Ш.Б.“ ЕАД в размер на 90 000 лв., произтичащи
от процесния договор, и нямал намерение да се задължи
за повече. Служителите на ищеца и П.М.действали
в сговор при формиране на неверните представи да подпише три екземпляра на един
и същ запис на заповед, тъй като М.го въвел в заблуждение и за обстоятелството, че в обозримо
бъдеще ще има приходи от 35 000 евро,
с които ще могат да се
погасят процесните задължения. Така Р. подписал запис на заповед,
а П.М.получил обратно оригинала на подписания от него
преди това запис на заповед
за 80 000 лв. Ответникът бил подведен, тъй като не
познавал законите. Съгласно чл. 525, ал.1 от ТЗ, менителницата може да бъде издадена в няколко
еднакви екземпляра. Те трябвало да
бъдат номерирани в текста, а ако това не било направено, всеки екземпляр се
смятал за отделна менителница. Поради това си незнание Р. подписал трите
екземпляра на един и същ запис на заповед, а не три отделни записа на заповед. Ответникът
твърди, че фактите, на които основава възражението за унищожаемост на записа на
заповед, поради въвеждането му в заблуждение, обосновават и нищожност на записа
на заповед, тъй като не бил изразил
съгласие да се задължи по три записа на заповед, а само по един за сумата от 90
000 лв. Счита, че възражението за нищожност на записа на заповед следва да се
разгледа при условията на евентуалност. Поддържа и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземането по каузалното правоотношение. Твърди, че след погасяването по давност
на задълженията по каузалното правоотношение, вземането по записа на заповед
също било погасено. Твърди, че записът на
заповед не бил предявен за плащане, тъй като ответникът не бил търсен на
адреса от призовкар на нотариус Ц.С.. Записът на
заповед не бил предявен и към датата на подаване на отговора. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа
страна следното:
На 10.01.2017г. ответникът Н.П. Р.е издал в полза на „Ш.Б.“ ЕАД
запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил при предявяване
да заплати на дружеството сумата от 90
000 лв. В записа на заповед е псочено, че може да бъде предявен в срок до три
години от издаването му.
С нотариална покана от
26.09.2017 г. ищецът е поканил ответника на 20.11.2017 г. между 15.00 и 15.30 часа да се яви пред нотариус Ц.С. за
предявяване на запис на заповед на стойност 90 000 лв.
Видно от разписка от
01.11.2017 г. И.К. в качеството на лице, натоварено от нотариус Ц.С.
да връчва нотариални покани, е удостоверил, че е извършил посещения на адреса
на ответника: гр.София, ул „Екзарх Йосиф“ 56
на 02.10.2017г., 14.10.2017 г. и
на 01.11.2017 г., като при първите две посещения е оставил съобщения на адреса,
а на последната дата е залепил уведомление.
На 20.11.2017 г. нотариус
Ц.С. е съставила констативен протокол, според който Н.П.Р. не се е явил в
кантората й.
На 11.12.2018г. по
чгр.д. № 65042/2018 г. Софийският районен съд, ГО, 165 състав, е издал заповед
по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът Н.П.Р. да заплати на „Ш.Б.“
ЕАД сумата от 90 000 лв.- главница по запис на заповед от 10.01.2017г., ведно
със законна лихва от 08.10.2018г. до изплащане на вземането и 4563 лв. –
разноски по делото. Заповедта по чл.417 от ГПК е издадена въз основа на запис
на заповед от 10.01.2017 г.
Срещу заповедта по
чл.417 от ГПК в срок е подадено възражение по чл.414 от ГПК от ответника.
На 10.01.2017г.
ответникът е издал и втори запис на заповед за сумата от 90 000 лв. в полза на
„Ш.Б.“ ЕАД, с който безусловно и неотменимо се е задължил при предявяване на
записа на заповед да заплати посочената сума. Въз основа на този втори запис на
заповед е издадена заповед по чл.417 от ГПК на 30.01.2018 г. по чгр.д. № 176/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав. Заповедта
по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 176/2018г. на СРС, ГО, 45 състав е влязла в сила,
тъй като ответникът е оттеглил подаденото срещу нея възражение/ л.63 от
делото/.
По
делото е представен договор от 06.03.2014 г. за ползване на услугата „euroShell card“, от който се
установява, че между „Ш.Б.“ ЕАД и „С.Т.Н.“ ООД е възникнало правоотношение, по
което „Ш.Б.“ЕАД е предоставило на „С.Т.Н.“ООД правото да ползва карти „euroShell card“, за да получава от
доставчици в държави, посочени в приложение към договора, гориво, а
картодържателят е поел задължение да заплаща такси за ползването на картите,
предвидени в Приложение № 4 към договора, и да заплаща сумите по фактури,
съдържащи подробна информация за транзакциите с картите. Плащането по фактурите
е уредено в чл.7.1 от договора, като е предвиден 14 дневен срок за заплащането
им, считано от датата на издаването им.
Към
датата на издаване на записа на заповед – 10.01.2017 г. – ответникът Р. е бил
съдружник в „С.Т.Н.“ ООД./обстоятелство, отразено на публичния сайт на Търговския регистър/.
От
заключението на счетоводната кспертиза, което съдът приема, се установява, чекъм
датата на издаване на записа да заповед/10.01.2017г./ „С.Т.Н.“ ООД е имало
непогасени задължения към „Ш.Б.“ ЕАД в размер на 92 854.21 лв. с текущо салдо към 31.12.2016г. Задълженията с настъпил падеж
към 10.01.2017 са били в размер на 87 450.48 лв.
Представени
са преписи от електронни писма и съобщения от 02.04.2019 г. между С.Г., за
когото ответникът твърди, че е представител на ищеца, и адв.В./пълномощник
на ответника/, от които е видно, че са обсъждани задължения на ответника към „Ш.Б.“
ЕАД. Към едно от писмата е приложена справка за задължения към „Ш.Б.“ ЕАД за
периода 07.02.2017 г. до 31.10.2018 г. в размер на 362 504.75 лв./л.65-83/.
От
показанията на св.К. се установява, че работи за нотариус Ц.С. по трудов
договор на длъжност “технически секретар“. Свидетелят заявява, че му било
възложено да връчва нотариални покани. При връчване на покани извършвал по три
посещения - веднъж в работно време, втори път в извънработно време и трети път
в почивен ден. Нямал спомен за връчване на конкретната нотариална покана, тъй
като на ден разнасял по 100 - 200 съобщения.
От
показанията на св.П. – бивш служител на ищеца, който е работил и като търговски
представител за „С.Т.Н.“ ООД – се установява, че издаването на записи на
заповед за обезпечаване на вземанията по договорите е било стандартна практика
за „Ш.Б.“ ЕАД. Издаването на записи на
заповед е зависело от размера на експозицията и лимита, за които е бил сключен
договорът. Свидетелят не си спомня точно, предполага, че при анексирането на
договора със „С.Т.Н.“ ООД за увеличаване на експозицията е възможно Р. да е
издал и втори запис на заповед. Свидетелят присъствал, когато била увеличена
експозицията по договора. Тогава Р. подписал както анекса, така и записа на
заповед. Според показанията на свидетеля, ответникът Р./респ. неговото дружество/ било
изключително закъсало и от „Ш.Б.“ ЕАД му съдействали с всичко възможно, за да
„остане жив“, да остане „над водата“ тъй като в транспортната индустрия при
блокиране на горивните карти, компанията би била обречена на фалит. Р. бил
затруднен и помолил за гратисен период, за да вкара компанията в „правия път“,
твърдял, че очаква постъпления от различни места, за да покрие задълженията си.
При така събраните по делото доказателства
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ.
За да
бъде уважен искът ищецът следва да докаже: 1/съществуването на запис на заповед
от 10.01.2017 г. с посоченото в ИМ съдържание; 2/да докаже, че ответникът е
издател на записа на заповед; 3/да е настъпил падежът по записа на заповед.
Видно
от представения с исковата молба запис на заповед от 10.01.2017 г. ответникът безусловно и неотменимо се е задължил при
предявяване да заплати на „Ш.Б.“ ЕАД сумата от 90 000 лв./л.7 от приложено
чгр.д. № 65042/2018 г. на СРС, ГО, 165 състав/.
Записът
на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички реквизити,
предвидени в чл.535 от ТЗ и не се спори, че ответникът го е подписал.
Спорни
въпроси по делото са: дали волята на издателя на записа на заповед е опорочена,
поради въвеждането му в заблуждение да го подпише; предявен ли е записът на
заповед; съществува ли каузално правоотношение във връзка, с което да е издаден
записът на заповед; погасено ли е по давност вземането по записа на заповед,
поради погасяване по давност на вземането по каузалното правоотношение.
По
възражението, че ответникът е бил въведен в заблуждение да подпише записа на
заповед:
Ответникът
твърди, че на 10.01.2017 г. подписал три идентични записа за заповед, всеки за
сумата от по 90 000 лв., тъй като бил въведен в заблуждение от двама служители
на ищеца – К.Т.и втори служител, чието име не може да посочи, както и от П.Р.М.–
представител на „С.Т.Н.“ ООД, че
подписва само един запис на заповед, а останалите са преписи на
оригиналния запис на заповед. Така действителната воля на ответника да издаде
само един запис на заповед била опорочена, поради което поддържа становището,
че абстрактната сделка била нищожна, евентуално унищожаема.
Изложените
от ответника фактически твърдения следва да бъдат квалифицирани единствено като
възражение за унищожаемост на абстрактната сделка, не и като възражение за
нейната нищожност.
Възражението
е неоснователно, поради следните съображения:
На
10.01.2017г. ответникът действително е издал в полза на ищеца два записа на
заповед, всеки за сумата от по 90 000 лв. Не са ангажирани доказателства за
трети запис на заповед от същата дата.
Въз
основа на всеки от записите на заповед е издадена заповед по чл.417 от ГПК –
едната по чгр.д. № 176/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав, а другата по чгрд. № 65042/2018г.
на СРС, ГО, 165 състав.
Заповедта
по чгр.д. № 176/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав, е влязла в сила, тъй като
ответникът е оттеглил възражението си срещу нея./л.60-62/.
Втората
заповед по чл.417 от ГПК по чгрд. № 65042/2018г. на СРС, ГО, 165 състав, е
оспорена и вземането по нея е предмет на настоящото дело.
Няма
основание да се приеме, че двата записа на заповед обезпечават едни и същи задължения.
В подкрепа на твърденията си ответникът ангажира договор от 06.03.2014 г. за
ползване на услугата „euroShell card“, заключение на счетоводна
експертиза и показанията на св.П..
От
представения по делото договор от 06.03.2014 г. за ползване на услугата „euroShell card“ се установи, че между
„Ш.Б.“ ЕАД и „С.Т.Н.“ ООД е възникнало правоотношение, по което „Ш.Б.“ЕАД е
предоставило на „С.Т.Н.“ООД правото да ползва карти „euroShell card“, за да получава от
доставчици в държави, посочени в приложение към договора, гориво, а
картодържателят е поел задължение да заплаща такси за ползването на картите,
предвидени в Приложение № 4 към договора, и да заплаща сумите по фактури,
съдържащи подробна информация за транзакциите с картите.
Към
датата на издаване на записите на заповед – 10.01.2017 г. – ответникът Р. е бил
съдружник в „С.Т.Н.“ ООД./обстоятелство, отразено на публичния сайт на Търговския регистър/.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно и
обективно дадено, се установява, че към 10.01.2017 г. „С.Т.Н.“ ООД е имало
непогасени задължения в размер на 92 854.21 лв., представляващи текущо салдо
към 31.12.2016 г., но към 10.01.2017 г. задълженията с настъпил падеж са 87
450.48 лв.
От показанията
на св.П. – бивш служител на ищеца, който е работил и като търговски
представител за „С.Т.Н.“ ООД, се установява, че издаването на записи на заповед
за обезпечаване на вземанията по договорите е било стандартна практика за „Ш.Б.“ ЕАД. Издаването на записи на заповед е
зависело от размера на експозицията и лимита, за които е бил сключен договорът.
Свидетелят не си спомня точно, предполага, че при анексирането на договора със „С.Т.Н.“
ООД за увеличаване на експозицията е възможно Р. да е издал и втори запис на
заповед. Свидетелят присъствал, когато била увеличена експозицията по договора.
Тогава Р. подписал както анекса, така и записа на заповед. Според показанията
на свидетеля, ответникът Р./респ.
неговото дружество/ било изключително закъсало и от „Ш.Б.“ ЕАД му съдействали с
всичко възможно, за да „остане жив“, да остане „над водата“ тъй като в
транспортната индустрия при блокиране на горивните карти, компанията би била обречена
на фалит. Р. бил затруднен и помолил за гратисен период, за да вкара компанията
в „правия път“, твърдял, че очаква постъпления от различни места, за да покрие задълженията
си.
Така
събраните доказателства установяват, че между ищеца и дружеството, в което
ответникът е бил съдружник - „С.Т.Н.“ООД, е съществувало каузално правоотношение,
като общият размер на задълженията към 10.01.2017 г. с настъпил падеж е бил 87
450.48 лв. Съдът приема, че за да гарантира изпълнение на това задължение Р. е
издал единия от двата записа на заповед, въз основа на който е образувано
чгр.д. № 176/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав, по което заповедта по чл.417 от ГПК
е влязла в сила, след като е оттеглил
възражението си срещу нея.
Няма
основание да се приеме, обаче, че вторият запис на заповед е издаден за същото
задължение. Ищецът не е длъжен, а и не е въвел твърдение в процеса за наличие
на каузално правоотношение за втория запис на заповед. Такова възражение е
въвел единствено ответникът, който поддържа, че е искал да издаде само един
запис на заповед, който да обезпечи вземанията по договора, дължими към датата на издаването му, не и след тази
дата. В този смисъл ответникът твърди, че вземанията след 10.01.2017 г. по
договора от 06.03.2014 г. са ирелевантни за спора. Според показанията на св.П. обаче
издаването на втори запис на заповед обикновено е било извършвано при
увеличаване на експозицията и лимита по договора. Не са представени
доказателства от ищеца за увеличаване на кредитния лимит по договора, но това
не е и необходимо, тъй като той не се позовава на съществуването на каузално правоотношение.
Представени са обаче доказателства от самия ответник – справка към електронно
писмо от 04.02.2019 г. от „Ш.Б.“ ЕАД за задължения по процесния договор за
периода 07.02.2017 г. – 17.10.2018 г. на обща стойност 362 504.75 лв. – л. 67 –
л.71 от делото/, от която се установява че след 10.01.2017 г. задълженията на „С.Т.Н.“
ООД са продължили да нарастват и дружеството не е успяло да погаси нито
задълженията си, възникнали до 10.01.2017 г., нито задълженията си след тази
дата. Това означава, че при задължение към
10.01.2017 г. от 87 450.48 лв. „С.Т.Н.“ ООД е било изключително затруднено да
погаси задълженията си към ищеца, но не е преустановило ползването на картите
след тази дата, т.е към 10.01.2017 г.
страните са били наясно, че за да може да обслужи дълга си дружеството трябва
да продължи да работи и ще натрупа нови задължения, за които не е ясно кога ще
бъдат платени./св.П./. Това е възможна кауза за издаване на втори запис на
заповед от страна на съдружника Р., за да бъде гарантирана възможността на
дружеството да продължи да ползва картите на „Ш.Б.“ ЕАД и за в бъдеще, вместо
да бъдат блокирани незабавно.
В
този смисъл съдът приема, че по делото не бе доказано, че вторият запис на
заповед обезпечава същите вземания по договора от 06.03.2014 г./ вземания,
възникнали до 10.01.2017г./, които обезпечава първият запис на заповед от
10.01.2017 г.
От
значение за доказване на възражението на ответника за унищожаемост абстрактната
сделка бе да ангажира доказателства, че волята му е била опорочена, тъй като е
бил въведен в заблуждение от служители на ищеца и от своя съдружник Маджаров,
че подписва само един екземпляр на записа на заповед, а останалите екземпляри
са преписи.
Липсват
доказателства по делото служители на ищеца, съвместно със съдружника на
ответника - П.Р.М., който по това време е бил и управител на „С.Т.Н.“ ООД, да
са го убеждавали, че записът на заповед е един, но трябва да се издаде в
няколко екземпляра и че трябва да се подпишат и преписите. От справка в
Търговския регистър се установява, че ответникът към 10.01.2017 г. е бил съдружник
в „С.Т.Н.“ ООД с дялово участие от 98 % от капитала на дружеството. Основната
дейност на дружеството по НКИД е „товарен автомобилен транспорт“, което предполага
много добра информираност на ответника относно извършваната от дружеството
търговска дейност и сключваните във връзка с тази дейност търговски сделки. Нещо
повече, ответникът е имал имал и конкретен житейски опит, свързан с издаване на
записи на заповед преди издаването на процесния запис на заповед. На 16.11.2016 г. е издал запис на заповед за сумата от 800 000
лв. в полза на А.А.П., въз основа на който е издадена
заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 17254/2019г на СРС,ГО, 118 състав/ л.155 –
156/. Така установените обстоятелства относно професионалния и житейски опит на
ответника изключват възможността същият да е бил въведен в заблуждение от други
лица относно процедурата по издаване на запис на заповед, дали ценната книга следва
да бъде издадена в един или в няколко екземпляра, носещи подписа на издателя.
По
изложените съображения, съдът приема за недоказано по делото ответникът да е бил
въведен в заблуждение да подпише втори екземпляр на един и същ запис на заповед.
Неоснователно
е възражението, че записът на заповед не бил предявен за плащане.
От нотариална
покана от 26.09.2017 г. и от разписка за връчване на нотариална покана от
01.11.2017 г. се установи, че ответникът надлежно е бил поканен за предявяването
на записа на заповед. Разписката за посещенията на адреса на ответника и
залепването на уведомление са изготвени от И.К. – лице, което е било натоварено
от нотариус Ц.С.да връчва нотариални покани. /длъжностна характеристика за
длъжноста „технически секретар-юридически услуги“ – л.163/.От трудов договор от
10.07.2013 г. и от справка за актуално състояние на действащи трудови договори
на служители при нотариус Ц.С. се установява, че И. Т.К. е назначен на
длъжността „технически секретар“ първоначално по срочен трудов договор, считано
от 10.07.2013 г. със срок до 10.10.2013 г., но на 01.04.2017 г. е сключено
допълнително споразумение, т.е К. продължава да работи на същата длъжност.
Дори
и да се приеме, че не е било извършено предявяване на записа на заповед чрез
нотариалната покана, то с подаването на исковата молба, а тя се счита подадена
на датата, на която е подадено заявлението по чл.417 от ГПК, записът на заповед
следва да се счита за предявен.
По
възражението за изтекла погасителна давност:
Неоснователно
е и възражението, че вземането по каузалното
правоотношение е погасено по давност, което довело до погасяване на вземането по записа
на заповед.
По
делото не бе установено процесният запис на заповед да обезпечава вземанията по
договора от 06.03.2014 г., възникнали до 10.01.2017 г. За тези вземания е издаден
друг запис на заповед от същата дата – 10.01.2017 г., предявен по друго дело – чгр.д.№
176/2018 г. на СРС, ГО, 45 състав, по което заповедта по чл.417 от ГПК е влязла
в сила. След 10.01.2017 г. „С.Т.Н.“ ООД – дружество, осъществяващо товарен
автомобилен транспорт – е продължило да ползва процесните карти, издадени от
ответника, макар да не е било погасило задълженията си до тази дата, което би
могло да е възможна причина за издаване на втори запис на заповед за
обезпечаване на бъдещи задължения, но тъй като по делото не са въведени
твърдения процесният запис на заповед да обезпечава задължения след 10.01.2017
г., в тази насока не са събирани доказателства.
По
изложените съображения съдът прие, че възраженията на ответника не бяха доказани.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и е породил задължение
за Р. да заплати посочената в записа на заповед сума, поради което предявеният
иск като основателен следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 8697
лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.Р., ЕГН **********,***, че дължи на „Ш.Б.“
ЕАД, ЕИК *****, адрес за призоваване: гр.София, ул.“*****, на основание на основание
422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, сумата от 90 000 лв. по запис на заповед
от 10.01.2017 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 11.12.2018 г. по чгр.д. № 65042/2018г. на СРС, ГО, 165 състав.
ОСЪЖДА Н.П.Р. да
заплати на „Ш.Б.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото
и в заповедното производство разноски в размер общо на 8697 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :
.