МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №13/21.02.2011
Г. ПО НОХД №8/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият
Ф.Л.З. е предаден на съд затова, че на 03.08.2010 г. в гр. П., обл. Ш. извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост –
престъпление по чл.325, ал.2, предл.2-ро във вр. с ал.1 от НК.
По
предявеното му обвинение подсъдимият се признава за виновен.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият Ф.Л.З. ***, където живее със
семейството си – съпругата си и шест от осемте си деца. В същото населено място
живеела и сестрата на подсъдимия заедно със своето семейство – съпруга й
свидетеля Г.С.А. и двете й дъщери свидетелката Г.Г.С. – на 14 години и С.Г.С. –
на 16 години. В жилището обитавано от подсъдимия и семейството му нямало течаща
вода и затова съпругата на подсъдимия често ходела до дома на свидетелите, за
да пълни вода. Свидетелят Г., обаче, не бил съгласен с тези посещения и казал
на дъщерите си да не допускат повече семейството на подсъдимия да пълни вода от
техния двор. Така на 03.08.2010 г. през деня, в жилището на свидетеля Г.А. се
намирали само дъщерите му и тогава съпругата на подсъдимия за пореден път
пристигнала, за да напълни вода. Двете момичета не я допуснали в къщата и тя се
върнала, като съобщила на подсъдимия за това, че не й е било позволено да вземе
вода. В този момент подсъдимият бил употребил значително количество алкохол, а
в това си състояние той ставал избухлив и агресивен. Като научил, че съпругата
му не могла да вземе вода от роднините си, той изпаднал в ярост и тръгнал към
жилището на свидетелите. Нахлул в имота и се развикал, ругаел и псувал.
Намиращите се там момичета се изплашили, виждайки нетрезвото му състояние, при
което свидетелката Г.С. избягала и се заключила в една от стаите. С.С.
застанала до вратата на жилището, притискайки я от вътрешната страна, за да не
може подсъдимият да влезе в стаята, но последният счупил прозоречното стъкло на
врата и успял да нахлуе в жилището. Едно от счупените стъкла паднало върху
ръката на С.С. и я порязало дълбоко, като от раната потекла кръв. Подсъдимият
нанесъл побой на момичето с юмруци и ритници, след което вдигнал телевизора,
намиращ се в къщата и го ударил в земята, от което приемникът се строшил, а
също така изпочупил и посуда – чаши и вази. После си тръгнал. Свидетелят Г.А.
веднага научил за случилото се в дома му, тъй като инцидентът му бил съобщен от
негови съграждани. Свидетелят веднага се прибрал в жилището, видял наранената
ръка на една от дъщерите си, а и уплашеното състояние на двете деца. Обадил се
на органите на полицията, които след като пристигнали поели разследването по
случая. С.С. била откарана в Центъра за спешна медицинска помощ, където
порезната й рана била зашщита.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено от всички събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите Г.Г.С. и Г.С.А., от
приложените по делото 2 бр. копия на страници от журнал на ЦСМП – гр. Н., както
и от обясненията на подсъдимия, където той се признава за виновен и където
потвърждава обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Анализът на данните
от доказателствата сочи, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.2, пр.2-ро във вр.
с ал.1 от НК. На посочената в обвинителния акт дата той е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Конкретните действия на подсъдимия – нахлуването в чужд имот в
нетрезво състояние, отправените ругатни и псувни на висок тон, повредата и
унищожаването на чуждо имущество, посегателството върху личността на С.С.,
която е непълнолетна, са непристойни действия, защото са неприлични и
представляват брутална демонстрация против личните интереси на гражданите /в
случая свидетелите/. С тях открито и във висока степен от страна на подсъдимия
е изразено неуважение към личността на свидетелите и на С.С.. В случая не може
да се приеме, че подсъдимият е бил провокиран от нечие действие, тъй като
поводът за неговите агресивни действия е бил незначителен, което и признава
самият той, заявявайки, че случилото се е “заради едно туба вода”. Деянието му
категорично следва да се квалифицира като хулиганство по смисъла на НК и няма
основание съдът да приеме, че то е такова по смисъла на УБДХ, тъй като се
отличава с по-висока степен на обществена опасност, предвид проявената
бруталност и арогантност, сочещи едно грубо пренебрежение към обществения ред.
Видно е, че поведението на подсъдимия е било във висока степен агресивно, което
е и принудило едно от намиращите се в жилището деца да избяга и да се скрие.
Установените безспорно факти – че подсъдимият е посетил дома на родствениците
си в пияно състояние, в момент когато там се намират само деца, с категоричното
намерение да се саморазправи с тях, като ги “ошамари” и то по незначителен
повод, чупенето на вещи на свидетелите и отправените към присъстващите /само
деца/ непристойни изрази, разкриват много грубо засягане на чужди лични
интереси, съпроводено със скандалност, а и оскърбление към децата. Поради това
безспорно деянието на подсъдимия следва да се квалифицира и като извършено с
изключително дързост, а именно като престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1
от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обещественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването
на обществено опасните му последици.
Предвид
гореизложеното и като прие, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано напълно
и по безспорен начин, съдът призна Ф.Л.З. за виновен в извършването на
престъпление по чл.325, ал.2, предл. 2-ро във вр. с ал.1 от НК.
При
определяне на наказанието, следващо се на подсъдимия съдът съобрази, че
осъщественото от него деяние не представлява тежко престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, а и самата личност на дееца не се характеризира с висока
степен на обществена опасност. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. По делото
той прави пълни признания и заявява съжалението си за стореното, което от
негова страна е проява на критичност към извършеното. З. е в тежко материално
положение, той е безработен и не реализира доходи, като трудови доходи не
реализира и съпругата му. Семейството има осем деца, две от които пълнолетни и
понастоящем живущи извън семейството, като за останалите шест се грижат
подсъдимият и съпругата му с доход от социални помощи. Всички тези
обстоятелства несъмнено представляват смекчаващи вината на подсъдимия такива, а
наличието им води до извода, че те са многобройни по смисъла на чл.55 от НК,
при което и най-лекото предвидено в закона наказание за подсъдимия би се
оказало несъразмерно тежко. Ето защо на основание чл.325, ал.2, предл. 2-ро,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК съдът определи и наложи
на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. По чл.42а,
ал.2, т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – гр. П., обл. Ш.,
ул. “***”, №* за СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ДВА
МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител
или упълномощено от него длъжностно лице – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а,
ал.2, т.2 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧИНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК
ОТ ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА и 3. По чл.42а, ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД
В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА ГОДИШНО ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
Конкретните срок и размер на пробационните мерки съдът счете, че не следва да
съвпадат с минималните предвидени в закона, въпреки наличието на горепосочените
смекчаващи вината обстоятелства. Съдът намели, че именно тези пробационни мерки
и в този си срок и размер биха изиграли поправително въздействие върху
подсъдимия, с оглед конкретните действия на извършеното от него престъпление,
изразяващо се в хулигански действия, осъществени в присъствието на деца.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
16.03.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: