№ 10662
гр. С., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110138739 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца от С. К. H-K, ЕГН
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Македония“ № 12, ет. 3,
осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗЗ за осъждане на ответника Р. К. С., ЕГН
***********, с адрес: гр. С., ********, да заплати сумата 5632 лв., представляваща
предоставена в заем на ответника на 13.10.2021 г. във връзка с лечение на получени от
ПТП травми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.07.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът С. К. H-K твърди, че на 13.10.2021 г. предоставила на ответницата
сумата от 5632 лв. във връзка с нейно лечение на получените травми в резултат на
ПТП, настъпило на 07.10.2021 г., със задължение да ги върне, без да са уговорили срок
за връщането, като за предоставената сума ответникът подписал разписка. Сочи, че
минало много време от предоставянето на сумата, но същата не била върната, поради
което я претендира, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. С последваща молба ищецът уточнява, че претендираната
сума не е предоставена лично на ответника в брой, а са заплатени заключваща клапа за
дистална фибия комплект с винтове дясна титан кат. № 5.73х.хх на стойност 1964,17
лв., 1/3 тубуларна плака за глезен комплект с винтове – титан, категория К. № 5.806.хх
на стойност 1194,17 лв., разширен остеосинтезен пакет кат. № КГ-4 бр. на стойност
660 лв., за остеосинтезен материал в размер на 4582 лв., за избор на екип – 900 лв. и за
транспорт от УМБАЛСМ „Пирогов“ до ж.к. „Надежда 4“ от ж.к. „Надежда 4“ до
УМБАЛСМ „Пирогов“ 150 лв.
Ответникът Р. К. С. в срока по чл.131 ГПК е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва иска с твърдения, че никога не е получавала претендираната сума, а
представената разписка не е съставена и подписана от нея. Посочва, че действително е
претърпяла тежко ПТП, поради което е лекувана по спешност в УМБЛ „Пирогов“ в
безсъзнание. Познава ищцата адв. Колева, която заедно с други лица я посетили в
болницата и била заставена да подпише пълномощно за търсене на отговорност от
застрахователя. Твърди, че е незряща, поради което всеки документ, изходящ от такъв
гражданин следва да бъде преподписан от двама свидетели. На това основание
1
поддържа, че приложената разписка не може да удостовери получаването на сумата.
Сочи, че ищцата и приближени до нея лица са я посещавали многократно и са
настоявали да им предостави сумата от 6000 лв., впоследствие да подпише запис на
заповед за същата сума, на който са вписани две различни дати на издаване, поради
което ответницата е подала жалба в СРП и по случая е образувана проверка.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена разписка от дата 13.10.2021 г., с която ответникът е
заявил, че е получила от ищеца – С. К. Николова – Колева сумата от 5632 лв. във
връзка с лечение на получени от ищеца травми в резултат на ПТП, станало на
07.10.2021 г., като се задължила да върне получената сума.
От представената по делото Фактура № ********* от 13.10.2021 г., издадена от
УМБАЛСМ „Пирогов“ на Р. К. С. за сумата от 4582 лв. се установява, че са закупени
заключваща клапа за дистална фибия комплект с винтове дясна титан кат. № 5.73х.хх
на стойност 1964,17 лв., 1/3 тубуларна плака за глезен комплект с винтове – титан,
категория К. № 5.806.хх на стойност 1194,17 лв. и разширен остеосинтезен пакет кат.
№ КГ-4 бр. на стойност 660 лв. Приложена е и касова бележка за платената фактура.
Представена са също така Фактура № **********/18.10.2021 г., издадена от
УМБАЛСМ „Пирогов“ на Р. К. С. за сумата от 900 лв. за избор на екип, заедно с касова
бележка за платената сума, Фактура № 864/19.10.2021 г., издадена от ЕТ „Медико –
Транс А – П – Първан Първанов“ на Р. К. за медицински транспорт от „Пирогов“ до
„Надежда“ на стойност 50 лв., заедно с касова бележка за платената сума и Фактура №
869/26.10.2021 г., издадена от ЕТ „Медико – Транс А – П – Първан Първанов“ на Р. К.
за медицински транспорт от „Надежда“ до „Пирогов“ и обратно на стойност 100 лв.,
заедно с касова бележка за платената сума.
Представен е Експертно решение № 1952 от 06.11.2013 г., видно от което
ответницата е 87,25% тройно намалена работоспособност, поради заболяване –
атрофия на зрителен нерв.
В хода на делото е прието заключение на назначената Съдебна почеркова
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено, от
което се установява, че ръкописният текст, иззписан непосредствено под графа
„подпис“ в долния край на представената по делото разписка от 13.10.2021 г. за сумата
от 5632 лв. е изписан от ищеца Р. К. С., както и подписа, положен в долния край на
разписката.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля Младен Александров Колев, който е съпруг на ищеца. В своите показания
свидетелят Колев изнася данни, че познава Р. К., тъй като нейната сестра Елена се
свързала с тях, след като адвокатите били препоръчани в Пирогов. Посетила
адвокатската кантора на 7-ми, 8-ми октомври 2021 г., като съобщила, че сестра й Р.
пострадала в катастрофа, в резултат на която имала счупена подбедрица и била приета
в Пиругов, където предстояла операция с импланти, които следвало да се заплатят от
нея. Помолила за заем, след което провеждали множество разговори, включително с
дъщерята на Елена – Емилия, която изпратила копие на личната карта на Р. по
„Вайбър“. Свидетелят посочва, че следващата седмица – на 11-ти,12-ти отишъл в
Пирогов и се запознал с Р., която била приета на 8-ми етаж в Травматологията на
Пирогов. Предстояла й операция с имплатни, който струва над 4500 лв., като й
обещали да помогнат. Отделно трябвало да се заплати избор на екип в размер на 900
лв., както и други разходи за линейки след като я изпишат. Казали, че могат да
съдействат като заплатят разходите в болницата. Свидетелят обяснил на Р. колко ще
струват разходите и тя се съгласила, ищцата да ги заплати и след това да ги върне.
Написали разписка, която Р. подписала, а свидетелят лично заплатил на каса всички
разходи срещу фактури и документи. Посочва, че Р. е била в пълно съзнание, когато
подписала разписката, не виждала добре, но сложила очила и доста дълго чела
бележката, като свидетелят също я прочел. Р. ги ангажирала като адвокати в
2
гражданското дело по иск срещу застрахователя. Посочва, че след това заплатили и
разходите за линейка при изписването и след това при контролния преглед. Николова
се видяла с Р. в Софийско градско, където ходила като пострадал и тогава тя й
благодарила и казала, че се надява скоро да върне парите за лечението. През м. март
или април се обадил адвокатът на Р. К., който заявил, че си оттегля пълномощията и
няма да връща нищо. След това позвънили на Р. да я помолят да върне средствата за
лечението. За хонорара за гражданското дело се договорили да бъде заплатен след
приключване на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно трайно установената съдебна практика заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато
такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е
осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е
предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът
да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата и пр. И ако върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи, че е дал заемни средства, то при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на
волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В
случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от
заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът
не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.
В конкретния случай, видно от представената по делото на л. 3 разписка,
ответникът е заявил писмено, че е получил от ищеца С. К. H-K сумата от 5632 лв. във
връзка с лечение на получените от първата травми в резултат на ПТП, станало на
07.10.2021 г., като се задължава да я върне. Направеното от ответника оспорване по
реда на чл. 193 ГПК не е успешно проведено, доколкото от заключението на Съдената
почеркова експертиза се установи, че подписът и имената в разписката са написани от
ответника.
По отношение на доводите на ответника, че разписката не отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 2 ГПК, а именно да е приподписана от двама свидетели, с
доводи, че ответникът е сляп, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл.
189, ал. 2 ГПК частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде
приподписан от двама свидетели. При липса на легална дефиниция на използваното
понятие "сляп", нормата следва да бъде тълкувана при отчитане на смисъла, вложен в
поставеното изискване, а той е да се обезпечи знание на лицето, което подписва даден
документ за неговото съдържание, с което не може да се запознае по обективна
причина – физическа невъзможност да вижда и разпознава изписания текст. Поради
това и не всяка слепота, не всяко нарушение на зрението на едно лице налага
подписваните от него документи да бъдат приподписвани от двама свидетели.
Възможно е дадено лице да е с нарушено зрение, което да му създава физически
трудности и неудобства в бита и работата, да води до намаляване на неговата
работоспособност и нужда от чужда помощ в обслужването, но да е запазено в степен,
достатъчна да разчита текст и то конкретен текст на конкретен документ. В конкретния
случай от представеното по делото решение на ТЕЛК се установи, че при ответника е
налице слепота на дясното око и намалено централно зрение на лявото око, което е
довело до трайно намаление на работоспособността, но е доказана невъзможност да се
3
възприеме написан текст. Съдът отчете също така, че текстът на представената по
делото разписка е с нормални размери, а от показанията на св. Колев се установи, че
ответникът е прочел съдържанието на текста, а същият е прочетен и от самия свидетел.
Поради изложеното съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 189, ал. 2
ГПК, което да налага приподписването на документа от двама свидетели, поради което
следва да цени направеното в него изявление на ответника.
С представената разписка безспорно се установява, че ответникът е признал
свое задължение в посочения размер, като със същата е поел и задължение за
връщането й. Действително от документа не могат да се изведат белезите на договор за
заем, като общото признание за съществуването на задължение в определен размер не
може да обоснове само по себе си съществуването на договор за заем. Белезите на
договора за заем, обаче бяха установени със събраните в хода на делото гласни
доказателства посредством разпита на св. Младен Колев. Съдът кредитира показанията
на свидетеля като логични, последователни и непротиворечиви – същите се подкрепят
от представените по делото писмени доказателства. В този смисъл, от показанията на
разпитания свидетел се установи, че сумата е предоставена на ответника, чрез
заплащане на разходите за лечението й в „Пирогов“, както и обстоятелствата около
посещението на ответника в болницата и подписването на разписката. Показанията на
разпитания свидетел напълно се подкрепят от представените по делото писмени
доказателства, а именно подписаната от ответника разписка, с която се задължава да
върне предоставената сума, както и фактури и касови бележки за закупените
медицински материали и услуги, необходими за лечението на Р. К.. Показанията на
свидетеля се подкрепят напълно и от твърденията на ответника в исковата молба, че
бил посетен в болницата от ищеца и подписала пълномощно за завеждане на дело във
връзка с претърпения инцидент.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства беше доказано, че
предоставената сума не е предадена лично на ответника, а са заплатени разходите за
лечение, в това число медицински материали, избор на екип и транспортиране от
болницата до дома на ответника и обратно. Същевременно от показанията на св. Колев
се установи, че той лично е платил сумите по представените касови бележки. Съдът
намира за нужно до отбележи, че предаването на сумата, предмет на договор за заем,
не е необходимо да е непременно на заемополучателя, а заплащането на задължение на
заемополучателя (в случая разходи за лечение и медицински материали) не променя
характера на облигационната връзка и върху заемополучателя тежи задължението да я
върне на заемодателя.
За да обоснове извод за наличието на договор за заем за сумата от 5632 лв. съдът
отчете и обстоятелството, че ответникът е ограничил възраженията си до това, че
липсва лично предаване на сумата, както и оспорването автентичността на разписката,
без обаче да наведе конкретни твърдения за съществуването на други правоотношения
с ищеца, или както беше посочено по-горе, че са му дадени с дарствени намерения или
по друга причина.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че предявеният е иск е
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищецът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 225,28 лева – държавна такса и 860
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Следователно ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството в общ размер на
1085,28 лв.
На основание чл. 77 ГПК съдът следва разпредели отговорността и за
разноските, които са предварително определени, но са останали невнеси от страните по
делото. Така ответникът по главния иск е бил задължен да внесе депозит за
заключението по СПЕ в размер на 250 лв. във връзка с направено от него оспорване
4
истинността на представен от ищеца документ, носещ подписа на ответника. Въпреки
оттегляне искането на ответника за изслушване на СПЕ съдът не е отменил
определението си за допускане на експертизата с оглед поддържаното от него
оспорване, в който случай по арг. от чл. 195, ал. 1 ГПК съдът е длъжен и служебно да
назначи експертиза. Поради тази причина депозитът за изготвяне на заключението е
заплатен от бюджета на съда и на основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 250 лв. по сметка на СРС.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. К. С. , ЕГН ***********, с адрес: гр. С., ******** да заплати на
С. К. H-K, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Македония“ № 12, ет. 3, на основание чл. 240 ЗЗД сумата 5632 лв., представляваща
предоставена в заем на ответника на 13.10.2021 г. във връзка с лечение на получени от
ПТП травми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.07.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р. К. С. , ЕГН ***********, с адрес: гр. С., ******** да заплати на
С. К. H-K, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Македония“ № 12, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1085,28 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. К. С. , ЕГН ***********, с адрес: гр. С., ******** да заплати по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 77 ГПК сумата от 250 лв.,
представляваща невнесен депозит за СПЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5