Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч, 19.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Л О В Е Ш К И Я Т ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА МОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
В. АНАСТАСОВ
при секретаря С.Г. и в присъствието на прокурор ДИМИТЪР Д. като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ В.НАК.А.Х.ДЕЛО № 599 по описа на съда за 2010 година, въз основа на данните по делото и закона
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 785/30.09.2010 год., постановено по нак.а.х.дело № 819/2010 год. на Ловешкия районен съд, втори наказателен състав и вместо него
П О С Т А Н О В И :
ПРИЗНАВА В.Д.Ц. ***, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това да е на 24.09.2009 год. в гр.Ловеч, пред РДНСК - Ловеч потвърдил неистина относно времето за извършване на строителство по допълнително застрояване - санитарен възел, навес, стопански постройки в УПИ ХVІ-262 в квартал 18 по плана на с.Ъглен, обл.Ловешка, в писмена декларация, която по силата на § 184 ал.8 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията / Д.в. бр.65/2003 год. / се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелства - времето на извършване на незаконен строеж, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.313 ал.1 от НК.
Разноските по делото са за сметка на ДЪРЖАВАТА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
МОТИВИ: С решение № 785/30.09.2010 год., Ловешкият районен
съд, втори наказателен състав е признал В.Д.Ц. ***, за виновен в това, че на
24.09.2009 год. в гр.Ловеч, пред РДНСК – Ловеч потвърдил неистина относно
времето на строителство по допълнително застрояване – санитарен възел, навес,
стопански постройки в УПИ-262 кв.18 по плана на с.Ъглен, обл.Ловешка, в писмена
декларация, която по силата на § 184 ал.8 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията / Д.в.бр.65/2003 год. / се дава пред орган на власт за
удостоверяване истинността на обстоятелства – времето на извършване на незаконен
строеж – престъпление по чл.313 ал.1 от НК и на основание чл.78 а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност,
като му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. в полза на
държавата.Осъдил го да заплати разноските по делото в размер на 65 лв. и е
прекратил производството по делото.
Постъпила е въззивна жалба против така
постановеното решение.Поддържа се, че е необосновано и постановено в нарушение
на закона – не е установено въззивникът да е осъществил престъплението както от
обективна, така и от субективна страна.Искането е решението да бъде отменено и
вместо него да се постанови решение, с което да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
В съдебно заседание въззивникът сам и
чрез защитника си адвокат Н. поддържа жалбата.Излагат се съображения, че съдът
необосновано е кредитирал показанията само на свидетелите по обвинението, като
напълно е игнорирал тези на посочените от Ц. свидетели.Позоваването на
съдебно-техническата експертиза по предоставени от свидетел снимки е
незаконосъобразно, тъй като това доказателство не е събрано по предвидения в
НПК ред.Приложена е декларация от 1998 год. от Ц., в която са описани като
построени постройките и е посочена година на построяването им 1986 год.Съдът не
е обсъдил възраженията, че е установено постройките до първия етаж да са
построени преди 1987 год., а надстрояването – в годините след това.В тази
инстанция разпитаният свидетел – син на въззивника изяснява именно такива
обстоятелства - първият етаж на
постройките са правени 1984 – 1986 год., а след това – в периода около 1997
год. е надстроявано само частично подпокривно
пространство, което не може да се приеме, като втори обособен етаж. Защитникът
развива съображения, че деянието е несъставомерно, тъй като в декларацията,
чрез която е прието от обвинението да е извършено престъпление, не е изрично
посочено, че деклараторът съзнава отговорността по чл.313 от НК при невярно
деклариране.
Поддържа се искането решението да бъде
отменено и вместо него да се постанови решение, с което въззивникът да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Ловеч даде заключение с предложение решението на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено като правилно.От доказателствата, събрани по делото, се установява
съставомерността на деянието, за което е подведен под отговорност
въззивникът.Правилно е приложена разпоредбата на чл.78 а от НК, тъй като са
били налице условията за това и определеното наказание 500 лв. глоба е
справедливо.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, запозна се с доказателствата, събрани на досъдебното производство,
събраните пред първоинстанционния съд, както и тези, събрани в настоящата
инстанция, намира следното:
На
24.07.2009 год. в РДНСК – Ловеч е била образувана преписка по повод жалба на
свидетеля Х. ***, собственик на недвижим застроен имот в с.Ъглен, обл.Ловешка,
съставляващ УПИ-262 в кв.18 по регулационния план на селото, затова, че съседът
му – въззивникът В.Д.Ц. е застроил на границата масивно строителство на един и
два етажа, за което не е давано съгласие.За изясняване основателността на
сигнала, е била започната проверка от РДНСК, а също така по указания на тази
дирекция – и от Община – гр.Луковит.С писмо изх.№ Лт-ж/189/-00-472/02.09.2009
год. на РДНСК било изискано от собственика на имота, в който има „едно и
частично двуетажни сгради на допълващо застрояване, без документ, удостоверяващ
времето на извършване на строителството / въззивника /, да представи в РДНСК / лично или с писмо / нотариално
заверена декларация за времето на извършване на строителството / л.20 от досъдебното
производство/.В писмото не е посочено правното основание за изискване на такова
установяване времето на строителството – възможност, предвидена в § 184 ал.8 от
Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията / публикуван в Д.в.бр.65/2003 год. /.В
изпълнение на даденото предписание, на 24.09.2009 год. с придружително писмо /
л.16 от дознанието / въззивникът
представил в РДНСК три броя декларации – лично от него /л.19 /, както и от
разпитаните в качеството на свидетели в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд Ц.Й.К., К.М.А..Подписите върху декларациите били
нотариално заверени от Кмета на с.Ъглен, обл.Ловешка.В декларацията на К.било
посочено, че строителството е извършено около 1984 год., но не по-късно от 1986
год., в декларацията на А.– през периода
от 1983 – 1985 год., същият период е посочен в декларацията на въззивника. В
декларациите на Ц., К.и А.не е отразено да им е известна отговорността за
деклариране на неверни данни по чл.313 от НК.
На 05.10.2009 год. свидетелят Х.подал жалба до Районна
прокуратура – Ловеч относно извършено невярно деклариране от страна на Ц. при
посочване времето на извършване на строителството в имота му. / л.8 от
дознанието /.На 09.10.2009 год. представил в РДНСК декларация с подпис,
нотариално заверен от Нотариус Ц.Л.с район на
действие гр.Ловеч, в която декларирал, че строителството в съседния имот
е извършено през периода 1991 – 2001 год., като изрично посочил, че му е
известна отговорността по чл.313 от НК за невярно деклариране.
Образувано е
досъдебно производство, в хода на което са разпитани две групи свидетели
– свидетелят А., както и посочените от него – П.А.К./ негова сестра /, Г.К.Г./
живеещ в съседство / и Ц.Д.Ц. / брат на въззивника /, последните двама – пред
съдия, които са изяснили, че допълнителните постройки в двора на въззивника са
строени след 1992 год. и до 2004 год.Втората група свидетели са посочени от
въззивника – Ц.К., К.А./ дали декларация до РДНСК / и Д.К.С., които в
показанията си поддържат, че строителството е извършено в периода 1983 – 1985
год.
Свидетелят Х.е представил на
разследващия полицай две снимки / л.73 /, въз основа на които и след като са
представени доказателства – актове за раждане на негови близки, се поддържа, че
към 2001 год. не е имало строителство, каквото се установява към момента. Х.е
представил и диск със заснети на 04.03.2010 год. снимки / л.82 от дознанието/.Назначена
е била трасологическа експертиза и техническо
изследване на цветните снимки, представени от А., като снимките от представения
диск са приети от вещите лица „като сравнителен материал”.Заключението е, че „в
изображенията, обекти на експертизата, няма видими наличия на преправки и монтаж, изображенията и сравнителните образци
са относими към едно и също място / почти една и съща обстановка / - част от
дворно място, дърво и тухлена ограда.Между обектите на експертизата и
сравнителните образци съществува разлика в степента на застроеност
над циментовия пояс на тухлената ограда – тухлена стена и покрив”.
С постановление от 26.04.2010 год. на
наблюдаващия досъдебното производство прокурор е приета като доказателство копие от данъчна декларация вх. №
2184/31.08.1998 год., подадена от Ц. ***, в която в част втора са описани второстепенна
постройка / посочена година на застрояване 1960 / със застроена площ 14 кв.м,
лятна кухня със застроена площ 21 кв.м и посочена година на застрояване 1986
год. и второстепенна постройка със застроена площ 42 кв.метра и година на
застрояване 1986 год.Въпреки че с прокурорския акт декларацията е приета като
доказателство, тя не е обсъждана, не е включена в производството – страниците
не са номерирани.
С постановление на зам.районен прокурор
на основание чл.375 от НПК е внесено предложение в Районния съд за
освобождаване на въззивника от наказателна отговорност за извършено от него
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие отново са
разпитани две групи свидетели, между показанията на които има съществени
противоречия, касаещи основните факти – кога е извършено допълващото
строителство.Освен разпитаните на досъдебното производство Ц.К.и К.А.,
разпитаните пред съда Ж.Т.Е.и К.Ц.П.са дали показания, които потвърждават
фактите, изложени в обясненията на Ц. – основно отделните второстепенни
постройки са строени през периода 1984 – 1986 год.Всеки от тях изяснява
обстоятелства, които им дават основания да са категорични за периода на
строителството – К., А.и П.лично са помагали при изливане на плочата, съпругът
на Е.също е строил и не е било възможно това да е след 1990 год., тъй като през
1990 год. съпругът й останал инвалид.В обясненията си въззивникът изяснява, че
оградата между двата имота ползвал за стена на сградите.Плочата, която е отлята
над банята, съблекалнята, откритата кухня – навес, е на нивото на височината на
оградата и отлята до 1986 год., както е декларирал в подадената през 1998 год.
декларация.
Свидетелите Г.Г., Ц.Ц., разпитани пред
съдия на досъдебното производство, в съдебно заседание поддържат достоверността
на тези показания, като се е наложило те да бъдат прочетени, тъй като са
първият е заявил, че не си спомня част от обстоятелствата, а в показанията на
втория в съдебно заседание са констатирани противоречия.На досъдебното
производство са твърдяли, че при изграждане на гаража
в имота на свидетеля Х.около 1988 – 1989 год. между двата имота оградата е била
кирпичена.След този период са правени постройките от въззивника поетапно.Г.поддържа,
че плочата е изливана след 1997 год., тъй като през 1996 год. са били с въззивника
заедно на работа в Русия и към края на следваща година след изплащане на
възнаграждението от тази работа, Ц. е строил.Ц.Ц. – брат на въззивника / с
когото не поддържат отношения и повече от 20 години не си говорят, както е
изяснил в съдебното заседание / е обяснил при разпита, че не помни откога брат
му е купил имота в с.Ъглен, но след 1990 год. – 1991 или 1992 год. е съборил
старата кирпичена ограда и е започнал строителство, което е продължил до 2004
год., като втория етаж е строил след 2004 год., когато се върнал от Русия..
В съдебно заседание вещите лица Н.Т.и В.М.са
поддържали депозираното на досъдебното производство заключение по трасологическото и техническо изследване на документ –
фотоснимки, като Мишев е изяснил, че независимо неотразяването на това
обстоятелство в писменото заключение, лично е посетил мястото, от което е
снимковият материал.
При тези доказателства е постановено
обжалваното решение на първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция бяха разпитани
в качеството на свидетели Х. А. Х.и
синът на въззивника Р.В. Д..В показанията им отново се явяват
противоречия относно времето на застрояване.Разпитан е повторно въззивникът,
който подробно изяснява обстоятелства по извършеното строителство.Назначена е
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.Е.Г..От заключението, което съдът
възприе, като дадено компетентно, обективно, се установява, че „допълнителното
строителство в имота е „масивно
строителство – тухлени носещи зидове, стоманобетонови
носещи елементи – основи, колони, греди и една обща плоча.Под плочата са
изградени склад, баня, барбекю – лятна кухня, две стаи, стопанско помещение, навес
и тоалетна.Над двете стаи и стопанското помещение е изграден надзид с височина
В съдебно заседание вещото лице изясни,
че това, което на снимките / л.73 от досъдебното производство / „се вижда
бетон, излят върху дувара”, приема, че представлява пояс върху тухления зид, но
поради наличието на дървета и листа, не може категорично да каже има ли цигли,
ламарина.От последната снимка към нейното заключение / л.16 от ВНАХД № 599/2010
год. / е видно, че се касае до бетонова плоча.
Съдът намира, че при тези обстоятелства
не може по категоричен начин да се приеме въззивникът да е извършил
престъпление по чл.313 от НК.Не споделя също така съображенията на
първоинстанционния съд във връзка с възраженията на защитата, че не е налице
субективният елемент на престъплението.Както вече беше изложено, в писмото, с
което от въззивника се изисква представяне „на нотариално заверена декларация
за времето на извършване на строителството на сградите съобразно функциите им”
/ л.20 от дознанието /, освен посочването на административната отговорност при
неизпълнение по чл.232 ал.5 т.3 от ЗУТ, не е посочено правното основание, на
което се изисква такава декларация / § 184 ал.8 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ /, също
така не е посочено задължение деклараторът да декларира съзнаването на
отговорността по чл.313 от НК при подаване на неверни данни.Както е прието
свидетелят преди даване на показания да бъде предупреден за отговорността по
чл.290 от НК, и едва след изпълнение на това задължение да може да му бъде
търсена наказателна отговорност за невярно дадени показания, така и
предупреденият за отговорността по чл.313 от НК не може да бъде освободен от
отговорност при деклариране на неверни данни.С подаване на декларацията
деклараторът следва да декларира и познаване на отговорността, включително и
най-тежката – наказателната при деклариране на неверни обстоятелства.В този
случай деклараторът не е бил предупреден, не е декларирал, че знае каква
отговорност носи при невярно деклариране.
При тези съображения съдът отмени
решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови ново решение, с
което призна въззивника за невиновен да е извършил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.313 от НК и го оправда по повдигнатото му
обвинение.
При такъв изход направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
/ състав /:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.