№ 26
гр. Плевен, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430104373 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Х. П. М. с ЕГН **********
от гр.Пле*** №4 вх.Д ап.19 против И.А.М. АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.*** Ищецът твърди, че на 09.08.2021г. сключил с ответника
договор за заем за сума в размер на 300 лева. Съгласно чл.4 на договора, страните
се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Било уговорено
поръчителите да отговорят на редица условия. Твърди, че в деня на сключване на
договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция, по
силата на който Ф.Б.ЕООД поел задълженията да обезпечи пред Изи Асет
мениджмънт АД задълженията на кредитополучателя. Сочи, че обезпечението се
изразявало в наличие на парични средства и готовност за плащане на
задълженията на кредитополучателя. Твърди, че въз основа на сключения
договор, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество
възнаграждение в размер на 156,87 лева, която сума била разсрочена заедно с
месечната вноска. Сочи, че се задължил да предоставя паричните суми на И.А.М.
упълномощено от Ф.Б.ЕООД да ги събира. Съобразно договора за поръчителство
възнаграждението се дължи на Ф.Б.ЕООД, като И.А.М. АД е единствено овластено
да приеме плащането – да получи парите и да ги предаде на поръчителя. Твърди,
че с влязло в сила решение, било прието, че сключения мегжду страните договор за
поръчителство е нищожен, а в мотивите на решението се сочело, че договорът за
кредит между страните по настоящето дело е недействителен. В заключение моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника кредитодател да му заплати
сумата от 19,35 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за потребителски кредит. Претендира разноски.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който оспорва
1
исковата претенция. Твърди, че дружеството е привлечено незаконосъобразно като
трето лице, тъй като не са били налице предпоставките на чл.218 и чл.219 ГПК.
Твърди, че дружеството не е участвало, тъй като не е било уведомено за делото
съобразно изискванията на ГПК. Твърди, че дори да са налице основанията на
чл.22 ЗПК, то следва да бъде обявена недействителността на договора, за да
произведе правни действия.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Представени са писмени становища, в които поддържат доводите си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем № 4228243/09.08.2021г., сключен между страните,
на ищеца е предоставен кредит в размер на 300 лева, при следните условия: срок за
връщане- 21 седмици, на 21 седмични вноски, всяка по 15,53 лева, при фиксиран
ГЛП- 40 % и ГПР- 47,79 %, или общ размер на плащанията от 326,13 лева.
Представен е договора за заем, а погасителния план към него и приложен в гр.дело
№7063/2023г., прието като доказателство.
Съгласно чл.4 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1.Две физически лица- поръчители, които
следва да отговорят на определени изисквания; 2.Банкова гаранция с
бенефициер заемодателя и 3.Одобрено от заемодателя дружество- гарант,
което предоставя гаранционни сделки. Не се спори между страните, че на
09.08.2021г. между Х. П. М. и "Ф.Б. ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на гаранция № 4228243, по силата на който гарантът се
задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични
задължения/ в полза на „И.А.М.“ АД гр.*** с цел гарантиране изпълнението
на всички задължения на потребителя по сключения договор за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в размер и
при условия, отразени в договора. От заключението на назначената в хода на
съдебното дирене съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по
договора с „Ф.Б. ЕООД ищецът е заплатил сумата от 435,52 лв. Вещото лице е
посочило, че ако към сумата, дължима по договора за паричен заем, бъде
включена и сумата за възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция, ГПР ще бъде над 100 %, т.е. ще надвишава значително нормативно
определения процент в ЗПК и ще е в размер на 124,76 %.
При така установените безспорни обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Сключеният между Х. П. М. и „И.А.М.“ АД гр.*** договор е
потребителски, поради което намира своята регламентация в ЗПК. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
2
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Поради това преценката
относно действителността на процесните договор за паричен заем и договор
за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието
на който са сключени договорите. По силата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл.19 ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
паричен заем е посочен процент на ГПР 47,79 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, като този размер не надвишава
максималния по чл.19 ал.4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно: възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен
от потребителя с „Ф.Б.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1 т.1 ДР на ЗПК. По силата на § 1 т.1 ДР ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на гаранта е разход,
свързан с предмета на договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора. От данните по делото се установява, че „И.А.М.“
АД е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. Същевременно съгласно чл.3 ал.3 от
договора за предоставяне на гаранция „И.А.М.“ АД е овластено да приема
вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.
Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. В конкретния случай
3
договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори- този за заем и
този за предоставяне на гаранция- формално представляват самостоятелни
договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. С оглед изложеното
съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване
вземанията на „И.А.М.“ АД по процесния договор за паричен заем отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по заема. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че
реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и
разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
надвишава значително нормативно установения като възлиза в размер на
124,76 %. При това положение съдът счита, че макар формално процесният
договор за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл.11 ал.1 ЗПК
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10-
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето- чл.22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителния ГПР в договора за паричен заем заемодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за заем на
основание чл.22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11 т.10 и 11
ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва и или други разходи по заема, съгласно разпоредбата
на чл.23 ЗПК. Изплащането на сумата за възнаградителна лихва, е било
извършено при начална липса на основание, предвид недействителността на
договора, поради което платената суми подлежи на връщане на потребителя.
Конкретният размер на платената лихва се установява от заключението на
вещото лице. С доклада по делото, с цел постигане на процесуална икономия и по-
малко разходи в производството, съдът е указал на ответника да заяви оспорва ли
твърденията на ищеца, че е заплатил сумата от 19,35 лева, за да се избегне
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът не е изразил
становище и съдът е назначил експертиза. От заключението се установява, че
ищецът е заплатил общо сумата от 435,52 лева, от които 300 лева главница, 116,17
лева гаранция и 19,35 лева договорна лихва.
4
Поради това, претендираната сума се дължи на ищеца и предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло до предявения размер.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 50 лева , както и 250 лева депозит за експертиза, които суми следва да му
се възстановят от ответника, като законна последица от решението.
Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява
от адвокат Димитър Милев по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде
изчислено съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004г., предвиждащи минимални размери
на адвокатските възнаграждения. Като съобрази цената на иска и фактическата и
правна сложност на делото, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“ сумата 300 лева,
към която следва да бъде присадена и сумата от 60 лева ДДС.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД „И.А.М.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.***, бул.„ДД.Н.у” № 28, ет. 2, офис 40- 46, да
заплати на Х. П. М. с ЕГН ********** от гр.Пле*** №4 вх.Д ап.19 сумата от 19,35
лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по
недействителен договор за паричен заем № 4228243/ 09.08.2021г., ведно със
законната лихва върху сумите от датата на предявяване на иска- 30.07.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „И.А.М.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.***, бул.„ДД.Н.у” № 28, ет. 2, офис 40- 46, да
заплати на Х. П. М. с ЕГН ********** от гр.Пле*** №4 вх.Д ап.19 направените
разноски по делото в размер на 300 лева за внесена държавна такса и депозит за
вещо лице.
ОСЪЖДА „И.А.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, бул.„ДД.Н.у” № 28, ет. 2, офис 40- 46, да заплати на ЕАД
Д.М.“ гр.***, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, представлявано
от Д.М.М. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 360 лв.
с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Плевен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5