Определение по дело №296/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 486
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Мария Белева Хубчева
Дело: 20237150700296
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№486/5.4.2023г.

 

гр. Пазарджик

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-състав, в закрито съдебно заседание на пети април хиляди двадесет и трета година в състав:                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА

2. МАРИЯ КОЛЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Хубчева административно дело № 296 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на И.П.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, срещу Определение № 285 от 27.02.2023 год. постановено по адм. дело № 36 от 2023 год. по описа на административен съд – Пазарджик, в частта с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ. С общи доводи за неправилност жалбоподателят иска отмяна на определението, в оспорената му част и допускане на правна помощ. В частната жалба се прави искане за отвод на съдията-докладчик в първоинстанционното производство.

Ответникът по частната жалба – началникът на Затвора – Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр. София, в срока по чл. 232 от АПК, изразява становище за неоснователност и необоснованост на оспорения съдебен акт. Моли се за отхвърлянето й.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, като прецени направените с жалбата възражения и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С определението, в оспорената му част, Административен съд – Пазарджик е отхвърлил искането на И.П.С. за назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ (ЗПрП), във връзка с предявеното оспорване на Заповед № Л-15 от 04.01.2023 год. на началника на затвора – Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от 1 (един) месец“ на лишения от свобода и инкорпорираното в жалбата му искане за назначаване на служебен защитник по реда на чл. 25, ал. 6 от ЗПрП.

         За да приеме за неоснователно искането му за назначаване на служебен защитник, първоинстанционният съд е приел, че в случая интересите на правосъдието не налагат назначаване на процесуален представител – адвокат по реда на ЗПрП, а спестените бюджетни средства да бъдат запазени за други по-сложни дела,  при които на съответните жалбоподатели или ищци действително ще е необходима квалифицирана правна помощ. Посочил е, че правният спор не се отличава с фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че лицето не отрича установените обстоятелства.

Определението, в оспорената му част, е правилно.

С разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗПрП (доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 год., в сила от 28.05.2010 год., изм., бр. 102 от 2022 год.) е прието, че системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Безплатната правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПрП се предоставя за процесуално представителство. В чл. 24, т. 1 от същия закон е предвидено, че правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3, в това число и за процесуално представителство не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето кандидатстващо за правна помощ; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; в случаите на търговски и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

В разглеждания случай, не е налице нито хипотезата на задължителна адвокатска защита, нито предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл. 23, ал. 2 от ЗПрП. Характерът на производството не изисква задължително представителство във формата на процесуално представителство, тъй като интересите на правосъдието също не предпоставят нуждата от правна помощ. По делото не се установява фактическа и правна сложност обуславяща необходимост защитата на жалбоподателя да се осъществява от лице с юридическо образование. Наред с това не се доказват обстоятелства даващи основание на съда да приеме, че частният жалбоподател не би могъл да осъществи адекватно сам защитата си по оспорване на Заповед № Л-15 от 04.01.2023 год. на началника на затвора – Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание „Лишаване от хранителна пратка за срок от 1 (един) месец“ на лишения от свобода, които с оглед предмета и естеството си не мотивират извод за съразмерност и пропорционалност на предоставянето на безплатна правна помощ спрямо ползата, която тя би донесла на И.П.С.. Също така следва да се има предвид, че инстанцията по същество е постановила Определение № 361 от 10.03.2023 год. по същото дело, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е приела, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не подлежи на съдебно оспорване, поради което жалбата на И.С. е оставена без разглеждане, а образуваното съдебно-административно производство е прекратено. Предвид на посоченото следва да се отбележи, че е отпаднала и нуждата от търсената безплатна помощ.

Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд за липса на основание за предоставянето на търсената от С. правна помощ под формата на процесуално представителство-назначаване на адвокат. Следователно определението, в обжалваната му част, е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пазарджик, XII-състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 285 от 27.02.2023 год. постановено по адм. дело № 36 от 2023 год. по описа на административен съд – Пазарджик, в частта с която е отхвърлено искането на И.П.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Пазарджик, за назначаване на процесуален представител по реда на Закона за правната помощ.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

1. /п/

 

2. /п/