Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №10665 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК. Образувано е по искова молба от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на
управление:***, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис
4 представлявано от Изпълнителни директори Николина Тодорова
Станчева и
Мартин Деспов Деспов, подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, че ответникът В.Г.Д.,
с
ЕГН
**********, с адрес:
*** дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД сумите както следва:
- 1160,98 лева /хиляда и сто и шестдесет лева и 98 стотинки/ - представляващи главница по 15 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.01.2017 г. до
21.03.2018 г., претендирана на основание настъпил краен падеж, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга;
- 143,23 лева /сто четиридесет и три лева и 23 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
21.01.2017 г. до
21.03.2018 г.;
- 233,32 лева /двеста тридесет и три лева и 32 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
7.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК
№ 888/06.02.2019 г. по ч.гр.д.№
1522/2019
г. на
ВРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 05.01.2017 г. бил сключен Договор за стоков кредит №
2577172 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
в качеството на Кредитор и В.Г.Д.,
в качеството на Кредитополучател. С подписването на Договора, Кредитополучателят удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ,
запознат е с тях и безусловно ги приема.
Кредиторът е предоставил кредит за цената на стоката в размер на
1099,00 лв., закупена от Кредитополучателя в Търговския обект, която била преведена директно към съответния Търговец на
05.01.2017 г., от която дата кредитът се счита усвоен на от Кредитополучателя.
Съгласно сключения договор, ведно с Погасителен план, неразделна част от последния, страните постигнали съгласие, че главницата или общият размер на кредита е
1160,98 лв., който представлява сбор от следните компоненти: 1. общата цена на закупените стоки /Мобилни телефони и аксесоари/ или чиста стойност на кредита
1099,00 лв. и
2. застрахователна премия в размер на
61,98 лв., която Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 15 броя равни части,
които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно подписана от Кредитополучателя декларация за приемане на застраховане в Групова застраховка.
Усвоената парична сума по кредита се олихвява с възнаградителна лихва, годишният лихвен процент на която е включен в Погасителния план и в Договора, и е
24,00% при ГПР от
26,82 %, като последната била фиксирана за целия срок на договора и се начислявала от датата на покупката на стоките от Търговския обект. Така,
подписвайки договора за кредит,
страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на
194,27 лв. Общата сума,
която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит,
е в размер на
1355,25 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на
15 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
90,35 лева, като първата погасителна вноска била дължима на
21.01.2017 г., а последната била с падеж на
21.03.2018 г., съгласно погасителен план,
съдържащ се в Договора за кредит,
в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита
/чл. 3, ал.
2 от ОУ към Договора/.
Ищецът сочи,
че съгласно чл. 13 от Общите условия, неразделна част от Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми,
и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на
360 /триста и шестдесет/ дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на
233,32 лв. за периода от
21.01.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 21.03.2018 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.
Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента,
е в размер на
3,40 лв., с която е погасена възнаградителна лихва в същия размер.
На 21.08.2017 г.
бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК
*********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу В.Г.Д.,
произтичащо от договор за стоков кредит №
2577172/5.01.2017 г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Твърди,
че Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържат изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
С Приложение №
1/21.08.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г.
е посочено вземането към
длъжника В.Г.Д..
Ищецът излага още в исковата си молба,
че съгласно чл.
4.3. от рамковия договора за цесия,
А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което А.з.с.н.в. има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх.
№ УПЦ-П-УКФ/2577172
от 28.08.2017 г., посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. Същото се е върнало в цялост,
с отбелязан резултат „пратката не е потърсена от получателя“. Ищцовото дружество, повторно, чрез куриер изпратило уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх.
№УПЦ-С-УКФ/2577172
от 20.06.2019 г., като последното се е върнало отново с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Към настоящата искова молба представя заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с изх.
№ УПЦ-П-УКФ/2577172
от 28.08.2017 г. и с изх.
№ УПЦ-С-УКФ/2577172
от 20.06.2019 г. и моли съдът да връчи същите на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№1522/2019 г. на ВРС.
Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
да
е
налице
валидна облигационна
връзка между
ответницата и
„УниКредит
Консюмър
Файненсинг“ ЕАД,
ЕИК *********. Оспорва
Договор за
стоков кредит
№ 2577172, да
е действително
сключван между
страните. Оспорва
да е
налице усвояване
по описания
в исковата
молба Договор
за стоков
кредит №
2577172 на сума
в какъвто
и да
е размер,
в каквато
и да
е валута.
Оспорва дължимостта
на парични
вноски в
претендирания размер
на основание
сключен договор
за стоков
кредит, респ.
тяхната изискуемост.
Оспорва лицето
Х. Г.
Х. да
е служител
на дружеството
„Уникредит
Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД,
като счита,
че не
е оправомощена
да представлява
последното и
да сключва
договор за
стоков кредит.
Отделно
оспорва представителната
власт на
лицето, подписало
исковата молба,
сезираща съда
и сочено
за старши
юрисконсулт на
ищеца, като
оспорава
наличието на
трудово правоотношение
между И.
Н. и
„А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК
*********.
Оспорва
представения Договор
за продажба
и прехвърляне
на вземания,
сключен на
21.08.2017 г. между
„Уни Кредит
Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД
и „А.з.с.н.в.” ЕАД
да е
произвел правно
действие и
да е
обвързал страните,
като на
първо място
излага, че
не е
платена цената
по него.
На второ
място сочи,
че недействителен
поради липса
на предмет,
тъй като
не е
налице индивидуализация
на прехвърлените
с Договора
за продажба
и прехвърляне
на вземания
от 21.08.2017 г.
вземания, по
основание, по
размер и
спрямо конкретен
длъжник, като
оспорва представеното
Приложение 1 да
съставлява част
от процесния
договор за
цесия, тъй
като не
са налице
конкретни индивидуализиращи
белези за
принадлежност на
Приложението към
процесния договор,
а още
повече, че
срещу имената
на ответницата
е посочена
сума в
размер на
1359.69 лв., която
сума не
съответства на
претендираната главница,
нито на
цялостната съдебна
претенция в
размер на
1537.53 лв. Оспорва
съществуването на
договора в
оригинал.
Във
връзка с
горното твърди,
че Договор
за продажба
и прехвърляне
на вземания
от 21.08.2017 г.
не съществува
в оригинал
и е
съставен единствено
за целите
на настоящия
процес.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал.1 от ЗПК по реда на чл. 422 от ГПК.
Със заповед № 2876/5.4.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ЧГД № 5197/2019г. е разпоредено длъжникът В.Г.Д., ЕГН **********да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, следните суми: 1160,98 лева, дължима главница по 15 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното погасяване на задължението;143,23 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода от 21.01.2017 г. до 21.03.2018 г.; 233,32 лева – обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до 01.02.2017 г., всичките дължими по Договор за потребителски кредит № 2577172, сключен на 05.01.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, ЕИК********* –
кредитодател и В.Г.Д., ЕГН ********** - кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********, както и сумата от 75 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
С исковата молба по делото е представен договор за стоков кредит номер
2577172 от 05.01.2017 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и В.Г.Д., ЕГН ********** в качеството ѝ на Кредитополучател, съгласно който праводателят на ищеца е предоставил на ответницата в заем сумата от 1160,98 лв., от която 1099,00 лв. – цена на стоката и 61,98 лв. – за застрахователна премия при годишен лихвен процент от 24,00 и годишен процент на разходите 26,82, платими за 15 месеца на равни месечни вноски от по 90,35 лв. всяка. Към договора е представена и декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“. Представено е и Уведомление по договор №2577172, сключен между В.Г.Д., ЕГН ********** и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до Технополис България ЕАД и касов бон за сумата от 1099,00 лв.
Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 20.12.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на продавач и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *********, в качеството му на купувач, по силата на който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е продало на ищеца портфолио от вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.08.2017 г., съгласно който в изпълнение на сключения рамков договор за прехвърляне на вземания 20.12.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и С. Т. И. е прехвърлило на ищеца процесното вземане, описано в Приложение 1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г. под номер №358 в размер от 1160,98 лв. –
главница и 198,71 лв. - остатък лихва. Към договора е приложено потвърждение за извършена цесия на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, изхождащо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК: *********.
Представено е и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ********* до ответницата В.Г.Д.. Същото е върнато с отбелязване: „Пратката не потърсена“. Представени са пълномощни, с които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ********* да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД от името на упълномощителя всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК
********* с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г., вкл. процесното.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.В., което съдът кредитира като компетентно дадено. От заключението на вещото лице се установява, че цената на стоката от 1099,00 лв., съгласно Фактура N **********/05.01.2019г., издадена за
продажба
на
стока
на
В.Г.Д.,
е
платена
на
Технополис
България
ЕАД
и
е
част
от
общ
направен
превод,
поради
което
не
може
да
бъде
предоставено
отделно
платежно
нареждане
само
за
тази
фактура
е
заплатена
на
05.01.2019 г.
Застраховка,
сключена
чрез
„УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД
към
кредит
с
контракт,
номер 2577172 е
еднократно
финансирана
от
Кредитора
към
момента
на
сключване
застрахователна
премия
за
периода 05.01.2017-21.03.2018г,
в
размер
на 61,98 лева.
Ответникът
е
заплатил
единствено
сумата
от
3,40 лв.,
отнесена
към
първата
вноска
с
падеж
на 21.01.2017г.,
с
която
е
погасена
лихва
по
тази
вноска
в
същия
размер.
След
приспадане
на
извършеното
плащане
кредитополучателят
към
момента
не
е
заплатила
дължими
суми
по
процесния
договор
за
кредит
в
размер,
както
следва:
1160.98
лв.
– лихва,
договорна (възнаградителна) лихва
в
размер
на 190.87 лв.
и
лихва
за
забава
за
периода
от
22.01.2017г. до датата
на
входиране
на
Заявлението
за
издаване
на
ЗИ
и
ИЛ
в
съда
- 01.02.2019г.
е
в
размер
на 166.91 лв.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
От целокупния доказателствен материал събран в настоящото производство безпротиворечиво се установи, че между ответницата и праводателя на ищеца „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит номер
2577172 от 05.01.2017 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ответницата в заем сумата от 1160,98 лв. на 05.01.2017 г. при годишен лихвен процент от 24 и годишен процент на разходите 26,82 платими за 15 месеца на равни месечни вноски от по 90,35 лв. всяка, Ответницата е извършила едно единствено плащане по кредита на падежа на първата вноска в размер на 3,40 лв., с което е погасена част от възнаградителната лихва, от която дата е преустановила плащанията по кредита.
С Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД и
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземането на кредитора по договора за кредит към ответницата е прехвърлено на новия кредитор и ищец в настоящото производство.
От процесуалния представител на ответника е направено възражение за липса на уведомяване по чл. 99, ал.3 във вр. с чл. 99, ал.4 от ЗЗД, с твърдение че в този случай цесията не е породила действие спрямо ответницата. Въпреки че по делото липсват доказателства уведомлението по чл. 99, ал.4 от ЗЗД да е връчено на ответника преди завеждане на настоящото производство, съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането на кредитора по сключения от него Договор за кредит. Уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата молба и е връчено на ответника от цесионера, но действащ в качеството си на пълномощник на цедента, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК на 09.10.2019 г. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В тази връзка изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника като приложение към нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4, предл. 2 ЗЗД.
В съдебната практика са налице противоречиви становища относно възможността цесията да бъде съобщена на длъжника с връчване на исковата молба, когато на същия е назначен особен представител. Според едното становище при връчване на особен представител на уведомлението за цесия не се стига до фактическото му връчване на длъжника, поради което съдилищата приемат, че не настъпва материално –правния ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД и само на това основание се приема, че претенцията е неоснователна. Според другото становище връчването на особен представител се приравнява на фингирано връчване, с което се счита, че длъжникът е узнал за цесията – предпоставка за валидно задължение спрямо цесионера. По очертания спор липсва обективирано становище на ВКС, но съдът счита, че може да се приложи по аналогия възприетият в Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.д.№193/2018г. I т.о. на ВКС на РБ, подход. В този съдебен акт, постановен по реда на чл. 290 от ГПК, съдът е дал положителен отговор на въпроса, дали връчването на препис от исковата молба на особен представител, в която е обективирано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, води до уведомяване на длъжника-ответник. Хипотезата е аналогична – изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит се извършва с исковата молба, която се връчва на назначен от съда особен представител. Въз основа на горното, съдът възприема становището, че с връчване на исковата молба или както е в случая с отделно направеното изявление на извършената цесия, на назначения от съда особен представител на ответника, спрямо последния настъпва материално –правния ефект на цесията, предвиден от чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Към датата на завеждане на настоящото производство и с оглед заявеното от ищеца искане се установява, че ответницата е останала задължена по процесния договор за кредит за главница в размер на 1160,98 лв., договорна лихва в размер на 190,87 лв. и за лихва за забава, считано от 22.01.2017 г. до подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г. в размер на 166,91 лв.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира исковата претенция на ищеца за основателна по исковете за присъждане на главница и договорна лихва, поради което следва да бъде изцяло уважена, а заявената претенция за лихва за забава в размер на 233,32 лв., се явява неоснователна само за разликата над дължимите 166,91 лв. до предявените 233,32 лв., поради което следва да бъде отхвърлена в недължимата част.
ІІІ. По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 5197/2019 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 689,25 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 119,25 лв., депозит по съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 лв., депозит за особен представител в размер на 320,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. В производството по ч.гр.д. №1522/2019 г. на ВРС, ищецът е направил разноски в размер на 80,75 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 30,75 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК че ответницата В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 в качеството ѝ на кредитополучател по Договор за стоков кредит
№ 2577172 от 05.01.2017 г., сключен между нея и „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД, вземането по който е цедирано н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК
*********, с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД и
в Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.8.2017 г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД и Приложение 1 към него, следните суми:
-
1160,98 лева /хиляда и сто и шестдесет лева и 98 стотинки/ - представляващи главница по 15 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от
21.01.2017 г. до
21.03.2018 г., претендирана на основание настъпил краен падеж, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист – 01.02.2019 г.
до окончателно погасяване на дълга;
-
143,23 лева /сто четиридесет и три лева и 23 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
21.01.2017 г. до 21.03.2018
г.;
-
- 166,91 лв. (сто шестдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
7.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда
01.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 166,91 лв. (сто шестдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) до предявените 233,32 лева /двеста тридесет и три лева и 32 стотинки/.
за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК
№ 888/06.02.2019 г. по ч.гр.д.№
1522/2019
г. на
ВРС;
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 689,25 лв. (шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 80,75 лв. (осемдесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№1522/2019 г. на Районен съд – Варна.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: *** ***, BIC ***, Обединена Българска Банка АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: