Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Каварна, 13.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично
съдебно на седемнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Елена Шопова,като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 243 по описа на КвРС за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 20-0283-000257/29.09.2020
г., издадено от началника на РУ Каварна, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Изложени са
съображения за неоснователност и незаконосъобразност на наказателното
постановление. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, поради съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон.
В проведеното
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с
упълномощен представител – адв.Г.П. ***. Поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Възиваемата
страна, редовно призована, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Контролиращата
страна – Районна прокуратура Каварна, редовно призована, не се явява
представител и не взема становище по жалбата.
Каварненският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законоустановения седмодневен срок от връчването на
наказателното постановление на санкционираното лице, като същата е произвела
със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
От фактическа
страна:
На 15.09.2020г.,
около 11.10 часа в гр.Каварна, ул.“Дончо Стойков“, непосредствено до Районен
съд Каварна, жалбоподателя паркира на тротоара лек автомобил „Фиат Панда“ с рег***,
собственост на ***, ЕГН ********** от гр.Каварна. Вписано е, че АУАН е съставен
във връзка с жалба с рег.№283000-2818/16.09.2020г. срещу фиш серия „Х“,
№0096433/15.09.2020г.
Приемайки, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, полицейски
инспектор М.Д.В. му съставила Акт за установяване на административно нарушение,
в който вписала, че Г.Д.Н. на 15.09.2020 г. около 11.10 ч.в гр.Каварна,
ул.“Дончо Стойков“ до Районен съд Каварна е паркирал на тротоара лек автомобил
„Фиат Панда“, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Акта е връчен на
лицето на 17.09.2020г. „лично“ срещу подпис, като в него е вписано, че той няма
възражения срещу акта, а има възражения срещу самия фиш.
Въз основа на
така издадения АУАН на 29.09.2020г. ***, началник на РУ към ОДМВР Добрич, РУ
Каварна, упълномощен с МЗ №8121з-515/14.05.2018г., с което на Г.Д.Н. с ЕГН **********
*** му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.178е от ЗДвП.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните
в съдебно заседание свидетели М.Д.В., Д.М.М. и Н.Г.Н., както и от приобщените
по реда на чл. 238 НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, срещу което е издадено атакуваното НП,
в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд,
по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата е допустима.
Преди да се
произнесе по правилността на наказателното постановление, като провери дали
жалбоподателят действително е извършил виновно вмененото му във вина
административно нарушение, съдът следва да се произнесе по направените от
жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът
констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство, и тези нарушения са
основание за отмяна на наказателното постановление поради неговата
незаконосъобразност.
От събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав счита, че в обжалваното НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила, съобразно изискванията на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съобразно нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН,
АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. Нормата кореспондира с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
съобразно която, наказателното постановление, следва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Настоящият
съдебен състав счита, че обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който е
съставен, не съдържат ясно и пълно описание на извършеното нарушение, както и
на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението не е описано и
конкретизирано в степен, която да не нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
В случая е
налице оспорване на твърденията по съставен фиш №0096433/15.09.2020г. за
наложена глоба от 50 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, със съображения,
че не е нарушена посочената норма.
Съгласно чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци”.
В обжалваното НП
е налично само и единствено твърдението ”паркиране на тротоара”. Това твърдение
влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП, която се твърди
че е нарушена. Нормата има две условия, относно паркирането в населени места:
1. Касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на
движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2.
Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на
минимум 2 м отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци
/допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на
отстоянието/.
Нормата на
чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /, а
съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е
забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на
посочените в нея условия.
Издаденото
наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези
на наказуемо по чл.178 Е и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това
място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че
не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.
Анализа на
чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на чл.178 е ЗДвП сочат, че
законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар.
С така
посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно
преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на
пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което
разстояние в случая не е установено предвид липсата на изготвен и представен по
делото снимковия материал.
Обвинението за
”паркиране на тротоара” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3 изр.2 ЗДвП, като дори наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице
”неправилност” и коя точно забрана е нарушена. Констатираните пропуски на
съществени белези на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран са
съществени процесуални нарушения.
Следва да се
посочи и още едно нарушение на процесуалните правила ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя. В АУАН и НП са посочени две различни дати на
извършване на нарушението. В АУАН е посочено, че то е извършено на
15.09.2020г., а в НП е посочено, че то е извършено на 17.09.2020г.
Съдът счита, че
следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно
наложеното административно наказание по чл. 178Е от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Предвид горното,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно
настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от
2019 г.) - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В случая въззивника е поискал присъждането на разноски в
размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото,
направеното своевременно искане, подкрепено с доказателства за сторени разноски
в размер на 350, 00 лв. и липсата на възражение за тяхната прекомерност, съдът
следва да ги присъди в полза на въззивника. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на
МВР-Добрич, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) и доколкото се прилага чл. 205 от АПК следва да понесе разноските по
делото в размер на 350 лева.
По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предложение трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0283-000257 / 29.09.2020год., издадено от Началника на РУ гр. Каварна, с
което на Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 50 (петдесет)
лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178Е от ЗДвП, за нарушение на чл. 94,
ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на Г.Д.Н.
с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 350, 00 (триста и петдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено, пред Административен съд гр. Добрич, на основанията
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….