Р
Е Ш Е
Н И Е № 73
гр.Габрово, 23.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
С.Миланези
при секретаря
М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдията Пенкова в.гр.д. №80 по описа за 2019г. ,за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби ,подадени срещу постановеното решение по
гр.д.№552/2018г. на Габровски районен съд.
В подадената въззивна жалба
от ответника РПК”РАЙПО” ,чрез
процесуалния представител адв.Ч. се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в частта,с която е отменено РЕШЕНИЕ на годишно отчетно-изборно
събрание на членовете на РПК
„Райпо”
от 09.03.2018 г. по т. 11 от дневния ред, с което за членове на управителния
съвет на РПК ”Райпо” са избрани Д.Д.Д., В.Л.Д., Л.Ц.К., И.С.С., Н.Х.Б., Х.
И.Х..Твърди
се,че предявеният иск е недопустим.В първото по делото заседание ответникът е
оспори правата на член кооператори на ищцитец.При това оспорване те е следвало
да установят при пълно и глано доказване
кога са подали молба за приемане
като член-кооператори в РПК”Райпо” и дали са изпълнени изискванията на
чл.8 от ЗК .Нито един от тези факти не е бил доказан по делото. Наведени са
твърдения за нищожност на клаузата на чл.29,ал.3 от устава като противоречаща
на ЗК.Изискванията за членове на УС са изброени
изчерпателно в чл.20,ал.2 от ЗК.Също така нормата на чл.29,ал.3 от
устава се твърди,че е спазена,като при избора на УС е избран 1/3 от състава,които са работещи в кооперацията.Две
лица по трудо договор – Л.К. и председателя Ц.П.. Към момента на избора работещ
в кооперацията е и В.Д. по граждански
договор от 11.01.2018г.,а от 02.04.2018г. е назначен на трудов договор.
Претендира се за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на ново по същество на спроа,с което да се отхвърли иска,
ведно със законните последици.
В подадената въззивна жалба от ищците П.Г. и Х.Д.,чрез
процесуалния представител адв.Г. се обжалва решението на първоинстанционния съд
в частта, с която искът е отхвърлен. относно т.10 - избор на председател на
РПК”Райпо”.Поддържа се,че при избор на председател на кооперацията е допуснато
нарушение на чл.46,ал.1,т.1 и т.2 от устава,като е избрана Ц.П.,която е ликвидатор на „Елегант
–Мис”ООД-в ликвидация.Това е недопустимо съгласно посочената разпоредба от
устава.Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно дейността на
ликвидатора и че тя не противоречи на чл.46,ал.1,т.1 и т.2 от устава на
кооперацията.Претендира се за отмяна на решението в обжалваната част,както
и за присъдените разноски,като на ищците
се присъдят половината от внесената държавна такса,а на ответника от
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд,като взе предвид изложените в жалбите
доводи и събраните доказателства,прие за установено следното:
Жалбите са подадени в законния срок,от надлежни страни
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.
Предмет на обжалване е решение на Габровски районен
съд, постановено по гр.д.№552/2018г.,с което частично са уважени предявените
искове по чл.58,ал.1 ЗК, като е отменено по предявените
от П.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Х.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу РАЙОННА
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „РАЙПО”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово
ул. „Брянска” № 31, искове с правна квалификация чл. 58,
ал. 1 ЗК, РЕШЕНИЕ на годишно отчетно-изборно събрание на членовете на РПК „Райпо” от
09.03.2018 г. по т. 11 от дневния ред, с което за членове на управителния съвет
на РПК
”Райпо” са избрани Д.Д.Д., В.Л.Д., Л.Ц.К., И.С.С., Н.Х.Б., Х. И.Х..Отхвърлени са предявените
искове по чл58,ал.1 ЗК за отмяна на решенията на годишно
отчетно-изборно събрание на членовете на РПК „Райпо” от
09.03.2018 г. по точки от 1 до
10, т. 12 и т. 13 от
дневния ред.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно ,а в обжалваната
част и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по субективно
съединени искове по чл.58,ал.1 ЗК,предявени от П.Б.Г., ЕГН ********** и Х.Д.Д., ЕГН
********** срещу РПК ”Райпо”, със седалище гр. Габрово, за отмяна на решенията
на общото събрание на кооперацията, взети на проведеното годишно отчетно-изборно
събрание на
09.03.2018 г. Ищците са претендирали отмяна на взетите решения на ОС на
кооперацията на 09.03.2018г. поради нарушения в свикване на събранието - чл.23,ал.1
и чл.16,ал.1 от устава,като при неуважаване на соченото основание , да бъдат отменени взетите решения по т.10 и
т.11- за избор на председател и на членове на УС,поради допуснати нарушения на
устава. По т. 10 от
дневния ред на събранието за председател на РПК „Райпо" била повторно избрана Ц.П.П., като при избора й било допуснато
нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 2 от устава, тъй като същата била ликвидатор
на „Елегант - Мис" ООД - в ликвидация, ЕИК *********, а според устава, това било
недопустимо. По т.11
при избора
на членовете на новоизбрания УС бил нарушен чл. 29, ал. З от устава, според който, поне 1/3 от състава се избирал от
работещите в кооперацията,като от членовете на новоизбрания
УС, само едно лице било в трудово правоотношение с кооперацията – Л.Ц.К..
Първионстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ищците,че
решенията на ОС на кооперацията от 09.03.2018г. са взети в нарушение на разпоредбите
на устава за свикване на ОС поради нередовно връчване на поканата на А.П.. Приел
е ,че ищците не са легитимирани да се позовават на нарушено
право на участие на друг член-кооператор в работата на общото събрание, след
като не твърдят това нарушение да се е отразило върху наличието на кворум и
съответно мнозинство при вземане на оспорваните решения, и че на това заявено в исковата молба
основание не могат да бъдат отменени взетите от общото събрание решения и е отхвърлил исковете за тази част от тях,за които не
са сочени други основания за отмяна /т.1-9; т.12-13/,съгласно изложените мотиви
и постановен диспозитив ,като в тази част решението на първоинстанцион ният съд
не е обжалвано.За решенията по т.10 и т.11
съдът е разгледал и останалите посочени конкретно за тях основания
за отмяна ,наведени в исковата молба.
Предмет на обжалване от ответника е решението в частта,с която исковете по
чл.58,ал.1 ЗС са уважение и е отменено решението на ОС на коопертацията от
09.03.2018г. по т.11-избор на УС.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба на ответника твърдение,че
не е доказана активната легитимация на ищците по предявения иск –да имат
правата на член-кооператори.
В случая първоинстанционният съд е приел за доказано,че към датата на
провеждане на процесното ОС ищците са били член-кооператори на основание
представените и изхождащи от ответника писмени доказателства.В представения от
ответника списък на членовете на РПК „Райпо” – Габрово
към 09.03.2018 г. и на получили покана за провеждане на процесното ОС ,и двамата ищци са вписани като членове на
РПК”Райпо”.Тези документи не са оспорени от страните и не са представени
доказателства,които да опровергават достоверността им.От същите се
установява,че самият ответник е признал с удостоверените в тях обстоятелства,че
ищците притежават качеството
член-кооператори към 09.03.2018г.,което обосновава и активната им легитимация да предявят
иска по чл.58,ал.1 ЗК.Това се
потвърждава и от съдържанието на протокола от проведеното на 09.03.2018г. общо
събрание на
РПК „Райпо”, на което са взели участие ищците като
член-кооператори,видно от отразеното в точка 11 от дневния ред ,че Х.Д.Д. е
предложил П.Б.Г. за
член на управителния
съвет на кооперацията, като правото на участие на ищците в провеждане на общото
събрание не е било оспорено.Не е оспорено и съдържанието на
протокола от проведеното на 09.03.2018г. ОС в исковото производство.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба на ответника,че
новоизбраните членове на УС на кооперацията отговарят на изискванията на
чл.29,ал.3 от устава – 1/3 да са
работещи в кооперацията.
Съгласно т.11 от протокола от проведеното ОС на кооперацията на
09.03.2018г. е взето решение УС да се състои от шест члена плюс
председателя,като за членове на УС са избрани Д.Д.Д., В.Л.Д., Л.Ц.К., И.С.С., Н.Х.Б., Х.
И.Х..
Съгласно чл.29,ал.3 от устава на кооперацията борят на членовете на УС се определя от ОС, като една трета от него се
номиринарт и избират измежду работещите в кооперацията.
В писменият отговор на исковата молба ответникът е
навел твърдения,че е спазено изискването 1/3 от състава на УС да се избира от
работещите в кооперацията,като от членовете на
новоизбраания УС двама имат
трудови договори с кооперацията – Л.К. и председателката Ц.П..Наличието на
трудово правоотношение с посочените лица е установено от представените от
ответника писмени доказателства.В първоинстанционното производство ответникът
не е твърдял и не е представял доказателства други членове от новоизбрания УС
да отговарят на изискванията на чл.29,ал.3 от устава – да са работещи в
кооперацията към датата на избора им за членова на УС с обжалваното решение на
ОС от 09.03.2018г..Заявените от ответника
едва във въззивното производство обстоятелства,че и трето лице от УС
работи в кооперацията по граждански договор
от 11.01.2018г.– В.Д. ,са преклудирани на основание чл.266,ал.1 ГПК
Съобразявайки разпоредбите на устава и установените по
делото факти,законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че при състав на
УС на кооперачията от шест членове,както
е гласувана на ОС, следва двама от тях да са работещи в кооперацията от членовете на новоизбрания УС на ОС на
09.03.2018г.,за да е спазено изискването на чл.29,ал.3 от устава,като от
доказателствата се установява,че на това изискване отговаря само Л.К..
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че
разпоредбата на чл.29,ал.3 от устава на кооперацията е нищожна като противоречаща
на ЗК.В ЗК не е въведена императивна разпореба относно изискванията, на които
следва да отговарят членовете на УС на кооперацията.Разпоредбата на чл.20,ал.1
от ЗК не предвижда такива.С оглед диспозитивното начало всяка кооперация може
да определя конкретни условия,на които
следва да отговарят членовете на УС,както е в процесния случай.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че следва
да се вземе предвид ,че в състава на УС на кооперацията се включва и
председателя, който е в трудово правоотношение с кооперацията и при състав на
УС от 7 членове, 1/3 определя двама от
членовете да отговарят на изискванията на чл.29,ал.3 от устава,а не както е
приел първоинстанционният съд – трима от членовете на УС.
Съгласно чл.17 от устава
председателят е един от органите на кооперацията, като в чл.22,ал.1 ,т.3 от
устава изрично е предвидено,че той се избира и освобождава от ОС на
кооперацията .Същият не се номинира и избира между работещите в кооперацията и
съответно не следва да се взема предвид при преценка дали е спазено правилото
на чл. 29, ал. 3 от устава. Също така при състав на управителен съвет от 7
членове ,изискването 1/3 да са работещи
в кооперацията се отнася за трима от членовете при установеното дробно съотношение 2,33,а не за двама,както се
твърди във въззивната жалба.
С подадената въззивна жалба ищците по делото са
оспорили решението на първоинстанционния съд в частта,с която искът по
чл.58,ал.1 ЗК е отхвърлен относно оспореното решение на ОС на кооператиця по
т.10 – избор на председател.
Ищците са обосновали незаконосъобразността на това
решение с избора на председател на кооперацията в противоречие с чл.46,ал.1,т.1
и 2 от устава,поради качеството му на ликвидатор на „Елегант-Мис“ООД.
По делото не се спори,а това се установява и от
доказателствата,че към датата на провеждане на ОС на кооперацията на 09.03.2018г.,избраната на това ОС за председател на кооперацията Ц.П.П. е
била ликвидатор на „Елегант- Мис“ООД.
Съгласно чл.46,ал.1,т.1 и т.2 от устава Председателят
и членовете на УС не могат да извършват
търговски сделки от свое или чуждо име в предмета на дейност на кооперацията и
да участват или заемат длъжност в
ръководни органи на търговски
дружества,които не са кооперативно или междукооперативно предприятие по смисъла
на Закона за кооперациите,когато дружеството извършва конкурентна на кооперацията дейност.
Въззивният съд намира,че обжалваното решение на ОС от
09.03.2018г. по т.10 за избор на
председател на кооперацията на
лице,което е ликвидатор на търговско дружество ,предвид правата и
задълженията,които има ликвидатора по ТЗ, не е в противоречие с нормата на
чл.46,ал.1 от устава на кооперацията в нито една от двете хипотези – по т.1 и
по т.2.Ликвидацията на търговското дружество е
доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото
прекратяване. Целта на ликвидационното
производство е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след
като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между
съдружниците. Търговското дружество в ликвидация има ограничена
правосубектност, понеже то не може да сключва нови придобивни сделки и да
развива своята нормална търговска дейност, а търговските сделки, по които става
страна, са ограничени до продажба на неговото имущество, събиране на неговите
вземания и изпълнение на задълженията му и разпределение на остатъка от
имуществото му между неговите съдружници. В тези рамки е ограничена и
представителната власт на неговия ликвидатор.Следователно съгласно
предоставените правомощия на ликвидатора по ТЗ той може да сключва нови сделки
само ако те обслужват производството по ликвидация, тоест действията му са
ограничени в рамките на тази цел. Предвид изложеното дейността на Ц.П. като ликвидатор
не попада сред визираните забрани в чл.46,ал.1,т.1 и 2 от устава на РПК „Райпо”.
Неоснователноп
е възражението на ищците-жалбоподатели,че за
първоинстанционното производство дължимите им разноски съразмерно уважената
част на исковете са в размер на половината от внесената държавна такса. С
постановеното решение е отхвърлен искът не само за решението на ОС по т.10 ,а и за останалите решения,взети
на ОС на кооперацията,с изключение на решението по т.11. При този изход на
спора няма основание да се присъди на ищците половината от внесената държавна
такса,а на ответника половината от заплатения адвокатски хонорар.
На основание изложеното въззивните жалби
следва да бъдат оставени без уважение,а първоинстанционното решение в
обжалваните части потвърдено,като на основание чл.272 ГПК внъззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
На жалбоподателите не се дължат разноски
за въззивното производство.
По изложените съображения,въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №365 от 28.11.2018г.
по гр.д.№552/2018г. на Габровски районен съд в обжалваните части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :