Определение по дело №1315/2020 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1066, 07.07.2020г., Пловдив

 

 

Окръжен съд, Пловдив                                                 VІ    граждански състав,

на седми  юли                                                    две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито  заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                           ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                                    Таня Теоргиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

Ч. гражданско дело  № 1315  по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

         Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Първа инвестиционна бенка“ АД, против  Разпореждане № 36007/02.06.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 5759/2020, ПРС, с което е отхвърлена част от заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК против Г.Г.М., касателно сумите, претендирани за договорна лихва за различни периоди и  наказателна лихва .

Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъборазност на обжалвания акт. Развива съображения, че уговорените в договора за кредит клаузи на лихви не са неравноправни, че претендираните суми касаят значителен период от време, както и че изменението на лихвения процент е обусловено от пазарни фактори, които стоят извън волята на кредитора. Поддържа и че клаузите в договора са индивидуално уговорени. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за произнасяне по същество.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ,  поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районният съд е постъпила молба от ПИБ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК против Г.Г.М.. Претендирани са и вземания за договорни лихви и наказателни лихви. Към заявлението е приложено копие от договора за банков кредит.

 С обжалваното разпореждане  съдът е отхвърлил заявлението , като е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е констатирал такива. Приел е , че договорката за едностранна промяна на размера на договорната лихва без допълнително предоговаряне създава значително неравновесие в правата на двете страни, което води до извод за неравноправна клауза. По отношение на наказателната лихва е приел, че се касае за договаряне на дължима лихва при просрочие на някоя от месечните вноски, която обаче включва както главница, така и договорна лихва. Приел е, че това води до заплащане на необосновано високо обезщетение или неустойка, дължими от потребителя.  За да направи тези изводи заповедният съд е сравнил и претендираните суми за главница, договорна лихва и наказателна лихви, като е отчел, че наказателната лихва се равнява на почти два пъти размера на главницата.

Настоящата инстанция намира определението за правилно, макар и по други мотиви. Действително в договора за кредит е уговорена възможна промяна на договорната лихва въз основа на промяна на базовия лихвен процент на банката. От самият договор, обаче, както и от приложените общи условия , не може да се направи преценка дали този приложим лихвен процент се изменя само от изменения в пазарните условия на кредитния пазар или е възможно и едностранното му изменение от кредитора. Налице е обосновано вероятност за наличие на неравноправна клауза, което съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК предпоставя отхвърляне на заявлението в тази му част.  Не може да бъде обсъждано и възражението на жалбоподателя за индивидуално уговорени клаузи, което би изключило приложението на нормите за неравнопоставеност на ЗПК, т.к. същото възражение подлежи на доказване, но само в исков състезателен процес.

По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Заповедният съд, обаче, следва да приложи правомощията си по чл.415, ал.1, т.3 т ГПК касателно отхвърлената част от заявлението.

         По изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

         ОСТАВЯ без уважение частна жалба на „Първа инвестиционна бенка“ АД, ЕИК *********, против  Разпореждане № 36007/02.06.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 5759/2020, ПРС, в отхвърлителната му част.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :