№ 664
гр. Варна, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000486 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на Й. П. А. от
с.******, община гр.*********, М. Я. С. от с.*******, община ****** и С. Й.
С. от с.******, община ********* срещу решение № 162 от 29.04.2022г. по
търг.дело № 1117/20г., по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която
са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД със седалище гр.София искове по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на
всеки един от тях законна лихва върху присъденото обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на Я.С.А. за периода от 16.03.2020г. до
04.09.2020г., в частта му, с която са отхвърлени исковете им срещу и ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на Я.С.А., съпруг на първата ищца
и баща на другите двама, настъпила от причинено на 21.07.2017г. ПТП в
с.******, община *********, с участието на лек автомобил „*******“ с рег.№
*******, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“
в ответното дружество за разликата над 130 000лвдо 200 000лв. за всеки от
тях и по въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със
седалище гр.София срещу същото решение, но в частите му, с които
застрахователят е осъден да заплати на ищците обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на Я.С.А. в размер по 130 000лв.
на всеки от тримата, ведно със законна лихва, считано от 05.09.2020г. до
1
окончателното изплащане на задължението, както и в частта му, с която е
осъдено да заплати на Й. П. А. сумата от 320лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, вследствие на направени разходи за
погребение, ведно със законна лихва, считано от 27.07.2017г. до
окончателното изплащане.
В жалбата на Й. П. А. от с.******, община гр.*********, М. Я. С. от
с.*******, община ****** и С. Й. С. от с.******, община ********* се твърди
че решението в обжалваната от тях част е неправилно. Излагат, че съдът е
присъдил законна лихва върху присъдените обезщетения с начална дата,
датата на която изтичат 15 работни дни от представяне на допълнително
заявление вх.№ 3010 от 14.08.2020г. пред застрахователя по
застрахователната претенция, вместо датата на подаване на заявлението пред
застрахователя, с което той е уведомен за настъпилото събитие, а именно –
16.03.2020г.
Твърдят че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.497
от КЗ. Излагат, че разпоредбата на чл.497 от КЗ урежда лихвата за забава,
дължима от застрахователя на увреденото лице върху дължимото
застрахователно обезщетение. В обезщетението, съгласно чл.429 ал.2 т.2 от
КЗ се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговоря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Сочат че законодателят
прави разграничение на дължимите лихви – дали са в рамките на
застрахователната сума – в тежест на застрахования делинквент или
надвишаващи застрахователната сума – в отговорност на застрахователя
поради неговата забава. Сочат че тази забава се намира в пряка и
непосредствена причинно-следставена връзка с поведението на делинкветна
единствено до уведомяването на застрахователя.
Позовават се на практика на касационната инстанция съобразно която в
хипотеза на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя.
Твърдят че в настоящия случай застрахователят е уведомен със
2
заявление № 1178 от 16.03.2020г., която дата следва да бъде определена за
начална дата на дължимата законна лихва върху присъдените им
обезщетения.
Молят съда да отмени решението в обжалваната от тях част и да
присъди законна лихва върху определените обезщетения и за периода от
16.03.2020г. до 04.09.2020г. Претендират направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
В насрещната им въззивна жалба срещу отхвърлителната част на
исковете им за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 130 000лв. до 200 000лв. твърдят че решението е неправилно и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Оспорват определения от съда размер на обезщетенията, като твърдият
че съдът не е отчел в достатъчна степен болките и страданията, които те са
претърпели от смъртта на техния наследодател, степента на родствена
близост между тях и починалия, продължителността и интензитета на
подлежащите на обезщетяване вреди и техния необратим характер. Твърдят
че съдът не се е съобразил с общественото разбиране за справедливост.
Излагат че нормата на чл.52 от ЗЗД е приложена неправилно, като
присъдената сума е занижена. Твърдят че размерът не е съобразен и с
трайната съдебна практика за присъдени обезщетения в сходни случаи.
Твърдят че справедливото обезщетение за всеки от тях е в размер на сумата
200 000лв.
Молят съда да отмени решението в обжалваните му отхвърлителни
части и да им присъди обезщетение за претърпените от всеки от тях
неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 16.03.2020г.
В сроковете по чл.263 ал.1 от ГПК са депозирани отговори от
застрахователното дружество, в които се изразява становище за
неоснователност на подадените жалби. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ищците част. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението в осъдителните му части е неправилно, недопустимо и
необосновано. Твърди че първоинстанционният съд неправилно е преценил
3
събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи,
вследствие на което е постановил решението си в нарушение както на
материалния закон, така и при съществени процесуални нарушения.
Твърди процесуално нарушение изразяващо се в приемане на
заключение на повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза и
оставено без уважение искане за назначаване на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза. Твърди че с назначаването на
комплексна експертиза ще може да бъде даден еднозначен отговор на
поставените въпроси по отношение на механизма, положението на
пострадалият при ПТП, посоката на движение, предотвратимостта на удара,
както и относно изясняването на цялата фактическа обстановка по делото.
Прави искане за назначаването и от въззивния съд. Твърди че представените
заключения са оспорени от него в съдебни заседания н 21.12.2021г. и
05.04.2022г., както и че заключението на тройната повторна съдебно-
автотехническа експертиза базира голяма част от отговорите си на
предположения и хипотези. Твърди че не е определено точно движението на
пострадалия - дали той е пресичал улицата от дясно на ляво или е вървял по
платното. Позовава се на неточности в експертизата съпоставени с
приложения фотоалбум, където не се виждат затревявания по тротоара, както
и неустановена осветеност поради липса на улични лампи. Твърди че не е
определено и къде по дължината на платното е настъпило произшествието,
което е от значение за определяне на механизма и предотвратимостта на
настъпване на удара, както и липса на изчисления относно скоростта на
движение на автомобила. Твърди че от експертите не е отчетено количеството
алкохол в кръвта на пострадалия – около 2.76 промила.
Оспорва изводите на съда, че по делото е установено настъпването на
ПТП между лек автомобил „****“ с рег.№ ******* и Я.С.А., вследствие на
което е настъпила смъртта му. Твърди че нито в настоящето производство,
нито в приложеното досъдебно производство се съдържат доказателства, че
смъртта на А. е настъпила в следствие на удар между него и посочения в
исковата молба автомобил – ДНК следи, свидетелски показания или каквито
и да е данни, от които да може да се изведе заключение за настъпило
съприкосновение. На следващо място твърди че не е доказано и твърдението,
че лекият автомобил е бил управляван от Н.А.М.. Оспорва извода на съда
4
досежно приетия механизъм на пътно-транспортното произшествие, като
твърди че при липса на находки и доказателства е много трудно да се
определи евентуален механизъм на застрахователно събитие. Твърди че по
делото е недоказано и виновно и противоправно поведение на М., като водач
на лек автомобил с рег. № *******.
Оспорва извода на съда за липса на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Твърди наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия, като той е станал препятствие за движението след
предприемане на пресичане, като твърди че от приетите заключения се
установява по безспорен начин, че ударът е бил непредотвратим за водача на
лекия автомобил. Твърди че избраната скорост на движение не е причина за
настъпване на злополуката. Твърди че пострадалият пешеходец е с
поведението си е допринесъл за получените наранявания като е бил силно
опиянен и е предприел рязко навлизане на пътното платно. Твърди че по
делото е установено, че ударът е настъпил върху пътното платно, т.е.
пешеходецът се е намирал там, поради което и не са изпълнени задълженията
в чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Оспорва и размера на застрахователното обезщетение като твърди че
същото е много завишено и не отговаря на критериите за справедливост.
По отношение на иска на С. Й. С. твърди че в поделото не са доказани
твърденията в исковата молба че той е биологичен син на починалия. Поради
което и твърди че той не е легитимиран като лице имащо право на
застрахователно обезщетение. Оспорва и възможността да получи
обезщетение съобразно разрешението дадено в тълкувателно решение №
1/16г. по изключение.
Оспорва иска за имуществени вреди, като твърди че същите не са в
причнно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и поради липса на
доказателства за извършването на разходите.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него осъдителни
части. Претендира направените по делото разноски.
Съставът на въззивния съд намира, че жалбите са подадени в срок, от
надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
и са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
5
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Съставът на въззивния съд намира че искането на застрахователя за
допускане на комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза
следва да бъде оставено без уважени. По делото има приета, неоспорена от
страните съдебно-медицинска експертиза, заключението на което е било на
разположение на автоекспертите, изготвили повторната единична и тройна
експертиза.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД със седалище гр.София за комплексна съдебна
медицинска и автотехническа експертиза.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 15.11.2022г. от 14.20 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6