МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260013/ 07.07.2021г.
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 160/ 2020г.
ПО ОПИСА НА РС-ИСПЕРИХ
Районна прокуратура – Разград е обвинила В.Б.П. *** в това, че за
периода от 02.11.2019г. до 12.11.2019г. в село Богомилци, област Разград от
мобилен телефон се е заканил на другиго – на Ф.Н.Х.,*** с убийство и това
заканване би могло да възбуди у Ф.Х.
основателен страх за осъществяването му, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 в.в.
чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районната
прокуратура поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Счита, че
деянието е доказано по несъмнен начин и моли на подсъдимият да бъде наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от Една година, чието изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен срок от Три години. Моли да се уважи гражданският иск
изцяло.
В съдебно
заседание процесуалният представител на гражданският ищец адвокат П.М. поддържа
искът и моли същият да бъде уважен изцяло. Счита, че е доказан и по основание и
по размер.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимият адвокат С. пледира подзащитният му да бъде
изцяло оправдан. Счита, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен
начин. Навежда доводи за наличие на противоречие в диспозитива на обвинителният
акт, в който никъде не е било упоменато че обвинението е за продължавано
престъпление а бил цитиран чл.26, ал.1 от НК и било посочено от фактическа
страна, че деянието е осъществено в определен период от време.
Подсъдимият В.П.
не дава обяснения по обвинението. В дадената последна дума сочи, че не се
чувства виновен и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, като обсъди на основание чл.14и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото - обясненията на подсъдимия в хода на съдебното производство, снетите свидетелски показания на разпитаните в хода на проведеното съдебно следствие лица и прочетения и приобщен на основание чл.283 от НПК писмен доказателствен материал съдържащ се в Досъдебно
производство № 275 ЗМ – 30/2020 г. по описа на РУ – Исперих, намира за установено следното:
Подсъдимият
В.Б.П. е роден на ***г***, област Русе, български гражданин, с основно
образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН – **********.
Пострадалия Ф.Х. ***. През 2019г.
решил да си закупи автомобил от чужбина. По този повод се запознал с
подсъдимият и му дал сумата 3300 евро плюс капаро от 300 евро. Двамата се разбрали в какъв срок да бъде
доставена колата, но подсъдимият не извършил доставката. Пострадалият сочи, че
през месец ноември 2019 година започнали телефонни заплахи от В.П., като той
заплашвал с убийство, с изнасилване и палежи. Били получавани и съобщения на
мобилния телефон на пострадалия Х.. В.П.
го заплашвал и в телефонни разговори, най-вече в нощните часове.
Заплахите били спрели след като извикали В.П. в Полицията, твърди пострадалия. Х. сочи, че
подсъдимият му се обаждал от неговия телефонен номер, но и от телефони на свои
приятели. Страните контактували по повод сделката на следните мобилни номера :
********** и +4915775936818. Пострадалия получавал заплахи и в текстови
съобщения на мобилния си номер. Заплахите били за убийство, за изнасилване, за
палежи. Ф.Х. се притеснил от тези заплахи за себе си и за семейството си. Не бил пълноценен в работата си. Променил се
живота му. Страдал от безсъние и нерви. Пил лекарства, предписани от
лекар. И към настоящият момент още се
притеснявал. Подсъдимият върнал на пострадалия сумата от 3600.00лв. през месец ноември 2019г. Ф.Х. твърди, че
след връщането на парите започнали заплахите по телефона. Съпругата на
пострадалия твърди, че е слушала на високоговорител разговори с подсъдимия и в тях В.П. е отправял заплахи, че ще запали
къщата им, ще намери пострадалия Х. къде е, че няма живот за неговото
семейство. Свидетелката Г.Х. твърди, че като тръгнали със съпруга и за Германия
през месец февруари подсъдимият постоянно им звънял и продължавал да ги притеснява
и заплашва. Твърдял, че ги чака на
границата с други хора и ще ги убие. Свидетелката сочи, че Ф.Х. станал
раздразнителен, не говорел, двамата постоянно се карали. Получил кожни
проблеми. Тръгнал по лекари. Свидетелката Р.М. в своите показания твърди, че в
периода за който дала показания Ф.Х. започнал да ходи на работа неспокоен и
притеснен, замислен, мълчалив, затворен в себе си, не говорел много, гледал все
в телефона си. Личало си, че го мъчи нещо. Впоследствие свидетелката разбрала,
че Х. получава заплашващи съобщения и заплахите били свързани със съпругата му
и децата му и така заплашвали и Х.. Впоследствие Х. споделил на Р.М. какво му
се случва, а именно че получава съобщения и обаждания и в тях се съдържали
заплахи. Свидетелката не знае дали Х. е бил притеснен от хората, които го
посещавали в кметството. След случилото се пострадалия се оплаквал, че има
здравословни проблеми – диабет, високо кръвно. Казал на свидетелката, че ще
посети лекар.
В Досъдебното производство са
представени разпечатки на текстови съобщения разменени в чат програма и
получени от пострадалия Х. от потребител с профил Veli Gr. Съобщенията са на турски език. Извършен е превод на
български език, като видно от него отправяни са цинизми и обиди със сексуална
насоченост в посочените съобщения.
В Досъдебното производство е
извършен криминалистичен анализ от разузнавач V степен
в група ОАПС на проведените разговори между твърдяните от пострадалия мобилни
номера с подсъдимият. Видно от анализа по отношение на мобилен номер
+4915775936818 за който пострадалия твърди, че е разговарял с подсъдимият няма
данни кой е собственик на картата. Картата е немска. Установена е комуникация
между този номер и СИМ +359*********, която е собственост на ЕТ МЕРТ – Г.Х. два
пъти на дати – 29.10.2019г. и 30.10.2019г.
Относно мобилен номер ********** в анализа е установено, че
той е собственост на ЕТ Самир Мехмедов – Серджо, като ползва IMEI 35577408351866, който се е ползвал
и от мобилен номер +4915775936818 т.е.
двете СИМ карти са били поставяни в един мобилен апарат.
Описаната фактическа обстановка се установява от снетите свидетелски
показания на свидетелите Ф.Х., Г.Х., Р.М. и Н.Ч., както и от прочетения на осн.
чл.283 от НПК писмен доказателствен материал съдържащ се в Досъдебно
производство № 275 ЗМ – 30/2020 г. по описа на РУ – Исперих:
Постановление за образуване на ДП - лист
1; Постановление за удължаване срока на разследване- лист2; Предложение за
изготвяне на искане за удължаване срока на разследване - лист 3; Постановление за удължаване срока на
разследване на ДП- лист 4; Предложение за изготвяне на искане за удължаване
срока на разследване - лист 5; Справка –
лист 6; Постановление за възлагане на
проверка по чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ- лист
7; Жалба от Ф.Н.Х.- лист 8; Въпросник-
лист 9; копие от жалба на Ф.Н.Х. - лист 10-11; Постановление за възлагане на
проверка по чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ- лист
12-13; Разпечатка от общо потребление за мобилен/фиксиран номер- лист
16- 20; Декларация - лист 30;
Биографична справка - лист 33; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние – лист 34; адвокатско пълномощно- лист 35; Постановление за назначаване на
експертиза - лист 42 ; магнитен носител
– лист 43; Разпечатки на съобщения на чужд език – лист 44 – 49; Превод от турски на български език
на представените разпечатки на мобилни съобщения – лист 51 – 54; постановление за определяне на възнаграждение
на преводач – лист 55; Справка –декларация за съдебен преводач – лист
56; Разпореждане от 27.02.2020 г. по чнд № 36/2020 по описа на РС – Исперих – лист 59-60; Писмо от „А1“ ЕАД гр.София - лист
62; магнитен носител – лист 63;
Писмо от „Теленор“ ЕАД от
15.04.2021 – лист 66-67; магнитен носител, предоставен от „Теленор“ ЕАД - лист
68 ; Писмо от „Виваком „- „БТК“
ЕАД - лист 70; магнитен носител – лист
71; Постановление за поставени задачи за извършване на анализ за предоставените справки от
мобилни оператори „Теленор“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД – лист 73; Справка от
извършен анализ от 27.05.2020 г. – лист
75-79; Приложение към извършен анализ
– лист 80 до 86; Искане на осн.
чл.159 от НПК – лист 89; Справка относно характеристични данни на
подсъдимия - лист 91; Искане за изготвяне на справка за съдимост - лист
97; Справка за съдимост,
рег.№69/04.02.20 изготвена от „Бюро
съдимост“ при РС – Исперих – лист 98 –
99; Протокол за предявяване на
разследване – лист 100-101; Заключително мнение от 03.07.2020 г. на ст.
разследващ полицай при РУ – Исперих
- лист 102 -103, носещи информация относно деянието.
Съдът
кредитира показанията на Ф.Х., Г.Х., Р.М. по въпроса как се е чувствал
пострадалия вследствие на обажданията и изпратените съобщения.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н.Ч. по въпроса какво
съдържание е установила по отношение на текстовите съобщения.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р.М. по въпроса получавал
ли е пострадалия заплахи, тъй като такива не са му отправяни в нейно
присъствие. За заплахите тя е разбрала от Ф.Х. и при свидетелствуването
интерпретира неговите твърдения пред нея.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г.Х. по въпроса дали
действително по телефона се е обаждал подсъдимият до толкова, до колкото в
производството се установява, че мобилните номера, от които са били изпращани
съобщенията и е звъняно не са на В.П., а на трето непознато за процеса лице и
няма доказателства, че тази свидетелка е говорила лично с подсъдимият и след
това би могла да разпознае гласът му по мобилен телефон. От нейните показания
по-скоро остава впечатлението, че гласът в мобилният телефон е бил посочен като
такъв на П. от съпруга и – пострадалия Х. и тя е приела това за вярно. Освен
това тази свидетелка е съпруга на пострадалия и може да се счита за
заинтересована при свидетелствуването, градейки тезата на прокуратурата.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи :
Съдът прие, че с действията си подсъдимият В.Б.П. не е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.144, ал.3
във вр. с ал.1 в.в. чл.26, ал.1 от НК, тъй като за периода от 02.11.2019г. до
12.11.2019г. в село Богомилци, област Разград от мобилен телефон се е заканил
на другиго – на Ф.Н.Х.,*** с убийство и това заканване би могло да възбуди
у Ф.Х. основателен страх за
осъществяването му, поради което го оправда изцяло по въздигнатото и поддържано
обвинение.
Съдът счита, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин
авторството на деянието в лицето на подсъдимият В.П.. Лично с П. е разговарял
само пострадалия Х.. Няма данни свидетелката Х. да е водила лични разговори, а
не по телефон с подсъдимият. Така под съмнение се поставя въпроса може ли тя да
разпознае глас, който не е чувала на живо по телефона. От снетите показания
остава впечатлението, че тя е приела, че по телефона се обажда именно
подсъдимият тъй като съпругът и го е посочил и е твърдял, че е П.. Но до
толкова, до колкото не се доказва, че мобилните номера от които са
осъществявани разговорите са на името на В.П., липсват безспорни и
категорични доказателства, че лицето, което действително е водило разговорите с
Х. е именно подсъдимият. Разпечатките от мобилните съобщения също не доказват
авторството на деянието в лицето на подсъдимият. В тях видно от графиките
фигурира лице с име Veli
Gr, но не се доказва че това лице е именно
подсъдимият и че той е ползвал този мобилен профил. Установено е безспорно по
делото, че двата мобилни номера, от които свидетелите твърдят, че подсъдимият
ги е търсил са собственост на ЕТ Самир Мехмедов – Серджо, но няма доказателства за
идентичност между това лице и подсъдимият. Този факт също разколебава
твърденията на прокуратурата относно авторството на деянието в лицето именно на
подсъдимият В.П.. Комуникациите от двата
мобилни номера, за които свидетелите твърдят в показанията си, че през тях са
се осъществявали контактите с пострадалия са набрали номер ползван от съпругата
на Х., но това се е случило само два пъти и на дати извън посоченият от
прокуратурата инкреминиран период – съответно на 29.10.2019г. и 30.10.2019г. Данните по делото сочат, че
подсъдимият е върнал на пострадалия дадената сума за закупуване на автомобила
през месец ноември 2019г., което разколебава твърдението на прокуратурата за
наличие на мотив да се отправят заплахите, което би било различно ако П. не
беше върнал парите доброволно. Няма данни някой друг, не роднина или близък да
е присъствал в момент, когато спрямо пострадалия са отправяни заплахи и този
някой да познава звученето на гласът на подсъдимият на живо, за да се изследва
косвено гласът, който се е обаждал по мобилните телефони и евентуално да се
установи някаква идентичност между този глас и гласът на подсъдимият, а оттам и
евентуално авторство на деянието в лицето на В.П.. Безспорно е, че над
личността на пострадалият е упражнен мобилен тормоз, но не се доказва по
несъмнен и категоричен начин, че този тормоз е упражнен именно от подсъдимият В.П..
Съгласно чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. А
съгласно алинея Втора на същата разпоредба съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
конкретният случай съдът в своя настоящ състав прие, че обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин поради което постанови оправдателна
присъда.
С оглед липса на доказателства за авторство на деянието в лицето на В.П. бе отхвърлен и гражданският
иск по чл.45 от ЗЗД предявен срещу него от пострадалия Ф.Н.Х..
Съдът при
разглеждане на делото е допуснал процесуално нарушение касещо диспозитива на
обвинителният акт, както се сочи от защитата в съдебно заседание относно
словесното изписване на твърдяното престъпление като продължавано такова, но
постановената оправдателна присъда санира този пропуск.
По изложените
мотиви съдът произнесе своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: