№ 159
гр. Враца, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20221400500087 по описа за 2022 година
Производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№
1625/01.02.2022 г., подадена от Л. М. С. от с.***, общ.Плевен, чрез адв.С.Ч. от
АК-Враца, против Решение №20/17.01.2022 г., постановено по гр.дело №
2335/2021 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателя против „Венатус БГ“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ***,
представлявано от синдика М. В. М., иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД
за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба
на МПС от 28.01.2021 г., с който ответникът се е задължил да прехвърли
собствеността върху лек автомобил марка „Пежо“, модел 307 Т6 SW X-LINE
1,6 HDI, с рег.№ СА *** АВ, рама № VF33H9HYB84399406, дата на
регистрация 24.10.2005 г., на ищеца.
В жалбата се твърди, че ищецът-въззивник в настоящото
производство, е купувач на имущество от масата на несъстоятелността на
„Венатус БГ“ ООД /н/. Навеждат се доводи, че съгласно чл.718, ал.2 ТЗ по
предложение на синдика и съобразно решението на събранието на
кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се
извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите или
1
имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или
имуществено право са предложени по реда на чл.717 и следващите, но
продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е
отказал. Сочи, че съдът е длъжен да се произнесе по предложението на
синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия
работен ден, а съгласно ал.5 продавач по договора по ал.1 е синдикът.
Твърди, че с исковата молба е представено разрешението на съда по
несъстоятелността, което е дал на синдика, за да продаде лекия автомобил
чрез пряко договаряне при начална цена от 1720 лева, както и протокол от
проведените преговори.
Посочва, че преди продажбата по чл.718, ал.1 ТЗ синдикът е провел
две предходни продажби – по чл.717в и чл.717ж от ТЗ, но които не се е явил
купувач. Поддържа се, че правото на собственост на автомобила е изследвано
в производството по несъстоятелност и този въпрос е разрешен, доколкото
всички действия на синдика подлежат на съдебен контрол, а съдът е разрешил
продажбата на вещта като част от масата на несъстоятелността.
Навеждат се също доводи, че е законово правомощие на синдика по
чл.658, ал.1, т.5 ТЗ да издири и уточни имуществото на длъжника, поради
което не може да бъде вменено в задължение на купувача от публичен търг,
каквото се явява и продажбата по чл.718 ТЗ, да изследва и доказва правото на
собственост на другата страна, отговорност за която носи синдикът. Посочва,
че продажбата по чл.718 ТЗ е оригинерен способ за придобиване на право на
собственост върху движима вещ, каквато е процесният лек автомобил.
В жалбата се твърди още, че синдикът не противопоставя възражения
по предявения иск, което следва да се тълкува, че в отношенията му с ищеца
няма спор относно собствеността на автомобила. Сочи се, че вменяването на
доказателствена тежест на купувач от публична продан, каквато се явява и
продажбата по чл.718 от ТЗ, да доказва, че продаваната вещ е част от масата
на несъстоятелността на продавача, е като да се иска от купувача по ГПК да
доказва, че длъжникът е собственик на продаваната от съдебен изпълнител
вещ. Сочи се, че в процесния случай става въпрос за продажба в производство
по несъстоятелност и доказателствената тежест, само при наличие на спор
между страните, би била задължение на синдика, а не на купувача. Твърди, че
вменяването на подобно задължение води до разместване тежестта на
доказване и налагане на задължения на ищеца, каквито няма по закон и които
2
не би могъл да изпълни по обективни причини.
Иска се отмяна на решението и уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, с
присъждане на сторените от ищеца разноски за двете инстанции.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е бил връчена на въззиваемата страна
„Венатус БГ“ ООД /в несъстоятелност/-гр.Враца, но отговор от нея не е
постъпил.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на
въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Относно правилността на атакуваното решение, съдът намира, че
същото е правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните
фактически и правни съображения:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен от Л. М. С. от с. ***, общ.
Плевен, против „Венатус БГ“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК: ***,
представлявано от синдика М. В. М., иск с правно основание чл.19, ал.3 от
ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 28.01.2021 г., с
който ответникът се е задължил да продаде и прехвърли собствеността на
ищеца върху следния лек автомобил, а именно: лек автомобил, вид: ЛЕК,
марка: ПЕЖО, модел: 307 Т6 SW XLINE 1.6 HDI, рег. № СА *** АВ, рама №:
VF33H9HYB84399406, двигател №:10JB353097316, дизелов двигател с обем 1
60 куб.см., мощност 81 кВТ/110 к.с., екологична норма EURO 3, дата на
регистрация 24.10.2005 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2021 г. страните са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил, по силата на
който ответникът, представляван от синдика му, се е задължил да продаде с
окончателен договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите в
3
срок до 7 дни след пълното плащане на цената, описаното в исковата молба
МПС –л.а.“Пежо 307“ с рег. №СА *** АВ. Поддържа се, че ищецът е участвал
на търг за изнесения от синдика лек автомобил описан по-горе, като на
16.01.2021 г. е внесъл задатък за участие в търга в размер на 174,75 лв. и след
като е обявен за купувач е доплатил остатъка от цената в размер на 1 548,00
лв. на 28.01.2021 г., като пълната цена била заплатена на 28.01.2021г.
Твърди се също, че съгласно предварителния договор ответникът е
следвало да прехвърли на ищеца своя собствен лек автомобил в срок до 7 дни
след заплащане на пълната цена, а именно на 04.02.2021 г., като до момента
автомобилът все още не му е прехвърлен. Посочва се, че окончателен договор
не е сключен поради отказ на нотариусите за изповядване на сделката, тъй
като ответникът не е собственик по регистрационен талон. Поддържа се, че
ответникът е собственик на автомобила по давностно владение, като има
сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 26.10.2007
г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок до 04.02.2021 г. поетото по
договора задължение да прехвърли собствеността върху лекия автомобил,
като липсата на доброволно изпълнение обуславя правния интерес на ищеца
за предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.
При така подадената искова молба в производството пред районния
съд са събрани писмени доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
По делото е представено свидетелство за регистрация на МПС №
*********, част I, от което се установява, че като собственик на процесния
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № СА *** АВ е вписано
„София Франс Ауто“ АД.
Представен е също предварителен договор за покупко-продажба на
МПС, сключен на 26.10.2007 г. в гр. София, по силата на който „Кардинал“
ЕООД, БУЛСТАТ: ***, като продавач, е поело задължението да продаде на
ответника „Венатус БГ“ООД, БУЛСТАТ: BG***, като купувач, лек
автомобил марка Пежо, модел: 307 Т6SW X-LINE 1.6 HDI/110, рег. № СА ***
АВ, рама №: VF33H9HYB84399406, двигател №:10JB353097316,
първоначална дата на регистрация 24.10.2005 г. Продажната цена е
определена в размер на 1 200,00 лв. с ДДС, като в договора е записано, че
продавачът е получил същата изцяло и в брой в момента на подписване на
4
договора. Според чл. 3 от договора продавачът предава на купувача
владението върху автомобила, ведно със съпътстващите го документи,
ключове и др. техническо оборудване в момента на подписване на договора.
От представеното Определение №260257/22.12.2020г, постановено по
т.д. № 28/2017 г.по описа на Окръжен съд – Враца се установява, че
процесният лек автомобил бил включен от синдика в масата по
несъстоятелността на „Венатус - БГ“ ООД/н/ и с определението съдът по
несъстоятелността е разрешил на синдика на дружеството да извърши
продажба по реда на чл.718 ТЗ чрез пряко договаряне, на лекия автомобил,
при начална цена 1 720,00 лв. без ДДС.
По делото е приет като доказателство и Протокол за проведена
продажба по реда на чл.718 ТЗ на имущество на „Венатус БГ“ ООД от
28.01.2021 г., подписан от Л. М. С. като наддавач и М. В. М. като синдик на
ответното дружество, видно от който на основание чл. 718, ал. 4 и ал. 5 ТЗ Л.
М. С. е обявен за купувач на процесния лек автомобил, при цена 1 720,00 лв.
без ДДС и срок за плащане – 7 дни, считано от 28.01.2021г.
На 28.01.2021 г.бил сключен и процесния предварителен договор, по
силата на който М. В. М., действащ в качеството на постоянен синдик на
„Венатус - БГ“ ООД – в несъстоятелност, като продавач, е поел задължението
да прехвърли собствеността върху процесния лек автомобил на ищеца Л. М.
С., като купувач, с окончателен договор в изискуемата от закон форма за
действителност. Продажната цена е определена в размер на 1 720,00 лв., като
в договора е уговорено, че се заплаща в срок до 7 дни от датата на сключване
на договора по особената сметка на продавача, като при заплащане купувачът
приспада внесения от него задатък за участие в прякото договаряне в размер
на 172,00 лв. В чл. 3, ал. 1 от договора е записано, че продавачът се задължава
да предаде на купувача владението върху описаното МПС при подписване на
окончателния договор за покупко-продажба.
От представената разписка № 0200012389827497/26.01.2021 г. се
установява, че на същата дата ищецът Л. М. С. е превел по сметка на
ответното дружество сума в размер на 172,00 лв. с основание „Участие в търг
28.01.2021 г. Л. М. С.“.
От представеното преводно нареждане № BORD06320674/28.01.2021 г.
се установява, че на същата дата ищецът Л. М. С. е превел по сметка на
ответното дружество сума в размер на 1 548,00 лв. с основание „ДОП. на ав.
5
Пежо с рег. № СА***АВ“.
При така изложената фактическа обстановка, Районен съд-Враца е
приел, че предявеният иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД е допустим, но не е
основателен, тъй като ответникът-прехвърлител по предварителния договор,
не е собственик на автомобила.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи
на районния съд и намира, че обжалваното решение е постановено при
правилно приложение на материалния и процесуалния закон и правилна
преценка на доказателствата по делото, като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата
на чл.154 от ГПК първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във
връзка с неговата правилност.
Във въззивната жалба се сочи, че тъй като е налице разрешение на съда
по несъстоятелността на „Венатус - БГ“ ООД /н/, дадено по реда на чл.718 от
ТЗ, за продажба на автомобила чрез пряко договаряне, то изследването на
собствеността върху лекия автомобил е извършено в производството по
несъстоятелност, доколкото правомощие на синдика по чл.658, ал.1, т.5 от ТЗ
е да издири и уточни имуществото на длъжника. Посочено е също, че
синдикът не е навел възражения по иска, поради което следва да се приеме, че
спор по отношение собствеността върху автомобила няма. Развиват се и
оплаквания, че неправилно в тежест на ищеца е било вменено доказването, че
автомобилът е част от масата по несъстоятелността.
Въззивният съдебен състав намира тези възражения за неоснователни
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 658, ал.1, т.5 от ТЗ едно от основните
задължения на синдика е да издири и уточни имуществото на длъжника, като
законът не е предвидил специален ред, по който се извършва това.
Действията на синдика по уточняване имуществено на длъжника не подлежат
на контрол от съда по несъстоятелността, а конкретно в производството по
издаване на разрешение по чл.718, ал.1 от ТЗ съдебната проверка не се свежда
до проверка на собствеността, а до това дали е налице решение на събранието
6
на кредиторите и дали е извършвана продажба по реда та чл.717 и сл.от ТЗ.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 717к, ал.1 от ТЗ, според която
при успешно приключил търг и извършено възлагане, купувачът на движими
вещи става техен собственик, независимо от това дали са принадлежали на
длъжника. От изложеното следва, че издаденото разрешение по чл.718 от ТЗ
нито признава право на собственост на длъжника върху определени вещи,
нито създава такива права, при което оплакванията в жалбата, че проверката
на собствеността е извършвана от съда по несъстоятелността, не са
основателни и издаденото разрешение не обвързва исковия съд при
разрешаване на въпросите по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Ето защо, пълно в
съответствие с материалния закон на собствено основание районния съд е
приел, че релевантни при разрешаване на спора по чл.19, ал.3 от ЗЗД са
въпросите придобило ли е ответното дружество правото на собственост върху
процесния лек автомобил от „Кардинал“ЕООД чрез поддържания от ищеца
оригинерен способ-придобиване по давност или чрез друг допустим от закона
способ. При разрешаването на тези въпроси доказателствената тежест е
разпределена правилно, като в тежест на ищеца е възложено установяването
на придобиването на автомобила по давност. Тежестта да докаже
придобиването по давност се носи от ищеца, защото при констатираната
валидност на сключения предварителен договор и при бездействието на
ответника, ищецът ще може да придобие собствеността само при осъществен
фактически състав по чл.79 от ЗС, когато липсват други основания за
собственост.
Не могат да бъдат споделени и твърденията в жалбата, че тъй като
синдикът на ответника не противопоставя възражения по иска, то следва да се
приеме, че няма спор относно собствеността. Извън предвидените в чл.133 от
ГПК случаи процесуалното бездействие на страната не влече санкции за нея и
не размества доказателствената тежест, доколкото последната се извлича от
приложимата материалноправна норма и правилото на чл.154 от ГПК.
Мълчаливото признание на факти (известно изключение дава само
разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК) не се допуска от процесуалния закон,
доколкото разпоредбата на чл.175 от ГПК изисква признанието да е
направено изрично. Следва да се посочи, че дори при изрично признаване на
факт, посочената разпоредба не задължава съдът да приеме признанието
безусловно, а напротив-задължава го да прецени признанието с оглед на
7
всички обстоятелства по делото. Подобен е процесуалният подход и при
признанието на иска, което също следва да се заяви изрично и недвусмислено
и се преценява с оглед изискванията по чл.237, ал.3 от ГПК, а също и при
неприсъственото решение, което не може да бъде постановено, ако въпреки
бездействието на ответника и липсата на подаден отговор, искът се прецени
от съда като вероятно неоснователен.
В разглеждания случай ответникът не е взел становище по иска, но от
събраните по делото доказателства не се установява да са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, поради
което искът правилно е бил отхвърлен.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания
за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.Независимо, че право на разноски се поражда за въззиваемото
дружество, такива не са поискани от него, не са извършвани и не следва да се
присъждат.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20/17.01.2022 г., постановено по гр.дело
№ 2335/2021 г. по описа на Районен съд-Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8