РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Сандански, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100799 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. М. К., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.Б., пл.”М.М.”, № 1 и В. М. Т., с ЕГН-**********, с адрес-с.Б.,
община Б.д., област К., срещу В. И. С., с ЕГН-********, с адрес-с.М., община С., ул.”О.”, №
**, област Б., с която са предявени искове за установяване правото им на собственост, при
квоти по 1/16 ид.ч. за всеки един от ищците, върху поземлен имот с идентификатор *******
по КККР на с Р., общ. С., област Б., с площ от 17098 кв.м., находящ се в местността „П.“,
землището на с. Р., общ. С., обл. Б., трайно предназначение - земеделска, начин на трайно
ползване - ливада, категория на земята - 10, с номер по предходен план 001089, съседи ПИ с
номера 61772.1.88, 61772.1.231, 61772.1.69 и 61772.1.187, на основание наследство от И. Я.
С. и земеделска реституция и за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание давностно владение под №179, том II, peг. №4149, дело №363
от 20**г. на нотариус №198 от регистъра на Нотариалната камара в частта му до 1/8 идеална
част от описания имот.
Правно основание- чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че ищците, че са наследници на С. И.а Т.а, б.ж. на с.Р.,
община С., починала на 13.01.20**г., която от своя страна е наследник на И. Я. С., починал
на 11.02.19**г., както и че през 1997г. ПК-С. е възстановила на наследниците на последния
правото на собственост върху ниви и ливади, сред които и ливада с площ от 17098кв.м.,
представляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с Р.,
общ. С., област Б., находящ се в местността „П.“, землището на с. Р., общ. С., обл. Б., с номер
по предходен план 001089, съседи ПИ с номера 61772.1.88, 61772.1.231, 61772.1.69 и
61772.1.187. Твърди се, че по силата на наследственото правоприемство всеки от ищците е
собственик на 1/16 ид.ч. от този имот. Твърди се, че ответникът се е снабдил с нотариален
акт за собственост върху процесния имот с №179, том II, peг. №4149, дело №363 от 20**г. на
нотариус №198 от регистъра на Нотариалната камара, на основание давностно владение.
Ищците оспорват придобИ.ето по давност на имота от страна на ответника, тъй като същият
не е владял целия имот. В тази връзка твърдят, че след възстановяването на имота с решение
на ПК-С. тяхната майка е владяла и ползвала част на площ от 5дка от процесния имот до
1
смъртта си през 2015г., а останалата част се е ползвала от ответника. Твърди се, че след
смъртта на майката на ищците, ответникът-техен вуйчо, е поискал разрешението им да коси
и прибира тревата и от частта ползвана от майка им, за което те са дали разрешение. По
изложените съображения ищците предявяват настоящите искове, в подкрепа на които
представят писмени доказателства и сочат гласни такива.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Същият прави възражение за придобИ.е на имота чрез давностно владение.
Твърди се, че той е завладял имота през 1997г., когато имотът е бил възстановен с решение
на ПК-С., като е демонстрирал владението си на всички останали съсобственици, както и че
от тогава до настоящия момент ответникът владее процесния имот непрекъснато, спокойно
и явно. В подкрепа на становището си ответникът сочи гласни доказателства.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
През 1997г. ПК-С. е възстановила правото на собственост върху процесния имот на
наследниците на И. Я. С. /този факт е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване/.
Последният е починал на 11.02.19**г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата
си-М. Е. С.а, починала на 11.01.19**г. и осемте си деца, едни от които са ответникът В. И. С.
и майката на ищците-С. И.а Т.а, починала на 13.01.201//. /представеното удостоверение за
наследници/.
За процесния имот В. И. С. се е снабдил на 25.10.2018г. с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № 179, том II,
peг. №4149, дело №363 от 20**г. по описа на нотариус с рег.№198 по регистъра на
Нотариалната камара.
След възстановяване на имота същият се е ползвал само от С. Т.а и В. С., като майката
на ищците е ползвала по-малка част, на площ около 5дка /показанията на свидетелите Н., Ч.,
С. и С./. Двамата имали животни и ползвали мястото за тяхното отглеждане и изхранване
със сено /показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С./, като С. Т.а ползвала част от имота и за
зеленчукова градина-сеела картофи, боб, праз /показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С./.
Частта от мястото ползвано от С. Т.а било оградено с примитивна дървена ограда и в него
има плевня за животните й /показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С./. Майката на ищците
ползвала частта от процесния имот непрекъснато до смъртта си /показанията на свидетелите
Н., Ч., С. и С./, след което целият имот се е ползвал само от ответника /св.Н., св.Ч., св.С.,
св.С./.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н., Ч., С. и С., тъй като същите са
конкретни, основават се на непосредствените им възприятия и не са противоречиви. Съдът
не кредитира показанията на свидетелката К., тъй като същата свидетелства само за факт,
чут от майка й преди 23-24 години и същата няма лични възприятия за имота след
възстановяването на собствеността му. Съдът не обсъжда показанията на свидетелите Н., Ч.
и С. в частта относно ползването на имота преди неговото възстановяване, поради
неотносимостта на това обстоятелство към предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
2
че ищците са съсобственици на процесния недвижим имот, което право им се оспорва от
ответника с притежавания от него констативен нотариален акт за право на собственост върху
целия имот.
По основателността на предявените искове:
Безспорно между страните по делото е, че процесният имот /с идентификатор *******
по КККР на с Р., общ. С., област Б., с площ от 17098 кв.м., находящ се в местността „П.“,
землището на с. Р., общ. С., обл. Б., с трайно предназначение на територията - земеделска, с
начин на трайно ползване -ливада/ е възстановен през 1997г. с решение на ПК-С. на
наследниците на И. Я. С.. Следователно, по силата на земеделската реституция през 1997г.
имотът е станал собственост на наследниците на И. Я. С.. Не се спори, а и от представеното
удостоверение за наследници се установи, че И. Я. С. е оставил за свои законни наследници
съпругата си, която е починала на 11.01.19**г., и осемте си деца, едни от които са ответникът
и майката на ищците-С. И.а Т.а-починала на 13.01.20**г. По силата на наследственото
правоприемство от родителите си последната е придобила собствеността върху 1/8 ид.ч. от
процесния имот (чл.5, ал.1 от ЗН), като придобитата от нея част от наследството на
родителите й се наследява от законните й наследници-ищците по делото, които наследяват
по равно, т.е. по 1/16 ид.ч.
Спори се по делото дали след осъществената през 1997г. земеделска реституция имотът
е придобит по давност от ответника. За да се придобие един имот по давност е необходимо
упражняване на фактическа власт /явно, спокойно и непрекъснато/ в продължение на 10
години и намерение да се свои вещта като своя. Ответникът, върху когото е
доказателствената тежест, не доказа възражението си, че е завладял имота през 1997г., като е
демонстрирал владението си на всички останали съсобственици, както и че от тогава до
настоящия момент владее процесния имот непрекъснато, спокойно и явно. От показанията и
на двете групи свидетели (както водените от ищците свидетели, така и воденият от
ответника св. С. /който е бил един от свидетелите при извършената от нотариуса
обстоятелствена проверка за процесния имот-както той самият сочи/) се установи, че след
възстановяване на собствеността върху процесния имот същият се е ползвал както от
ответника, така и от неговата сестра /майката на ищците/ до нейната смърт-13.01.2015г.
Следователно, в този период не е налице нито обективния, нито субективния елемент от
състава на придобивната давност. Установи се, че след смъртта на С. Т.а процесният имот се
е ползвал само от ответника, но до момента на снабдяването му с констативен нотариален
акт /на 25.10.2018г./, а и до момента на предявяване на исковете /14.06.2024г./ не е изминал
период от 10 години, поради което не е налице обективния елемент от състава на
придобивната давност.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да уважи предявения от
ищците срещу ответника установителен иск за собственост.
Следва да се уважи и искането на ищците за отмяна на констативния нотариален акт
по отношение на общо 1/8ид.ч. от процесния имот, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, тъй
като този иск е обусловен от изхода на спора за собствеността върху процесния имот
(отмяната на констативен нотариален акт е последица от уважаване на иска срещу лицето,
което се ползва от акта).
3
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищците направените по делото разноски в размер общо на 1110 лева (100лв-
държавна такса по производството; 10лв.-такса за вписване на исковата молба и 1000лева-
адвокатско възнаграждание).
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. С., с ЕГН-********, с адрес-
с.М., община С., ул.”О.”, № **, област Б., че Е. М. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б.,
пл.”М.М.”, № * и В. М. Т., с ЕГН-**********, с адрес-с.Б., община Б.д., област К., са
собственици на по 1/16 (една шестнадесета) ид.ч., на основание наследство от И. Я. С. и
земеделска реституция, върху поземлен имот с идентификатор ******* (*************)
по КККР на с Р., общ. С., област Б., с площ от 17098 (седемнадесет хиляди и деветдесет и
осем) кв.м., находящ се в местността „П.“, землището на с. Р., общ. С., обл. Б., трайно
предназначение - земеделска, начин на трайно ползване - ливада, категория на земята - 10, с
номер по предходен план 001089, съседи ПИ с номера 61772.1.88, 61772.1.231, 61772.1.69 и
61772.1.187.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание
давностно владение под №179, том II, peг. №4149, дело №363 от 20**г. на нотариус №198
от регистъра на Нотариалната камара в частта относно 1/8 (една осма) идеална част от
описания имот.
ОСЪЖДА В. И. С., с ЕГН-*********, с адрес-с.М., община С., ул.”О.”, № **, област
Б., ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б., пл.”М.М.”, № * и В. М. Т., с
ЕГН-**********, с адрес-с.Б., община Б.д., област К., сумата от 1110 лева (хиляда сто и
десет лева) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4