№ 357
гр. Благоевград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20211200100702 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от А. П. Н.,
ЕГН **********, чрез адв. Х.З., против З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Л., ул. „Д.Б.“ № *, представлявано от С. П. и
К. К..
Навежда се в молбата, че на 18.05.2020 г., около 22,00 часа в гр. С., лек
автомобил марка „О.А. , с рег № *, управляван от И. Д. Г., движейки се по ул.
„Г. Д.“, предприема маневра завой на ляво към крайпътен паркинг, не
пропуска насрещно мотоциклет марка „С.” с per № *, управляван от А.П. и го
блъска. Твърди се, че следствие на сблъсъка ищецът пада на пътя и получава
тежки наранявания в областта на левия крак. Навежда се, че произшествието
е посетено от служители на „Пътна полиция“ при ОД МВР - Благоевград,
издаден е Констативен протокол за ПТП е № 2020-1046-249, на виновния
водач Г. е съставен АУАН.
Твърди се, че след настъпването на произшествието на А. П. Н. е
оказана първа помощ от спрели при инцидента водачи, след което е
транспортиран от екип на ФСМП със силни болки в лявата подбедрица в
спешно отделение на МБАЛ Благоевград АД. След извършените прегледи,
1
рентгенографии на ищеца е поставена диагноза: травма на подбедрицата с
разкъсана рана, след което А. П. Н. е освободен за домашно лечение. Поради
и силни болки и наличието на сериозен оток на лявото коляно на 20.05.2020
год. Се твърди, че е потърсена специализирана медицинска помощ в ДКЦ
„СОФИЯМЕД в гр. София. Навежда се, че там след извършени прегледи и
образни изследвания е установена фрактура на горния край на тибията.
Приложена му е криотерапия, крайника е имобилизиран чрез ортеза и ищецът
е изписан от болничното заведение с назначено активно наблюдение,
хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия
при спазване на терапевтична схема. Твърди се, че на 08.07.2020 г. на А.Н. са
назначени и изпълнени процедури за физикална и рехабилитационна
медицина, като са издадени болнични листове за неработоспособност от 144
дни.
Поддържа се, че по своя медико-биологичен характер, фрактурата на
тибията на ляв крак е състояние на силни болки и страдания, довело до
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник с период на
възстановяване около пет месеца. Поддържа се, че особено силни са болките
в първите седмици на домашно лечение, като ищецът трудно се обслужва сам
и извършва редица нормални ежедневни дейности. Твърди се, че болките в
лявото коляно са с голям интензитет, като ищецът нямал и миг покой, не
може да спи нормално и изпитва дискомфорт във всяка позиция на тялото.
Поддържа се, че предвид възрастта на ищеца, нанесените травми, както стреса
и психическото въздействие върху психиката на ищеца, което е довело до
остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови
изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента ищецът изпитвал
силен страх да напуска дома си сам и неувереност при придвижване с МПС,
което се отразява на нормалното общуване с неговите близки, приятели и
всички други хора.
Твърди се, че лек автомобил марка „О.А. , с рег № * притежава валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, като Г. попада в кръга на лицата,
чиято отговорност се покрива от застрахователната полица.
Прави се пред съда искане, да се осъди ответника З. „Б...“ А., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ул. „Д.Б.“ № *,
представлявано от С. П. и К. К., да заплати на А. П. Н., ЕГН **********,
2
сумата в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпените от нея болки, страдания
и неудобства от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума
от дата 09.09.2020 г. - датата на, която ответното дружество е следвало да
заплати претендираното обезщетение, до окончателното й изплащане, както и
разноските за адвокат и дължимите държавни такси.
Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва предявените искове. Ответникът сочи, че оспорва
механизма на ПТП. Оспорват се фактическите обстоятелства, на които се
основава иска. Оспорва причинно-следствена връзка между събитието и
претендираните множество неимуществени вреди от ищеца.
Оспорва всички твърдения, наведени с исковата молба за претърпени
болки и страдания за ищцата и емоционални състояния, както и връзката им с
описаното събитие.
Прави възражение ответника за намаляване отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В случай, че се установи
механизмът описан в исковата молба, то навежда доводи, че има висок
процент на съпричиняване от ищеца. Оспорва претенцията на ищеца за
неимуществени вреди по размер. Размерът на претендираното с исковата
молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица
от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Претендира разноски за производството.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, делегира процесуален
представител, изразява становище, с което подкрепя иска и представя
доказателства.
Ответникът не делегира процесуален представител, оспорва писмено
иска.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведени са няколко предмета на делото - по първия иск, спорното
материално право е правото на увреденото лице да предяви претенция за
обезщетение срещу застрахователя при настъпването на пътнотранспортно
3
произшествие и отказ от застрахователя да плати обезщетение, при налична
гражданска отговорност, която правна квалификация е чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането ( КЗастр.); като по втория иск това е правото на
вземане за лихва, която правна квалификация е чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, а по
третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна
квалификация е с чл. 78 от ГПК.
От фактическа страна, се установява следното:
Видно от съставен протокол за ПТП с пострадали лица на 18.05.2020 г.,
около 19,00 часа в гр. С., лек автомобил марка „О.А. , с рег № *, управляван
от И. Д. Г., движейки се по ул.„Г. Д.“, предприема маневра завой на ляво към
крайпътен паркинг, не пропуска насрещно мотоциклет марка „С.” с per № *,
управляван от А.П. и го блъска.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ, А.П. на 18.05.2020 г. е
посетил спешен център, като му е поставена анамнеза – ПТП с велосипед,
блъснат от лек автомобил, като работната диагноза е контузии на
подбедрицата на ляв крак и охлузвания. Видно от искане за образно
изследване от 18.05.2020 г., е направена рентгенография на подбедрица на
А.П., като данните от изследването не сочат за травматични промени на
рентгенографираните кости.
Видно от образно изследване от 20.05.2020 г., е направена лицева и
странична графия на лява колянна става на А.П., като данните от
изследването сочат за костен откъс от проксималната тибия дорзално,
нормална костна структура, компактен костен остров в проксималната диа-
метафиза на тибията, ставната междина е леко разширена медиално.
От показанията на свидетеля Х.Н. се установява, че е брат на ищеца и
че живеят заедно във фамилна къща, като ищеца живее на първия етаж, а
свидетеля със семейството си живее на втория етаж. Описва, че една вечер,
миналата година, около 19:00 часа приблизително, станало инцидентът,
защото е малък градът, и на свидетеля казали приятели, че е пострадал ищеца.
Отишъл с личния си автомобил на мястото, видял брат му точно на светофара
в гр. С., бил уплашен, седнал на бордюра. В същия момент се били обадили
на спешния телефон, най-вероятно 112, дошла линейката и полицията, взели
брат му с линейката и завели в Благоевград в Спешния център. Там са му
направили снимка на крака, на мястото, където е травмата. В медицинският
4
център нищо не са установили, казали са само, че има охлузвания, като на
другия ден ищецът бил изцяло уплашен, в шок, имал болки. Отишли
свидетеля и ищеца в болница „Софиямед“ при ортопед, който установил, че
кракът е счупен. Предписал му ортеза, която да носи около 30 дни. Първите
две седмици положението било трудно, трудно му било да се обслужва,
свидетеля му носел храна. Свидетеля го обслужвал. Ортезата я е носил ищеца
около 30 дни и след това две седмици бил на рехабилитация. Общо взето
цялото му лечение продължило около 4-5 месеца. Установява свидетеля, че
до ден-днешен ищецът мотоциклет не иска да кара, след случилото се
получил уплах и шок. Няколко месеца не ходил на работа, като сега е
предпазлив с крака, не е споменавал дали изпитва болки към момента.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че тръгнал от село
Дебрен да вземе колеги от С., занимавал се с земеделска продукция, идвал да
ги взема. При завиване да паркира, подал ляв мигач, при завиване на лява
маневра се появило момче с мотопед и се удари в колата в предния десен
калник. Свидетелят е завивал наляво, а ищецът се е ударил от дясно. Пътната
обстановка била нормална, било следобяд преди смръчаване. Пътя бил
двулентов, няма разделителна линия. Скоростта на свидетеля била не повече
от 10 км/ч, тъй като спирал, за да завие, нямало насрещно движение.
Намалил, движел се в посока с. Черниче, идвайки от Железния мост и точно
на центъра има джобове за паркоместа, подал ляв мигач при влизане в джоба
за паркиране, станал удара.
Съдебно медицинската експертиза сочи, че вследствие на процесното
ПТП пострадалият е получил абризфрактура от проксималната част на
тибията, дорзално, което е причинило трайно затруднение във функцията на
левия долен крайник за повече от един месец. Приложено е консервативно
лечение – имобилизация на крайника с ортеза за 30 дни, през който период е
отбременяван крайника с патерици, след което е провеждано ЛФК в
продължение на две седмици, като А.П. е ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност от 19.05.2020 г. до 30.09.2020 г., което съответствало на
оздравителния период.
Сочи се, че абризфрактурата е получена при значителен валгусен или
варусен стрес в коляното, като при тка описаното ПТП е възможно да се
получи такава травма. Не ес очаква причинените травми да окажат влияние
5
на здравословното състояния на ищеца в бъдещ период.
Съдебно-техническата експертиза сочи, че на 18.05.2020 г., около 22,00
часа в гр. С., лек автомобил марка „О.А. , с рег № *, управляван от И. Д. Г.,
движейки се по ул.„Г. Д.“, предприема маневра завой на ляво към крайпътен
паркинг, не пропуска насрещно мотоциклет марка „С.” с per № *, управляван
от А.П. и го блъска. Установява експертизата, че водачът на автомобила е
имал обективна възможност да забележи насрещно движещия се мотоциклет
и е имал възможност да спре в собствената си пътна лента, но е навлезнал в
лентата на мотоциклета, като не е пропуснал движещия се в собствената
пътна лента направо мотоциклет. Двете ППС са се движили със скорост, по
ниска от разрешената за пътния участък.
От правна страна, съдът намира следното:
Предявените осъдителни искове по чл. 432 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД са
допустими, с участието на надлежно легитимирани страни. Ответното
застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на процесния автомобил, предизвикал
настъпилото ПТП. Като застраховател по това правоотношение ответникът е
легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице, предвид правото
му да упражни пряк иск за понесените вреди.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т. е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 от
ЗЗД или с иск по чл. 432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал
защита на накърнените права чрез прекия иск против застрахователя.
Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
6
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние - да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.
154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в
тежест на ищеца е да установи, противоправното действие на водача на лекия
автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката
между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи
и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.
В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства -
настъпването на пътно-транспортно произшествие, наличието на валидно
съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване
на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на автомобила,
извършеното лечение на пострадалия.
Обсъдените доказателства по делото извеждат настъпване на
вредоносния резултат от поведението на Г.. Този фактор е довел до
настъпилия пътен инцидент, който е в пряка връзка с действията на това лице.
Лицето Г. не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет при
маневра ляв завой, поради което е блъснал мотоциклетиста. Същият е
7
следвало да упражни по-голяма бдителност и при приближаване към ляв
маневра завой, е следвало да пропусне насрещно движещия се
мотоциклетист, който е с предимство, като намали скоростта или спре. С това
си поведение Г. е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Ето защо съдът се налага да приеме, че вредоносния резултат е
причинен от водача на ППС, а не от двамата участника в описаното ПТП, тъй
като поведението на Г. е в нарушение на ЗДвП.
В хода на производството не се установиха твърдените вреди,
настъпили у П., очертани в исковата молба като вид на увреди и интезитет.
От процесното ПТП пострадалият е получил абризфрактура от
проксималната част на тибията, дорзално, което е причинило трайно
затруднение във функцията на левия долен крайник за повече от един месец.
Приложено е консервативно лечение – имобилизация на крайника с ортеза за
30 дни, през който период е отбременяван крайника с патерици, след което е
провеждано ЛФК в продължение на две седмици, като А.П. е ползвал отпуск
за временна нетрудоспособност от 19.05.2020 г. до 30.09.2020 г., което
съответствало на оздравителния период. За липсата на много тежки увреди
свидетелстват събраните писмени доказателства, както и приетата съдебно-
медицинска експертиза. Предвид на тези доказателства и приетата и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, категорично може
да се изведе че П. вследствие на процесното ПТП е получил страдания без
разстройство на здравето, изразяващо се в продължително изпитване на
болка, възникнала в момента на получаване на травмата, продължила около
30 дни, със спадаща интензивност. Извършеното лечение е довело до
намаляване на болката и на отока. Според съда оздравителния процес е
продължил около 30 дни, което е стандартно за подобен тип увреди, като
може да се направи извод, че ищеца се е възстановил напълно след ПТП за
около два месеца. Няма данни ищеца да е ползвала услугите на психолог или
психиатър.
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и
придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от
живота на пострадалия, съдът намира, че в режима на чл. 52 от ЗЗД
адекватното и пълно обезщетение възлиза на 15 000 лв. Този размер на
обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в
8
конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително
установените вреди, претърпени от пострадалото лице. Следва да се посочи
че горницата на предявения иск до пълния му предявен размер от 30 000 лв.
според съда е неоснователна и недоказана. Същата е в противоречие и с
правилата на справедливостта, което обуславя отхвърлянето й.
Относно наведеното възражение за съпричиняване, съдът намира за
неоснователно, тъй като ответникът не доказа факти и обстоятелства,
обусловили съпричиняване на вредите от ищеца.
Акцесорния иск за лихва върху главницата е предявен от датата на
писменото искане за плащане на обезщетение, но лихвата се следва от
изтичане на тримесечния срок на застрахователя – 09.12.2020 г. съобразно чл.
496, ал. 1 от КЗ.
Съобразно уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 460.00 лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат, както и сумата в размер на 675
лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и сумата в размер на
600 лв., представляваща държавна такса.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът ще следва да заплати на ответника сумата в размер на 180.00 лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат, както и сумата в размер на 175
лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Застрахователят следва да заплати и следващата се държавна такса
върху уважената част от иска от 15 000 лв. или 600 лв. по сметка на съда.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., ул. „Д.Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати на А.
П. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпените
от нея болки, страдания и неудобства от процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от дата 09.12.2020 г. - датата на, която
ответното дружество е следвало да заплати претендираното обезщетение, до
9
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума, до
претендирания размер от 30 000.00 лв. и иска за законна лихва от 09.09.2020
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., ул. „Д.Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати на А.
П. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 460.00 лв. (четиристотин и
шестдесет лева), представляваща възнаграждение за адвокат, като отхвърля
иска над този размер.
ОСЪЖДА З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., ул. „Д.Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати на А.
П. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 675 лв. (шесттотин седемдесет и
пет лева), представляваща възнаграждение за вещо лице, като отхвърля иска
над този размер.
ОСЪЖДА З. „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., район Л., ул. „Д.Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати на А.
П. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 600 лв. (шесттотин лева),
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА А. П. Н., ЕГН **********да заплати на З. „Б...“ А., ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ул. „Д.Б.“ № *,
представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 180.00 лв. (сто и
осемдесет лева), представляваща възнаграждение за адвокат, съобразно
отхвърлената част от иска, като отхвърля иска над този размер.
ОСЪЖДА А. П. Н., ЕГН **********да заплати на З. „Б...“ А., ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ул. „Д.Б.“ № *,
представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 175 лв. (сто седемдесет и
пет лева), представляваща възнаграждение за вещо лице, съобразно
отхвърлената част от иска, като отхвърля иска над този размер.
ОСЪЖДА „Б...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район Л., ул. „Д.Б.“ № *, представлявано от С. П. и К. К., да заплати по сметка
на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 600.00 лв. (шесттотин
лева), представляващи държавна такса по иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11